НОХД № 1806/2017 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимите:
Й.К.Х., роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, безработен, живущ ***, ЕГН:**********
за това, че в периода от 18.11.2014 г. до 10.06.2015 г. в гр. П., при условията
на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващия
полицай по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ-П. и пред наказателен състав на РС-П.
по НОХД №718/15 г. по описа на съда като свидетел устно съзнателно е потвърдил
неистина, по деяния както следва:
На 18.11.2014 г. в гр. П. пред надлежен орган на
властта - разследващ полицай А. И., по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ- П., като
свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Синът ми К.
изобщо не е докосвал този човек....Синът ми К. не го е удрял“.
На 10.06.2015 г. в гр. П. пред наказателен състав на
РС- П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда като свидетел устно съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил: „синът ми ни разбраняваше,
не го е удрял“ - престъпление по чл.290, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
М.И.И., родена на *** ***,
българка, български гражданин, неосъждана, с основно образование, неомъжена,
безработна, живуща ***, ЕГН: ********** за това, че в периода от 18.11.2014 г.
до 10.06.2015 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, пред
надлежен орган на властта - разследващия полицай по ДП № 1411/14 г. по описа на
РУ-П. и пред наказателен състав на РС-П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда
като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, като макар и непълнолетна
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, по деяния както следва:
На 18.11.2014 г. в гр. П. пред надлежен орган на
властта - разследващ полицай А. И. по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ- П., като
свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявила: „Мъжът ми К. не
е докосвал и с пръст шофьора на Реното, нито го е
удрял“, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си;
На 10.06.2015 г. в гр. П. пред наказателен състав на
РС- П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда като свидетел устно съзнателно е
потвърдила неистина, като е заявила: „моят съпруг не го е
удрял “, като макар и непълнолетна е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление
по чл.290, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК и
П.А.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, без образование, неженен, безработен, живущ ***, ЕГН: **********
за това, че на 16.09.2015 г. в гр. П. пред наказателен състав на РС- П. по НОХД
№ 718/15 г. по описа на съда, като свидетел устно съзнателно е потвърдил
неистина, като е заявил: „К. не съм видял да е удрял Т.....Д., като го бутна,
той падна върху лакътя си....“ - Престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимите при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ и „б“ от НПК, тъй като подсъдимите не са
намерени на адресите им, установи се, че са напуснали Република България, като
местоживеенето им в чужбина не е известно и не могат да бъдат призовани. И
тримата подсъдими се защитават от надлежно упълномощен от тях защитник.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, за
които им е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимите за виновни,
като им наложи наказание лишаване от свобода съгласно предвиденото в закона,
което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 НК.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира, че обвинението срещу тримата
подсъдими не е доказано, последните не са извършили престъпленията, за които са
обвинени и моли да бъдат оправдани. Евентуално моли съда при признаването им за
виновни, да наложи минимално наказание лишаване от свобода за Й.Х. и П.К.,
което да се отложи при условията на чл.66, ал.1 НК, а спрямо М.И. да се приложи
чл.78а, ал.1 от НК, като бъде освободена от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание глоба. Сочи, че всяко друго наказание
би затруднило подсъдимите, които от години трайно живеят и работят в чужбина.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.09.2014 г. след обяд свидетелят Т.П.Б. се намирал на зеленчуковата борса в с. О., обл. П., където извършвал маневра с автомобила си „....“ с
ДК № ..... По същото време срещу автомобила му се движел микробус „....“ с ДК №
...., водач на който бил подсъдимият Й.Х. ***. В микробуса пътували още К.Х. -
син на Й.Х. - и подсъдимата М.И. - снаха на последния. Автомобилът на Т.Б. се
изравнил с този, управляван от Й.Х.. В този момент последният започнал да
отправя спрямо Б. ругатни и обиди, които
били провокирани от обстоятелството, че газовете от ауспуха на управлявания от Б.
автомобил влизали в кабината на микробуса, управляван от Й.Х.. Б. излязъл от
автомобила си и потърсил обяснение от Й.Х.. Докато двамата разговаряли, от микробуса
слязъл К.Х. и се насочил към Т.Б., който, без да бъде провокиран по какъвто и
да било начин от последния, започнал да му нанася удари с юмрук в областта на
главата. В този момент от микробуса слезли подсъдимите Й.Х. и М.И., които се
намесили, като направили опит да възпрат действията на К.Х.. Т.Б. започнал да набира от мобилния си телефон номер
112, което допълнително разгневило К.Х.. След като Б. приключил разговора си, К.Х.
отново се насочил към него и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лявата
буза. Вследствие на така нанесения му удар, Б. паднал на земята, тъй като
получил контузия на главата със сътресение на мозъка и пълна загуба на съзнание,
продължило няколко минути. Горното станало достояние на намиращите се наблизо
хора, сред които бил и свидетелят Г.С.. Те помогнали на Б. да се изправи. Междувременно
К.Х. и придружаващите го М.И. и Й.Х. напуснали мястото, отдалечавайки се с
микробуса. Същия ден Т.Б. посетил Спешно
отделение при МБАЛ „П.“ АД, където бил прегледан и диагностициран,
а на 11.09.2014 г., след като бил освидетелстван от съдебен лекар, му било
издадено СМУ № 110/2014 г. Б. подал жалба до Началника на РУ на МВР П.. По
случая била образувана преписка. Проверката била възложена на свидетеля Т.Т.. След снемане на обяснения от лицата, установени като
участващи в инцидента или свидетели на последния, Т. изготвил докладна записка
и изпратил всички материали на Районна прокуратура П.. Досъдебно производство №
1411/2014 г. по описа на РУ на МВР П. било образувано на 27.10.2014 г. с
постановление на РП П. и се водело срещу К.Й.Х. ***9, ал.2 във връзка с ал.1 от
НК. Било повдигнато обвинение на К.Х., който не се признал за виновен и заявил,
че не е удрял Б.. В хода на образуваното досъдебно производство в процесуалното
качество на свидетел бил разпитан Й.Х.. На 18.11.2014 г. в показанията си пред
разследващ полицай при РУ на МВР П. А. И. подсъдимият Й.Х. заявил: „Синът ми К.
изобщо не е докосвал този човек... .Синът ми К. не го е удрял“. В качеството на
свидетел по горепосоченото досъдебно производство на 18.11.2014 г. била
разпитана и подсъдимата М.И.. Пред разследващия полицай А. И. същата заявила:
„Мъжът ми К. не е докосвал и с пръст шофьора на Реното,
нито го е удрял“. Двамата свидетели били надлежно уведомени от разследващия
полицай, че при даване на неверни показания носят наказателна отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, както и за възможността по чл.121 ал.1 от НПК и чл.119 от НПК. Въпреки това обаче същите потвърдили неистина, като с тези си показания те
целели да аргументират защитната позиция на К.Х., който отрекъл фактите по
обвинението. След внасянето на обвинителен акт срещу К.Й.Х. ***, било
образувано НОХД № 718/2015 г. по описа на съда. В хода на съдебното следствие
по НОХД № 718/2015 г. по описа на Районен съд П. двамата подсъдими Й.Х. и М.И.
отново били разпитани в процесуалното качество на свидетели. На 10.06.2015 г.
пред състава на съда подсъдимият Й.Х. заявил, че синът му не е удрял
пострадалия по делото, като е пояснил, че Б. го е нагрубил, в отговор на което именно той
го е бутнал. Подсъдимият Х. заявил:“синът ми ни разбраняваше,
не го е удрял“. На същата дата - 10.06.2015 г. - като свидетел била разпитана и
подсъдимата М.И., живееща на съпружески начала с подсъдимия по делото К.Х..
Същата отрекла съпругът й да е докосвал, бутал или удрял пострадалия Б., като
заявила: „моят съпруг не го е удрял....“ В съдебно заседание, проведено на
16.09.2015 г., в качеството на свидетел бил разпитан и подсъдимият П.К.. Пред
състава на съда подсъдимият К. заявил: „К. не съм видял да е удрял Т., Д. като
го бутна, той падна на лакътя си“. Подсъдимият К. е пояснил, че се е намирал на
близко разстояние от мястото на инцидента - на около два метра. Преди да бъдат
разпитани в качеството на свидетели, тримата подсъдими били предупредени от
председателя на съдебния състав, че при даване на неверни показания носят
наказателна отговорност по чл.290, ал.1 от НК, като на подсъдимите Й.Х. и М.И.
била разяснена и възможността по чл.119 от НПК. Последните двама изрично
заявили, че желаят да бъдат свидетели. С присъда от 18.11.2015 г. К.Х. бил
признат за виновен в това, че на 10.09.2014 г. в с. О., обл.
П. е причинил средна телесна повреда на Т.П.Б. ***, изразяваща се в контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, и му било
наложено съответно наказание. В мотивите си съдът е отхвърлил от доказателствената съвкупност показанията, депозирани от
тримата подсъдими, като е приел, че предвид съпружеската връзка между И. и К.Х.
и родството на последния с другия свидетел по делото - Й.Х., тези двама
свидетели обяснимо са се опитали с тези си показания да оневинят К.Х.. Като
„подозрително идентични“ съдът е определил показанията на другия свидетел по
делото – подсъдимият П.К.. Приел е също, че въпреки желанието и усилието на
последния да подкрепи защитната теза, показанията на този свидетел относно
важни факти от предмета на доказване се разминават с показанията на свидетелите
И. и Х., както и с показанията на останалите свидетели, разпитани по делото.
Поради тази причина показанията на този свидетел също са били изключени от доказателствената съвкупност като предубедени, неубедителни
и неотговарящи на обективната истина. С Решение от 22.03.2016 г. на Окръжен съд
П. горепосочената присъда на Районен съд П. била потвърдена и влязла в сила на
същата дата. Предвид наличието на данни за лъжесвидетелстване от страна на горепосочените
лица била сезирана и Районна прокуратура П. и образувано настоящото наказателно
производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Т.П.Б., Г.Х.С., Т. П. Т. и К.Й.Х., както и писмените
доказателства - протокол от 16.09.2015
г. на ПРС по НОХД № 718/2015 г., протокол от 10.06.2015 г. на ПРС по НОХД №
718/2015 г., присъда № 226/18.11.2015г. на ПРС, ведно с мотиви към нея, решение
от 22.03.2016 г. на ОС П. по ВНОХД № 91/2016 г., протоколи за разпит на
свидетели от 18.11.2014 г. от ДП № 1411/14 г. по описа на РУ на МВР П.,
обяснения, справка за обявено лице за ОДИ, характеристична справка на Й.Х.,
справка за съдимост на Х., справка за пътуване на лице – 3 бр., характеристична
справка на М.И., справка за съдимост на И., полицейска справка на П.К., справка
за съдимост на П.К., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на Й.Х., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на М.И., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на П.К..
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираните
деяния и участието на подсъдимите в тяхното извършване. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Т.П.Б., Г.Х.С. и Т.
П. Т., които са ясни, безпротиворечиви, конкретни,
логични и взаимно допълващи се. Техните показания следва да бъдат ценени като
такива с висока доказателствена стойност, тъй като
дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и са дадени от лица,
които не се установи да са заинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията
на тези свидетели се подкрепят и от събраните писмени доказателства. На свой
ред показанията на свидетеля К.Й.Х. по никакъв начин не спомагат за разкриване
на обективната истина по делото и не следва да бъдат обсъждани по-подробно.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Й.К.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.290, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Й.К.Х. в периода от
18.11.2014 г. до 10.06.2015 г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващия полицай по ДП №
1411/14 г. по описа на РУ-П. и пред наказателен състав на РС-П. по НОХД №718/15
г. по описа на съда като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, по
деяния както следва:
На 18.11.2014 г. в гр. П. пред надлежен орган на
властта - разследващ полицай А. И., по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ- П., като
свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Синът ми К. изобщо
не е докосвал този човек....Синът ми К. не го е удрял“.
На 10.06.2015 г. в гр. П. пред наказателен състав на
РС- П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда като свидетел устно съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил: „синът ми ни разбраняваше,
не го е удрял“. Съдът намира за установени всички елементи на престъпния
състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, дотолкова, доколкото и разследващият полицай по ДП № 1411/14 г. по
описа на РУ- П. и председателят на състава на съда от Районен съд П.,
разглеждащ НОХД № 718/15 г. по описа на съда са го предупредили, че при
съзнателно даване на неверни показания - затаяване на истина или потвърждаване
на неистина, същият ще носи наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК.
Подсъдимият Й.К.Х. бил наясно със задълженията си, произтичащи от придобитото
вече качество на свидетел в процеса. Въпреки това съвсем съзнателно той е
депозирал показания, в които е пресъздал ситуация, различна от действителната,
като е целял да внесе съмнения в установената от разследващите органи и Районен
съд П. фактическа обстановка и по този начин съставът на Районен съд П. да бъде
подведен, за да промени изхода на делото.
С действията си подсъдимата М.И.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.290,
ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК.
От обективна страна подсъдимата М.И.И. в периода от 18.11.2014 г. до 10.06.2015 г. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта -
разследващия полицай по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ-П. и пред наказателен
състав на РС-П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда като свидетел устно
съзнателно е потвърдил неистина, като макар и непълнолетна е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по деяния
както следва:
На 18.11.2014 г. в гр. П. пред надлежен орган на
властта - разследващ полицай А. И. по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ- П., като
свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявила: „Мъжът ми К. не
е докосвал и с пръст шофьора на Реното, нито го е
удрял“, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си;
На 10.06.2015 г. в гр. П. пред наказателен състав на
РС- П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда като свидетел устно съзнателно е
потвърдила неистина, като е заявила: „моят съпруг не го е удрял “, като макар и непълнолетна е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът намира за установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимата, които
показват какво е отношението и към деянието и престъпния резултат, съдът
намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма
на вината пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, дотолкова,
доколкото и разследващият полицай по ДП № 1411/14 г. по описа на РУ- П. и
председателят на състава на съда от Районен съд П., разглеждащ НОХД № 718/15
г., са я предупредили, че при съзнателно даване на неверни показания -
затаяване на истина или потвърждаване на неистина, същата ще носи наказателна
отговорност по чл.290, ал.1 НК. Подсъдимата М.И.И. е била
наясно със задълженията си, произтичащи от придобитото вече качество на
свидетел в процеса. Въпреки това съвсем съзнателно тя е депозирала показания, в
които е пресъздала ситуация, различна от действителната, като е целяла да внесе
съмнения в установената от разследващите органи и Районен съд П. фактическа
обстановка и по този начин съставът на Районен съд П. да бъде подведен, за да
промени изхода на делото.
С действията си подсъдимият П.А.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият П.А.К. *** пред наказателен
състав на РС- П. по НОХД № 718/15 г. по описа на съда, като свидетел устно
съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „К. не съм видял да е удрял Т.....Д.,
като го бутна, той падна върху лакътя си....“. Съдът намира за установени
всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, дотолкова, доколкото председателят на състава на
съда от Районен съд П., разглеждащ НОХД № 718/15 г. по описа на съда го е
предупредил, че при съзнателно даване на неверни показания - затаяване на
истина или потвърждаване на неистина, същият ще носи наказателна отговорност по
чл.290, ал.1 НК. Подсъдимият П.А.К. бил наясно със задълженията си, произтичащи
от придобитото вече качество на свидетел в процеса. Въпреки това съвсем
съзнателно той е депозирал показания, в които е пресъздал ситуация, различна от
действителната, като е целял да внесе съмнения в установената от Районен съд П.
фактическа обстановка и по този начин съставът на Районен съд П. да бъде
подведен, за да промени изхода на делото.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършените от подсъдимите
деяния. Касае се за престъпление, насочено към умишлено затрудняване
разкриването на обективната истина по делата, разглеждани в съдилищата и оттам
постановяването на неправилен или несправедлив съдебен акт.
Съдът прецени като сравнително ниска обаче обществената
опасност на самите подсъдими, който са неосъждани (Й.Х. е осъждан преди 15
години за кражба с наложено наказание глоба, но е реабилитиран по право),
семейни са, трудово ангажирани, с добри характеристични данни. Съдът прецени
като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимите чистото им съдебно
минало, добрите характеристични данни, възрастта им, семейното им положение,
трудовата им ангажираност. Следва да се отбележи и в тази насока, че в крайна
сметка съдебният състав пред когото са лъжесвидетелствали, както и въззивният
такъв на Окръжен съд П. не са кредитирали показанията им с оглед другите
доказателства, събрани по делото и по този начин не се е стигнало до
постановяването на неправилен съдебен акт.
Липсват отегчаващи вината обстоятелства и за тримата
подсъдими.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и в желанието на Й.Х. и М.И.,
които са съответно баща и съпруга на К.Х. с показанията си да оневинят последния.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи наказание на подсъдимия Й.К.Х. за
престъплението по чл.290, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК в размер на шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи изтърпяването на определеното наказание за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с
условно осъдения ще следва да се възложи на Наблюдателна комисия при Община П..
Видът и размерът на наказанието съдът определи
отчитайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54, ал.1 от НК. Така определеното наказание е малко над
минималния размер, именно защото съдът намира, че са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе. Все пак с оглед
обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление, осъществено от две
деяния, сочещо известна упоритост при извършването му, съдът намира, че
наказанието не следва да бъде в минимален размер.
Престъплението по чл.290, ал.1 вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК М.И.И. е осъществила като непълнолетна. Санкцията, предвидена в
посочения член от НК, сочи наказание лишаване от свобода до пет години, което
при редукцията на чл.63, ал.1, т.4 от НК се намалява до две години. Подсъдимата
е пълнолетна, неосъждана към момента на
извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди,
които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване. Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7
от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена
тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са
налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на
властта при или по повод изпълнение на службата му. Поради гореизложеното
подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното
престъпление с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. При
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на
подсъдимата М.И.И. административно наказание глоба в
размер от 1000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд П.. При определяне размера на глобата съдът съобрази и данните за
имущественото състояние на подсъдимата – същата не притежава недвижими имоти
или МПС и е в майчинство, видно от лично попълнената от нея декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
С оглед гореизложените данни и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи наказание на подсъдимия
П.А.К. за престъплението по чл.290, ал.1 от НК в размер на три месеца лишаване
от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи изтърпяването на определеното наказание за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с
условно осъдения ще следва да се възложи на Наблюдателна комисия при Община Велинград.
Видът и размерът на наказанието съдът определи
отчитайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Така определеното наказание е в минимален размер,
именно защото съдът намира, че са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства, изброени по-горе, а и при този подсъдим е налице само едно деяние.
Много съществена в случая за определяне на наказанията
на тримата подсъдими обаче се явява генералната превенция. Като общество ние
трябва да сме крайно нетолерантни към всяко престъпление, насочено към умишлено
затрудняване разкриването на обективната истина по делата, разглеждани в съдилищата.
Последствия, водещи нерядко до забавянето им и дори до грешни изводи на съда.
Именно и поради това съдът намира, че не е налице маловажен случай. В рамките
на предвиденото от закона наказание настоящият съд постанови присъдата си,
воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от ясен знак за това, че има
воля и желание да се бори с тези изключително опасни явления, съпътстващи за
съжаление нерядко разглеждането на делата в съдилищата.
Поради горното съдът намира, че по-леки наказания за
тримата подсъдими не биха могли да отговорят на целите на наказанието по чл.36
от НК. Именно така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимите, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането им подсъдимите ще имат
възможност да осмислят постъпката си, да се поправят и да съобразят за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Изпитателният срок на
наказанията на Й.Х. и П.К. е достатъчно дълъг, за да изпълни и другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицата да вършат
престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК ще следва да се осъди подсъдимият П.А.К. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 150 лв. за назначения му служебен защитник на досъдебното
производство, платими по сметка на Национално бюро за правна помощ – гр. София.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: