Р Е Ш Е Н И Е
№472 20.11.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На дванадесети ноември 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Маргарита
Димитрова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело № 616 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на В.Г.Д. *** с
искане за осъждането й да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващо възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и
съдействие по силата на договор за
правна защита и съдействие №0213960/14.06.2018г. за обжалване на НП №1959а-1028/28.05.2018
г., издадено от Началник Първо РУ Стара Загора, отменено с решение №340/12.06.2019
г., постановено по АНД №1770/18 г. по описа на РС Стара Загора, влязло в
законна сила на 04.07.2019 г.
От съда се иска присъждане на направените
по настоящото дело разноски в размер на 10лв. държавна такса и възнаграждение
за един адвокат в размер на 300лв., изплатени изцяло в брой при подписване на
договор №0211481/27.08.2019г. / стр.8 по делото/. За доказване на фактическия
състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, включително заплащане на
възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв. във връзка и до приключване
на съдебното обжалване е направено искане за прилагане на АНД №1770/2018г. по
описа на РС Стара Загора.
Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез
процесуалния си представител иска от съда да отхвърли исковата молба, тъй като
ищеца е не е представил документ, с който да удостовери, че действително е
заплатил уговореното възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв. В договор
№0213960/14.06.2018г. не е посочена дата на плащането. Разписката, съдържаща се
в посочения договор за правна защита и съдействие има значение и действие само
между страните по него, но не доказва действително осъществено плащане. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като поддържа
тезата, че дори когато същото е уговорено в минимален размер, е налице
основание да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в по-нисък размер,
по аргумент от чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да се прецени стойността на материалния интерес, вида и
обема на извършената работа. Производството по оспорване на наказателно
постановление е с минимална фактическа и правна сложност, извършените
процесуални действия са в минимален обем, а предвидената санкция в отмененото
наказателно постановление е в размер на 30лв. Претендира и разноските по
настоящото дело. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено по настоящото съдебно производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава становище за основателност на исковата молба.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна изцяло.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер на 300лв., представляващо възнаграждение за един адвокат е
доказана по основание и размер.
С
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление
възниква отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от
незаконосъобразната административно наказателна дейност. Отмяната на
наказателното постановление със съдебно решение установява съществуването на
юридически факт от състава на
материалното основание / чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ държавата да носи отговорност за
причинените като пряка и непосредствена последица вреди. Аргумент за този
правен довод се съдържа и в изискването на чл.204 от АПК за допустимост на
исковата молба във връзка със състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а по
изключение и в обективно съединяване с оспорването, което не е приложимо в
хипотезата на незаконосъобразна административно наказателна дейност. Следователно
с установяване незаконосъобразността на упражнената административно наказателна
компетентност се сбъдва първото съставомерно условие, а по отношение на второто
– вреди, и третото – причинно следствена връзка между тях, действат задължителни
за настоящата съдебна инстанция Тълкувателни решения на ВАС на РБ. Така според
диспозитива на ТР №1/15.03.2017г на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия ври предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Оттук съда
по обезщетението проверява допустимостта по смисъла на чл.204 от АПК, която
зависи от установен със влязло в сила съдебно решение първи съставомерен факт, на следващо място по
отношение на причинно-следствената връзка се дължи пълно и главно доказване на
заплащане на възнаграждението в производтвото по обжалването и отмяната на
наказателното постановление т.е. докато същото приключи с окончателен съдебен
акт, а по отношение размера на имуществените вреди с оглед техния характер на
възнаграждение за един адвокат и при условие, че е направено възражение за
прекомерност, съдът може да намали обезщетението до минималното предвидено в
съответната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предложеното тълкуване на ответника по отношение правомощието на съда да намали
възнаграждението под установения минимален размер също е намерило разрешение в
ТР № 6/06.11.2013г, постановено по т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС. Така според
т.1 и т.3 от диспозитива на посоченото Тълкувателно решение, задължително за
настоящия съдебен състав и даващо отговор на възраженията на ответника
касателно справедливия размер на обезщетението и документа, който доказва
извършване на плащането, тоест настъпването на имуществени вреди, чрез
намаляване патримониума на ищеца, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Тази разписка доказва извършеното плащане в брой. Тя е частен документ, който
не е оспорен от ответника по отношение на авторството, а достоверната му дата е
момента, след който не би могъл да бъде съставен –25.06.2019г. датата на прилагането му по АНД № 1770/18г.
по описа на РС Стара Загора. Приложен е към жалбата договора за правна защита и
съдействие, съдържащ изявление на упълномощения адвокат за заплатено в брой не
по-късно от тази дата възнаграждение в размер на 300лв. Този документ и датата
на прилагането му по АНД №1770/2018г. доказват следните два факта – заплащане
на разноските в производството по обжалване на наказателното постановление,
който от своя страна има доказателствено значение за причинно-следствената
връзка, и намаляване на паричните средства, с които ищеца е разполагал т.е.
