Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Мариана Дончева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13079 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от “Т.Б.”
ЕАД срещу Ж.П.З., ЕГН ********** за
приемане на установено че ответникът му дължи сума в общ размер от 139,36 лв. (сто тридесет и девет лева,
тридесет и шест ст.) по договор за мобилни услуги №********* от
07.07.2016г. и заявление за пренасяне на номера в мрежата №********* от
07.07.2016г., съгласно който договор на клиента са предоставени молилен
телефонен номер .....и мобилен телефонен номер **********, от която: сумата от 25,43
лв. (двадесет и пет лева, четиридесет и три ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
потребени в периода от 18.04.2017г. до 17.05.2017г., за които Операторът е
издал фактура №...../18.05.2017г., за мобилен номер .....и мобилен номер
**********, сумата от 113,93 лв. (сто и тринадесет лева, деветдесет и три ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, потребени в периода от 18.05.2017г. до 17.06.2017г., за
които Операторът е издал фактура №...../18.06.2017г., за мобилен номер .....и
мобилен номер **********,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2019 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 410, т. 1 ГПК, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7888/2019г. на
ВРС. Претендират
се разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между Ж.П.З. и „Т.Б." ЕАД (с предишно
наименование „К.Б.М." ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне
на услуги:Договор за мобилни услуги № ********* от 07.07.2016 г. и Приложение към Договор
за мобилни услуги № ********* от 07.07.2016 г., ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.
Твърди, че съгласно приложението към договора на клиента е предоставен и
мобилен телефонен номер **********, който
също до този момент е ползван в мрежата на друг мобилен оператор. Твърди, че фактура № ...../18.05.2017 г. е издадена за
отчетния период 18.04.2017 -17.05.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер .....-
месечна абонаментна такса 11,65 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за
услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и
ползвани услуги 0,16 лв. (кратки текстови
съобщения SMS), които
са в краен размер на 13,80 лв. без вкл. ДДС - 16,56 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 11,65
лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно
възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., които са в краен размер на 13,64 лв. без вкл. ДДС - 16,37 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 32,93 лв., като, след приспадане на надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 7,50 лв., претендираната сума по
фактурата е 25,43 лв. Твърди, че фактура № ...../18.06.2017 г. е
издадена за отчетния период 18.05.2017 -17.06.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер .....-
месечна абонаментна такса 11,65 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за
услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и
ползвани услуги 67,50 лв. (разговори с
Теленор), които са в краен размер на 81,14 лв. без вкл. ДДС -97,37 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 11,65
лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно
възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 0,16 лв. (кратки
текстови съобщения SMS), които
са в краен размер на 13,80 лв. без вкл. ДДС - 16,56 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 113,93 лв.
В исковата молба се
твърди, че изискуемостта на вземанията на „Т.Б." ЕАД по всяка от фактурите
е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 2
бр. фактури, издадени в периода от месец май 2017
г. до месец юни 2017 г. (издадени за
отчетни периоди от 18.04.2017 г. до 17.06.2017
г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от Договор за мобилни услуги № *********
от 07.07.2016 г. и Приложение към Договор за мобилни
услуги № ********* от 07.07.2016 г., ведно със
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor,
които са били в сила през процесния период между страните, като на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********и мобилен телефонен
номер **********, който също до този момент се ползват в
мрежата на друг мобилен оператор.
Претендира разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище. Оспорва предявените
искове. Оспорва претенцията по основание и размер. Възразява, че ищецът не го е
уведомил , като абонат, че е достигнал определения лимит на услуги като
стойност 14 лв. с начин на уведомяване изпращане на текстово съобщение CMC. Счита, че операторът не е изпълнил
задълженията си по уведомяване и последващо спиране на телефонните услуги, с
което е нарушил договора и не е изпълнил договорните си задължения точно.
Ответникът
излага, че операторът е отказал да приеме възражението му и е бил грубо
изхвърлен от офиса. Оспорва основанието на което са му начислени претендираните
суми, като сочи, че не е ясно за какви услуги са. Оспорва по размер и основание
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 7888/19 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Ж.П.З., ЕГН ********** за
приемане на установено че ответникът му дължи сумата от сума в общ размер от 139,36 лв. (сто тридесет и девет
лева, тридесет и шест ст.) по договор за мобилни услуги №********* от
07.07.2016г. и заявление за пренасяне на номера в мрежата №********* от
07.07.2016г., съгласно който договор на клиента са предоставени молилен
телефонен номер .....и мобилен телефонен номер **********, от която: сумата от
25,43 лв. (двадесет и пет лева, четиридесет и три ст.), представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
потребени в периода от 18.04.2017г. до 17.05.2017г., за които Операторът е
издал фактура №...../18.05.2017г., за мобилен номер .....и мобилен номер
**********, сумата от 113,93 лв. (сто и тринадесет лева, деветдесет и три ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, потребени в периода от 18.05.2017г. до 17.06.2017г., за
които Операторът е издал фактура №...../18.06.2017г., за мобилен номер .....и
мобилен номер **********,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Видно от договор за мобилни услуги между Ж.
Петров З. и Т.Б. ЕАД, на 07.07.16г. на ответника е предоставен за
ползване мобилен номер 359885868153 с план за ползване
Стандарт 15.99 лв. на месец. Със заявление за пренасяне на номер в мрежата на
Теленор от Ж.П.З. №********* от 07.07.16г. е пренесен номер +359*********.
По делото са представени фактура № ...../18.05.2017г.
и общо потребление за номер ********* за
периода 18.04.2017-17.05.2017, фактура № ...../18.05.2017г. и общо потребление
за номер ********* за периода 18.05.2017-17.06.2017, ведно с приложения.
От заключението на вещото лице по назначената
и приета от съда ССЕ се установява, че задължението като главница по фактура №...../18-06.17
г. издадена за отчетния период 18.05.2017-17.06.2017г. по двата мобилни номера
е 32,93 лв. с ДДС, след приспадане на предплатени 0,04 лв., задължението е
32,89 лв. Размерът на претендираното
задължение като главница по фактура № ...../18.06.2017г. издадена за отчетен
период 18.05.2017г.-17.06.2017г. по двата мобилни номера е 113,93 лв. с ДДС. В заключението се посочва
по пера за всяка една фактура начислените такси за услуги. Процесните фактури
са осчетоводени при ищеца с кл.№ *********, по кредитна сметка 703. Приходи по услуги по съответната аналитична
сметка 703 в зависимост от ползваната услуга, кредит ДДС 4532 ДДС продажби
билдинг и дебит 411-Вземания от клиенти. Към датата на изготвяне на
заключението задължението по процесните фактури е 146,82 лв.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Златава, съпруга на ответника се установява, че са посетили офис на
Теленор на 28.07.2016г. във връзка със заплащане на задължение от 58 лв., като
им е било отказано частично плащане.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по договори за предоставяне на телекомуникационни
услуги и мобилни апарати на лизинг.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет
посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договори за мобилни услуги между ищеца „Т.Б. „ ЕАД и ответника Ж.З.. Представените
по делото договори, не се оспори да са подписани от ответника.
Съдът намира, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретните
мобилени номера, предоставени на ответника по подписани от него договори с
ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват извършените от
потребителя обаждания, продължителността на провежданите телефонни разговори и
съответната дължима такса л.15-17 от делото. Посочени са уговорените между
страните отстъпки по тарифен план, като е извършено необходимото приспадане от
общия размер на начислените суми.
Съобразно уговореното в т. 36 от Общи условия
на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
/л.60-66 от делото/, приети от абоната Ж.З., видно от декларация-съгласие
представена по делото на л. 13, то неуведомяването на потребителя до достигане на
кредитния лимит не освобождава последния от задължението да заплати всички
дължими суми, включително тези, надхвърлящи кредитния лимит. С оглед на което
направеното от ответника възражение в тази насока, не го освобождава от
задължението му да заплати предоставените му услуги.
Видно от сключеният между страните договор за
мобилни услуги от 07.07.16г., в т.10 абонатът се е отказал от услуга-
детайлна справка на потреблението, за която се начислява такса 1,99 лв. на
месец. Като видно от представените по делото доказателства, към издадената
фактура се прилага справка за общото потребление на абоната, която дава нужната
информация относно потребените услуги. Това се установява и от заключението по
ССЕ, видно от което фактурите са осчетоводени по редовно водена счетоводна
отччетност.
От показанията на свидетелката Златева, съпруга на
ответника се установява, че са посетили офиса на ищеца на 28.07. 2016г. във
връзка с плащане на сума от 58 лв., като процесното вземане е за по-късен
период, поради което изложеното от нея е неотносимо към конкретния спор.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатила
дължимите по договорите суми, в установения по ССЕ размер, поради което искът
за установяване на съществуване на вземане в размер на сумата от 25,43 лв. (двадесет и пет
лева, четиридесет и три ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, потребени в периода от
18.04.2017г. до 17.05.2017г., за които Операторът е издал фактура №...../18.05.2017г.,
за мобилен номер .....и мобилен номер **********, сумата от 113,93 лв. (сто и
тринадесет лева, деветдесет и три ст.), представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, потребени в периода
от 18.05.2017г. до 17.06.2017г., за които Операторът е издал фактура №...../18.06.2017г.,
за мобилен номер .....и мобилен номер ********** са основателни.
Възраженията на ответника във връзка с начисляване
на обезщетение за забава не следва да се разглеждат, тъй като липсва предявена
претенция за такива.
Разноски: Процесуалният предтавител на ответника изрично
заявява, че прави възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение.
Съгласно
чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в
същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за
прекомерност, тъй като е в законовия мининум. Поради което, изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. в заповедното производство и 360 лв. в
исковото не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените
в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на
спора следва да се присъдят – 25 лв. внесена д.т. и 360 лв., заплатено адв.
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски 25 лв. д.т., 100 лв. за
ССЕ и 360 лв. адв.възнаграждение или общо сумата от 485 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл.
422 от ГПК, че Ж.П.З., ЕГН **********,
с адрес *** дължи
на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6,
сумата Ж.П.З., ЕГН ********** сума в общ размер от 139,36 лв. (сто тридесет и девет лева, тридесет и шест ст.) по
договор за мобилни услуги №********* от 07.07.2016г. и заявление за пренасяне
на номера в мрежата №********* от 07.07.2016г., съгласно който договор на
клиента са предоставени молилен телефонен номер .....и мобилен телефонен номер
**********, от която: сумата от 25,43 лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, потребени в периода
от 18.04.2017г. до 17.05.2017г., за които Операторът е издал фактура №...../18.05.2017г.,
за мобилен номер .....и мобилен номер **********, сумата от 113,93 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, потребени в периода от 18.05.2017г. до 17.06.2017г., за
които операторът е издал фактура №...../18.06.2017г., за мобилен номер .....и
мобилен номер **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание
чл. 410, т. 1 ГПК, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7888/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА Ж.П.З., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес П.С. сграда 385 лв. (триста осемдесет и пет),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № 7888/19 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Ж.П.З., ЕГН
**********, с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес П.С. сграда 6 сумата от 485 лв. (четиристотин
и осемдесет и пет лева) представляваща
направените разноски в производството по чл.415 от ГПК, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: