за да се произнесе, взе предвид следното: С Присъда № 125/27.10.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 684/2010 г. по описа на РС – Кърджали, същият съд е: - признал подс. Дечка Иванова Ралева, родена на 23.11.1958 г. в гр. Ямбол, жителка и живуща в гр. Кърджали, с българско гражданство, със средно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, за виновна в това, че на 05.01.2005 г. в с. Енчец, общ. Кърджали, съставила неистински официален документ, като поставила подпис срещу името на длъжностното лице Мустафа Мюмюн Шабан – кмет на кметство с. Енчец, в Удостоверение за наследници с Изх. № 2 от 05.01.2005 г., издадено от кметство с. Енчец, общ. Кърджали, с цел да бъде използван тоя документ – престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 78а, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 500,00 лева, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по предявеното обвинение за престъпление по чл. 308, ал. 2 от НК; - признал подс. Мехмед Сали Мехмед, роден на 25.11.1958 г. в с. Главатарци, общ. Кърджали, жител и живущ в с. Главатарци, общ. Кърджали, с българско гражданство, със средно образование, женен, управител на ЕТ „Нурсал Мехмед Сали”, с. Енчец, общ. Кърджали, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.06.2005 г. в гр. Кърджали съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници с изх. № 2/05.01.2005 г., издадено от името на длъжностно лице - кмет на кметство, с. Енчец, общ. Кърджали, в кръга на неговата служба, в което са били удостоверени неверни обстоятелства с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.1 т. 2, б. “б” от НК го е осъдил на наказание „Пробация”, като на основание чл. 42а и чл. 42б от НК е определил следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца при периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месец.Подсъдимите са осъдени още солидарно да заплатят по сметка на РС - Кърджали направените деловодни разноски в общ размер на 35,00 лева. В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Лазар Базлянков в качеството му на защитник на подс. Мехмед. В жалбата се сочи, че не са налице доказателства относно наличие на умисъл от страна на Мехмед за извършване на престъплеÝието, за което му е повдигнато обвинение. Отделно от горното, се навеждат доводи за преквалифициране на деянието по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 2 от НК, както и за несправедливост на наложеното наказание. От въззивния съд се иска да бъде отменена постановената присъда и подс. Мехмед Мехмед да бъде оправдан, евентуално – да бъде изменена присъдата и да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление с приложение на чл. 78а от НК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Мехмед Сали Мехмед, редовно призован, не се явява. Защитникът му, също редовно призован, не се явява, като от него, преди даване ход на делото в настоящата инстанция, е постъпило становище, с което се поддържа подадената жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд подс. Ралева, редовно призована, не се явява. Явява се защитникът на Дечка Ралева – адв. Димитрия Василева от АК – Кърджали. Същата дава становище за основателност на подадената въззивна жалба. Прокурорът от ОП – Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Въззивният съд намира, че така подадена жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното: Районният съд е достигнал до напълно правилни изводи относно фактите, като е възприел следната фактическа обстановка: През 2005 г. подсъдимата Ралева работела като технически секретар в Кметство, с. Енчец, общ. Кърджали и била пряко подчинена на кмета на кметството. Извършвала административното обслужване на населението, като по длъжностна характеристика била длъжна да поддържа и съхранява в добър вид регистрите за гражданско състояние, да извършва своевременна актуализация на документите по гражданско състояние, да обработва, класифицира и съхранява документацията и кореспонденцията на кметството, да подпомага кмета в организиране на дейността на кметството, да води на отчет издадените наказателни постановления в кметството и да ги довежда до знанието на жителите, да издава образци за пенсиониране, да поддържа в актуалност избирателните списъци. Изпълнявала и други функции, възложени й със заповед от кмета на общината. При подаване на молба-декларация от граждани за издаване на удостоверения за наследници, подс. Ралева извършвала проверката в регистрите за населението и в личните регистрационни картони, попълвала данните за наследниците в бланката на удостоверението и го представяла на кмета за подпис. Самата тя нямала право да подписва такива удостоверения, без това да й било възложено с изрична заповед от кмета на общината, което обикновено се налагало, ако кметът на кметството отсъствал - по отпуск или болест. На 05.01.2005 г. в кметството в с. Енчец, общ. Кърджали, подсъдимата Ралева, по молба на подс. Мехмед Мехмед, съставила удостоверение за наследници на Фейме Изетова Мехмедова - негова баба, без да спази правилата за издаване на подобен документ - не й била представена молба-декларация, подписана от молителя, в която да са посочени всички известнина молителя наследници, не завела същата молба в дневника по ЕДСД, не извършила необходимата обстойна проверка по регистрите за населението, които в Кметство, с. Енчец, били четири на брой - от 1934 г, 1946 г., 1957 г. и 1967 г. Вместо това, подсъдимата Ралева, без да провери, вписала в удостоверението само един от тримата преки наследници на Фейме Изетова Мехмедова - Сали Изетов Мехмедов, починал на 01.05.1969 г, който бил баща на подс. Мехмед, като вписала неговите четирима низходящи наследници - Мехмед Сали Мехмед, Фатме Сали Мехмед (с турски имена Фатма Йозтурк), Фейме Сали Мехмед (Фейме Сали Мехмедали) и Ремзие Сали Мехмед (Ремзие Ватансевер). По този начин подсъдимата Ралева описала само наследниците на Фейме Изетова Мехмедова по едното коляно, а останалите двама преки наследници - Галя Исаева Райчева и Шукри Изетов Мехмедов, както и техните низходящи наследници - Селятин Селями Идриз, Мюмюнали Селями Идриз, Селями Мюмюнали Селями, Шукрие Шукриева Мехмедова, Изет Шукриев Мехмедов, Филип Щерев Иванов (Фикри Шукриев Мехмедов) и Христо Щерев Иванов (Хикмет Шукриев Мехмедов), подс. Ралева не вписала в удостоверението. По този начин тя изготвила документ с невярно съдържание. Освен описаните наследници, в рода на Фейме Изетова Мехмедова - баба на подсъдимия Мехмед Мехмед - имало и още двама, които не били оставили живи наследници - Мехмед Изетов Мехмедов, починал на 11.08.1947 г. - син на Фейме Изетова Мехмедова - и Ремзие Салиева Мехмедова, починала на 18.11.1954 г. - внучка на Фейме Изетова Мехмедова и дъщеря на Сали Изетов Мехмедов. Тази наследница била различна от Ремзие Сали Мехмед, родена на 18.09.1955 г. от същите родители. Подс. Ралева се подписала лично като издател на удостоверението срещу името на кмета Мустафа Шабан и поставила върху подписа си и кръгъл щемпел с надпис "Кмет", без да била оправомощена с изрична заповед, тъй като в същото време кметът не отсъствал. Тя поставила подпис срещу неговото име вместо да представи удостоверението за подпис на Мустафа Шабан. След това подсъдимата не вписала издаденото удостоверение в изходящия дневник на кметството (дневника по ЕДСД), а написала върху него изх. № 2, на който изходящ номер в дневника било записано Удостоверение за наследници на Ахмед Ахмедов Ахмедов от с. Енчец, а не издаденото от подсъдимата Ралева удостоверение за наследници на Фейме Изетова Мехмедова. За така издаденото удостоверение подсъдимата Ралева не издала втори екземпляр, който следвало да се запази в кметството заедно с молбата-декларация, не събрала и таксата за издаване на такъв документ в размер на 5,00 лева. През месец юни 2005 г. подс. Мехмед Мехмед решил да се снабди с необходимите документи, за да получи собствеността върху имот, оставен в наследство от баба му Фейме Изетова Мехмедова, като разполагал с удостоверение за наследници с изх. № 2 от 05.01.2005 г., издадено от кметство с. Енчец, общ. Кърджали. На 24.06.2005 г. подсъдимият Мехмед Мехмед отишъл в гр. Кърджали в кантората на нотариус Мария Даскалова, действащ в съдебен район на Районен съд - Кърджали под № 279 в