О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер VІ - 2429 Година 2018, 12.12
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На дванадесети декември, две
хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно
гражданско дело номер 1832 по описа за 2018 година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№44349/31.10.2018г. подадена от Б. Михаил Н., гражданин на Република Полша, роден на *** с лична карта № АРТ 710068, издадена на 25.10.2007 г. от ПА Полша, чрез адв. Л.К., ищец в първоинстанционното производство, срещу решение №2004 от 15.10.2018г. по гр.д.№5892/2017 по описа на БРС.
С посоченото решение
съдът е осъдил „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани
Батиста, в качеството им на управляващи да заплати на от
Б. Михаил Н. гражданин на Република Полша, роден на *** с лична карта № АРТ
710068, издадена на 25.10.2007 г. от ПА Полша, чрез адв. Л.К. сумата
6 757,33 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от месец юли 2014 г. до месец октомври 2014 година, от която за 90 часа
в делнични дни възнаграждение в размер на 2 314,19лева; възнаграждение за
извънреден труд за отработени 136,5 часа в почивни дни в размер на
4 117,79 лева и възнаграждение за извънреден труд за отработени 9 часа в
празнични дни възлиза на 325,35 лева, сумата
1 886,34 лева, представляваща обезщетение за забава в общ размер,
начислено върху отделните главници за периода от 10.11.2014 г. до 09.08.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата от 6 757,33 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба на 09.08.2017 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата 219,84 лева, представляваща разноски по водене на
делото. Със същото решение е отхвърлен
предявения от ищеца иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
3 615,00 лв. , представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2013 г. и 2014 г., както и иска за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата от 1 009,14 лв., представляваща лихва за забава , начислена
върху посочената главница за периода от 10.11.2014 г. до 09.08.2017 г., като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане, което ответника има срещу ищеца за
сума, представляваща заплатени разходи за него във връзка с престоя му в гр.
Бургас за периода на изпълнение на задълженията по трудовия договор, а именно:
разходи за хотел, храна и пътувания, конкретизирани в писмения договор.
Страните са осъдени за разноски по делото.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалваното решение, в
частта му, с която първоинстанционния съд е допуснал прихващане на вземането на
жалбоподателя за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск и лихви за забава върху него с вземане на ответника за заплатени за
ищеца разходи за хотел, храна и пътувания. В тази връзка се посочва, че съдът неправилно е допуснал
прихващането, тъй като липсва правно основание – договор или друг вид
споразумение, въз основа на което да се счита, че ищеца дължи на ответника
направените от последния разходи за хотел, храна и транспорт. Изтъква, че
работодателят не е отрекъл твърденията на работника, че предоставянето на
безплатно хотелско настаняване, храна и транспорт е било предварително
договорено като преимущество на работата в България. Точно поради тази причина
ищецът се съгласил да сключи трудов договор, по силата на който да полага труда
си в друга държава. На следващо място
излага доводи, за недоказаност на твърденията на ответното дружество за реално
извършени разходи във връзка с услуги предоставени на работника. Посочва, че в
представените по делото фактури не е индивидуализирано, че плащанията се правят
във връзка с работника – ищец, а представените списъци към фактурите,
представляват частни документи и не са техни официални приложения. Навежда и доводи,
че работодателят е заплащал посочените услуги и за други работници, но има
претенции за заплащането им единствено към работниците, които са предявили
претенции към българския съд за неизплащане на дължими трудови възнаграждения и
обезщетения. Поради изложеното счита, че при сключването на трудовия договор
ответното дружество се е водило от разпоредбите на Кодекса на труда, относно
социално – битовите ангажиментите на работодателя за осигуряването на работно
облекло, жилища на работниците, транспорт и храна, поради което той не дължи
заплащането на тези разходи и не се е обогатил неоснователно.
Излага доводи, че не е доказан претендирания от ответника размер на
вземането му за разходи за хотел, храна и пътувания,
поради което то не е ликвидно и изискуемо. В тази връзка счита, че не са налице материалноправните предпоставки на
възражението за прихващане, тъй като вземането на ответника не е определено по
размер и падежът му не е настъпил.
По отношение на възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, намира същата за неправилна, поради което неоснователно е уважено
искането за прихващане. Посочва, че уговорките за осигуряване на социално –
битови и културни потребности не са част от задължителните реквизити на
трудовия договор, но могат да бъдат предмет на допълнителна договорка или да
бъдат осигурени от работодателя самостоятелно или съвместно с други органи.
Счита, че в случая не са налице две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми
вземания, което е пречка за прилагане на института прихващане. Моли за отмяна
на обжалваното решение в посочената част и присъждане на дължимите на работника
суми за обезщетение за платен годишен отпуск.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ищеца на 23.10.2018г.
Въззивната жалба е входирана
в деловодството на БРС на 31.10.2018г. и
следователно същата е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от същата е
връчен на ответника, чрез процесуалния му представител, представляван от Мая
Сапунджиева – юрист, на 09.11.2018г.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Страните нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1832/2018г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на
21.01.2019г. от 09,30 ч., за която
дата и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: