Номер 47221.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно частно
търговско дело № 20203001000420 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/, гр.Варна, чрез адв.Х.,
срещу определение №1261/14.05.2020г. по т.д.№1548/2017г. на ВОС, с което
производството по делото е прекратено по предявения иск от „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД
/н/ срещу „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, при участието на синдика Р. Г. С. , с
правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за приемане за несъществуващо приетото вземане
на „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, до размера на следните суми: - 25564,60 евро
/5000лв., по курс на БНБ/ - главница по Договор за заем от 31.10.2011г.; - 511,29 евро
/1000лв. по курс на БНБ/ - възнаградителна лихва, уговорена в чл.1.2 от Договора за периода
15.11.2011г. до 01.08.2014г.; - 511,29 евро /1000лв. по курс на БНБ/ - неустойка, уговорена в
чл.11 от Договора; - 27302,66 лв. – разноски по т.д.№1783/2014г. на ВОС и 1250лв. –
разноски в производството по несъстоятелност по т.д.№1260/2016г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Вземането
на кредитора е оспорено в неговата цялост, така както е предявено. Само по себе си
наличието на осъдително решение, не означава автоматично висящност на дълга, без
релевантната фактическа обстановка да бъде изследвана в нейната цялост, което може да
бъде сторено само при съответното развитие на спора до окончателното приключване на
съдебното дирене.
Решаващият съд не е дал указания на ищеца дали твърди факти и обстоятелства,
настъпили след влизане в сила на посоченото по-горе решение, които са правопогасяващи
или правоизключващи. На страната не е дадена възможност да посочи такива обстоятелства,
които могат да се въведат до приключване на спора по същество.
1
Предвид изложеното се твърди, че производството по делото може да бъде
прекратено единствено след приемане на окончателния доклад по делото, съгласно
императивната норма на чл.146 от ГПК, при условие, че докладът отговаря на разпоредбата
на ГПК по отношение на неговото съдържание.
По същество претендира отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК с писмен отговор,
чрез адв.Господинов, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че предмет на
предявения иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ са всички предявени от кредитора
вземания в производството по несъстоятелност на жалбоподателя, в общ размер на
14020730,46лв. Част от тях са вземанията произтичащи от Договор за заем от 31.10.2011г.,
както следва: - 3911188,64лв. – главница; 1150634,92лв. – законна лихва; 691356,92лв. –
възнаградителна лихва; 203390,69лв. – законна лихва върху възнаградителна лихва;
460254,56лв. – неустойка по чл.11 от договора; 135402,55лв. – законна лихва върху
неустойката; 27302,66лв. – разноски по т.д.№1783/2014г. на ВОС; 1250лв. – разноски по т.д.
№ 1260/2016Г. на ВОС.
По делото е приобщен препис от влязлото в сила решение по т.д.№1783/2014г. на
ВОС, с което длъжникът „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/, гр.Варна е осъден за заплати на
„ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК вземанията по Договора за заем от 31.10.2011г.,
предявени като частични претенции, както следва: - 25564,60 евро, част от сумата от
2000000евро – главница; 511,29 евро, част от сумата от 377 722,22 евро – възнаградителна
лихва, уговорена в чл.1.2 от договора, начислена за периода от 15.11.2011г. о 01.08.2014г.;
511,29 евро, част от сумата от 237 722,22 евро – неустойка, уговорена в чл.11 от договора, на
основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.240 и чл.92 от ЗЗД.
При това положение спорът за дължимостта на сумите, предмет на влязлото в сила
решение е приключил със сила на пресъдено нещо и на основание чл.298 и чл.299 от ГПК не
може да бъде пререшаван.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението за
прекратяване на производството по делото.
Р.Г.С., в качеството му на синдик на „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/, гр.Варна
редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в
преписката от т.дело №1548/2017г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от „МОССТРОЙ – ВАРНА“
АД /н/ срещу „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, при участието на синдика Р. Г. С. , с
правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за приемане за несъществуващи приетите вземания
на „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК в размер на 14 020 730,46 лева, подробно
описани, представляващи: - главница, възнаградителна лихва и неустойка по Договор за
заем от 31.10.2011г. и законната лихва върху тях за периода от 01.08.2014г. до датата на
постановяване на решението по чл.630 от ТЗ, както и разноските по т.д.№1783/2014г. на
ВОС; - главница по прекратен предварителен договор от 02.12.2011г. и законната лихва
върху нея, считано от 07.12.2016г. до датата на постановяване на решението по чл.630 от ТЗ;
- главница по прекратен предварителен договор от 25.06.2012г. и законната лихва върху нея,
считано от 07.12.2016г. до датата на постановяване на решението по чл.630 от ТЗ, както и
разноските присъдени в производството по несъстоятелност.
В исковата молба са изложени подробно твърдения за несъществуване на оспорените
вземания, като по отношение на процесния Договор за заем от 31.10.2011г. същите са, както
следва: 1/ неправилно съдът по несъстоятелността е приел, че възраженията на длъжника са
преклудирани от влязлото в сила решение по т.д.№1783/2014г. на ВОС. Посоченото
решение има осъдителен диспозитив за частично предявените претенции. Съобразно трайно
установената съдебна практика, при уважаване на частичен иск, ищецът може да предяви
иск за разликата, но силата на пресъдено нещо се простира единствено върху предявената и
уважена част от вземането, но не и за цялото такова. Ето защо, кредиторът отново следва да
проведе пълно и главно доказване за установяване съществуването на всички факти, от
които твърди, че произтича вземането му за разликата над присъдените по посоченото дело
суми. 2/ Към молбата за предявяване на вземането не са представени доказателства за
превеждане на сумата, предмет на заемното правоотношение, като по този начин е нарушена
клаузата на чл.2 от договора. Не е установено и обстоятелството, че евентуално преведената
сума е част от сумата преведена от кредитора на длъжника по договора за заем. 3/ Не са
налице твърдените предпоставки за обявяване на договора за заем за предсрочно изискуем,
тъй като не са установени посочените нарушения на договора, послужили за основание на
същата, нито надлежното уведомяване на длъжника за отнемане преимуществото на срока.
4/ Не са налице предвидените в договора основания за начисляване на неустойка, както и
същата е неправилно определена по размер. 5/ Липсата на доказателства за ликвидни и
изискуеми вземания по договора за заем, води до неоснователност и несъществуване и на
акцесорната претенция за законна лихва. Същата е и неправилно изчислена по размер.
Вземанията по Договора за заем от 31.10.2011г. са включени в списъка на приетите
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ спрямо „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/ ,
одобрен с определение №3353/23.10.2017г. по т.д.№1260/2016г. на ВОС.
В хода на производството като съищец е встъпил и възразилият кредитор „ЕКО МАК
ВИЛИДЖ“ ЕООД, гр.Пловдив.
3
С обжалваното определение №1261/14.05.2020г. съдът е прекратил производството
по делото като недопустимо, поради наличие на влязло в сила решение между страните по
делото, с което част от вземанията предмет на иска са установени.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При проверката за допустимост на производството и извършената справка с т.д.
№1260/2016г. на ВОС на ВОС и вписванията и отбелязванията по партидата на търговеца –
„МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/, съдът констатира следното:
С решение №409/22.06.2017г. е открито производство по несъстоятелност на
„МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД.
С молба от 21.07.2017г., в срока по чл.685 от ТЗ, ответникът „ИНФИНИТИ УЕЛТ
КЕПИТЪЛ“ ИНК е предявил вземания спрямо „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/ в общ размер
от 14 020 730,46лв., от които: 1/ по Договор за заем от 31.10.2011г., както следва: главница
от 3 911,188,64 лв.; законна лихва върху нея за периода от 01.08.2014г. до 22.06.2017г. –
1 150 634,76лв.; възнаградителна лихва от 15.11.2011г. до 01.08.2014г. – 691 356,92лв.;
законна лихва върху възнаградителната лихва от 01.08.2014г. до 22.06.2017г. –
203 390,68лв.; неустойка по чл.11 от договора – 460 254,56лв.; законна лихва върху
неустойката по т.5 от 01.08.2014г. до 22.06.2017г. – 135 402,55лв.; разноски по т.д.
№1783/2014г. на ВОС; 2/ главница по прекратен предварителен договор от 02.12.2016г. –
6934000, придобито чрез цесия вземане по развален предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 02.12.2011г.; законна лихва върху главницата от
07.12.2016г. до 22.06.2017г. – 382 132,74лв.; 3/ главница по прекратен предварителен
договор от 25.06.2012г. – 117 349,90лв., придобито чрез цесия вземане по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2012г.; законната
лихва върху главницата от 07.12.2016г. до 22.06.2017г. – 6 467,15лв.; присъдени разноски в
производството по несъстоятелност – 1250лв.
На 08.08.2017г. синдикът на „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/ е изготвил Списък на
приетите вземания, в който е включил предявените от „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“
ИНК вземания.
Срещу така съставения списък са постъпили възражения, както следва: 1/ вх.
№23769/21.08.2017г. от длъжника „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /н/; 2/ вх.
№23195/14.08.2017г. от кредитора „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД, гр.Варна и 3/ вх.
№23948/23.08.2017г. от кредитор „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, гр.Пловдив.
С определение от 16.10.2017г. възраженията срещу приетите вземания на кредитора
„ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК са оставени без уважение.
С определение №3353/23.10.2017г. по т.д.№1260/2016г. на ВОС съдът е одобрил
4
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ спрямо „МОССТРОЙ
– ВАРНА“ АД /н/.
