РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500867 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №260083/20.01.22г. на Пловдивския районен съд, IІІ
бр. състав, постановено по гр. дело №14152/2019г., с което се отхвърля иска на Е. П. П.
ЕГН **********, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
ненавършилата пълнолетие нейна дъщеря - Г. Д. Г. ЕГН ********** на нея ,опреД.е на
местоживеене на детето при майката ,опреД.е на режим за лични контакти между
бащата и детето и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето и
предоставя упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Г. Д. Г.
ЕГН **********, на бащата Д. Г. Г. ЕГН**********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене
на детето Г. Д. Г. ЕГН **********, при бащата Д. Г. Г. ЕГН********** и ОПРЕДЕЛЯ
режим за осъществяване на лични отношения между майката Е. П. П. ЕГН
**********, и детето Г. Д. Г. ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета
седмица от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото,
които не съвпадат с годишния отпуск на бащата, за по 2 часа на рождения ден на
детето и на рождения и имения ден на майката . За Коледните празници на всяка
нечетна година от 10ч. на 24 декември до 18ч. на 26 декември, за Новогодишните
празници на всяка четна година от 10ч. на 30 декември до 18ч. на първи януари, за
Великденските празници на всяка нечетна година- от 10ч. на Велики Петък до 18ч. на
Неделя Великден. По време на празничните дни посочени в режима, не се прилага
обичайният режим всяка първа и трета седмица от месеца, като първа седмица от
1
месеца се счита тази, в която всички дни носят дати от съответния месец и се
ОСЪЖДА Е. П. П. ЕГН **********,да заплаща на дъщеря си Г. Д. Г. ЕГН **********,
със съгласието на нейния баща и законен представител Д. Г. Г. ЕГН**********
месечна издръжка в размер на 200 лв /двеста лева/, начиная от влизане на настоящото
решение в законна сила, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното ú изплащане.
Жалбоподателката Е. П. П. ЕГН ********** моли съда да отмени изцяло
решението на районния съд като предостави на нея упражняването на родителските
права.
Въззиваемата страна Д. Г. Г. счита обжалваното решение за правилно и моли
съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от удостоверение за раждане се
устанонява, че страните са родители на родената на 16.06.2007г. Г. Д. Г., както и през
лятото на 2019г. непълнолетното дете живее при баща си в гр. Х. и понастоящем учи в
гр. Х..
Според бащата дъщеря му сама изразила желание да остане да живее при него,
като му се оплакала от лошата среда, в дома на майка си, изразяваща се в скандалите
на които тя е свидетел между майка ú и баба ú по майчина линия, майка ú я водела да ú
изчиства негативната енергия, всяка неделя ходела гладна на църква за пречистяване.
Жалбоподателката оспорва тези твърдения.
За установяване на отношенията на всеки един от родителите спрямо тяхната
дъщеря, в производството по съществото на спора извън това за привременните
мерки“ са изслушани показанията на свидетелите Д. П. и Н. А..
От показанията на свидетелката Д. П., която е майка на жалбоподателката, се
установява, че до заживяването на Г. при баща си, тя не е чувала от нея, че иска да
живее при него. Описва в какви извънкласни форми на обучение и занимания е водена
от майка си и как се е грижела за детето си. След установяването на Г. в Х. майка ú
всяка вечер е звъняла на детето си, но не винаги са разговаряли, поради блокиран
телефон или пропускане на разговора. Този свидетелка сочи, че детето ги е наричала
„сергиджийки“, като счита, че това го е чула от въззиваемия или неговата съпруга.
Споменава още и това, че детето при тях се чувствало щастливо, но разказва за случаи,
при които детето е отказвало да консумира поднесената от нея и майка ú храна, и дори
и е хвърляла на земята подноса, в който е била храната.
От показанията на свидетелката Н. А., която е приятелка на съпругата на Д. П.,
2
се установява, че откакто Г. живее в Х. се чувства много добре, защото живее заедно
братчетата си от брака на баща с настоящата му съпруга. Свидетелката е чувала детето
да използва обидни думи по адрес на майка си и баба си по майчина линия, но Д. и
съпругата му правят забележки и не толерират такова отношение. Г. е споделяла с нея,
че майка ú отказва да я слуша, пита я едни и същи неща, а като ú се обажда след като
детето ú отговаря, че е добре, тя започва да го убеждава, че не е добре и защо не е
добре. Г. ú е казала, че се чувства неразбрана от майка си.
Подобни различия в показанията има и в показания на свидетелките дадени в
производството по привременните мерки, а именно на К. Г. – съпруга на въззиваемия и
Й. Д. – близка на жалбоподателката. Според първата свидетелка на детето му тежи, че
майка ú я води на църква, настоявала е да носи гривни и синджир, които ú пречат и
тогава баща ú ги свалил.
Свидетелката Д. описва случай, при който майката на Г. е правила опит да се
свърже с нея, но та е отказала.
Освен тези свидетелски показания следва да се има предвид и становището на
детето, което желае да живее при баща си.
По делото са приети съдебно психологически експертизи. От заключението на
вещото лице О. Д., прието пред районния съд се установява, че емоционалната връзка
на Г. с баща си е по – силна, топла и доверителна, а тази с майката е редуцирана, мака
и да не е прекъсната. Експертът не е установил основание да се предполага
манипулация от страна на бащата или други членове на семейството му, довела до
влошаване на отношенията на детето с майката. Бащата има родителски капацитет, с
който адекватно да полага грижи за дъщеря си. Успява да намери правилен подход към
детето, което му дава възможност да бъде ефективен родител. Майката също
притежава родителска компетентност, но тя не винаги успява да намери най –
правилния подход, да прояви гъвкавост в комуникацията с детето, което няма доверие
към нея, а вижданията на майката за възпитанието на детето не са конкретни и затова
тя е лишена от възможността да играе активна роля във възпитателния процес.
Тези изводи се потвърждават и допълват от приетото пред въззивния съд
заключение на съдебно – психологическа експертиза с вещо лице Б. Д., в което е
установено аргументирано желание на Г. да бъде отглеждано от своя баща. Установени
са хармонични отношения между дъщеря и баща, който оценява самостоятелността и
инициативността на детето му, което се отглежда в топла, сигурна и спокойна семейна
среда. Този извод се потвърждава и от използваната проективна рисувателна методика
„моето семейство“, от която се извлича позитивното отношение на Г. към семейството,
в което живее с нейните братчета, баща си и неговата съпруга. Между майката и детето
обаче експертът е констатирал нестабилност на връзката им, те нямат пълноценни
контакти и майката няма трайно присъствие в живота на дъщеря си. Няма данни
3
отношението на детето към майката да е в резултат на негативно отношение,
настройване или манипулация на детето от бащата или неговото обкръжение.
В съдебно заседание вещото лице допълни, че и двамата родители са
авторитетни, но майката използва и авторитарен стил, който е по – изискващ, но и по –
властен, докато при авторитетния стил е по – свободен и дава възможност да се
отчитат интересите на детето и затова експертът го оценява като по – добър стил, а
този стил е установен при бащата, като случая, пир който бащата е откачил вратата на
стаята, в която живее Г., за да няма лично пространство и малките братчета да могат да
влизат свободно, не се отразило негативно и това наказание вещото лице го оценява
като равно по тежест на отнемането на телефона му.
От всичко изложено дотук се налага извода, че по – подходящият родител, който
следва да упражнява родителските права спрямо непълнолетната Г. е бащата Д. Г., при
когото следва да се определи и местоживеенето ú. Това е така, защото той притежава
по – добрия стил на възпитание, а именно авторитетния, обстоятелството, че Г. учи в
гр. Х., който не е далеч от гр. Х., където живее семейството на нейния баща, както и
желанието на Г. да живее при баща си, което не се установи да е манипулирано от
някого, а също така и обстоятелството, че тя ще живее заедно с еднокръвните си братя,
което е в интерес както на Г., така и на братята ú.
Определеният от районният съд режим на лични отношения на майката с детето,
с оглед установените по – горе особености между тях, е достатъчен, за да се поддържа
и подобрява връзката между майката и дъщерята, е евентуалното му разширяване с по
– чести контакти, съдът намира за неудачно, защото ще затруднява ежедневието на
детето. По отношения на определената издръжка родителите не спорят, а и тя не
противоречи на императивна норма.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска предявен от Е. П. за
предоставяне упражняването на родителските права на нея и ги е предоставил на
бащата и определил местоживеене на детето при него и е определил съответния режим
на лични отношения между майката и детето,както и издръжка, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260083/20.01.22г. на Пловдивския районен
-ти
съд, IІІ бр. състав, постановено по гр. дело №14152/2019г.
Решението в частта относно упражняването на родителските права и режима на
личните отношения може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5