Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.12.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: И. КИРИМОВ
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и
с участието на прокурор …..…..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№10755 по
описа за 2020 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение
№93507 от 19.05.2020г., постановено по гр.дело №32154/2019г.
по описа на СРС, Г.О., 153-ти състав, е отменено на основание чл.357,
ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, наложено на Л.Е.С. със заповед
№РД-К-09/4/30 от 04.04.2019г. на ДИРЕКТОРА на И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“
при БАН; както и е
отменено на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на Л.Е.С. и прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
извършено със заповеди №РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г. и №РД-К-09/3/12 от
05.04.2019г. на ДИРЕКТОРА на И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“ при БАН; възстановен е Л.Е.С. на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на
заеманата преди уволнението длъжност „техник-металург” към
научна секция 5 в И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“ при БАН; както и е осъден И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“ при
БАН да заплати на Л.Е.С. на основание чл.225, ал.1 КТ сумата 3898.50 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода 06.04.2019г. - 06.10.2019г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1000 лв., разноски по делото. С решението е отхвърлен предявения от И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“ при БАН срещу Л.Е.С.
насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ за заплащане на сумата 575 лв., представляваща
обезщетение за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение. С решението е осъден И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“
при БАН да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата 395.94 лв., държавна такса за уважените искове.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - И.по М., С.и Т.с
Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“ при БАН, чрез адв.Л.Ц., с която се обжалва изцяло решение №93507 от 19.05.2020г., постановено по гр.дело
№32154/2019г. по описа на СРС, Г.О., 153-ти състав, с което са уважени
предявените искове с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, чл.344,
ал.1, т.1, т.2, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и е отхвърлен предявения насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ. Инвокирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в
цялост всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал
неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорените заповеди, с които
са наложени на ищеца дисциплинарни наказания, както следва: със заповед №РД-К-09/4/30 от 04.04.2019г. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за
уволнение” и със заповеди №РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г. и
№РД-К-09/3/12 от 05.04.2019г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено на трудовото
правоотношение. Поддържа се, че работодателят е доказал, че ищецът е извършил описаното
в заповед №РД-К-09/4/30 от
04.04.2019г. нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо
се в това, че на 21.03.2019г. е внесъл личен лаптоп без необходимото за това
разрешение на територията на института, непредназначен за изпълнение на преките
му задължения, който е използвал за лични нужди. Сочи се още, че
първостепенният съд не е взел предвид приетите като писмени доказателства
писмени обяснения от ищеца с вх.№96/05.02.2019г. и вх.№56/24.01.2019г., в които
се съдържа негови признания, че е внесъл на работното си място без необходимото
за това разрешение личен лаптоп, което се определя като недобросъвестно
поведение, нарушаващо трудовата дисциплина. В тази връзка се поддържа, че
тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина съответства на
тежестта на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“. Относно
оспорената заповед
№РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г., с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ са
наведени конкретни аргументи за нейната мотивираност и доказаност на описаното
в нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на
11.03.2019г. за времето от 8.38ч. до 11.07ч. ищецът без разрешение на
ръководителя на научна секция 5 проф. Н.Л.Г., е отсъствал от работното си
място, както и че преди посочената дата ищецът системно не е спазвал работното
си време и преждевременно е напускал работното си място. Сочи се още, че ищецът
не е ангажирал по делото доказателства, че е представил пред работодателя
медицински документи, удостоверяващи наличието на уважителна причина за
отсъствието му от работното място на посочената в оспорената заповед дата и
времеви диапазон. Твърди се, че по делото е доказано, че ищецът с поведението
си е нарушил чл.187, ал.1, т.10 от КТ във вр. с чл.19, т.2 и чл.20, т.3 от
Правилника за вътрешния ред, което е основание да се приеме, че е извършил
тежко нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа се още, че работодателят при
издаване на оспорената заповед е съобразил законовите критерии по чл.189, ал.1
от КТ и законосъобразно е упражнил правото си да наложи на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение”. Твърди се, че с така доказаните обстоятелства
първостепенният съд не се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен
акт, в който е прието, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ е незаконосъобразна. По изложените съображения моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли предявените искове
с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и да уважи предявения насрещен
иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ. Претендира присъждане на разноски, направени
пред двете съдебни инстанции. Прави при условията на евентуалност възражение за
прекомерност досежно претендираните от въззиваемата страна разноски за платено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция при условие, че
претендираните разноски надхвърлят двукратния размер на възнаграждението,
изчислен съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата
страна - Л.Е.С., чрез адв. С.П., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че
обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния
и процесуалния закон. Поддържа се, че при доказателствена тежест за
работодателя не е доказано по несъмнен начин извършеното от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина, описано в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, респективно не е индивидуализирано
описаното конкретно деяние, извършено от ищеца, тъй като не е посочено за какви
нужди ищецът е използвал личния си лаптоп на посочената дата. В тази връзка се
твърди, че правилно СРС е обосновал извода, че при издаване на заповед №РД-К-09/4/30 от 04.04.2019г. работодателят не е спазил
императивното изискване, въведено с нормата на чл.195 от КТ. Твърди се още, че от
събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин факта,
че ищецът е внесъл еднократно през лятото на 2018г. личния си лаптоп на
работното място, който е стоял на видно място около половин година със знанието
и без противопоставянето на работодателя, поради което при издаване на заповед №РД-К-09/4/30 от 04.04.2019г. работодателят не е спазил
установените срокове за налагане на дисциплинарно наказание и е нарушил нормата
на чл.194, ал.1 от КТ. Сочи се още, че заповед №РД-К-09/4/30 от 04.04.2019г. е издадена в нарушение на
чл.193, ал.1 от КТ, тъй като в уведомлението от 26.03.2019г., с което са
поискани на ищеца писмени обяснения не е индивидуализирано конкретното
нарушение на трудовата дисциплина по предмет и време, с оглед възможността
работникът да организира защитата си. Относно издаването на заповед №РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г., с която е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ се поддържа, че работодателят не е спазил
разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, която изисква при определяне на
дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Излага се още, че относно
въведеният във въззивната жалба довод, че работникът многократно е нарушавал
трудовата дисциплина като е не е спазвал работното си време, е недоказан и не
се установява от събраните по делото доказателства. Поддържа се, че такива
обстоятелства няма изложени в оспорената заповед за уволнение. Твърди се още,
че в постановеното решение не е обсъден наведения довод от ищеца, че процесните
заповеди са издадени при злоупотреба с право от страна на работодателя, което
представлява самостоятелно основание за тяхната отмяна. По същество моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени
са от Л.Е.С. срещу И.по М., С.и
Т.с Ц.по Х.- и А./ИМСТЦХА/
„А.А.Б.“ при БАН при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, чл.344,
ал.1, т.1, т.2, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и е приет за съвместно
разглеждане предявен насрещен
иск по чл.221, ал.2 КТ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
Не е спорно по делото, а и от
събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от безсрочно
трудово правоотношение, на основание сключен между
тях трудов договор №РД-К-09/1/12 от
02.04.2018г. и 2 броя допълнителни споразумения към него №РД-К-09/2/600 от
01.05.2018г. и № РД-К-09/2/731 от 03.10.2018г., по силата на които ищецът - Л.Е.С. към датата на издаване на атакуваните в настоящото производство заповеди е работил при ответника на длъжност – "техник-металург",
с място на работа – Научна секция 5 "Т.и системи за защита".
На следващо място
безспорно е още, че със заповед №РД-К-09/4/30
от 04.04.2019г. на Директора на ИМСТЦХА „А.А.Б.“ при БАН на основание чл.188, т.2 във
връзка с чл.187, ал.1, т.10 от КТ е наложено на Л.Е.С., заемал длъжността – "техник-металург",
с място на работа – Научна секция 5 "Т.и системи за защита", дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Изложени
са мотиви, че е констатирано нарушаване на трудовата дисциплина от страна на
работника на 21.03.2019г., изразяващо се в това, че е внесъл личен лаптоп на територията на
института без разрешение, който не е предназначен за изпълнение на преките му служебни задължения, като го е ползвал за лични
нужди, което представлява нарушение на чл.20, т.2 и т.10 от Правилника за
вътрешен трудов ред.
Не се спори още
между страните, че със заповед
№РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г. на Директора на ИМСТЦХА „А.А.Б.“
при БАН, на
основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187, ал.1, т.10 от КТ е наложено на Л.Е.С.,
заемал длъжността – "техник-металург", с място на работа – Научна секция 5 "Т.и
системи за защита", дисциплинарно
наказание
„уволнение”. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е извършено от
работника нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че е констатирано отсъствие на служителя от работното място за времето от 08.38 часа до 11.07 часа
на 11.03.2019г. без разрешение от ръководителя на научната секция 5 проф.Н.Л.Г., което представлява нарушение на чл.19, т.2 и чл.20, т.3
от Правилника за вътрешен трудов ред. В заповедта е отразено, че при налагане на дисциплинарното наказание е взето предвид и повтаряемостта
на нарушенията на трудовата дисциплина.
Със №РД-К-09/3/12 от 05.04.2019г. на Директора на ИМСТЦХА „А.А.Б.“ при БАН на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на Л.Е.С., заемал длъжността – "техник-металург",
с място на работа – Научна секция 5 "Т.и системи за защита", поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Останалите събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния
съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да
променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да
се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от Л.Е.С. срещу ИМСТЦХА „А.А.Б.“ при БАН при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 КТ, както и неоснователност на
приетия за съвместно разглеждане насрещен
иск по чл.221, ал.2 КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на СРС. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон като е обосновал правилен краен извод, че работодателят не е
доказал, че законосъобразно е упражнил правото си да наложи на ищеца описаните
в оспорените заповеди дисциплинарни наказания - "предупреждение за
уволнение" и "уволнение", както и че е налице съответствие с
тежестта на извършените нарушения, което е основание за незаконосъобразността
на обжалваните заповеди, респективно за тяхната отмяна. Така изложените от
първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно
прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата
по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът намира следното:
Дисциплинарната отговорност е
отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя
по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след
като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по
отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Относно заповед №РД-К-09/4/30 от 04.04.2019г. на Директора на ИМСТЦХА „А.А.Б.“ при БАН, с която на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187,
ал.1, т.10 от КТ е наложено на Л.Е.С., заемал длъжността – "техник-металург",
с място на работа – Научна секция 5 "Т.и системи за защита", дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", съдът приема следното:
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ като са взети обяснения на служителя преди налагане на
наказанието, както и
противно на поддържаното от въззиваемия се установява, че наказанието е наложено в рамките на преклузивния
срок по чл.194, ал.1 от КТ. Недоказано е останало в хода на производството
твърдението на въззиваемия-ищец, че е внесъл еднократно през лятото на 2018г.
личния си лаптоп на работното място, който е стоял на видно място около половин
година със знанието и без противопоставянето на работодателя, поради което при
издаване на заповед №РД-К-09/4/30
от 04.04.2019г.
работодателят не е спазил установените срокове за налагане на дисциплинарно
наказание и е нарушил нормата на чл.194, ал.1 от КТ. Доказателства в подкрепа
на поддържаното в горния смисъл твърдение по делото няма ангажирани. На следващо място съдът
счита, че в доказателствена тежест на въззивника-работодател е да ангажира по
делото доказателства досежно извършеното от работника нарушение на трудовата
дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение". В настоящата хипотеза от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът - Л.Е.С. на
21.03.2019г. е внесъл на територията на института личния си лаптоп без
съответно разрешение. Това поведението на ищеца не може
автоматично да се приеме, че представлява нарушение на трудовата дисциплина
доколкото в цитираните в оспорената заповед разпоредби на чл.20, т.2 и т.10 от Правилника за вътрешен
трудов ред, които
работодателят твърди, че ищецът е нарушил с поведението си, е регламентирано,
че работникът/служителят няма право да работи в института по задачи за лични
нужди или за други лица и организации без разрешение. В случая в оспорената
заповед не е индивидуализирано
за какви лични нужди ищецът е използвал лаптопа на
процесната дата,
съответно няма такива данни и в изготвения за това протокол от 03.04.2019г., на
основание на който е инициирано дисциплинарното производство. Въззивният съд
счита, че е недопустимо едва в хода на съдебното производство работодателят да се
опитва да навежда и съответно доказва за какви конкретни лични нужди ищецът е
използвал внесения от него лаптоп в института на посочената дата. Твърдението на работодателя, че
ищецът е използвал личния си лаптоп за обработка на аудио-записи, което не е
свързано с преките му служебни задължения, не се съдържа в преписката,
образувана по повод проведеното дисциплинарно производство срещу ищеца, поради
което не може да бъде предмет на доказване в съдебното производство. По тези
аргументи настоящият състав намира, че оспорената заповед, с която е наложено
на ищеца дисциплинарното
наказание "предупреждение за уволнение" не е в достатъчна степен мотивирана /допуснато е
нарушение на императивната норма на чл.195 от КТ/, тъй като посочените
фактически действия, извършени от ищеца, не са напълно индивидуализирани –
липсва описание за какви конкретно лични нужди ищецът е използван внесения без
съответното разрешение личен лаптоп, поради което не би могло да се извърши
преценка дали поведението на ищеца се определя като недобросъвестно и представлява
виновно неизпълнение на задълженията му като служител по индивидуалното му
трудово правоотношение с ответника, съответно дали описаните в обжалваната
заповед действия на ищеца представляват неизпълнение/нарушение на трудови задължения,
предвидени в цитираните разпоредби на Правилника за вътрешния трудов ред. Следователно не
може да се обоснове категоричен извод, че извършеното деяние от ищеца
представлява дисциплинарно нарушение, осъществяващо фактическия състав на цитираната
от работодателя правна норма на чл.187, т.10 КТ, поради което не е налице основанията в
закона за обуславящи ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност.
На следващо
място дори и да се приеме, че ищецът е осъществил нарушение на трудовата
дисциплина, за което му се търси дисциплинарна отговорност с наложеното
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" то същото не съответства на вменената му дисциплинарна постъпка. При издаване на оспорената заповед работодателят
не се е съобразил с нормата на чл.189, ал.1 от КТ. С решение №461/17.06.2010г. по гр. дело №626/2009г. на ВКС,
решение №372/01.07.2010г. по гр. дело №1040/2009г. на ВКС и решение
№476/09.07.2010г. по гр. дело №269/2009г., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, е създадена
задължителна съдебна практика по приложението на чл.189, ал.1 КТ, според която, при спор за законността
на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен
контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл.189, ал.1 КТ, като е взел предвид критериите -
тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Би
следвало обстоятелствата по извършеното нарушение да са съответни по степен на такова наказание, т.
е достатъчно тежки, без да съответстват на някое по-леко дисциплинарно
наказание. В случая съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наказанието по чл.188,
т.2 от КТ не се установява. При това
положение оспорената заповед №РД-К-09/4/30 от
04.04.2019г.
на Директора на ИМСТЦХА
„А.А.Б.“ при БАН, с която на основание чл.188,
т.2 във връзка с чл.187, ал.1, т.10 от КТ е наложено на Л.Е.С., заемал
длъжността – "техник-металург", с място на работа – Научна секция 5 "Т.и
системи за защита", дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" се явява незаконосъобразна и
като такава подлежи на отмяна. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен
извод и е приел, че оспорената заповед, с която е наложено на служителя - Л.Е.С. дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" е незаконосъобразна, е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно заповед №РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г. на Директора на ИМСТЦХА „А.А.Б.“ при БАН, с която на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187,
ал.1, т.10 от КТ е наложено на Л.Е.С., заемал длъжността – "техник-металург",
с място на работа – Научна секция 5 "Т.и системи за защита", дисциплинарно наказание "уволнение", съдът приема следното:
В конкретния случай досежно
процесната заповед
№РД-К-09/4/32 от 05.04.2019г. не е налице спор между страните, а и от събраните доказателства се
установява, че работодателят
е спазил нормата на чл.192, ал.1 от КТ,
съответно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ като са взети обяснения на
служителя преди налагане на наказанието, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния
срок по чл.194, ал.1 от КТ. На следващо място правилно е преценено от
първоинстанционния съд след анализ на всички неоспорени по делото доказателства
– писмени и гласни, че по делото е доказано, че на 11.03.2019г. за времето от 08.38 часа до 11.07 часа ищецът е отсъствал от работното място без разрешение от
ръководителя на научната секция 5 проф.Н.Л.Г. – факт, който не се оспорва и от самия ищец в хода на
съдебното производство, така и в обясненията, дадени пред работодателя. Извършеното
от ищеца конкретно поведение, касаещо неспазване на установеното работно време,
се определя като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1,
т.1 от КТ. От друга страна обаче, в случая е доказано еднократно нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от КТ, като по делото е
доказано от показанията на разпитаната свидетелка Г., които кореспондират с
приети като неоспорени писмени доказателства – амбулаторен лист №280/11.03.2019г.,
наличието на уважителна причина за поведението на служителя - Л.Е.С. - от 2009г. ищецът страда от
заболяване на кръвоносните съдове, като на посочената в заповедта дата е бил на
преглед при съдов хирург, поради което е отсъствал от работното му място за
времето от 08.40 часа до 11.10 часа. В случая въззивният съд приема, че с поведението си ищеца е нарушил
разпоредбата на чл.20, т.3 от Правилника за вътрешен трудов ред, която постановява, че
служителят няма право да напуска работното си място без знанието и съгласието
на непосредствения му ръководител, но това не би могло да обоснове извода за
тежест на извършеното нарушение. Отделно от това в оспорената заповед не е
посочено, така и по делото не се установява, че в резултат от конкретното поведение
на ищеца за периода на отсъствието му са настъпили
неблагоприятни последици във връзка с изпълнение
на трудовите му задължения, липсват данни да е препятствана по някакъв начин дейността на
работодателя и/или това е попречило на останалите негови колеги да изпълняват
трудовите си задължения. Следователно се налага извода, че и макар поведението на ищеца да
съставлява нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 и т.10 от КТ, то същото
не е достатъчно тежко и не е съразмерно на наложеното на служителя - Л.Е.С. най-тежко дисциплинарно
наказание „уволнение”. Работодателят преди налагане
на дисциплинарното наказание не е извършил обективна преценка на критериите по чл.189, ал.1 КТ, което е основание за
незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Първостепенният съд като
е достигнал до същия правен извод и е приел, че оспорената заповед, с която е
наложено на служителя
Л.Е.С. дисциплинарно наказание „уволнение”, съответно заповедта, с която е
прекратено трудовото му правоотношение, са незаконосъобразни е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При така обоснования краен извод
за незаконосъобразност на оспорените заповед за налагане на процесните
дисциплинарни наказания на ищеца на посочените по-горе основания, съдът намира,
че не следва да се произнася по релевираното от ищеца възражение, че е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя при издаването на обжалваните
заповеди.
Уважаването на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
обуславя и основателността на предявения акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, така постановеното съдебно
решение се явява правилно и законосъобразно. Правилно е преценено от
първостепенния съд, че при предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение
по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ ищецът носи доказателствена
тежест за установяване на факта за оставяне без работа доколкото от доказването
му се обуславя основателността на така заявената искова претенция. В тази
насока е приетото разрешение по ТР №6 от 15.07.2014г. по тълк. дело №6/2013г., ОСГК на ВКС, че при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да
установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение, е на ищеца. В случая ищеца по категоричен начин е установил с оглед
ангажираните пред първата инстанция доказателства, че през процесния период не
е полагал труд при друг работодател. При това положение предявеният иск се
явява основателен. Досежно размера на иска правилно е преценено от
първоинстанционния съд, че размерът на дължимото обезщетение следва да е
определи върху последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец в съответствие с нормата на чл.228 от КТ. В тази връзка
правилно предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е уважен за
размера, за който е предявен.
По предявения насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ така постановеното съдебно
решение се явява правилно и законосъобразно. Във въззивната жалба няма наведени
конкретни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, в която
този иск е отхвърлен. При това положение и доколкото съдът е обвързан само с
доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл.269 ГПК/ препраща към
мотивите на СРС, които счита за правилни и законосъобразни, обосновани при
правилен анализ на събраните доказателства и приложимия материален закон.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно на основание чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в
настоящото производство основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направени пред въззивната инстанция разноски. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник
дължи да заплати на въззиваемия-ищец сторените от него във въззивното
производство разноски в общ размер на сумата от 1000.00 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие. Въззивният съд намира, че релевираното в съдебно заседание от процесуален представител на
въззивника-ответник при условията на евентуалност възражение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК е неоснователно доколкото в случая договореното и платено от въззиваемия-ищец адвокатско възнаграждение от 1000
лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, е в минимален
размер, съгласно предвидените минимални размери в чл.7, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №93507 от
19.05.2020г.,
постановено по гр.дело №32154/2019г. по описа на СРС, Г.О., 153-ти състав.
ОСЪЖДА И.по М., С.и Т.с Ц.по Х.- и А.„А.А.Б.“ при
БАН, с ЕИК *****, с
адрес: гр.София, бул.”*****; да заплати на Л.Е.С., с ЕГН **********, с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1000.00
лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./