настъпването на имуществените вреди, които се претендират. Справедливостта е
понятие на закона, а не на субективната способност за преценка на страните или
на съда, поради което справедливия размер на обезщетение е онзи, който ще
възстанови сумата, с която е намаляло имуществото на ищеца като безусловна
последица от сбъдване на вредоносния факт т.е. онази сума, без заплащане на
която не би могло с оглед правната и фактическа сложност на делото да се
ангажира правната помощ и съдействие на един адвокат. Когато се касае за минимален размер на
адвокатското възнаграждение, преценката за фактическа и правна сложност е
изключено, като единственото обстоятелство, което би могло да има значение в
случая е липса на осъществена правна помощ, въпреки представения договор, а
именно: няма факти, доказващи предоставянето на правна помощ. В настоящия казус
са налице факти, установяващи изпълнение на поетото по договора задължение от
страна на процесуалния представител, тъй като жалбата е изготвена и подписана
от упълномощения адвокат, същият е изготвил и частна касационна жалба против
прекратително определение №871/19.07.2018г. постановено по АНД №1770/18г по
описа на РС Стара Загора, а следствие на положителния резултат от касационния
контрол е проведено и производство по разглеждане на въззивната жалба, в хода
на което адвокат В. се е явявал лично в съдебно заседание по съдебното дирене и
в пледоария по същество. Размера на глобата няма значение в хипотезата на
съответно на производството минимално възнаграждение, съгласно подхода на
регулиране на обществените отношения с Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Минималния размер зависи на първо място от вида
на съдебното производство и уговореното според фазите му участие на адвоката, и
след това от материалния интерес – аргумент от чл.18 ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер – т.3 от ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Толкова и само до тази
граница съдът може да намали размера на възнаграждението, освен ако не
установи, че същото е недължимо платено, в който случай превес ще има
договорната отговорност и в тази хипотеза ще е основателно възражението, че
разписката за плащане касае само отношенията между договарящите страни т.е.
ищеца ще има друг ред и основание да иска връщане на заплатената цена на не
извършената услуга.
От
приложеното АНД №1770/18 г. по описа на РС Стара Загора се установява, че
ищецът е упражнил правото си да обжалва НП №1959а-1082/28.05.2018 г. издаден от
Началник Първо РУ Стара Загора, като е упълномощил най-късно на 25.06.2018 г.
адвокат и е сключил със същия договор за правна защита и съдействие № 0213960
от 14.06.2018г. срещу сумата от 300лв., представляващо минималния размер,
предвиден в чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който не може да бъде намаляван по съображения за липса на
фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената работа. Липсват
твърдения на ответника, че адвоката не е изпълнил задълженията си по договора,
а от представените официални документи и частни такива по АНД №1770/18г. на РС
Стара Загора се установи, че възнаграждението е заплатено в брой срещу
разписка, която е достатъчно и годно доказателствено средство, при предявяване
на въззивната жалба, изготвена от упълномощения адвокат, участвал до края на
съдебното дирене и в пледоария по същество в открито съдебно заседание по
делото, изготвил и въззивна частна жалба до АС Стара Загора по същото съдебно
производство. По аргументите изложени по-горе, размера на глобата в настоящия
случая няма правно значение, защото в чл.18 ал.2 от наредбата №1/09.07.2004г. е
посочено, че възнаграждението в случай на процесуално представителство и
съдействие срещу наказателно постановление с наложена глоба или имуществена
санкция е не по-малко от 300лв. Препращането към чл.7 ал.2 от същата наредба
следователно е субсидиарно т.е. ако следва да се определя друг минимален размер
въз основа на материалния интерес. Все минимални размери определят чл.18 ал.2 и
чл.7 ал.2 от Наредбата, поради което настоящия състав счита, че чл.7 ал.2
намира приложение при определяне на по-висок размер от този по чл.18 ал.2 от
същия подзаконов нормативен акт. Настоящото изложение дава отговор на всички
възражения за липса на правно основание на ответника да понесе имуществена
отговорност и установяване на всички факти от нейния състав, при условие на
пълно и главно доказване на тяхното съществуване от страна на ищеца в изпълнение на доказателствената му
тежест. Възнаграждението за един адвокат в настоящото съдебно производство в
размер на 300лв. се подчинява на правилата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата
№1/09.07.2004г. – при материален интерес до 1000лв.,минималното възнаграждение
на един адвокат за защита по дела от административен характер е 300лв. и не
може да бъде намалявано. Исковата молба е подписана от адвоката, упълномощен не
по-късно от датата на нейното подаване, включително е подадена писмена защита
т.е. изпълнен е договора и страната предизвикала неоснователно водене на делото
дължи възнаграждението, което другата е заплатила на един адвокат, както и
разноските за воденето му -10лв. държавна такса.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на В.Г.Д. ЕГН**********
сумата от 300лв./триста/ представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно НП № 1959а-1082/28.05.2018 г., както и сумата от 310лв /триста
и десет/, представляваща разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: