Решение по дело №608/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 987
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20217180700608
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 987

 

Гр. Пловдив,14.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

при секретаря Костадинка Рангелова

и участието на прокурора Мария Тодорова,

като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 608 по описа на съда за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационната жалба на Ц.Н.Р.,ЕУГН ********** *** чрез адвокат С.П.,със съдебен адрес:***,пл.“Съединение“,№3,ет.4,офис 411 против Решение № 43/03.02.2021 год., постановено по АНД № 5539/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, VIII - ми н. с., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2534716 на ОД на МВР - Пловдив, с който на Ц.Н.Р. е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се,че са налице касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК

Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

 

 

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител ,но е депозирал писмено становище по жалбата,като счита същата за неоснователна.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а в случай,че касационната жалба бъде уважена,то се прави възражение  за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на Ц.Н.Р. против  Електронен фиш серия К № 2534716 на ОД на МВР - Пловдив, с който на Ц.Н.Р. е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Електронен фиш /ЕФ/Серия К № 2534716 е издаден срещу Ц.Н.Р. затова, че на 02.02.2019 г. в 14:45 часа в гр.Пловдив,бул.“Санкт Петербург“ № 1, посока бул.“Кукленско шосе“ било заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.№*** с установена скорост на движение от 74 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС ARH CAM S1 с № 11743са. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 77 км/ч., а 74 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.

За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят като собственик, на когото е регистрирано МПС бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

За да потвърди ЕФ първоинстанцият съд е приел,че е налице нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП-превишение на стойността за скорост в населеното място,извършено от касатора Р. с посоченото в ЕФ МПС ,поради което е налице административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити по чл.189,ал.4 от ЗДвП,като нарушението е било установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комунакиции тип ARH CAM S1.Районният съд не е констатирал от събраните по делото доказателства нарушения в реда и начина на използване на техническото средство ,които да обосновават недоказаност на заснетатото нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш.Изключително подробно и обстойно съдът е дал отговор на доводите на касатора за липса на нарушение и защо такова е налице и то извършено именно от Р. като водач на процесното МПС.

Решението на районния съд е правилно.

Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1, която е от одобрен тип и е преминал техническа проверка.В тази връзка  пред районен съд са представени: копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,със срок на годност до 07.09.2027г. и Протокол за проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018г.

С оглед на това се обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административно наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.

Нещо повече, съставен е и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приложен по АНД № 5539/2020г. на ПРС.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което, това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.57 ал.1 ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

В текста на електронния фиш изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост за движение в населено място, определена на 50 км/ч., като видно от направената снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3% и е установено,че водачът се е движел със скорост от 74 м/ч. Безспорно в случая е отчетен толеранса от -3 км./час.

На следващо място по делото липсват данни, нарушителят като собственик на автомобила, да се е възползвал от предоставената му възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство пред Директора на ОД МВР – Пловдив.

Отделно от това следва да се посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са  установени, както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

На следващо място, според §1 от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

От цитираните разпоредби следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране администравинонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи.

От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи.

Процесното нарушение е заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е установено, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш снимков материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето нарушение.

Доводите,че  е засечена не скоростта на автомобила,управляван от касатора са неоснователни,тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателство нарушението и неговият извършител.Видно от снимката,липсва друг автомобил,чиято скорост да е засечена ,като изображението на процесното нарушение е с № 0115719 и попада в диапазона на нарушенията ,като първото изображение е с  № 0115553 ,а последното изображение с № 0116048.

Не на последно място следва да се отбележи, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Измерената с техническото средство скорост на движение е над допустимото и то в населено място, а обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Ето защо, липсва каквото и да било основание да се заключи, че процесното нарушение на маловажно.         

Касационната инстанция счита обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и  правилно, поради което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.   

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева..  

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав :

 

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/03.02.2021г.,постановено по АНД № 5539/2020г.,по описа на Районен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Ц.Н.Р.,ЕУГН ********** *** чрез адвокат С.П.,със съдебен адрес:***,пл.“Съединение“,№3,ет.4,офис 411 да заплати на ОДМВР-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                       2.