РЕШЕНИЕ
гр.София, 09.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16360 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът П.В.К. от гр.Асеновград твърди, че вземането на ответника по издаден в полза на последния изпълнителен лист, се е погасило по давност. Позовава се на ТР №2/13г. на ВКС, ОСГТК, т.10. Твърди, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, поради което съдебният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство. Счита, че всички предприети по-късно принудителни изпълнителни действия са без правна сила. Моли съда да приеме за установено , че правото на взискателя на принудително изпълнение против длъжника се е погасило по давност.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва предявения иск. Посочва, че по изпълнителното производство, водено срещу ищеца са се извършвали изпълнителни действия, като за конкретния период са извършвани плащания от трети задължени лица, с които действия давността се прекъсва. В подкрепа на твърденията си посочва също ТР №2/13г. на ВКС, ОСГТК, т.10 и т.14. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, за да се произнесе , установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 13.07.2010г. по ч.гр.д.№ 304/2010г. на РС Девин в полза на ответника „Б.Д.“ ЕАД на 13.07.2010г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата 77147,62лв. дължими главница, заемни такси, лихви и разноски, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 18.10.2007г.
Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, на 01.11.2010г. срещу ищеца е образувано и.д.№ 169/10г. по описа на ДСИ при РС Девин. В молбата си за образуване на изпълнително дело срещу длъжника взискателят е посочил като способ за изпълнение запор върху вземането на длъжника от трудово правоотношение с ЕТ“К.**-Н.К.“, гр.Годеч. С разпореждане на ДСИ от същата дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, сега ищец. В периода м.януари 2011г. – м.януари 2012г. работодателят на длъжника ежемесечно е превеждал по сметката на ДСИ суми от трудовото му възнаграждение, които ДСИ е превеждал на взискателя. На 1.02.2012г. трудовото правоотношение на длъжника е прекратено и след тази дата той няма вземания от трудово правоотношение.
На 15.11.2013г. взискателят е поискал от ДСИ да извърши проучване за сключен трудов договор на длъжника и да наложи запор върху вземанията му от трудово правоотношение. ДСИ не е установил наличието на трудов договор.
На 19.05.2014г. взискателя е поискал предприемане на принудителни изпълнителни действия върху ипотекирания в негова полза имот по договора за кредит с длъжника.
На 23.04.2015г. ДСИ е наложил възбрана имот,, който е обезпечавал вземането на взискателя „Б.Д.“ЕАД по договора за кредит, сключен с длъжника П.К..
С молба от 11.01.2016г. взискателят е поискал от ДСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , получавано от Балканспед.
С разпореждане от 28.01.2016г. ДСИ е наложил запор върху вземането на длъжника от трудово възнаграждение.
На 18.02.2016г. ДСИ е извършил опис на имота.
На 17.05.2016г. е насрочена публична продан на имота, а на 30.08.2016г. е насрочена втора публична продан на имота, тъй като първата е обявена за нестанала.
С постановление от 15.11.2016г. ДСИ е наложил възбрана върху друг имот, собствен на длъжника.
С разпореждане от 16.12.2016г. ДСИ е насрочил нова първа публична продан на ипотекирания в полза на банката имот, а на 03.11.2017г. е насрочил втора публична продан на имота.
На 6.11.2017г. взискателят „Б.Д.“ ЕАД е депозирал молба с искане ДСИ да наложи възбрана върху други имоти на длъжника - 7бр. поземлени имоти, подборно описани в молбата.
С постановление от 15.01.2018г. ДСИ е наложил възбрана върху тези имоти.
По молба на взискателя от 1.03.2018г. изпълнителното дело е предадено на ЧСИ Т.В., район на действие ОС Смолян, и образувано под № 81/2018г.
ЧСИ е насрочил публична продан на един от имотите на 31.07.2018г. Същата е обявена за нестанала.
С молба от 14.12.2018г. взискателя е поискал от ЧСИ да насрочи следваща по ред публична продан на имота. На 18.12.2018г. ЧСИ е обявил нова публична продан.
На 8.02.2019г. взискателят е депозирал нова молба до ЧСИ с искане за насрочване на следваща поред продан на имота.
На 15.02.2019г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 7.05.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ да определи нова начална цена на ипотекирания имот и да насрочи следваща по ред продан на същия.
По настоящото дело е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното дело , с Определение от 24.04.2019т. на ОС Смолян.
С разпореждане от 14.05.2019г. на ЧСИ изпълнителното производство е спряно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК ищецът – длъжник в изпълнението, може да оспорва
чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението като
установи, че правото на принудително изпълнение срещу него не съществува поради
погасяването му по давност. Според чл. 439 ал. 2 ГПК от искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищецът твърди, че вземането на взискателя
е погасено по давност и той не дължи по издадения срещу него изпълнителен лист.
По делото е установено, че ответникът има
вземане срещу ищеца за дължими суми по договор за кредит, присъдени със заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК. Срещу ищеца е било образувано изпълнително
производство първоначално пред ДСИ, а в последствие пред ЧСИ. Съгласно дадените
разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.10 когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява поради перемция на
основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване принудителното изпълнение, тъй като давността се прекъсва според чл.
116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително
изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за
да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност. Изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, както и извършването на справка от съдебния
изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността.
На 1.11.2010г. , още с
образуване на изпълнителното дело срещу ищеца, ДСИ е наложил запор върху
трудовото му възнаграждение. От ноември 2010г. до януари 2012г. всеки месец
работодателят на длъжника, сега ищец, като трето задължено лице е извършвал
плащания по изпълнителното дело. Плащанията на трети задължени лица прекъсват
давността съгласно ТР№2/13г. Твърдението на ищеца, че давността върху правото
на ответника да иска изпълнение е изтекла в периода 1.11.2010г., когато
взискателя е поискал образуване на изпълнително производство до 15.11.2013г. ,
когато взискателя е поискал от ДСИ да проучи дали длъжникът е в трудово
правоотношение, тъй като между двете действия на взискателя е минал период от
повече от 2 години и изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, не намира опора в закона, нито в съдебната
практика. Прекратяването на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва при бездействие на взискателя и респ. липса на изпълнителни
действия /принудителни или доброволни/. В периода между 1.11.2010г. -
1.02.2012г. са извършвани изпълнителни действия срещу длъжника чрез изпълнение
на трето задължено лице. Взискателят не
е бездействал , а е приемал ежемесечните плащания. Давност в този период
не е текла. Такава е започнала да тече от последното валидно изпълнително
действие – 30.01.2012г. , когато е извършено последното плащане на третото
задължено лице , работодател на длъжника, но е прекъсната с молбата на
взискателя от 15.11.2013г., когато е поискано да се приложи същия изпълнителен
способ спрямо длъжника. Съгласно
посоченото ТР искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
предприемането на всяко действие на принудително изпълнение прекъсва давността.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. В конкретното изпълнително производство,
от образуването му на 1.11.2010г. до спирането на 14.05.2019г. му не е налице
период от 2 години, през който да е налице бездействие на кредитора или липса
на валидни изпълнителни действия в продължение на 5 години. Правото на
взискателя на принудително изпълнение против длъжника не се е погасило по
давност, поради предявения отрицателен установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на
ищеца не се следват.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. На основание чл.78 ал.8 от ГПК съдът присъжда
такова в размер на 200лв., определено по реда на НЗПП.
Воден от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от П.В.К., ЕГН ********** *** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** за признаване за установено по отношение на ответника на основание чл. 439 от ГПК, че правото на взискателя „Б.Д.“ ЕАД на принудително изпълнение на вземането му от П.В.К. по изпълнителен лист , издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 728/13.07.2010г. по ч.гр.д.№ 20105410100304 по описа на Районен съд Девин за 2010г., се е погасило по давност
ОСЪЖДА П.В.К. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата 200лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия: