РЕШЕНИЕ
гр.София,21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12178 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.07.2017 г. по гр.д. № 19271/16
г., СРС, ГО, 90 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявените
обективно, кумулативно и съединени искове от ищцата Д.Г.Д. с ЕГН **********
срещу ответника В.Ч.М. с ЕГН **********, с правни основания чл.45, ал.1 и
чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на
ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
осъщественото от ответника виновно и противоправно деяние, изразяващо се в
подаването на жалба до прокуратурата, вследствие на което ищцата е претърпяла
болки и страдания, изразяващи се в унижение и страх да не бъде осъдена за
извършването на престъпление, което всъщност тя не е извършила, в размер на 3650
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и относно
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 350лв., представляваща
претърпени от нея имуществени вреди вследствие на същото извършено от ответника
виновно и противоправно деяние, които имуществени вреди представляват заплатено
от нея адвокатско възнаграждение на адвокат, който я е защитавал по
образуваното досъдебно производство №1976/2015г. по описа на П-ро РУ -СДВР,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца К.В.М. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Г.Д., срещу неговия баща В.Ч.М. с
ЕГН **********, искове правно основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на
700лв.,
представляващи болки и страдания, изразяващи се в негативна
промяна на поведението му, затваряне в себе си, будене нощем, сънуване на кошмари,
вследствие на това, че е станал свидетел на криминалистическа регистрация на
неговата майка във ІІ-ро РУ-СДВР, причинени от виновно и противоправно деяние
осъществено от ответника, изразяващо се в подаването на жалба до прокуратурата
срещу Д.Г.Д. и обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени болки и
страдания, изразяващи се в негативна промяна на поведението му, затваряне в
себе си, будене нощем, сънуване на кошмари, вследствие на това, че е станал
свидетел на отправените от ответника закани с убийство спрямо бабата на ищеца Е.Д.,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 07.04.2016г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********
да
заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 464 лв., представляваща
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.В.М. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Г.Д. с ЕГН ********** да
заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 116 лв., представляваща
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ищцата.Оплакванията
на жалбоподателя са,че решението е в неправилно и небосновано.Съдът ,с
решението, приел за безспорно ,че майката отказала да предаде детето на баща му
на Великден през 2012 г.,а такива данни по делото нямало,нито било отделено
като безспорно с доклада по делото.Налице била злоупотреба с правото на жалба
на ответника,тъй като същият упражнил правото си на виждане на детото за Коледните
празници на 25,26 и 27 12.2014 г.,а на 24 .12 не бил коледен празник,затова и
нямало нарушение в определения режим за виждане ,определящ три дни режим на виждане
през коледните празници.
Относно жалбата на свидетелката Е.Д.
съдът приел,както тя заявила,че случката
в която ответникът се е заканил да я убие е станала на 24.06.2010 г.,а не на
24.06.2012 г..Не обсъдил обстоятелсвото,че жалбата е от 29.06.2012 г.Освен това
е минало доста време и е следвало да се отчете,че свидетелката може да е
забравила точното време.Въпреки че ответникът не е могъл да знае,че детето ще
присъства на криминалистичната регистрация на майката си,то е могъл да предположи,че при подаване на жалба до прокуратурата
майката ще вземе детето със себе си,тъй като сама се грижи за него.
Моли
решението да се отмени и да се уважи исковата претенция . Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от
тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо .
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се
основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие /, 2/ вредата,
3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен
елемент от горепосочените правопораждащи фактически състави на деликтна
отговорност е извършване на противоправно деяние, ,т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
В разглеждания случай
ищцата се позовава на увреждащо противоправно поведение на ответника-последният
подал жалба до Прокуратурата за това че
на 24.12.2014 г.тя е осуетила изпълнението на съдебно решение,с което е
определен режим на виждане на детето с бащата .Счита че с подаването на жалбата
от ответника са налице злоупотреба с правото на жалба.Режимът на виждане с
детето не била нарушила.Бащата имал право да вижда три дни детето през
Коледните празници,което било спазено,а на 24..12.било Бъдни вечер,а не Коледа.
Било образувано досъдебно производство и прокурорска преписка като с
постановление на СРП била привлечена като обвиняем.Така привлечена като
обвиняема се почувствала унизена ,пред детето й снемали пръстови отпечатъци и
извършили криминалистична регистрация.
Видно от представеното по делото постановление
от 09.02.2016 г.,по жалба на ответника е образувано дп1976/15 г.,което досъдебно производство е
водено срещу ищцата за престъпление по чл.182 ал.2 НК,прекратено ,поради
малозначителност на деянието.С жалбата се твърди,че ищцата възпрепятствала
споразумението между нея и ответника за режима на виждане на детото като не го
предала на бащата 24.12.2014 г.,въпреки,че по съдебно решение е следвало той да
го взема три дни през Коледните празници.
Налице е трайна и
непротиворечива съдебна практика, съгласно която подаването на жалба и
образуването на наказателно дело, приключило с прекратяване или оправдателна
присъда, не е противоправно действие, за което могат да се претендират
неимуществени вреди. Във всяка правова държава са предвидени законови
разпоредби, даващи възможност за защита пред съд на накърнени граждански права.
Конкретно, в Конституцията на Република
България това са текстовете на чл, 56, чл. 117, ал. 1 и чл. 120. Когато едно лице
прецени, че са накърнени негови права, то може свободно да се обърне към съда с
искане за защитата им, без да носи други последствия при неоснователност на
претенцията, освен тази за разноските по делото, сторени от другата страна в
съдебния процес. Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права
представлява една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността
за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД се поражда само при
виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Затова Прокуратурата
носи имуществена отговорност при повдигнато незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление, но такава отговорност не носи частното лице, ако
наказателното производство, образувано по негова жалба, бъде прекратено или
приключи с оправдателна присъда. Гражданска отговорност може да се търси от
автора на жалбата, само ако той е действал с ясното съзнание, че липсва
основание за наказателна отговорност на другата страна. В тежест на ищеца е да
установи по несъмнен начин наличието на злоупотреба с право.
В конкретния случай
от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието
на злоупотреба с право от страна на ответника
при подаването от него на жалбата до началника на 02 РУП-СДВР, по която
е било образувано дп 1975/15 г.,пр.пр.5642/15 СРП.
В
съдебното решение ,с което е определен режим на виждане , след навършване на
четиригодишна възраст на детето ,е постановено бащата да го взима 3 дни на
Коледа на четна година.Официалните коледни празници са посочените в чл.154 ал.1 КТ-24 декември-Бъдни вечер и 25 и 26 декември.В съдебното решение,с което е
определен режим на виждане не са
фиксирани датите.Безспорно е ,че на 24.12.2014 г. майката е отказала да предаде
детето на бащата.С подадената жалба по образуваната прокурорска преписка не
може да се направи извод,че целта на жалбоподателя е единствено да навреди на
ищцата.
Следователно предявеният иск за
неимуществени вреди е неоснователен.Решението в тази част е правилно и следва
да се потвърди.
По жалбата срещу отхвърления иск на ищеца К.В.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Г.Д.,
срещу неговия баща В.Ч.М. с ЕГН ********** с правно
основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 700лв., представляващи болки
и страдания, изразяващи се в негативна промяна на поведението му, затваряне в
себе си, будене нощем, сънуване на кошмари, вследствие на това, че е станал
свидетел на криминалистическа регистрация на неговата майка във ІІ-ро РУ-СДВР,
причинени от виновно и противоправно деяние осъществено от ответника,
изразяващо се в подаването на жалба до прокуратурата срещу Д.Г.Д.,съдът намира следното:
Елементите на непозволеното
увреждане - противоправността на деянието и вина не са налице.Присъствието на
детето на полицейската регистрация в районното управление не може да се вмени
във вина на ответника.Детето е заведено от майката в районното управление,но не
се установи,че тя е нямала възможност да се яви пред разследващия орган сама .Съгласно
чл.157 ал.1 т.4 КТ работодателят разрешава отпуск на работника или служителя
,ако той е призован в съда или друг орган като страна,свидетел,вещо лице.
Искът за заплащане на 700 лв.
обезщетение правилно е отхвърлен като неоснователен.
По искът за обезщетение
в размер на 300 лв. за
претърпени болки и страдания, изразяващи се в негативна промяна на поведението на детето, затваряне в себе си, будене нощем, сънуване на кошмари,
вследствие на това, че е станал свидетел на отправените от ответника закани с
убийство спрямо бабата на ищеца Е.Д.,станали на 24.06.2012
г.,подробно описани в жалбата до районна прокуроатура от 29.06.2012 г.,съдът
намира следното:
Свидетелката описва сходен
инцидент ,но станал не през 2012 г.,описан в жалбата й до прокуратурата,а през
2010 г.При този инцидент ответникът е обиждал свидетелката,замахал с ключове да
я удари,но е не е отправял заплахи за убийство.При противоречие на свидетелските
показания с изложеното във жалбата до прокуратурата от 29.06.2013 г. съдът
правилно не ги възприема.Не е установено при условията на пълно и главно доказване
,че детето е станало свидетел на заплахи за убийство отправени от баща му към
баба му .Искът е неоснователен .Действително детето е било свидетел на
скандали,които са се отразили на поведението му,а тези скандали са били поради
личностни противоречия на родителите му ,които следва да полагат усилия ,за да
може детето в спокойствие и добруване да черпи ресурси за хармоничното си
развитие.
Жалбоподателят не излага основания за
неправилност на постановеното решение по отношение на иска за имуществени вреди
за заплащане на 350 лв.сторени разноски за адвокатска защита в досъдебното
производство,а твърди само неправилност и необснованост на решението. Решението е правилно
,не е налице вреда в причинно-следствена
връзка с действията на ответника.
Въззиваемата страна е сторила 400
лв.разноски за адвокатска защита ,които следва да й бъдат присъдени.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2017 г. по гр.д. № 19271/16 г., СРС,
ГО, 90 с-в
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********
да
заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.