Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр.Козлодуй, 13 юни 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 28 май 2018 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева административно наказателно дело № 135 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното
Съдебното производство е
административно наказателно по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на по жалба на П.И.П., ЕГН ********** ***, с която обжалва наказателно постановление № 18-0288-000044/28.02.2018г. издадено от началник група към ОД МВР Враца. С обжалваното наказателно постановление жалбоподателя е наказан за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането с наказание имуществена санкция в размер на 400.00 лева.
В съдебни заседания жалбоподателя участва лично и с повереник адвокат Даниел Христов от АК-Враца и поддържа жалбата си, с искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено по съображения, че при издаване му са допуснати съществени процесуални нарушения и е нарушен материалния закон.
Въззиваемата страна РУ Полиция – Козлодуй не изпраща представител и не взема становище по делото.
В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства – материалите съдържащи се в административната преписка по обжалваното наказателно постановление; заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. Изслушан е свидетеля Генадий М. – актосъставител.
Съдът въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложената в делото административна преписка по обжалваното наказателно постановление е, че на жалбоподателя П.И.П. е съставен АУАН с № 65 на 06.02.2018г. от свидетеля М., за това че на 06.02.2018г., около 14.10 часа в с.Хайредин по улица „Георги Димитров” до дом № 58 управлява товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № М9247 АК, собственост на Цветан Димитров Цветанов, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на извършване на проверката, с което е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателя е наказан за това нарушение, като на основание чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание 400.00 лева имуществена санкция.
По делото е изслушан актосъставителя, от чийто показания безспорно се потвърждава фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Няма спор за начина на съставяне и връчване на АУАН в присъствието на жалбоподателя, като той е подписал същия без възражения.
Недоволен жалбоподателя в срока по чл.59 ЗАНН обжалва наказателното постановление и иска да бъде отменено. В жалбата не са изложени конкретни доводи, а само са маркирани твърдения, че не е извършил нарушението и, че са налице съществени процесуални нарушение без да са индивидуализирани такива. В съдебно заседание повереника на жалбоподателя уточнява обстоятелството, че за нарушение извършено от физическо лице му е наложена наказание имуществена санкция.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
против наказателното постановление е подадена от надлежна страна, наказаното в
административно-наказателното производство лице и в преклузивния за обжалване
срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът намира, че е основателна и наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед служебното начало в административно-наказателното производство съдът не е ангажиран единствено с доводите на жалбоподателя, а следва да извърши сам цялостна проверка досежно процесуалната и материалната законосъобразност и правилността на обжалваното наказателно постановление.
Съда обаче споделя напълно и като достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление доводите досежно вида на наложеното на жалбоподателя наказание. Наложената на последния имуществена санкция, по своята природа и правна характеристика представлява особен вид административна санкция налагана на юридическо лица и еднолични търговци в предвидените в съответен закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност- чл.83, ал.1 от ЗАНН. Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административнонаказателна отговорност на физическо лице, в това му качество, чрез налагане на имуществена санкция. След като АНО е наложил на настоящия жалбоподател именно тази административна санкция е допуснал, при издаване на наказателното постановление, съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността на същото, респективно извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото нарушение в НП да се квалифицира, както и обсъждането на размера на наложената санкция.
Настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция от районния съд, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността въззивната инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от една съдебна инстанция и то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда. Безспорно в такъв случай съществено ще се ограничи правото на защита на това лице. Естеството на дейността по административно наказване- като правораздавателна дейност, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването, не може да послужи като основа, на която административнонаказващия орган да бъде разгледан като първа инстанция по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс, а и не съществува нормативна уредба в този насока. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на същия, но по форма, действие и орган който го издава не представлява и първоинстанционен съдебен акт на наказателен съд. Поради което не е налице възможността районния съд на основание чл. 337, ал.1, т.2 от Наказателно процесуалния кодекс, да измени наказателното постановление, като за първи път наложи административно наказание .
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0288-000044/28.02.2018г. издадено от началник група към ОД МВР Враца, с което на П.И.П., ЕГН ********** *** е наложено наказание на основание на чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането имуществена санкция в размер на 400.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Враца в 17-дневен срок от връчването на преписи със съобщенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: