М О Т И В И
към
присъда № 29/13.03.2019 г. по НОХД № 335/2018 г., изготвени на 23.04.2019г.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт
против подсъдимите Г.Г.Г. и Х.Й.Т. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, предл.1 и 2 и
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Производството по делото е приключило
със споразумение по отношение на Х.Й.Т. и продължава по отношение на подс. Г.Г.Г..
В съдебно заседание представителят на
РП-Сливен поддържа обвинението, като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подс. Г. да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ години. Предлага приложените по делото веществени доказателства
да се отнемат в полза на държавата и същите да се унищожат като вещи без
стойност.
В съдебно
заседание подс. Г., редовно призован, се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения
по обвинението, с които твърди, че не е знаел, че Х.Т. ще извършва кражба от
имота на св. М.. Защитникът му счита, че обвинението не е доказано по безспорен
начин и моли да бъде подзащитния му да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Към месец април 2017 г. св. Х.Т. работел като шофьор към фирма
„Земинвест” ООД с управител Д.К.Д.. Дружеството стопанисвало
бившия стопански двор на с. Самуилово, общ. Сливен, където
разполагало със складове за фураж. С дейността основно се занимавал св. М.М.,
който освен това бил и съдружник във фирмата. Св. Т. се познавал с подс. Г.Г. и знаел, че той отглежда животни, тъй като
фермата му била в съседство със стопанския двор.
На 20.04.2017 г. св. Т. приключил работния ден около
16,30 часа и се прибрал в дома си, където до около 19,30 часа употребил
определено количество ракия. Решил да извърши кражба на фураж от складовете на
фирмата, в която работи. Тъй като му трябвали пари и намерението му било да
продаде откраднатото, той през деня се срещнал с подс.
Г.. Уговорили се вечерта Г. да дойде до дома му и от там да отидат да вземат
фуража. Вечерта му се обадил по телефона и подс. Г.
отишъл до дома на св. Т. с лек автомобил „Пежо” с рег. № А 9926 ВМ. Автомобилът
бил тип „пикап”, собственост на ЕТ „Йови- Йовчо Узунов”. Св. Т. се качил в автомобила на подс. Г. и му казал за намерението си да вземат фураж от
фирмата, в която работи. Подс. Г. проявил интерес към
ярма и като отишли в стопанския двор той спрял пред краварника на своя баща,
намиращ се в близост до складовете на фирма „Земинвест”
ООД. Св. Т. му казал да изчака, взел метална щанга от неговия автомобил и се
отправил към западното помещение на складовете. Опитал се да разбие катинара,
но не успял. Преместил се до източното помещение и с помощта на щангата успял
да разбие катинара на това помещение, като същевременно си наранил ръката, а
след това проникнал вътре. Отворил вратите и изнесъл 11 чувала, в които имало
ярма, трици и овес. Оставил ги пред склада и отишъл да извика подс. Г.. Подс. Г. придвижил
превозното средство до склада, откъдето били изнесени чувалите и двамата ги
натоварили в него. След това св. Т. затворил вратите и поставил обратно
счупените катинари. Извън стопанския двор подс. Г.
заплатил сумата от 40 лева на св. Т., след което се разделили.
На 21.04.2017 г. св. М.М. отишъл на работа и видял
разбитите катинари. Сезирал надлежните органи и било образувано настоящото
наказателно производство. С протокол за доброволно предаване от 21.04.2017 г. подс. Г. предал 260 килограма ярма с
трици, намиращи се в 9 броя полиетиленови чували и 43 килограма овес,
съдържащи се в два броя чували. Същия ден на 21.04.2017 г. св. Т. предал един
брой метален лост, който използвал за разбиване на катинарите, а св. М. предал
двата броя метални катинари.
По делото е била изготвена съдебно- оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет
на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 114,50 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на
свидетелите М.М., Х.Т. и К.К., протоколите за доброволно предаване, разписките
за върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели Х.Т. и М.М., тъй като същите са последователни
и безпротиворечиви и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Всъщност механизмът на деянието и участието на
подс. Г. в него се установява именно от показанията
на св. Т.. Действително този свидетел е другият участник в кражбата, по
отношение на когото делото е приключило със споразумение. Неговите показанията
обаче следва да се преценяват на фона на останалите писмени и гласни
доказателства и при тази преценка, съдът констатира, че следва да им се даде
пълна вяра. Това е така, защото по отношение на част от фактите и
обстоятелствата тези показания съвпадат напълно с показанията на св. М. - по
отношение на обстоятелството, че този свидетел е работел при св. М., по
отношение на разбитите катинари, по отношение на липсващите и намерени в
последствие чували със зърно и трици. Отделно от това неговите показания са
логични и последователни, за разлика от обясненията на подсъдимия, на които
съдът ще направи разбор по-надолу в мотивите си.
Съдът кредитира и показанията на свид.
К.К. макар те да са неотносими към предмета на делото,
доколкото от тях става ясно единствено, че е имало разговор между свид. Т. и подс. Г. и след това подс. Г. му е казал, че няма да му даде пари. Този свидетел
не уточнява нито кога е бил този разговор /в този смисъл е възможно да се е
състоял и преди деянието/, нито за какво е следвало да му даде пари.
Обяснението, че ако не му даде пари, щял да го натопи пред съда, също не
допринася за изясняване на обстоятелството дали този разговор е касаел това
дело или нещо съвсем друго. Съдът кредитира частично и показанията на свидетелите
Генко Г. и Димитър Ненков М.. По отношение на св. М.
кредитира единствено онази част, в която заявява, че е разбрал, че е идвала
полиция и е взела зърното от подсъдимия., както и в онази част, в която твърди,
че св. Т. е работел при М.М., тъй като в тази им част кореспондират с всички
останали и писмени и гласни
доказателства. По отношение на основното твърдение, което следваше да се докаже
с показанията на този свидетел, а именно, че св. Т. е предлагал зърно и на
него, преди да го предложи на подсъдимия, съдът не даде вяра. При анализ на
показанията му и съпоставка с тези на св. Генко Г., съдът констатира
противоречие по отношение на този факт, поради което не кредитира показанията
на св. Димитър М. и на св. Генко Г. в тази им част. Така св. Димитър М. твърди,
че отказал зърното, защото има, а св. Г. твърди, че му е отказал защото нямал
кола. Св. Димитър М. твърди също, че дочул същата вечер, че през деня Х. е
продал зърното на Г.. Кражбата на зърното е извършена вечерта около 22,00 часа,
т.е няма как св. Т. да е продал зърното на подсъдимия през деня. Освен
посоченото по-горе - за предлагането на зърното на св. Димитър М., съдът не кредитира
показанията на св. Генко Г. и по отношение на твърдението му, че е разбрал, че
св. Т. е извършил кражбата заедно с лице на име Симеон и че след кражбата са се
обадили на подсъдимия, за да пренесе зърното. Това противоречи и на заявеното
от самия подсъдими, че са били двамата със св. Христов, като заедно са и отишли
и са натоварили чувалите след като св. Т. ги е изнесъл от склада. Частта от
неговите показания, която съдът кредитира касае проверката от полицейските
служители и предаването на зърното, както и обстоятелствата с какво се занимава
и с какво се занимава постр. М..
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
пълен обем, тъй като същите в по-голямата си част противоречат на съвкупния
доказателствен материал, събран по надлежния ред по време на разследването.
Обясненията на подс. Г. противоречат на показанията
на св. Т. и представляват негова защитна теза, като с тях той цели да бъде
оневинен. По безспорен и категоричен начин се доказва от събраните
доказателства, че още през деня подс. Г. се е
съгласил да закупи от св. Т. фураж. Наясно е бил, че фуражът, който вземат
вечерта не е собственост на св. Т.. Съдът няма как да кредитира обясненията на
подсъдимия, че изрично е питал да не би да
е краден фуража, тъй като това е безсмислено. Фуражът няма как да е бил краден, той е бил
откраднат в момента на отиването в стопанския двор от двамата, т.е. бил е
откраднат пред самия подсъдим. Ако св. Т. беше предложил фуража от дома си,
логично би звучал въпроса дали не е краден /тогава при знание от страна на
подсъдимия щяхме да говорим за вещно укривателство/. Но да се зададе този
въпрос преди още св. Т. да е отворил склада и да е установил фактическа власт над
чувалите със зърно, е не само нелогично, но и наистина безмислено.
Подсъдимият е видял, че св. Т. отива към склада, чиито врати са били затворени.
Знаел е, че този склад не е на св. Т., а на св. М.М.. След като се е върнал от
краварника на баща си е видял разтворените на склада врати и струпаните отпред
чували с ярма, трици и овес. Освен това двамата заедно са ги натоварили в пикапа, след което е дал 40 лева на св. Т..
Съдът не споделя изложеното от защитника на
подсъдимия, че св. Т. е изнудвал неговия доверител, за което свидетелствал св. К.К..
Видно е, че още от самото начало на разследването св. Т. поддържа тезата, която
изложи и при разпита си в съдебно заседание. Ето защо съдът не може да приеме,
че едва ли не св. Т. изнудва подс. Г. за пари и ако
му заплати съответна сума щял да си промени показанията. Както бе посочено по-
горе през цялото време подс. Г. е бил наясно не само,
че фуража се краде, а и че участва в извършването на самата кражба, тъй като
част от изпълнителното деяние се извършва и с негово участие. Той е бил наясно,
тъй като фермата на баща му е в съседство със склада на фирма „Земинвест” ООД. Наясно е бил, че св. Т. е работник в този
склад, както и че нищо от склада не му принадлежи и няма как да му продава
нещо, на което не е собственик. Ето защо съдът следва да приеме, че той е бил
наясно какво извършва със св. Т., а именно деянието кражба.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Съдът кредитира писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
На основание чл.284 от НПК съдът предяви на страните
приложените по делото веществени доказателства, а именно - два броя катинари и
един брой щанга.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и 4, предл.1 и 2 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, затова че на 20.04.2017 г. в с. Самуилово,
общ. Сливен, след предварителен сговор с Х.Й.Т., чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот (2 бр. катинари), чрез използване на
техническо средство - метална щанга и МПС лек автомобил марка „Пежо” с рег. №А
9926 ВМ, собственост на ЕТ „Йови- Йовчо Узунов” със
собственик Йовчо Г. Узунов отнел чужди
движими вещи, а именно 220 килограма ярма, 40 килограма трици и 43 килограма овес на
обща стойност 114,50 лева, собственост на „Земинвест”
ООД- с. Самуилово, общ. Сливен с управител Д.К.Д.,
представлявано от М.И.М. от владението му, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
От събраните по делото доказателства беше безспорно
установено участието на подс. Г. в извършване на
инкриминираното деяние. нен начин. Същото е извършено
от подсъдимия след предварителен сговор със св. Х.Т., тъй като още през деня се
уговорил с него и вечерта е бил наясно къде отиват и какво ще правят, а именно
че ще извършват кражба на фураж от складовете на „Земинвест”
ООД. Както бе посочено по- горе авторството на деянието се доказа по несъмнен
начин от показанията на разпитаните свидетели М.М. и Х.Т.. Макар Х.Т. да е
съучастник на подс. Г., неговите показания следва да
се кредитират в пълен обем, тъй като те кореспондират с абсолютно всички
събрани по делото доказателства. За разлика от неговите показания, обясненията
на подсъдимия представляват негова защитна теза, той цели с тях да бъде оневинен
и от друга страна същите не кореспондират със събраните доказателства. Неговите
обяснения кореспондират с доказателства по делото единствено в частта, с която
твърди, че са отишли с неговия автомобил до стопанския двор, че е паркирал пред
склада на фирмата и че са натоварили чувалите. Обясненията му кореспондират и с
протокола за доброволно предаване, с който е предал чувалите с фуража. Дори в
самия протокол подс. Г. е посочил изрично къде ги е
натоварил, с кого ги е натоварил и кога ги е натоварил, а именно на
20.04.2017г. около 20,30 часа със св. Х.Т.. От тази част на неговите обяснения
и от писмените доказателства става ясно, че подс. Г.
е участвал в извършването на престъплението кражба и следва да носи отговорност
за това си деяние.
Съдът счита, че правилно РП- Сливен е повдигнала
обвинение на подс. Г. освен по т.5 на чл.195, ал.1 от НК и по т.3 и 4 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че в склада на фирма „Земинвест” ООД Сливен е проникнато след разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, а именно счупени са били два
катинара за вратите на склада, от който са изнесени вещите, предмет на
инкриминираното деяние. Всъщност единият катинар е бил само повреден, а вторият
счупен и именно от този склад, чийто катинар е бил счупен е била извършена
кражбата на зърното. Тези катинари са били счупени чрез използване от страна на
св. Т. на техническо средство-метална щанга, а освен това за извършването на
деянието двамата с подс. Г. са използвали и моторно
превозно средство, лек автомобил марка „Пежо” с рег. №А 9926 ВМ, собственост на
ЕТ „Йови- Йовчо Узунов”.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително
ниската стойност на отнетите вещи и обстоятелството, че са били върнати на
собственика им.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. Г.,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанията. Наказанието на подсъдимия Г. следва да се
определи при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че е най-справедливо това
наказание да бъде в размер от шест месеца, което наказание е справедливо и
отговаря в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия.
Така определеното наказание подс. Г. не следва да
изтърпи ефективно, тъй като са налице предпоставките за прилагане института на
условното осъждане, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Той не е
осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е
наложително да го изтърпи. Ето защо съдът счете, че следва да отложи
изпълнението на определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца за изпитателен срок като намира, че този срок е най-подходящо да бъде
минималния, а именно за срок от ТРИ години.
Съдът следва да отнеме в полза на
държавата приложените по делото веществени доказателства един брой метален лост
и два броя катинари и счита че същите следва да се унищожат като вещи без
стойност.
С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да
осъди подс. Г. да заплати направените по делото
разноски, както следва: Да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
Сливен сумата от 21,16 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното производство, а в полза на съдебната власт по
сметка на Сливенски районен съд сумата от 40 лева, представляваща направени
разноски за явяване на вещо лице в съдебно заседание.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: