Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Габриела Владова, като
разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 1429
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД (н), срещу „В.Б.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, „****-В при
условията на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване искове в
поредност, както следва : иск с правна квалификация по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2
ЗБН относно това 1./ изявление за прихващане имащо вх. 11154/05.11.2014 г.,
което е предприето от ответника - „В.Б.“ АД с негово активно вземане възлизащо
в размер на сумата от 368 097,25 лв., която сума е придобита чрез сключен договор
за цесия от 05.11.2014 г. с дружеството – „И.И.“ АД, което на свои ред е
придобило така прехвърленото впоследствие вземане също при основание сключен
договор за цесия от 04.11.2014 г., като качеството на прехвърлител /цедент/ по
този договор има физическото лице – М.В.Л., ЕГН **********; и 2./ изявление за
прихващане имащо вх. 11420/07.11.2014 г., което е предприето от ответника - „В.Б.“
АД с негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 410 000 евро, която
сума е придобита чрез сключен договор за цесия от 29.09.2014 г. с дружеството –
„И.И.“ АД, което на свои ред е придобило така прехвърленото впоследствие
вземане също при основание сключен договор за цесия от 29.09.2014 г., като качеството
на прехвърлител /цедент/ по този договор има физическото лице – М.В.Е., ЕГН **********,
да бъдат прогласени за нищожни, поради противоречието им със специалните
правила на ЗБН, съединени при условията на евентуалност с искове по чл. 59, ал.
2 ЗБН във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, а именно, че всяко едно от така
извършените прихващания от ответника – „В.Б.“ АД е нищожно, поради липса на
предписаната от закона форма – писмена, с нотариално удостоверен подпис, като
при условията на евентуалност по отношение на вече изброените установителни
искове за нищожност са съединени и конститутивни такива с правна квалификация
чл.59, ал.5 и ал.3 ЗБН за обявяването на извършеното изявление за прихващане за
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието
решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2,
т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД
(н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат
на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била
прекратена и била определена начална дата на неплатежоспособността й –
06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на
Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично отменено по отношение
на началната дата на неплатежоспособността, като и за такава била приета датата
20.06.2014 г.. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и
попълват имуществото на банката, както и необходимостта от установяване
принадлежността към това имущество на вземане на банката - предмет на прихващане,
обуславяло правния интерес от провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че ответната страна – „В.Б.“ АД е
встъпил в кредитно правоотношение с „КТБ“ АД въз основа на сключен помежду им
договор за банков кредит от 16.11.2011 г., като банката в качеството й на
кредитор му е предоставила кредит възлизащ в размер на сумата от 255 000 евро,
като предназначението, условията за усвояване, ползването и погасяването на
споменатия кредит били подробно регулирани в клаузите на кредитната сделка. По
волята на страните цитирания договор за кредит претърпял четири последователни
изменения и допълнения, като това ставало с подписването на нарочни анекси
относно всяко предоговаряне. С последния подписан анекс от 20.08.2013 г.
страните са постигнали съгласие, че всички задължения произтичащи от договора
следва да бъдат изпълнени в срок до 20.07.2014 г., като бил утвърден и нов
погасителен план във връзка с изплащането на остатъчната главница по отпуснатия
кредит. Така към датата – 04.11.2014 г. /ден преди осчетоводяване на
предприетата цесия/ задълженията на кредитополучателя - „В.Б.“ АД във връзка с
така обсъждания договор са възлизали на сумата от общо 175 255,03 евро /редовна
главница – 111 807,00 евро; просрочена главница – 49 691,18 евро, просрочени лихви
върху редовна главница – 8 206,75 евро, просрочени лихви върху просрочена
главница – 1 478,29 лв., текущи лихви върху редовна главница – 202,91 евро,
неустойка върху просрочена лихва -
383,75 лв. и дължими такси за 2012 и 2013 г. – 3 246,01 евро/.
Освен това ищците поддържат, че ответната страна – „В.Б.“
АД е встъпил във второ кредитно правоотношение с „КТБ“ АД имащо за източник
отново сключен помежду им договор за банков кредит от 04.10.2012 г., като
банката в качеството й на кредитор му е предоставила кредит възлизащ в размер
на сумата от 410 000 лева, като предназначението, условията за усвояване,
ползването и погасяването на споменатия кредит били подробно регулирани в
клаузите на кредитната сделка. По волята на страните цитирания договор за
кредит претърпял едно изменение, което се състояло в това да се предоговори
крайната дата за погасяване на отпуснатия кредит, а именно същата вместо
първоначалната такава – 20.10.2013 г. била фиксирана за 20.07.2015 г., като
съобразно това изменение в датата се изработил и нов погасителен план уреждащ
начина за погасяване на остатъчната главница по кредита. Така към датата –
06.11.2014 г. /ден преди осчетоводяване на предприетата цесия/ задълженията на
кредитополучателя - „В.Б.“ АД във връзка с така обсъждания договор са възлизали
на сумата от общо 432 781,22 евро /редовна главница – 307 503,00 евро;
просрочена главница – 102 497,00 евро, просрочени лихви върху редовна главница
– 18 965,62 евро, просрочени лихви върху просрочена главница – 1 791,34 лв.,
текущи лихви върху редовна главница – 768,75 евро, текущи лихви върху
просрочена главница - 512,49 лв. и
неустойка върху просрочена лихва -
743,02 евро.
Фактическите твърдения на ищците продължават с това,
че на 05.11.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД /н./ е постъпило уведомление с
вх. № 11151/05.11.2014 г. основано на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което имало за автор М.В.Л.,
и с което последният съобщавал на банката, че е прехвърлило в полза на
търговско дружество – „И.И.“ АД свое
парично вземане в размер на 368 097,25 лв., което представлявало негово вземане
произтичащо от открита банкова сметка *** „КТБ“ АД с IBAN :***, като това
вземане произтичало от сключен между М.В.Л. и банката договор за издаване и
обслужване на банкова карта от 19.12.2013 г. Отново на датата 05.11.2014 г. се
изтъква, че в деловодството на „КТБ“ АД постъпило съвместно уведомление с вх. №
11154/05.11.2014 г. основано на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което на длъжника се
съобщавало за нова извършена цесия на вземане датираща от 05.11.2014 г., по
силата на която „И.И.“ АД прехвърляло в
полза на „В.Б.“ АД свое парично вземане в размер на сумата от 368 097,25 лв., което
съвпада с придобитото такова по цитирания по-горе договор за цесия сключен с М.В.Л..
Соченото уведомление инкорпорирало в себе си и изявление за прихващане, с което
„В.Б.“ АД заявявало, че прихваща придобитото от него активно вземане с размер
от 368 097,25 лв. с негови задължения към „КТБ“ АД произтичащи от сключения
договор за банков кредит от 16.11.2011 г. и подписаните към него Анекси от
1-4.
Фактите, от които ищците черпят спорните си материални
права се обогатяват и с това, че на 07.11.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД
/н./ е постъпило уведомление с вх. № 11442/07.11.2014 г. основано на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, което имало за автор М.В.Е., и с което последният съобщавал на
банката, че с договор за цесия от 29.09.2014 г. е прехвърлил в полза на
търговско дружество – „И.И.“ АД свое
парично вземане в размер на 410 000 евро, което представлявало негово вземане
произтичащо от открита депозитна сметка при „КТБ“ АД с IBAN :***, като това
вземане произтичало от сключен между М.В.Е. и банката договор за депозит по
депозитна сметка от 20.02.2009 г. Отново на датата 07.11.2014 г. се изтъква, че
в деловодството на „КТБ“ АД постъпило съвместно уведомление с вх. №
11420/05.11.2014 г. основано на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което на длъжника се
съобщавало за нова извършена цесия на вземане датираща от 29.09.2014 г., по
силата на която „И.И.“ АД прехвърляло в
полза на „В.Б.“ АД свое парично вземане в размер на сумата от 410 000 евро,
което съвпада с придобитото такова по цитирания по-горе договор за цесия
сключен с М.В.Е.. Соченото уведомление инкорпорирало в себе си и изявление за
прихващане, с което „В.Б.“ АД заявявало, че прихваща придобитото от него
активно вземане с размер от 410 000 лв. с негови задължения към „КТБ“ АД
произтичащи от сключения договор за банков кредит от 04.10.2012 г. и подписания
към него Анекс 1.
От ищеца в условията на евентуалност са наведени
няколко основания за недействителност /нищожност/ на извършеното от „В.Б.“ АД
прихващане, като опорочаването на едностранната сделка се основава на следното
:
Най-напред се поддържа като допусната порочност в
едностранната сделка това, че прихващането не е могло да бъде извършено, поради
това, че вземането на „В.Б.“ АД придобито от него въз основа на договор за
цесия не е имало характеристиката на изискуемо такова, защото в периода на
действие на надзорната мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗБН спрямо задълженията на
банката е наложен мораториум за изпълнението им, което означава, че и
корелативното право на вземане по такива задължения не може да се определи,
като изискуемо за носителя му. Допълва се и това, че дори банката счетоводно да
е отразила при себе си извършеното прихващане, то съгласно разпоредбата на чл.
119, ал. 1 ЗКИ, всички действия и сделки извършени от банката в нарушение на
чл. 116, ал. 2, т. 1-4 след обявяване в ТР на решението на БНБ са нищожни.
На самостоятелно основание се навежда и друг порок
водещ до нищожност на предприетите две прихващания, а именно че отправените
изявления за прихващане от дружеството-ответник не отговаряли на изискванията
за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото същите били извършени на 05.11.2014 г.
и на 07.11.2014 г., то се касаело до такива сделки, които предхождат,
респективно следват датата на отнемането на лицензията за извършване на банкова
дейност (06.11.2014 г.). Адресирайки изявленията си за прихващане до квесторите, то ответното дружество на общо
основание е следвало да се придържа към
предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма за действителност.
При условията
на евентуалност, синдиците твърдят прихващанията да са относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал.
5 и ал. 3 ЗБН. Обосновава се тезата, че те били извършени след началната дата
на неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.), независимо от
обстоятелството кога били възникнали насрещните вземания, предмет на
прихващането, т. е. бил изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на извършване на прихващането.
Освен това се изтъква, че кредиторът – „В.Б.“ АД е
придобил вземанията си към банката преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента на
придобиването му е знаел за неплатежоспособността на банката, тъй като
поставянето „К.Т.Б.“ АД (н) под специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от
20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен
факт, които бил огласен широко в публичното пространство.
Oтветникът спрямо когото са насочени предявените
искове – „В.Б.“ АД в срока по чл. 367 ГПК е упражнил писмен отговор, като чрез
него се прави оспорване на всички предявени от ищеца главни и евентуални
искове, като се поддържа те да са правно необосновани. По повод предявените при
квалификацията на чл. 3, ал. 3 вр. с ал.
2 ЗБН искове се мотивира, че прихващането не попадало в кръга на действията,
визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН. Прихващането било способ за
погасяване на задълженията, но не съставлявало изпълнение в тесен смисъл на
това понятие, нито събиране на вземане срещу банката, макар крайният ефект да
бил погасителен. Акцентира се върху това, че изявлението за прихващане от
07.11.2014 г. с активно вземане в размер на 410 000 евро при анализ на обявения
от Синдиците на банката списък по чл. 62, ал. 12, т. 3 ЗКИ се констатира, че
същото фигурира в този списък. Освен това към датата на отправяне на писмения
отговор дадените в обезпечение изпълнението на договора за банков кредит от
2012 г. обезпечения не били освободени, което означавало, че масата на
несъстоятелността не могло да се смята за увредена от предприетото от ответника
прихващане датиращо от 07.11.2014 г. Акцентира се върху това, че за да се
намери балансиран подход в различните интереси следвало да се имат предвид
специфичните цели на прихващането, като правен институт и дали те влизат в
противоречие с мораториума, налаган от БНБ. Тезата е, че при осъществяване на
прихващането увреждане на ищците не е реализирано, като детайлно е разгледана
функцията и правния ефект на прихващането, като се достига до заключение, че
мораториумът не се ползва със забранителен ефект спрямо института на
прихващането.
Във връзка със заявения евентуален иск по чл. 59, ал.
5 ЗБН най-напред се навежда за обсъждане писмо датиращо от 16.06.2015 г., с
което банката уведомява ФГВБ, че по отношение на уведомления за цесии и
прихващания, които са постъпили в деловодството на банката след отнемането на
нейния лиценз – 06.11.2014 г. до приемането на измененията на чл. 59 ЗБН и
влизането им в сила – 28.11.2014 г. се прилага старата редакция на чл. 59, ал.
3 вр. с ал. 4 ЗБН, защото няма изрична разпоредба за прилагането на новата
редакция с обратна сила. Алтернативно се изтъква това, че при въвеждането на
новата редакция в обективното ни право – чл. 59 ЗБН освен установяване
института на относителната недействителност по отношение кредиторите на
несъстоятелността се установява и такъв на висяща недействителност, доколкото
съобразно редакцията на чл. 59, ал. 6 ЗБН е залегнало правилото, че в случаите
на прихващане, което е извършено след началната дата на неплатежоспособността
или след датата на поставяне банката под специален надзор, ако тази дата
предшества началната дата на неплатежоспособността, то действието на
прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение
по чл. 104 ЗБН. Освен това при продажбата на банката, като предприятие
прихващането има действие след одобряването на сделката от съда по чл. 91, ал.
3 ЗБН. Ето защо, дори и след промените според ответника законът не обявява
прихващането за недействително и негодно да породи правното си действие във всички
случай, както ищецът поддържа в исковата си молба.
Що се касае до упражнения втори евентуален
конститутивен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН позицията на ответника – „В.Б.“ АД е, че
тази норма урежда две изисквания за да може дадено прихващане да се обяви за
относително недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и
това са : датата на придобиване на вземането и недобросъвестността на кредитора
към момента на придобиване на вземането. Относно обстоятелството, дали
кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката към момент
предхождащ или съвпадащ с момента на придобиване от него на вземането по
договора за цесия, от ответника се посочва, че макар в ЗБН да няма легално
определение на това какво представлява „неплатежоспособността“, то такава
дефиниция е дадена в ТЗ, вкл. това, че състоянието на неплатежоспособност се
предполага, когато длъжника е спрял плащанията. Следователно задължение на
ищеца е да докаже факта на подобно знание при ответника – – „В.Б.“ АД след като
се опитва да черпи права от този факт.
Цитира се и нормата на чл. 36, ал. 2 ЗКИ, където е посочено в кои случай БНБ
задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, като
единия случай е, когато тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо
парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на
банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите
парични задължения в приемлив период от време.
Самостоятелно възражение е отправено по отношение иска
за обявяване относителна недействителност на прихващането с вх. номер
11154/05.11.2014 г., което касае сумата от 368 097,25 лв. Отбелязва се това, че
същото е осчетоводено от квесторите на банката на датата -05.11.2014 г., а
извън това същото присъства и в обявения списък по чл. 62, ал. 12, т. 3 ЗКИ.
Застъпва се виждането, че иска за обявяване на това прихващане за
недействително е абсолютно неоснователен, защото самата банка в издаденото на
13.12.2014 г. удостоверение е признала писмено, че договор за кредит с реф.
номер 10502 е погасен изцяло, като се пояснява, че посочения референтен номер е
този на банковия кредит отпуснат на ответника на 16.11.2011 г. в размер на
сумата от 255 00 евро, от които към момента на прихващането била останала
непогасена сума в размер от 368 097,25 лв.
Касателно предявения иск при квалификацията на чл. 59,
ал. 2 ЗБН от ответника се противопоставя тезата, че ЗЗД или други закони не
изискват при сключването на договор за цесия спазването на конкретна форма,
вкл. нотариална заверка на подписите на страните участващи в сделката. Това как
ще е проведе от ищеца доказването относно достоверната дата на сключването на
договора за цесия може да стане чрез действието на други правни норми, като се
напомня това, че самия ищец е приел датите касаещи двете процесни прихващания,
както следва – 05.11.2014 г. и 07.11.2014 г. Предвид изложеното се заключва, че
претенцията за нищожност на тези прихващания по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗБН се
явявала неоснователна.