регистъра на Нотариалната камара и представил на нотариуса документи, касаещи имот № 011003, находящ се в местността „Сап дере" в землището на с. Главатарци, общ. Кърджали, а именно - Решение № 2829/17.04.2001 г. на Поземлена комисия, гр. Кърджали, за възстановяване правото на собственост върху имоти на наследниците на Фейме ИзетоваМехмедова (Салиева), скица, данъчна оценка, гореспоменатото удостоверение за наследници с изх. № 2 от 05.01.2005 г., издадено от кметство с. Енчец, общ. Кърджали - в заверено копие, удостоверение за отказ от наследство (за сестра си Фатме Сали Мехмед - Фатма Йозтюрк), пълномощни от името на сестрите си Фейме Сали Мехмед - Фейме Сали Мехмедали и Ремзие Сали Мехмед - Ремзие Ватансевер - и декларации. Въз основа на тези документи бил издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 1807/24.06.2005 г., акт № 194, том VI, дело 1414/2005 г., с който Фейме Сали Мехмед и Ремзие Сали Мехмед дарили на подсъдимия Мехмед Мехмед собствените си 1/3 ид. част от имот № 011003 с площ от 2 дка, находящ се в местността „Сап дере" в землището на с. Главатарци, общ. Кърджали. Бил изготвен и втори нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.), вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 1808/24.06.2005 г, акт № 195, том VI, дело 1415/2005 г, с който на подс. Мехмед било признато правото на собственост върху същия имот по наследство, отказ от наследство и дарение. За изготвянето и на този нотариален акт подс. Мехмед Мехмед представил пред нотариуса и споменатото по-горе удостоверение за наследници с изх. № 2/05.01.2005 г., издадено от кметство с. Енчец, общ. Кърджали, както и другите необходими за издаването му документи. Подс. Мехмед е с добри характеристични данни, семеен, неосъждан. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Дечка Иванова Ралева, от обясненията на подс. Мехýед Мехмед - частично, от показанията на свидетелите Филип Иванов, Мария Даскалова, Мустафа Шабан и Имрен Якуб, от заключението по назначената СГрЕ, от заявеното от вещото лице по същата експертиза в съдебно заседание, от приложените по делото: заверени копия от преписки с вх. №№ 5542А и 5542/12.10.1998 г. по описа на ОСЗ – Кърджали, заверено копие от заявление от 30.07.1992 г. до Общинската поземлена комисия в гр. Кърджали, заверени копия от удостоверения за наследници, издадени от кметство с. Енчец с изх. №№ 179, 180, 181/29.07.1992 г. и 112/27.07.1992 г., писмо от кмета на с. Енчец и заверено копие от дневник по ЕДСД, заверено копие от препис от акт за раждане, заверено копие от решение на Кърджалийския народен съд от 29.03.1958 г., заверени копия от нотариални преписки по актове № 159 и № 160/24.06.2005 г. на нот. Мария Даскалова, включително от нотариален акт за дарение и констативен нотариален акт на същия нотариус и от инкриминираното удостоверение за наследници с изх. № 2/05.01.2005 г. на Фейме Мехмедова, справка за съдимост, характеристична справа, писмо от община Кърджали от 11.04.2009 г., заверено копие от споразумение от 07.11.2003 г. относно трудовото правоотношение между община Кърджали и Мустафа Шабан, длъжностна характеристика за технически сътрудник в кметство Енчец, удостоверение за наследници на Фейме Мехмедова от 27.10.2009 г., заверено копие на удостоверение за наследници на Фейме Мехмедова, декларация за семейно и материално положение на подс. Мехмед. Във връзка с противоречащите помежду си доказателствени материали по делото е необходимо да се бъде отбелязано следното: Видно от заверения препис от подаденото от самия подсъдим Мехмед Сали Мехмед заявление от 30.07.1992 г. до Общинската поземлена комисия (ОПК) в гр. Кърджали, в него същият е посочил, че е наследник на Фейме Изетова Салиева съгласно удостоверение за наследници № 181/29.07.1992 г., което е приложил към заявлението. В това удостоверение пък е посочено, че Фейме Изетова Салиева е оставила законни наследници, между които освен Сали Мехмедов (прекият наследодател на подсъдимия), са и още две починали лица – Галя Райчева и Шукри Мехмедов. Видно от заверените копия от другите приложени към визираното заявление удостоверения, Галя Райчева и Шукри Мехмедов са оставили съответно двама (за Райчева) и петима (за Шукри Мехмедов) наследници – съпрузи, синове и дъщери. Самият подсъдим в съдебно заседание не отрича верността на обстоятелството, че има чичо и леля, но твърди, че по-рано не е знаел за това. Като се съобрази горното, съдът следва да даде вяра на изложеното в обсъдените тук заявление от подсъдимия и приложените към него удостоверения за наследници. Следва да бъде отбелязано и това, че визираните документи са част от преписка на компетентен орган на публичната власт, а именно – ОСЗ – Кърджали, като са заверени от същия орган. Съдържанието на тези документи намира опора и в показанията на св. Филип Иванов. Изложеното се подкрепя и от споменатото по-горе удостоверение за наследници на Фейме Мехмедова от 27.10.2009 г., предоставено в оригинал с писмо от секретаря на община Кърджали. Прочие, от горния анализ на доказателствените материали по делото може да бъде направен единственият възможен извод за това, че следва да се даде вяра на доказателствените материали, съгласно които Фейме Изетова Мехмедова е оставила и други наследници освен бащата на подсъдимия, т. е. – че последният е имал брат и сестра, съответно – че процесното удостоверение с изх. № 2/05.01.2005 г. е с невярно съдържание. Обясненията на подс. Мехмед не следва да бъдат кредитирани досежно това, че същият не е знаел, че баща му Сали Мехмедов е имал брат и сестра, че е смятал, че инкримнираното удостоверение е било относно сестра му, която също носи личното име Фейме, както и че не му било известно, че имотите се водели на баба му Фейме Мехмедова, а мислел, че се водят на сестра му. Тези обяснения, в частта относно липсата на знание за това кои са наследниците на Фейме Изетова Мехмедова, се опровергават от подаденото именно от Мехмед Мехмед заявление от 30.07.1992 г. до Общинската поземлена комисия в гр. Кърджали и приложените към това заявление удостоверения за наследници. Що се отнася до твърдението, че подс. Мехмед е считал, че процесният документ се отнася до сестра му, то в него липсва каквато и да било логика предвид обстоятелството, че сестрата на подсъдимия не е починало лице, в който смисъл е дори инкриминираният документ. Впрочем, в това отношение обясненията на подсъдимия са и вътрешно противоречиви. Мехмед първо сочи, че през 2005 г. е ходил в кметството в с. Енчец да поиска удостоверение за имотите на баща си, а после – че е извадил удостоверението на името на сестра му и не бил обърнал внимание дали е посочено Фейме Изетова или Фейме Салиева (както се казва сестрата на подс. Мехмед Сали Мехмед). Обясненията на Мехмед Мехмед относно това, че е мислел, че имотите се водят на сестра му пък по никакъв начин не кореспондират с документите по нотариалните преписки на нот. Даскалова, видно от които инкриминираният документ е представен като доказателство за удостоверените в него обстоятелства при издаване на споменатите по-горе нотариален акт за дарение и констативен нотариален акт, т. е. – за това, че именно и само посочените в удостоверението лица са наследниците на Фейме Изетова Мехмедова. Като бъде съобразено изложеното по-горе, съдът следва да даде вяра на показанията на св. Филип Иванов относно това, че подс. Мехмед е знаел за това, че баща му има брат и сестра, които от своя страна са оставили наследници. По делото несъмнено се установява виновността на подс. Мехмед Сали Мехмед в извършване на деянието, във връзка с което е признат за виновен от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка следват правният извод, че подс. Мехмед съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание - инкриминираното удостоверение за наследници, в който е удостоверено невярното обстоятелство, че само бащата на подсъдимия е наследник на починалата Фейме Мехмедова, представяйки го пред нотариуса в нотариалните производства, във връзка с които са издадени нотариални актове № 159 и № 160/24.06.2005 г. на нот. Мария Даскалова, като от подс. Мехмед Мехмед за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК). Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Не може да бъде споделено становището на защитата на подс. Мехмед за преквалифициране на деянието на последния по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 2 от НК (т. е. – маловажен случай). Съгласно легалната дефиниция, която дава чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид” (т. е. – водещо е това престъплението да представлява една сравнително занижена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи). Настоящият случай съвсем не е такъв. С инкриминирания документ се удостоверяват обстоятелства с правно значение, относимо към въпроса за собствеността на недвижим имот. Именно в тази връзка подсъдимият е използвал процесното удостоверение за наследници, като същото е послужило за издаване на нотариални актове, легитимиращи Мехмед Сали Мехмед като единствен собственик на недвижим имот № 011003 с площ от 2 дка, находящ се в местността „Сап дере" в землището на с. Главатарци, общ. Кърджали, въпреки това, че Фейме Изетова Салиева е оставила и други наследници освен наследодателя на подсъдимия и неговите сестри, а, съгласно гореспоменатото Решение № 2829/17.04.2001 г. на Поземлена комисия, гр. Кърджали, правото на собственост върху имота е възстановено на наследниците на Фейме Изетова Салиева, т. е. – не само на Мехмед Мехмед и неговите сестри. Така чрез инкриминирания документ нотариусът е бил въведен в заблуждение относно това кои са наследниците, визирани в решението на поземлената комисия, съответно – били са издадени нотариални актове, легитимиращи пред трети лица и пред органите на публичната власт подс. Мехмед като единствен собственик на наследствения недвижим имот въпреки наследствените права на другите наследници извън сестрите на подсъдимия. Това означава, че обществената опасност на престъплението не само не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи, но дори е завишена. Като се има предвид горното следва категоричният извод, че обществената опасност на конкретното престъпление е висока, поради което и инкриминираното деяние не следва да бъде квалифицирано по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 2 от НК. Касателно определеното на подс. Мехмед с първоинстанционната присъда наказание, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Степента на обществена опасност на Мехмед Мехмед е ниска предвид липсата на минала съдимост и добрите му характеристични данни. Между извършването на инкриминираното деяние и настоящия момент е изтекъл дълъг период от време. Горните обстоятелства следва да бъдат отчетени като смекчаващи по реда на чл. 54, ал. 2 от НК. Въззивният съд обаче, както беше посочено по-горе, намира, че степента на обществена опасност на самото деяние е завишена предвид това, че инкриминираният документ има значение за собствеността върху недвижим имот и е използван именно в тази връзка. Поради това първоинстанционният съд неправилно е определил наказанието на подс. Мехмед при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като това наказание не е съответно на престъплението (съобр. чл. 35, ал. 3 от НК) и не е в съответствие с целите на наказанието като публичноправна санкция съгласно чл. 36, ал. 1 от НК. Доколкото липсва съответен протест обаче, настоящата инстанция не може да утежни положението на този подсъдим. Прочие, наложеното на подс. Мехмед Сали Мехмед наказание не се явява несправедливо спрямо него. Предвид изхода на делото законосъобразно се явява произнасянето на районния съд по въпроса за разноските. При извършената цялостна проверка, въззината инстанция не намери съществени нарушения на процесуалните правила, поради които делото следва да бъде върнато за ново разглеждане по реда на чл. 335 от НПК. Всичко изложено по-горе води до извода, че обжалваната присъда следва да бъде потгвърдена в обжалваната й част. Следва да е посочи още, че първоинстанционната присъда, в частта относно подс. Ралева, не е обжалвана и не е протестирана, съответно – влязла е в законна сила и не следва да бъде обект на въззивната проверка. Ето защо въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 125/27.10.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 684/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: |