Не е спорно между страните и от приложения по делото заверен препис от влязлото в
сила решение по т.д.№1783/2014г. на ВОС се установява, че със същото „МОССТРОЙ –
ВАРНА“ АД /н/ е осъдено да заплати на кредитора „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК
част от неизплатените вземания по Договор за заем от 31.10.2011г. /предявени като частични
претенции/, както следва: 25 564,60 евро - частична претенция от общо 2 000 000 евро,
представляваща главница по договор за заем от 31.10.2011г., сумата 511,29 евро – част от
възнаградителна лихва общо в размер на 377 722.22 лв., уговорена в чл. 1.2 от договора,
начислена за периода от 15.11.2011г. до 01.08.2014г., и сумата 511,29 евро - част от
неустойка, уговорена в чл. 11 от договора, дължима общо в размер на 237 772.22 евро, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. В ползана кредитора са
присъдени и направените по делото разноски в размер на 27 302,66лв., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът констатира наличие на част от предвидените в закона
предпоставки за допустимост на предявения иск, а именно: предмет на същия е вземане,
предявено в срока по чл.685 от ТЗ; включено в одобрения от съда по несъстоятелността
Списък на приетите вземания, като е налице идентичност между вземането, предмет на иска
и това включено в списъка. Искът е предявен от длъжника и присъединен кредитор, подали
възражение в срока по чл.692, ал.3, т.1 от ТЗ. Депозиран е на 07.11.2017г. /съобразно
приложената разписка от куриерска фирма, с която е изпратен/, в 14-дневния преклузивен
срок от обявяване на определението по чл. 692 ТЗ в ТРРЮЛНЦ (чл.694, ал. 6 ТЗ), с което е
разгледано възражението /24.10.2017г./.
Независимо от горното, за част от процесните вземания, предмет на прекратителното
определение, произтичащи от Договор за заем от 21.10.2011г., както и за сумата от 1250лв.,
присъдени в полза на кредитора „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК разноски в
производството по несъстоятелност е налице абсолютна отрицателна предпоставка за
разглеждане на иска, а именно влязло в сила решение за установяване дължимостта им.
Съобразно т.2 от ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право.
Формираната сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право, каквито именно са възраженията
наведени в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради
уважен частичен иск, какъвто е и процесния случай, то е недопустимо в последващ процес
5
да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало или каква е правната
му квалификация. Още повече, че последните се съдържат в диспозитива на влязлото в сила
решение по т.д.№1783/2014г. на ВОС /ТР №1/2001г. на ОСГТК на ВКС/.
Не са преклудирани правопогасяващите и правоотлагащите възражения за останалата
част от вземането. Не са нелице и пречки за предявяване на последващ иск за разликата над
сумите, предмет на разглеждане по предявения частичен иск за същото вземане, бил той
предявен от кредитора или по реда на чл.694 от ТЗ от несъстоятелния длъжник.
Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното определение, с
което производството по иска с правно основание чл.694 от ТЗ е прекратено като
недопустимо единствено за съдебно установената част от вземанията по Договор за заем от
31.10.2011г., предмет на производството по т.д.№1783/2014г. на ВОС, както и съдебно
присъдените в полза на кредитора разноски, съдът се е съобразил със силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение между страните по делото, както и със задължителната
практика на ВКС.
Наличието на отвод за пресъдено нещо е отрицателна предпоставка за допустимостта
на иска, за която съдът следи служебно, поради което предявените отрицателни
установителни искове за процесните вземания са недопустими. Още повече, че с оглед
предмета и вида на иска по чл. 694 ТЗ, изменение на основанието или петитума, както и
преминаване от установителен в осъдителен иск, е недопустимо, поради което
производството по делото подлежи на прекратяване по отношение на съдебно установената
част от процесните вземания.
Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1261/14.05.2020г. по т.д.№1548/2017г. на ВОС, с
което производството по делото е прекратено по предявения иск от „МОССТРОЙ –
ВАРНА“ АД /н/ срещу „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, при участието на синдика Р.
Г. С. , с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за приемане за несъществуващо приетото
вземане на „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, до размера на следните суми: - 25564,60
евро /5000лв., по курс на БНБ/ - главница по Договор за заем от 31.10.2011г.; - 511,29 евро
/1000лв. по курс на БНБ/ - възнаградителна лихва, уговорена в чл.1.2 от Договора за периода
15.11.2011г. до 01.08.2014г.; - 511,29 евро /1000лв. по курс на БНБ/ - неустойка, уговорена в
чл.11 от Договора; - 27302,66 лв. – разноски по т.д.№1783/2014г. на ВОС и 1250лв. –
разноски в производството по несъстоятелност по т.д.№1260/2016г. на ВОС.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7