Ищците по спора се възползват от правото си да подадат
допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК чрез която да пояснят и
допълнят първоначалната си такава. Взема се отношение по изтъкнатите в отговора
на ответника – „В.Б.“ АД съображения за неоснователност на предявените искове,
като се изразява несъгласие със същия, като се дефинира, че предприетите с него
възражения са бланкетни и неконкретизирани. С допълнителната искова молба
ищците доразвиват мотивите си за допуснати пороци при извършването на
обсъжданите прихващания, които са последица от нарушение на закона, евентуално
на формата им за действителност. Ищците поддържат изцяло и твърденията си,
свързани с предявените искове по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН за прогласяване
нищожността на извършените от ответното дружество изявления за прихващане, като
се позовават на това, че с тези действия несъмнено се преследвало погасяване на
дълг на дружеството с вземане, което попада извън гарантирания от ЗГВБ размер.
Това съставлявало заобикаляне на закона и действието, което провокирало подобен
резултат следвало да се обяви за нищожно. Споменава се, че процесните изявления
са направени в периода от 05.11.2014 г. до 07.11.2014 г., което следва датата
на отнемане лиценза за извършване на банкова дейност.
И в
допълнителната искова молба се потвърждава схващането на ищеца, че спрямо
оспорените две прихващания приложение следва да намери нормата на чл. 59, ал. 5
ЗБН в редакцията й от 28.11.2014 г. Настоява се над това, че потестативното
право уредено в обсъжданата законова норма може да възникне само тогава, когато
дадената банкова институция е обявена в несъстоятелност, респективно преди това
такова преобразуващо право нямало как да възникне в патримониума на Синдиците
на банката, които са призвани да защитават кредиторите на масата на
несъстоятелността, като не се допуска поставянето в привилигировано положение
на дадена група кредитори спрямо други такива. Отбелязва се това, че
производството по несъстоятелност на банката е открито от съда, считано от
22.04.2015 г. и едва тогава трябвало да се приеме, че в полза на кредиторите на
несъстоятелната банка възникват всички предвидени в ЗБН специални преобразуващи
права, вкл. това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Именно това е и релевантната дата към
която следвало да се преценява редакцията на материално-правната норма уреждаща
фактическия състав на правото на кредиторите да искат обявяване по отношение на
тях за относително недействителни на извършени прихващания от страна на други
кредитори. Ако все пак се приеме, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН трябва да се
приложи в редакцията й предхождаща изменението реализирало се, считано от
28.11.2014 г., то следва да се възприеме тълкуване, че волята на законодателя й
тук е била, че предмет на недействителност могат да бъдат извършени прихващания
и от двете страни – банката или кредитора. Акцентира се върху внесеното
значение от ЗБН на термина „длъжник“
преди въпросното изменение от 28.11.2014 г. Същият е използван в чл. 25, ал. 1,
т. 10 ЗБН, а именно изискванията за синдик, където „длъжник“ се употребява,
като несъстоятелен длъжник – лице изпаднало в несъстоятелност, а другото място
в ЗБН, където този термин е използван е чл. 79, ал. 3, т. 4, буква“в“, като тук
се визирало – длъжник по вземане – лице, от което банката има да събира
задължение, което отново насочвало на извод, че в чл. 59, ал. 5 ЗБН към
28.11.2014 г. обхваща случаите на прихващане, извършено както от длъжник
/кредитор на банката/, така и от самата, банка. Отрича се обаче, това понятие
да е използвано само за асоцииране на банката към него.
Що се касае до
заявения за разглеждане друг евентуален конститутивен иск, а именно този по чл.
59, ал. 3 ЗБН от ищците се посочва, че този фактически състав обхваща абсолютно
всички прихващания, като не ги разграничава по извършващия ги субект и се
отнася до случаите на такива сделки осъществени преди момента на обявяване на
банката в несъстоятелност. Тук се споменава, че по отношение наличието на знание
за съществуваща неплатежоспособност на банката от страна на ответника не било
проведено доказване, че у него липсва подобно знание. Обратното такова било
налице, защото още с обявяване на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., с
което пред обществеността е разкрита мярката по поставяне под специален надзор
на „КТБ“ АД за веки средностатистически гражданин и или търговец е станало
ясно, че кредитната институция е поставена в подобен режим, заради състоянието
си на неплатежоспособност. Добавени са и други решения и прессъобщения изходящи
от Централната банка, която в следващите месеци неколкократно излъчвала сигнали
за наличие на остър недостиг на ликвидни средства нужни й за възстановяване на
нормалната си банкова дейност и за изпълнение на задълженията й към депозантите
и други кредитори, вкл. и за това, че банката не разполага с достатъчно
активи.
Изложеното мотивира ищците да продължат да поддържат,
че за тях се е породило преобразуващото право да поискат упражнените от ответника
изявления за прихващане да бъдат обявени за относително недействителни спрямо
кредиторите на масата на несъстоятелността, защото са налице фактическите
състави на чл. 59, ал. 5 ЗБН, евентуално на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
И в тази Допълнителна ИМ се обръща внимание на липсата
на спазване от ответника на специално установената от ЗБН в чл. 59, ал. 2 форма
за действителност на прихващанията предприемани спрямо банка в несъстоятелност,
а именно писмена с нотариална заверка на подписа. Разбирането тук е, че подобно
юридическо действие спрямо банкова институция, която е поставена под специален
надзор, респективно е с отнет лиценз за извършване на банкова дейност може да
се извърши от кредитор разполагащ активно ликвидно вземане едва когато спрямо
банката се открие производство по несъстоятелност. Това се извежда от
правилото, че адресат на изявлението за прихващане може да бъде единствено
синдика, а такъв е назначава едва от момента на откриване на производството по
несъстоятелност. Ето защо всички изявления за прихващане, които са били извършени
преди този момент немогат да породят преследвания с тях валиден ефект, затова
защото не са били адресирани до компетентния да ги получи орган – синдика. В
допълнение се изтъква и това, че дори да се приеме, че прихващанията могат да
бъдат осъществявани в периода на специален надзор действащ по отношение на
банковата институция, то те отново трябва да отговарят на установената в
нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН специална форма, респективно да са насочени за
приемане към квестурата на банката.
Констатира се, че в срока по чл. 373 ГПК от ответника
– „В.Б.“ АД не е предприето упражняване на процесуалното му право на
допълнителен отговор по депозираната от ищците Допълнителна искова молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл.
103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. за начална дата на неплатежоспособността е определена
датата 20.06.2014 г. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически
лица са назначени за синдици на банката.
Ангажиран е договор за
банков кредит от 16.11.2011 г., въз основа на който „КТБ“ АД се е задължила да
предостави в полза на кредитополучателя - „В.Б.“ АД, инвестиционен банков
кредит в размер на сумата от 255 000 евро, като условията за неговото
усвояване, ползване и погасяване са определени в съдържанието на кредитното
съглашение. Предвидено е, че кредитния ресурс се предоставя с цел осигуряването
на оборотни средства в осъществяваната от кредитополучателя стопанска дейност. Според клаузата на чл. 9 страните са уговорили,
че за ползването на предоставения кредит лицето-кредитополучател ще дължи възнаградителна
лихва в размер на 11 % годишно, като плащането й ще става ежемесечно до 25-то
число на съответния месец. Погасяването на кредита е уговорено да се извърши чрез
заплащането на 18 поредни ежемесечни погасителни вноски, като първата от тях е
утвърдена в размер от 14 161 евро и има падеж на изпълнение – 20.05.2012
г., а всяка от останалите 17 вноски е определена да възлиза на сумата от по 14
167 евро и е уговорено да бъде платима
ежемесечно на всяко 20-то число на текущия месец, считано от 20.06.2012 г. до
20.10.2013 г., вкл. С цел гарантиране обезпечаването на отпускания кредит
страните по сделката са се договорили, че кредитополучателя ще предостави на
банката различни по вид обезпечения /ипотеки, особени и реални залози/. В
пределите на учреденото и започнало да действа между страните кредитно
правоотношение, същите са изявили желание за промяна в неговото съдържание,
като за целта са сключили четири броя анекси от 29.06.2012 г., 29.10.2012 г.
28.12.2012 г. и 20.08.2013 г. Посредством първия подписан Анекс от 29.06.2012
г. е постигната договореност за изменение на неговото съдържание, като са се
съгласили да удължат крайния срок за погасяване на остатъка по предоставения
кредит, който размер е посочено да възлиза на сумата от 254 953,17 евро.
Уговорено е погасяването да се реализира от кредитополучателя чрез плащането на
16 ежемесечни погасителни вноски, като първата е в размер на 42 448,17
евро и е с установен падеж на 20.07.2012 г., а всяка от останалите 15 вноски е
фиксирана в размер от 14 167,00 евро и е предвидено да бъде платима
ежемесечно на всяко 20-то число на текущия месец, считано от 20.08.2012 г. до
20.10.2013 г., вкл. Предметът на втория подписан анекс от 29.10.2012 г.е
заличаването на една част от дадените от кредитополучателя в полза на банката
обезпечения /реални залози учредени от трети лица върху акции притежавани от
тях в цитирани в анекса дружества/, предвид това че е осъществено частично погасяване
на задължението за връщане на отпуснатия банков кредит. Чрез третия подписан
Анекс от 28.12.2012 г. е постигната договореност за промяна в начина на
издължаване на остатъка от отпуснатия кредит, чиито размер е констатирано между
страните да възлиза на 163 078,68 евро и ще се изплати на 3 ежемесечни
погасителни вноски, като първата е в размер на 63 078,68 евро и е с
установен падеж на 20.08.2013 г., а всяка от останалите 2 вноски е фиксирана в
размер от 50 000 евро и е предвидено да бъде платима ежемесечно на всяко 20-то
число на текущия месец, считано от 20.09.2013 г. до 20.10.2013 г., вкл.
Последният подписан между страните анекс датиращ от 20.08.2013 г. установява,
че към датата – 20.08.2013 г. неиздължения остатък по кредитната сделка възлиза
на сумата от 161 498,18 евро и ще се изплати на 13 ежемесечни погасителни
вноски, като първата е в размер на 12 422,18 евро и е с установен падеж на
20.07.2013 г., а всяка от останалите 12 вноски е фиксирана в размер от 12 423
евро и е предвидено да бъде платима ежемесечно на всяко 20-то число на текущия
месец, считано от 20.08.2014 г. до 20.07.2015 г., вкл.
Според депозираното по делото извлечение от
счетоводните книги на „КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя – „В.Б.“ АД касаещи обслужването на задълженията по
договор за кредит 16 11.2011 г. се установява, че към датата – 04.11.2014 г.
общият размер на натрупаните и необслужени задължения по тази кредитна сделка
се равнява на сумата от 175 255,03 евро, като последното извършено плащане
по кредита датира от 21.05.2014 г., респективно допуснатата от
кредитополучателя забава в обслужването е с начало от 26.05.2014 г.
Съгласно договор за банков кредит от 04.10.2012 г.,
въз основа на който „КТБ“ АД се е задължила да предостави в полза на
кредитополучателя - „В.Б.“ АД, инвестиционен банков кредит в размер на сумата
от 410 000 евро, като условията за неговото усвояване, ползване и погасяване са
определени в съдържанието на кредитното съглашение. Предвидено е, че кредитния
ресурс се предоставя за да бъде използван от кредитополучателя за плащането на
цена на активи, които „В.Б.“ АД възнамерява да придобие по обявена публична
продан от ЧСИ-Д. З.. Според клаузата на чл. 9 страните са уговорили, че за
ползването на предоставения кредит лицето-кредитополучател ще дължи възнаградителна
лихва в размер на 10 % годишно, като плащането й ще става ежемесечно до 25-то
число на съответния месец. Погасяването на кредита е уговорено да се извърши
чрез заплащането на 6 поредни ежемесечни погасителни вноски, като първата от тях
е утвърдена в размер от 68 335 евро и има падеж на изпълнение – 20.05.2013 г.,
а всяка от останалите 5 вноски е определена да възлиза на сумата от по 68 333
евро и е уговорено да бъде платима
ежемесечно на всяко 20-то число на текущия месец, считано от 20.06.2013 г. до
20.10.2013 г., вкл. С цел гарантиране обезпечаването на отпускания кредит
страните по сделката са се договорили, че кредитополучателя ще предостави на
банката различни по вид обезпечения /ипотеки, особени залози и поръчителство от
страна на физическото лице – В.Б./. Така учреденото и започнало да действа
кредитно правоотношение по волята на страните е било променено чрез подписан на
20.05.2013 г. анекс. С него е въведено изменение в крайния срок за погасяването
на всички дължими от кредитополучателя суми по кредитното съглашение, като
същия е установен до датата – 20.07.2015 г. Освен това е констатирано, че към датата – 20.05.2013 г. неиздължения
остатък по кредитната сделка възлиза на сумата от 410 000 евро и ще се изплати
на 12 поредни ежемесечни погасителни вноски, като първата е в размер на 34 163
евро и е с установен падеж на 20.08.2014 г., а всяка от останалите 11 вноски е
фиксирана в размер от 34 167 евро и е предвидено да бъде платима ежемесечно на
всяко 20-то число на текущия месец, считано от 20.09.2014 г. до 20.07.2015 г.,
вкл. От приобщените по делото договор за поръчителство от 04.10.2012 г. и анекс
към него се установява и това, че уговореното в кредитната сделка от 04.10.2012
г. задължение за осигуряване в полза на банката на лично обезпечение под
формата на поръчителство от страна на физическото лице – В.Б. е изпълнено.
Според депозираното по делото извлечение от
счетоводните книги на „КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя – „В.Б.“ АД касаещи обслужването на задълженията по
договор за кредит 04 10.2012 г. се установява, че към датата – 06.11.2014 г.
общият размер на натрупаните и необслужени задължения по тази кредитна сделка
се равнява на сумата от 432 781,22 евро, като последното извършено плащане
по кредита имащо частичен погасителен ефект
датира от 26.05.2014 г., респективно допуснатата от кредитополучателя
забава в обслужването е с начало от 26.05.2014 г.
С договор за преференциален безсрочен депозит от
20.02.2009 г. „КТБ“ АД е приела да разкрие на клиента си – М.В.Е. депозитна
сметка в евро с IBAN ***.
Съгласно уведомление с вх. № 11422/07.11.2014 г.
изпратено до квесторите на „КТБ“ АД, М.В.Е. и „И.И.“ АД на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД са известили банката, че във връзка с подписан по между им договор за
прехвърляне на вземане от 29.09.2014 г. М.В.Е. е прехвърлил в полза на „И.И.“
АД една част от вземането си към „КТБ“ АД, а именно сумата в размер от
410 000 евро, което произтича от сключен договор за безсрочен депозит, във
връзка с които е открита депозитна сметка в евро с IBAN ***. В този смисъл на
банката –длъжник се съобщава, че занапред следва да съобрази, че дължи
изпълнение за сумата от 410 000 евро в полза на новия кредитор - „И.И.“ АД.
Въз основа на друго уведомление с вх. № 11420/07.11.2014
г. изпратено до квесторите на „КТБ“ АД, „И.И.“ АД и „В.Б.“ АД на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД са известили банката, че във връзка с подписан по между им
договор за прехвърляне на вземане от 29.09.2014 г. „И.И.“ АД е прехвърлило в полза
на „В.Б.“ АД една част от вземането си към „КТБ“ АД, а именно сумата в размер
от 410 000 евро, което произтича от сключен между „И.И.“ АД и М.В.Е. договор за
прехвърляне на вземане датиращ също от 29.09.2014 г., което вземане преди това
е притежавано от М.В.Е. съгласно договор за депозит по сметка в евро с IBAN ***.
В този смисъл на банката –длъжник се съобщава, че занапред следва да има
предвид, че новия титуляр на вземането се явява „В.Б.“ АД и дължи изпълнение за
сумата от 410 000 евро в полза именно на този кредитор. Чрез уведомлението
новият кредитор в лицето на „В.Б.“ АД манифестира спрямо квесторите на
банката-длъжник и изявление по чл. 104 ЗЗД за извършване на прихващане между
прехвърленото му с договор от 29.09.2014 г. вземане в размер на сумата от
410 000 евро и насрещното му парично задължение към „КТБ“ АД за заплащане
на остатък по отпуснат банков кредит, произтичащо от сключен договор за банков
кредит от 04.10.2012 г., като двете насрещни вземания се компенсират,
респективно погасяват до размера на по-малкото от тях.
Съобразно приет за писмено доказателство по делото договор
за издаване и обслужване на банкова карта от 19.12.2013 г. се установява, че
физическото лице М.В.Л. е открил при „КТБ“ АД картова сметка на свое име имаща IBAN ***а.
Съгласно уведомление с вх. № 11151/05.11.2014 г.
изпратено до квесторите на „КТБ“ АД, М.В.Л. и „И.И.“ АД на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД са известили банката, че във връзка с подписан по между им договор за
прехвърляне на вземане от 04.11.2014 г. М.В.Л. е прехвърлил в полза на „И.И.“
АД вземането си към „КТБ“ АД, а именно сумата в размер от 368 097,25 лв.,
което произтича от сключен договор за издаване и обслужване на банкова карта,
във връзка с които е открита банкова сметка *** ***. В този смисъл на банката
–длъжник се съобщава, че занапред следва да съобрази, че дължи изпълнение за
сумата от 368 097,25 лв. в полза на новия кредитор - „И.И.“ АД.
Въз основа на друго уведомление с вх. № 11154/05.11.2014
г. изпратено до квесторите на „КТБ“ АД, „И.И.“ АД и „В.Б.“ АД на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД са известили банката, че във връзка с подписан по между им
договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. „И.И.“ АД е прехвърлило в
полза на „В.Б.“ АД вземането си към „КТБ“ АД, съставляващо сумата в размер от
368 097,25 лв., което произтича от сключен между „И.И.“ АД и М.В.Л. договор за
прехвърляне на вземане датиращ от 04.11.2014 г., което вземане преди това е
притежавано от М.В.Л., съгласно договор
за издаване и обслужване на банкова карта по сметка в лева с IBAN ***. В този
смисъл на банката –длъжник се съобщава, че занапред следва да има предвид, че
новия титуляр на вземането се явява „В.Б.“ АД и именно на него дължи изпълнение
за сумата от 368 097,25 лв. Чрез уведомлението новият кредитор в лицето на „В.Б.“
АД манифестира спрямо квесторите на банката-длъжник и изявление по чл. 104 ЗЗД
за извършване на прихващане между прехвърленото му с договор от 05.11.2014 г.
вземане в размер на сумата от 368 097,25 лв. и насрещното му парично
задължение към „КТБ“ АД за заплащане на остатък по отпуснат банков кредит,
произтичащо от сключен договор за банков кредит от 16.11.2011 г., като двете
насрещни вземания се компенсират, респективно погасяват до размера на
по-малкото от тях.
Според приетото по инициатива на ответника извлечение
към датата - 06.11.2014 г. от разплащателна сметка с IBAN ***р „В.Б.“ АД се
констатира, че въз основа на издадено банково бордеро от 05.11.2014 г. е
извършено осчетоводяване на прехвърляне на вземане с вх. № 11154/05.11.2014 г.
между цедент „И.И.“ АД и цесионер „В.Б.“ АД, като тази счетоводна операция е
предприета въз основа взето решение от квесторите на банката и в изпълнение на
заповед от 27.10.2014 г.
Видно от банково удостоверение с изх. на „КТБ“ АД №
9252/13.12.2014 г. са удостоверени обстоятелствата, че към датата на
съставянето му дружеството - „В.Б.“ АД е титуляр на банкови сметки : с IBAN ***,
и с IBAN ***, като към датата – 19.11.2014 г. салдата и по двете сметки са
равни на 0,00 евро, респ. лева. От друга страна задълженията на „В.Б.“ АД по
кредитни сделки, в които е встъпило с „КТБ“ АД са следните : към 19.11.2014 г.
по договор за кредит с реф. № 11573 сумата от общо – 414 020,90 евро; към
19.11.2014 г. по договор за кредит с реф. № 12689 сумата от общо –
413 334,38 евро. Относно задълженията по договор за кредит с реф. № 10502
е отбелязано, че същите са изцяло погасени.
Сред събраните за целите на разрешаването на спора
писмени доказателства е налично и Писмо с № БНБ-98639/11.08.2014 г. изготвено и
изпратено от Управителя на БНБ до Генералния директор на ГД „Вътрешен пазар и
услуги“ функционираща при Европейската комисия, като в писмото присъства
констатация, че при извършена проверка по отношение на „КТБ“ АД /н./ е било
установено, че по отношение на определена категория кредитополучатели липсва
съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на
кредита. Освен това е упоменато, че са забелязани съществени индикации за
кредитен риск относно възстановимостта на кредитни експозиции в тази категория,
а това би могло да доведе до съществено обезценяване на същите. Изтъкнато е, че
поради недостатъчността на информацията одитиращите лица не са могли да
коментират размера на необходимите допълнителни обезценки. Добавено е и това,
че ако изискванията за собствен капитал по Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. не
бъдат покрити, от лицензът на „КТБ“ АД /н./ ще бъде отнет на основание чл. 36,
ал. 1, т. 6 ЗКИ.
Представено е и прессъобщение от 27.10.2014 г.
изходящо от Българската народна банка, както и Доклад изготвено отново от
Българска народна банка с цел информация предназначена за народните
представители избрани в 43-тото Народно събрание на РБ. В тях също присъстват
констатации, че въз основа на данните от направения анализ от страна на
одитиращите дружества относно размера на необходимите обезценки се очаква „КТБ“
АД да отчете пред управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен
капитал, а това създава предпоставка за изпълнение законовото задължение на БНБ
да отнеме лиценза на банката, като е разяснено, че това се случва в рамките на
срок от 5 работни дни, считано от установяването неплатежоспособността, т.е. от
получаването на надзорните отчети илюстриращи отрицателния собствен капитал на
банката.
Ответникът представя и съдът е приел за писмено
доказателство по делото договор от 24.01.2019 г. за продажба на имуществено
право от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, по силата на който
Синдиците на „КТБ“ АД /н./ са прехвърлили възмездно /срещу уговорена продажна
цена в размер от 150 000 лева/ в полза на третото за исковия процес лице – „Т.И.С.“,
чуждестранно юридическо лице, което е вписано в Регистъра на международните
търговски дружества в Белиз, имуществено право от масата на несъстоятелността,
представляващо вземания по договор за банков кредит 04.10.2012 г. и договор за
банков кредит от 15.10.2013 г., сключени между „КТБ“ АД и „В.Б.“ АД. В
договорът присъства изричен текст, че възприетата цена за прехвърляното вземане
е заплатена от купувача, като съглашението влиза в сила, считано от одобряването
му със заповед на Председателя на ФГВБ. Подобна заповед е издадена на
21.02.2019 г. и е приобщена, като писмено доказателство по делото.
Следователно, считано от 21.02.2019 г. коментираният договор е произвел
действие между страните по него.
С писмена молба – съгласие от 11.09.2019 г. Синдиците
на „КТБ“ АД са поискали от съдия по вписванията при СВ – гр. Велики Преслав, на
основание чл. 179 ЗЗД да извърши заличаване на договорна ипотека, която е
вписана в Служба по вписванията, гр. Велики Преслав, с вх. рег. №
1035/25.03.2013 г., съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 88/2013 г. на нотариус – Св. Николов, с
район на действие РС – Велики Преслав.
Във връзка с установената по делото фактическа
обстановка сезираният съд, приема следното от правна страна :
От ответното дружество е налице позоваване за частична
недопустимост на исковото производство, отнасяща са до предявените за
разглеждане искове за прогласяване нищожност, респективно на относителна
недействителност спрямо извършеното от „В.Б.“ АД изявление за прихващане с вх. №
11420/07.11.2014 г. с насрещно вземане в размер на сумата от 410 000 евро,
което произтича от договор за банков кредит сключен на 04.10.2012 г. и анекс
към него. Направеният отвод за липса на правен интерес у ищеца, като
задължително изискуема процесуална предпоставка за упражняване правото на иск
се базира на довода, че на 24.01.2019 г. синдиците на несъстоятелната банка са
се разпоредили посредством сключен договор за продажба на имуществено право от
масата на несъстоятелността, с вземанията които масата има към „В.Б.“ АД по два
договора за кредит, единият от които този от 04.10.2012 г. В пределите на
своята проверка по така наведения отвод за недопустимост на част от
производството, съдът констатира, че действително имущественото право с титуляр
масата на несъстоятелността, съставляващо вземане за връщане на отпуснат кредит
в полза на ответника по договор от 04.10.2012 г. е било възмездно прехвърлено,
чрез продажбата му в полза на „Т.И.С.“ срещу заплащането на договорена цена.
Този факт е възникнал на 24.01.2019 г., което е момент следващ инициирането на
настоящия исков процес – 18.04.2017 г. Разбира
се наличието на правен интерес от търсената съдебна защита е елемент от
процесуалното право на иск, и за неговото съществуване съдът е длъжен да следи
и след учредяване на процесуалното правоотношение /образуването на делото/,
като отпадането на интереса лишава ищеца от възможността да получи заявените с
предявените искове защита. Следователно СГС е обвързан с необходимостта да
извърши преценка, дали правният интерес на ищеца от водене на искове за
установява нищожност, респективно за обявяване относителна недействителност на с вх. № 11420/07.11.2014 г. продължава да е
наличен у ищеца и понастоящем. Когато се коментира упражняването на съдебна
защита предприета от субект сочещ, че дадена сделка е нищожна /невалидна/,
защото страда от определен порок /в случая противоречие с императивна правна
норма, респективно неспазване на установена форма за действителност/, за да се
съобрази налице ли е правен интерес от разглеждане на предявен иск с подобен
предмет е необходимо да се прецени, дали извършването на конкретната сделка има
отражение върху негови права или задължения. В случаят „КТБ“ АД е адресат на
извършеното прихващане с вх. № 11420/07.11.2014 г., чиято нищожност се иска да
бъде прогласена, като обстоятелството, че пасивното вземане което е обект на
погасителния ефект преследван от компенсацията е било впоследствие /през 2019
г./ прехвърлено от масата на несъстоятелността в полза на трето лице, не може
да рефлектира по начин изключващ правния интерес от разглеждане на предявените
искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН,
респ. чл. 59, ал. 2 ЗБН, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД. Осъщественото
прехвърляне е последица от убеждението на продавача на имущественото право, че
той продължава да е негов титуляр, защото прихващането не е произвело целения
си ефект, тъй като същото е невалидно. Предвид това, че установяването на тази
невалидност може да стане единствено в рамките на исково производство, каквото
се явява настоящето, то ищецът продължава да има правен интерес от провеждането
му, тъй като евентуалната действителност на прихващането ще означава, че
имущественото право на вземане, което произтича от договор за кредит от
04.10.2012 г. изобщо не е било част от масата на несъстоятелността, тъй като не
е съществувало, заради погасяването му по атакуваното прихващане, което пък ще
означава, че масата ще бъде отговорна спрямо купувача „Т.И.С.“, за когото би
възникнало право да иска връщане обратно на даденото по договора за продажба. Освен
това интересът на ищеца за водене на иск за нищожност продължава да съществува
и предвид това, че дори да се е разпоредил с пасивното си вземане, то той
продължава да има качеството на длъжник по активното такова, което е послужило
за извършването на прихващане с вх. № 11420/07.11.2014 г. На още по-голямо
основание ищецът има интерес от водене на специалните искове по чл. 59, ал. 5 и
ал. 3 ЗБН, тъй като същите са основен инструмент от системата на исковете
уредени за попълване на масата на несъстоятелността, която съгласно чл. 3, ал.
1, т. 1 ЗБН включва имуществените права на банката към датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност. В този контекст синдиците на
банката, които трябва да охраняват интересите на кредиторите на масата на
несъстоятелността са легитимирани с наличието на интерес от провеждането на
искове за обявяване на относителна недействителност на прихващането, тъй като
се касае до охраната на преобразуващи материални права, чиито носител не е
самата банка, а нейните кредитори. Тези преобразуващи материални права имат
конкретно предназначение, а именно да отрекат обвързващото действие на дадена
сделка спрямо определен субект, или група от субекти /кредитори/, и правните й
последици да не могат да им се противопоставят. Съществуването на тези
материални преобразуващи права се преценява от съда към момента на откриване на
производството по банкова несъстоятелност / в случая м. 04.2015 г./ и
процесуалното средство за тяхното упражняване /исковете по чл. 59, ал. 3 и ал.
5 ЗБН/ не може да бъде изгубено, заради извършено разпореждане с определено
имуществено право /вземане/, което е станало през 2019 г. Това разпореждане би
имало значение единствено върху материалната легитимация на масата на
несъстоятелността, ако същата предприеме действия по събирането му от „В.Б.“ АД,
който ще разполага с възможността да се позове на отсъствието на такава,
предвид извършеното прехвърляне на вземането в полза на нов кредитор - „Т.И.С.“.
При тези съображения настоящата инстанция, намира, че не са налице основания за
частично прекратяване на производството по отношение атакуваното прихващане с вх. № 11420/07.11.2014 г.,
заради процесуалната му недопустимост. Предприетата с ИМ защита срещу сочената
компенсация е напълно допустима, като съдът трябва да разгледа предявените
искове с предмет назованото прихващане по същество.
По отношение на предявените главни искове с правна
квалификация чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН, съдът намира следното :
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице
твърдяната от ищеца хипотеза на чл. 3, ал. 3, вр. с, ал. 2 от ЗБН тъй като
цитираната норма визира единствено и само случаите на нищожност на сделки и
други имуществени разпореждания, по които страна е банката и които са извършени
след отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност. Целта е чрез цитираната
разпоредба да се препятства намиращата се в несъстоятелност банка да увреди
масата на несъстоятелността, поради което и законодателят е предвидил и
най-тежкият неблагоприятен ефект за такива действия като е прогласил тяхната
нищожност. Така, по напълно аналогичен начин в разпоредбата на чл. 646, ал. 1
от ТЗ законодателят е предвидил абсолютна нищожност на действията и/или
сделките, извършени от длъжника след настъпването на съответния юридически
факт/ откриването на производство по несъстоятелност, а в настоящия случай това
е отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност/. Тези сделки/действия
на имуществено разпореждане извършени от страна на самия длъжник с имущество от
масата на несъстоятелността след датата на отнемането на лиценза за
извършването на банкова дейност са неправомерни по силата на самото им
извършване, поради което и забраната за извършването им законодателят изрично е
закрепил със санкцията по чл. 3, ал. 3 от ЗБН като ги е обявил за нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тази санкционна последица обаче
не важи по отношение на компенсациите, които се упражняват чрез едностранно
изявление на кредитора до банката, която той счита за свой длъжник и при които
погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често дори и
против неговата воля. Ето защо и по отношение на прихващанията, когато са
извършени от кредитор законодателят е установил специален ред за прогласяване
на тяхната недействителност, а именно чл. 59, ал. 3 от ЗБН, където са изрично
посочени предпоставките при които това прихващане може да бъде обявено за
недействително, каквито допълнителни предпоставки за сравнение чл. 3, ал. 3 във
вр. с, ал. 2 ЗБН не предвижда.
С оглед на гореизложеното, доколкото е предвиден
специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията
си към банката-длъжник, като са налице и специални предпоставки за обявяване на
недействителността на тези прихващания, следва да бъде направен извода, че
хипотезата на недействителност по чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 от ЗБН не се
прилага като способ за погасяване на задължения. Поради така изложените
съображения предявените от ищеца в условията на предпочитане, като главни
искове по чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 от ЗБН за постановяване прогласяването
за нищожни на изявления за прихващане с вх. 11154/05.11.2014 г. и с вх. 11420/07.11.2014
г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на предявените в условията на
предпочитани евентуални искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН, съдът
намира следното :
За да се отговори на въпроса дали компенсационните
изявления датиращи от 05.11.2014 г. и 07.11.2014 г. са били предприети от
ответното дружество целейки постигането на погасителен ефект спрямо негови
насрещни кредитни задължение към „КТБ“ АД /н./ са произвели правни последици е
необходимо да бъде установено, дали „В.Б.“ АД е упражнило надлежно възникналото
в негова полза право да извърши прихващане. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН
предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде
направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма
за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на
прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който
се поставя в настоящото производство е приложима ли е така установената форма
за валидност на изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо банката да
е открито производство по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл.
13 ЗБН е предпоставка за приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията
на фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката.
Няма спор, че подложените на разглеждане две изявления за прихващане като
едностранни правни сделки са били манифестирани от ответника – „В.Б.“ АД на
датите : 05.11.2014 г. и 07.2014 г., към
който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е
било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент,
последващ извършването на компенсационното изявление с приемане на разпоредбата
на чл.12а ЗБН, ДВ, бр.22/24.03.2015 г.
Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на
правните сделки не следва да се тълкуват и прилагат разширително. Това
означава, че изявления за прихващане, адресирани до банката, на която към този
момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради
неспазване на предвидена форма за валидност. В този смисъл механичното
пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се
приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до квесторите на
банката, е недопустимо. По тази причина предявеният като главен иск за
недействителност на извършеното изявление за прихващане е неоснователен и
трябва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявените втори евентуални искове с
правна квалификация по чл. 59, ал. 5 ЗБН, сезираният съд намира следното :
Конститутивният иск, уреден в чл. 59, ал. 5 ЗБН
предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването на преобразуващо
право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н)
да обявят за относително недействително по отношение на тях прихващането,
извършено от ответника, т.е. налице е фигурата на процесуална субституция.
Следователно основателността на предявения в тази процесуална хипотеза иск
изисква да е осъществен фактическият състав, пораждащ упражняваното от ищците в
настоящото производство преобразуващо право, което създава необходимост да се
изясни коя е приложимата спрямо това право редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, уреждаща възникването му, тъй като
разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., а с §8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., изрично ѝ е придадено обратно
действие, като същата се прилага считано от 20.06.2014 г.
Именно по приложението на релевантната редакция на чл.
59, ал. 5 ЗБН страните по делото са развили подробни аргументи в противоположни
насоки като ищците поддържат, че приложимост за разглеждания случай следва да
намерят правилата установени с редакцията на цитираната разпоредба със
съдържанието, влязло в сила с изменение от 28.11.2014 г. и приложимо, считано
от 20.06.2014 г., а ответното дружество на свои ред, чрез процесуалния си
представител привежда аргументи в насока, че разпоредбата трябва да се прилага
според съдържанието ѝ дадено с редакцията на ЗБН към 29.12.2011 г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
на 05.11.2014 г. и на 07.11.2014 г. ответното дружество - „В.Б.“ АД е
манифестирало пред „КТБ“ АД две писмени изявления за прихващане с вх.
11154/05.11.2014 г. и с вх. 11420/07.11.2014 г., с които е предприело
извършването на компенсации по смисъла на чл. 104 ЗЗД между придобити от него
/чрез договори за цесия/ активни вземания и съществуващи негови остатъчни
задължения по договори за банков кредит датиращи от 2011 г. и 2012 г., като всяко
от тези прихващания е произвело погасителен ефект до размера на по-малкото от
двете насрещни задължения. От ищеца е проведено успешно пълно и главно
доказване, както по отношение съществуването на визираните насрещни задължения,
така и относно техните актуални размери към момента непосредствено преди
упражняването на компенсационното изявление. Данните по делото показват, че извършените от
ответното дружество изявления за прихващане са били осчетоводени от квесторите
на банката, което означава, че в отношенията между кредиторите по насрещните
вземания, които са предмет на компенсационните изявления отсъстват разногласия
във връзка с възникването и размера им. Аргумент за обратното не може да бъде
решението на БНБ за спиране изпълнението на всички задължения, които банката
има, поради наложената и специална защитна мярка по чл. 116 ЗКИ. Тази мярка
действително ограничава в известна степен правата на кредиторите на банката,
като не им позволява в периода на нейното приложение да изискват реално
изпълнение на вземанията си към кредитната институция, а именно тяхното
изплащане. Действието й обаче, изобщо не създава основание за формиране на
позиция свързана с изключване изискуемостта на задълженията по депозитните
сделки, които банката има към своите клиенти – депозанти, респективно към
лицата които са придобили тези вземания, по съответния договорен ред – чл. 99 ЗЗД. В подкрепа на това схващане е и
разпоредбите на чл. 119, ал. 4 и 5 ЗКИ, където законодателя изрично е изключил отговорността на банката за забава,
каквато възниква само по отношение на изискуеми задължения, като подобно
законодателно разрешение би било
безпредметно, ако такава не възниква. Предвид казаното, приложението на
административната мярка по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗКИ не рефлектира върху
изискуемостта на вземанията, а въвежда забрана за доброволно изпълнение от
страна на банката, респективно временна забрана да се изпълнява принудително по
отношение на нея. След като се изясни, че и двете насрещни вземания, които са
предмет на извършеното прихващане отговарят на критериите за еднородност и
изискуемост, което дава основание на съда да заключи, че е валидно и е
произвело присъщите си правни последици.
Правото да се иска обявяването на относителна
недействителност на прихващане упражнено спрямо банка, която е обявена в
несъстоятелност по естеството си е преобразуващо право, с което разполагат само
една специална група правни субекти и това са кредиторите на несъстоятелността.
Ето защо преди всичко относно приложимостта на текста на чл. 59, ал. 5 ЗБН в новата
му редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г./ е от значение да
се отговори на въпроса кога е възникнало правоотношението, породило
потестативното право на процесуалните субституенти –синдиците.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е
предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен
кредитор на банката ще бъде поставен в привилигировано спрямо останалите
кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното имущество по реда
на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива
правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни
при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на
откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в
неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй като с осъществяването им се
създава привилегировано положение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява
изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона, целящ справедливото
удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на това следва да се
приеме, че това преобразуващо материално право, както и всички останалите
права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват едва тогава, когато по отношение на
банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент могат да
бъдат надлежно упражнени. До откриване на производството и обявяването на
банката в несъстоятелност, такъв тип право не би могло да възникне, съответно
не е възникнало и основание за преоценка на извършеното прихващане.
В случая се установява, че производството по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с решение от 22.04.2015
г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-4
състав и именно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите
на несъстоятелността на банката се пораждат всички специални преобразуващи
права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо именно
към посочената дата – 22.04.2015 г., трябва да се извършва и преценката относно
приложимата материално-правна норма,
която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат
обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените
прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Приложението на
тази редакция е основано на това, че субективното материално преобразуващо
право е възникнало за кредиторите на масата на несъстоятелността след влизането
в сила на изменението дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този смисъл придаденото
от законодателя обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.
20/2018 г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не рефлектира върху
спорното материално преобразуващо право, защото то няма как да се породи в
правната сфера на носителя му преди относно даденото дружество /банка/ спрямо,
което е било предприето прихващането да е било открито от съда производство по
несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е реализирало
на 22.04.2015 г. В посочения смисъл
аргументите на ответната страна, че новелата
на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г. противоречи на
конституционни норми не следва да бъде обсъждано, защото при формиране на
мотивите си по настоящото решение, съдът не изхожда от приложимостта на
посоченото законодателно разрешение в темпоралното приложение разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на
следните елементи (фактически състав): извършване на прихващане от кредитор на
„К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава
единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната
дата на неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване на прихващането по смисъла на посочената
норма е налице при настъпване на неговия погасителен ефект, защото целта на
уреденото в закона преобразуващо право, е да се обяви за непротивопоставимо на
останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на
прихващането по отношение на вземането на кредитора, който го е извършил – с
този ефект всъщност се изпълнява спрямо него задължението на банката за връщане
на вложените в нея парични средства.
От своя страна, за да настъпи погасителният ефект на
прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както е в настоящия
случай, трябва в рамките на съдебното
дирене да бъде разкрито, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени в
чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това правото на компенсация възниква. От
решаващия състав нееднократно се посочи, че реализацията на материалните
предпоставки на обсъжданата компенсация е налице, като приключването на фактическия
състав необходим за произвеждане на целения, като правна последица погасителен
ефект от активния кредитор е станало на 05.11.2014 г., респективно на
07.11.2014 г. Следователно коментираните две материално-правни прихващания са
осъществени от – „В.Б.“ АД в качеството му на кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н), след
20.06.2014 г., която дата е определена за начална такава на
неплатежоспособността на банката, както и е датата, на която банката е
поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета,
раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т.е. и така разглежданото прихващане се явява
такова осъществено след момента, посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен
за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право да бъдат
обявено същото за относително недействително.
Позоваването на ответника, че в издаденото от
квесторите на банката на 13.12.2014 г. удостоверение присъства изявление, че
задълженията по договор за кредит с рег. номер 10502 /това е договора от
16.11.2011 г./ възлизащо в размер на 255 000 евро е погасено изцяло е само
потвърждение на вече казаното, че банката е извършила осчетоводяван на
стореното от длъжника – „В.Б.“ АД прихващане от 05.11.2014 г., и като последица
на погасителния му ефект е съставила цитирания удостоверителен документ. Целта
на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН е именно да заличи този погасителен ефект по
отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност, поради което
позоваването на същия не рефлектира върху реализиралия се фактически състав на
преобразуващото право на относителна отмяна на прихващането.
В обобщение, в полза на кредиторите на
несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН преобразуващо
право и всяко едно от атакуваните две прихващания, извършено от ответника – „В.Б.“
АД с изявления, манифестирани в писма с вх. на „КТБ“ АД (н) № 11154/05.11.2014
г. и № 11420/07.11.2014 г., следва да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на масата на неплатежоспособната банка.
Уважаването на предявените от ищеца евентуални искове
по чл. 59, ал. 5 ЗБН, съставлява процесуална пречка за разглеждане на
съединените за разглеждане като последно предпочитание евентуални искове по чл.
59, ал. 3 ЗБН в рамките на настоящото исково производство.
По
отговорността за разноските направени от страните във връзка с провежданото
исково производство сезирания съд приема следното : Никоя от страните не провежда
доказване да е направила разходи за участието си в развилото се пред СГС исково
производство, предвид което с акта си по същество съдът не дължи произнасяне за
разпределение на отговорността им по понасянето на разноски, съобразно изхода
на спора, които е частично благоприятен за всяка от страните /една част от
исковете са отхвърлени, а друга уважени/.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН от ответника – „В.Б.“
АД следва да бъде заплатена по сметка на
СГС държавна такса в размер на сумата от 46 799,50 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д.и К.Х.М.,
в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, „****-В, главен иск с правна
квалификация по чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН за признаване за
установено, че изявление за прихващане направено, посредством писмено
уведомление с вх. № 11420/07.11.2014 г., с което вземане на стойност 410 000
евро, което е било придобито от ответника - „В.Б.“ АД, чрез договор за
прехвърляне на вземане сключен на 29.09.2014 г. е компенсирано с насрещно задължение на „В.Б.“ АД, произтичащо
от договор за банков кредит сключен на 04.10.2012 г., и изменен въз основа на
Анекс №1 от 20.05.2013 г. е нищожно, поради противоречието му със специалните
правила на Закона за банковата несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д.и К.Х.М.,
в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, „****-В, главен иск с правна
квалификация по чл. 59, ал. 2 ЗБН, във връзка с чл. 26, ал. 2, при. 3 ЗЗД за признаване
за установено, че изявление за прихващане направено, посредством писмено
уведомление с вх. № 11420/07.11.2014 г.,
с което вземане на стойност 410 000 евро, което е било придобито от ответника -
„В.Б.“ АД, чрез договор за прехвърляне на вземане сключен на 29.09.2014 г. е
компенсирано с насрещно задължение на „В.Б.“
АД, произтичащо от договор за банков кредит сключен на 04.10.2012 г., и изменен
въз основа на Анекс №1 от 20.05.2013 г. е нищожно, поради липса на предписаната
от закона форма – писмена.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./
извършеното с изявление за прихващане с вх. № 11420/07.11.2014 г. от „В.Б.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, „****-В, прихващане
на придобитите от „В.Б.“ АД, вземания в размер от 410 000 евро по договор
за цесия от 29.09.2014 г., които имат за източник сключен договор за преференциален
безсрочен депозит от 20.02.2009 г. по банкова сметка ***жения на „В.Б.“ АД към
„К.Т.Б.“ АД /н./ по договор за банков
кредит сключен на
04.10.2012 г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 20.05.2013 г., освен за
сумите, които „В.Б.“ АД би получил при разпределение на осребреното имущество.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д.и К.Х.М.,
в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, „****-В, главен иск с правна
квалификация по чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН за признаване за установено,
че изявление за прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. №
11154/05.11.2014 г., с което вземане на стойност 368 097,25 лв., което е
било придобито от ответника - „В.Б.“ АД, чрез договор за прехвърляне на вземане
сключен на 05.11.2014 г. е компенсирано с
насрещно задължение на „В.Б.“ АД, произтичащо от договор за банков
кредит сключен на 16.11.2011 г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 29.06.2012
г., Анекс №2 от 29.10.2012 г., Анекс №3 от 28.12.2012 г. и Анекс № 4 от
20.08.2013 г. е нищожно, поради противоречието му със специалните правила на
Закона за банковата несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д.и К.Х.М.,
в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. ****, „****-В, главен иск с правна
квалификация по чл. 59, ал. 2 ЗБН, във връзка с чл. 26, ал. 2, при. 3 ЗЗД за
признаване за установено, че изявление за прихващане направено, посредством
писмено уведомление с вх. № 11154/05.11.2014 г., с което вземане на стойност
368 097,25 лв., което е било придобито от ответника - „В.Б.“ АД, чрез договор
за прехвърляне на вземане сключен на 05.11.2014 г. е компенсирано с насрещно задължение на „В.Б.“ АД,
произтичащо от договор за банков кредит сключен на 16.11.2011 г., и изменен въз
основа на Анекс №1 от 29.06.2012 г., Анекс №2 от 29.10.2012 г., Анекс №3 от
28.12.2012 г. и Анекс № 4 от 20.08.2013 г. е нищожно, поради липса на
предписаната от закона форма – писмена.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на
кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ извършеното с изявление за прихващане с вх. №
11420/07.11.2014 г. от „В.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, п.к. ****, „****-В, прихващане на придобитите от „В.Б.“ АД,
вземания в размер от 368 097,25 лв. по договор за цесия от 05.11.2014 г.,
които имат за източник сключен договор за издаване и обслужване на банкова карта
от 19.12.2013 г. по банкова сметка ***а със задължения на „В.Б.“ АД към „К.Т.Б.“
АД /н./ по договор за банков кредит от сключен
на 16.11.2011 г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 29.06.2012 г., Анекс №2
от 29.10.2012 г., Анекс №3 от 28.12.2012 г. и Анекс № 4 от 20.08.2013 г., освен
за сумите, които „В.Б.“ АД би получил при разпределение на осребреното
имущество.
ОСЪЖДА на основание чл. 59,
ал. 7 ЗБН „В.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ****,
„****-В, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер от
46 799,50 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
предявените и уважени в настоящото производство искове, от предварителното
заплащане на която ищците са освободени.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.