МОТИВИ
към присъда по нохд № 453/2013г. по описа на АРС ІІ
н.с.
Районна
прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу Х.Х. *** и същият е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.194
ал.1 от НК за това, че на 03.03.2013г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдивска, е отнел чужди движими
вещи , както следва: 30 броя съчмени лагери с
диаметър 20 см. на обща стойност 840,00 лв. от владението на „*****“ АД –
Асеновград , без съгласието на ръководството , с намерение противозаконно да ги
присвои.
В съдебно заседание е
проведено предварително изслушване , при наличие на условията на чл.371 т.2
от НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в
обвинителния акт.По отношение на наказанието заема становище ,че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание по реда на чл.373 ал.2 вр.
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК и чл.54 от НК,а
именно: „лишаване от свобода” в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, след редукцията по
чл.58а от НК, което на основание чл. 66
от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът
на подсъдимия заема становище ,идентично с това на прокурора относно
фактическата обстановка , а относно вида и размера на наказанието пледира да
бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК.
Подсъдимият признава
фактите, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината
си и изразява съжаление за извършеното.
Съдът,след
като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната
съвкупност,приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Х.Х.А. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН *********.
Подсъдимият живее в гр.Асеновград. Родителите
му са починали. Не е посещавал училище и е неграмотен, не работи. Регистриран е
като извършител на портивообществени прояви и е
криминално проявен.
С оглед направеното
признание на вината,признанието на
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
изразеното съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти,
съдът приема, че фактическата обстановка, изложено в обстоятелствената част на
обвинителния акт е безспорно установена. Установено е, че на 03.03.2013г. обв.Х.А. решил да
извърши кражба на чужди движими вещи и по този начин да задоволи финансовите си
потребности.В изпълнение на замисленото същият се насочил към базата на „*****и“
АД с каруца, собственост на свид.А.Я.М. - негов
братовчед.Оставил каруцата отвън, изчакал пазача да излезе и да се заговори с
други хора и през портала проникнал в базата.Под навес зад производственото
хале на предприятието обв.Х.А. намерил съчмени лагери с диаметър 20 см. Обвиняемият взел общо 30
бр. от тези лагери и ги прехвърлил през оградата на базата, в близост до
каруцата.След това отново през портала обвиняемият напуснал базата, без да бъде
забелязан от пазача, натоварил лагерите в каруцата и се прибрал в дома си на
ул. „Малина“ № 20 в гр.Асеновград, където живеят още свидетелите А.М., Н.М., Я.С.М.
и А.Х.М. – брат на обвиняемия. Обв. Х.А. оставил
лагерите там, а на следващия ден вещите били натоварени отново на каруцата от
свидетелите Н.М. и Я.М., на които обвиняемият не споделил, че лагерите са
придобити чрез кражба. Впоследствие вещите били предадени заедно с други
метални предмети срещу заплащане в пункт за изкупуване на метали, находящ се в близост до гарата в гр.Асеновград, стопанисван
от „Стакра“ ЕООД, с управител свид.С.С.С., за което била съставена покупко-изплащателна
сметка.Получените финансови средства били разделени между обв.Х.А.
и свидетелите А.М., Н.М. и Я.М..
На 08.03.2013г. свид.Н.Н. направил обиколка на производствената база на
дружеството и установил, че липсват общо 30 бр. лагери.Съобщил за това в
РУП-Асеновград и споделил пред полицейските служители, че обв.Х.А.
и свид.Н.Р. са чистили в предприятието преди известно
време, след което първият от тях често е бил забелязван от пазачите около
базата.По случая започнал работа свид.Г.И.К. –
полицейски служител.Същият установил обв.Х.А. и
провел беседа с него.Пред полицейския служител обвиняемият признал за извършената
кражба и подробно описал механизма на нейното осъществяване.Провел беседа и със
свид.Н.Р., но последната категорично отрекла да е
участвала в извършването на деянието.
В хода на разследването е изготвена стоково-оценъчна експертиза, от
която се установява, че стойността на 30 бр. съчмени
лагери с диаметър 20 см. е в размер на 840,00 лв.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена , съгласно чл.373 ал.3 от НПК, от признанието
на обвиняемия на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
– показанията на свидетелите Н.Д.Н., Д.Н.
Н., Г.И.К., С.С.С., А.Я.М., Н.Р. М.,
Я.С.М., А. Х.А., както и от писмените доказателства-
справка за съдимост, характеристична справка, покупко-изплащателна
сметка и др. Съдът счита ,че следва да се кредитират показанията на посочените
по –горе свидетели ,при установяване на фактическата обстановка, тъй като същите са добросъвестно депозирани,
основани на техни преки възприятия, без каквито и да е вътрешни противоречия ,
взаимно допълващи се и логични.
От наличните по делото доказателствени
материали ,събрани и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК,по
безсъмнен начин се установява извършването на престъплението ,предмет на
настоящето наказателно производство, неговото време,място,механизъм и начин на
осъществяване,както и авторството му,което не се оспорва от подсъдимия.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С действията си на 03.03.2013г. в
гр.Асеновград, подсъдимият Х.Х.А. е осъществил
състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК- на лице е противозаконно отнемане
на вещите предмет на престъплението от владението на техния собственик и
установяване на трайна фактическа власт върху тях от негова страна, която му е
дала възможност да се ползва от вещите и да се разпорежда с тях. Не се установи наличие на квалифициращи
обстоятелства при извършване на деянията. С оглед на изложеното съдът
квалифицира извършеното като престъпление по чл.194 ал.1 от НК и подс.А. бе признат за виновен в извършването му.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл,тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
Съобразно принципа на законоустановеност
на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за извършено
престъпление по чл.194 ал.1 от НК-“лишаване от свобода” до 8 г. Съобразно
принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца.Деянието е със завишена степен на
обществена опасност,касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Степента на обществена опасност
на извършителя съдът преценява
като завишена ,предвид съвкупната преценка на данните за личността му. От една
страна е на лице едно осъждане и лоши характеристични данни, а от друга – тежко
семейно и материално положение и признание на вината. След анализ на посочените
индивидуализиращи отговорността обстоятелства и съгласно императивното изискване
на чл.373 ал.2 от НПК,съдът счита ,че следва да определи наказанието съобразно
наличие на изискванията на чл.54 от НК при лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства ,а именно: ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Така определеното
наказание следва да бъде намалено с 1/3 или с три месеца, съобразно установеното в чл.58 ал.1 от НК или
подсъдимият следва да бъде осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИН, считано от
влизане на присъдата в сила.
След съвкупна преценка
на данните за личността на подсъдимия Х.Х.А.,
съдебният състав е на становище ,че така наложеното наказание , в този му вид и
размер ще допринесе в най-висока степен за постигане на максимален поправително
– превъзпитателен и предупредително- възпиращ ефект върху подсъдимия.
Съдът счита ,че в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл.25 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 от НК по следните съображения: Видно от данните по делото до
настоящия момент подсъдимият е осъждан ,както следва: С определение , с което е
одобрено споразумение за решаване на нохд № 151/2013г.
на Районен съд Асеновград, влязло в законна сила на 10.04.2013г. подсъдимият Х.Х.А. е признт за ВИНОВЕН за изваршено
престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК в това, че в периода 25.08.2012г. до
30.08.2012г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, при
условията на продължавано престъпление, макар и като непълнолетен, но след като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си , е отнел чужди движими вещи, както следва : спирачен барабан от полуремарке – 35,500 кг. – скрап, на стойност 16,70лв. и
два броя ресьори за т.а. „Мерцедес 608Д“ на стойност
160,00 лв. два акумулатора – скрап на стойност 53,00 лв. , или всичко на обща
стойност 229,70 лв., от владението на М.н В.П., без негово съгласие , с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание по и чл.54, му
е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА. На основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ на подс. Х.Х.А.,
СЕ ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на определението в законна
сила. Деянието , предмет на настоящето наказателно производство е осъществено
от подсъдимия на 03.03.2013г. , т.е. преди влизане в
сила на съдебния акт по нохд № 151/2013г. От изложеното е видно ,че са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание, измежду наказанията ,наложени
на подсъдимия по нохд № 151/2013 и нохд № 453/2013г. и двете по описа на Районен съд
гр.Асеновград, тъй като деянията, предмет на тези две наказателни производства
са осъществени от осъдения преди да е имало влязла в сила присъда ,за което и
да е от тях. В случая общото, най- тежко наказание ,което следва да бъде
наложено е “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение
следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК
Подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Асеновград сумата от 25,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред и в частност - правото на собственост.
По
посочените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: