Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1308
13.11.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1897/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
С.
И. Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Н.
Д., против Решение №2636 от 25.06.2019г., постановено по
гр.д. №17710/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, VІІІ гр.с.,
с което са
били отхвърлени предявените
от него против
Ч.Г. К., ЕГН **********,
искове за осъждане на
ответника да му заплати
сумата от 2460
лв.- главница по сключен между страните на
01.04.2014г. договор, както
и сумата от
264 лв.- мораторна
лихва за периода
от 01.04.2015г. до
датата на подаване
на исковата молба и е
била обезсилена Заповед №8326/19.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение
въз основа на документ
по чл.417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№14910/2018г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ
гр.с. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на посоченото
решение, като се
иска отмяната му
и уважаване на предявените искове.
Ответната страна по
жалбата- Ч.Г. К., ЕГН
**********, чрез пълномощника
си адв. К. А., изразява
становище, че обжалваното
решение следва да
бъде обезсилено, а
производството по делото- прекратено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.269, ал.1, изр.
първо от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на
решението, а по
допустимостта- в обжалваната
му част. При
извършената служебна
проверка настоящият състав на съда намери,
че обжалваното решение
е процесуално недопустимо.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с иск с
правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, с
който ищецът С. И. Г. е искал постановяване
на решение, с което
да се признае за установено,
че ответникът Ч. Г. К.
му дължи сумата от
2460 лв. по запис на заповед от
08.09.2014г. с падеж на
01.04.2015г., за която е била
издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, и сумата
от 264 лв.- лихва за
забава за периода от 01.04.2015г. до датата
на завеждане на делото- 18.09.2018г.
Така подадената искова
молба е била
връчена на ответника и последният
е депозирал писмен
отговор на същата. С писмена
молба, подадена преди първото
съдебно заседание, ищецът
е заявил, че
изменя основанието на
предявения иск, като е изложил твърдения, че претендираната сума
се дължи на
основание сключен между страните на
01.04.2014г. договор за
стоков кредит, съгласно който
ищецът предоставил на ответника за
изсичане дърва за огрев от
собствената си гора срещу
задължение на последния да му
заплати стойността им
след продажбата им. С
протоколно определение в проведеното
на 06.02.2019г. съдебно
заседание
първоинстанционният съд е
допуснал поисканото от
ищеца изменение на иска,
като с обжалваното
решение се е
произнесъл по исковите
претенции съобразно допуснатото
изменение.
Съобразно задължителните указания, дадени в
т.11б от Тълкувателно
решение №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на искапо чл.214 ГПК– за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Доколкото в настоящия
случай първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземане
по запис на заповед,
за което е била
издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от
ГПК, то изменение на
основанието на претенцията
по начина, предприет
от ищеца, е било недопустимо. Предвид
горното първоинстанционният съд
неправилно е допуснал поисканото
от ищеца изменение на иска
и е разгледал
недопустимо изменените искови
претенции. Постановеното по същите съдебно
решение е процесуално
недопустимо и следва
да бъзе обезсилено,
а делото- върнато
на първоинстанционния съд за
произнасяне по исковите претенции, с които
е бил валидно
сезиран- за установяване на
вземането по записа на
заповед, за което е
била издадена заповед за изпълнение. При
разглеждането на делото съдът
следва да прецени и
доколко заявената от
ищеца установителна претенция
за мораторна лихва
в размер на 264
лв. е процесуално
допустима при положение, че за
посочената сума не
е била издадена
заповед за изпълнение.
При новото разглеждане на
делото и в зависимост
от изхода му
съдът следва да се
произнесе и по
направените пред настоящата инстанция разноски.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№2636 от 25.06.2019г., постановено по гр.д. №17710/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, VІІІ
гр.с.
ВРЪЩА делото
на първоинстанционния съд
за ново разглеждане
съобразно мотивната част
на решението.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.