Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. Габрово 18.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
първи септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 2519 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2015 г. е подписан
Договор за кредит „Бяла карта" с № 439837 между „Аксес Файнанс" ООД
като кредитор и Ц.Н.Н. като кредитополучател. Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5
от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от
ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което
ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.
2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 28.5.2019 г. и Потвърждение за
сключена цесия между „Аксес Файнаис" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането
по Договор за кредит „Бяла карта" с №
439837/17.10.2015г. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на Договор за кредит „Бяла карта" с №
439837/17.10.2015
г., „Аксес Файнанс" ООД, се задължил да предостави на Ц.Н.Н. револвиращ кредит в
максимален размер на 800.00 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена
възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от
месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Заедно с подписване на
договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора
за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
В договора е предвидена
възможност за увеличаване на лимита му, като страните са се съгласили да бъде
увеличен същия с подписването на Анекси към Договор за кредит „Бяла карта"
№ 439837 от 17.10.2015 г. както следва:
Анекс от 19.05.2016 г.,
с който кредитният лимит е увеличен на 1 000.00 лв.
Анекс от 24.11.2017 г.,
с който кредитният лимит е увеличен на 1 200.00 лв.
Анекс от 24.11.2017 г.,
с който кредитният лимит е увеличен на 1 500.00 лв.
Ц.Н.Н. е усвоил сума в общ размер на 1 500.00 лева от предоставения максимален
кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата
към настоящия момент непогасена главница е в размер на 439.95 лева.
Поради трайната забава и
виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото
му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е
обявена на 06.10.2018 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от
Договора
Ц.Н.Н. дължи заплащането на
лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 37.49 лева за периода от 07.10.2018 г. - денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 24.09.2019 г.
- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
През целия срок на
валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист Ц.Н.Н. продължава виновно да не изпълнява
задълженията си.
За
събиране на дължимите суми заявителят е депозирал в Габровски РС Заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1889/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово. В законоустановения двуседмичен срок Ц.Н.Н. е
възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което се прави искане съдът да
признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД има следните вземания срещу Ц.Н.Н., произтичащи от Договор за кредит „Бяла
карта" с № 439837 от 17.10.2018 г. сключен между Ц.Н.Н. и „Аксес
Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г., Приложение № 1 към него от
28.5.2019 г. и Потвърждение за сключена цесия: 439.95 лева главница и 37.49
лева лихва за забава върху непогасената главница за периода от 07.10.2018 г. -
денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната
изискуемост до 24.9.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Моли,
да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В
законния срок е постъпил отговор от
ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди,
че е погасил всичко, което е получил по Договор за кредит „БЯЛА КАРТА" и
към днешна дата не дължи, каквито и да е било суми нито на ищеца, нито на неговия праводател.
Това е видно от приложените към писмения му отговор документи.
Преди
да направи последната вноска за погасяване на задължението си по Договора
уточнил размера на дължимото в телефонен разговор и след като му било указано,
каква е окончателната сума, която дължи, я превел същата до стотинка.
Заявява,
че Договора, който подписал с „Аксес файненс”,ООД и Приложението към него
изглеждали по-различно от тези представени по делото.
Освен
това отрича твърдението на ищеца, че на 06.10.2018 година му е обявена
предсрочна изискуемост на задължението по договора на задълженията, защото
такива няма, а и не е получавал никакви документи за това.
В случай, че съдът не приеме доводите му,
ответникът моли да бъде взето предвид, че процесният договор противоречи на
императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, поради което следва да се приложат
разпоредбите на чл. 23, 22, 21 от ЗПК, както и на чл. 146 от ЗЗП.
В Договора има уговорки за заплащане на
най-различни видове такси, лихви, разходи, неустойки и т.н., които са нищожни
защото съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредитора да
има право само на лихва върху неплатената сума. Следователно всички направени
от кредитополучателя вноски следва да се приемат като такива погасяващи
главницата и евентуално лихвата. Последната не може да надвишава законната
лихва /а именно ОЛП на БНБ + 10 % / съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, макар по ч.
г. д. №1889/2019 година на ГРС ищеца да е уточнил ГЛП в размер на 43.20 %,
което противоречи както на закона така и на добрите нрави.
При
това положение щом главницата и лихвата / чийто максимален размер е ОЛП на БНБ
+ 10 % а това е в пъти по-малко от претенцията на ищеца в размер на 43.20 %/ са
погасени то ответникът не дължи нищо на ищеца.
Договорът
за кредит „БЯЛА КАРТА" и Приложение №1 към него/ представляващо неразделна
част от Договора / не е написан на разбираем език в нарушение на чл. 11, ал. 1
от ЗПТ, което е видно още на първи прочит.
Освен
това в Договора и в Приложението е използван / макар и рядко / шрифт с различен
размер по-малък от 12, което отново е нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗПТ /
Пример думите „За Кредитополучател" най-отдолу на всяка страница от
Договора, както и номерацията на всяка страница от Договора са написани с шрифт
10 и т.н. В Приложението има шрифт 10 при номерацията на точките. Пример в
номерацията на точки 7.10.1 , 7.10.2 и т. н. Шрифт 10 е използван и в началото
на Приложението където е записано „ Условия за ползване на международна
платежна карта ..."и т.н. /. При това положение е налице хипотезата на чл.
22 от ЗПК / Договорът е недействителен / при което следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. С други думи дължал съм само чистата стойност на
кредита и нищо повече и след като съм я върнал, вече не дължа нищо нито на
ищеца, нито на неговия праводател.
В
договора има неравноправни клаузи, които били наложени на ответника
посредством общи условия, на които той
не е имал възможност да влияе. Става дума за онези за най-различни такси, лихви
и т. н., които е предвидено да се плащат по Договора. Намира тези клаузи за
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2,
т. 5, т. 10, т. 16, т. 19 и т. 20 от ЗЗП. В случая ЗЗП се прилага на основание
чл. 24 от ЗПК.
Ответникът
заявява, че оспорва представения Договор за цесия, който според него не
съществува, а ако съществува не е подписан от лицата посочени в него като
представители на Цедента и Цесионера. Ако се окаже, че договора е подписан от
тях - същия е абсолютно симулативен / иначе казано привиден /, което го прави
нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. последно от ЗЗД. Ищецът
не представя нито Фактура, нито доказателства за извършено плащане към „Аксес
файнанс" ООД за придобиване на моето задължение. Няма Анекс към договора.
Няма Приложение към договора, а има само един ред от нещо, което с много
условности може да се нарече част от Приложение, поради което оспорва и него.
На
следващо място - Приложението е подписано от лице което няма представителна
власт по отношение на „Аксес файнанс" ООД, защото не е негов управител.
Същото се отнася и до Потвърждението за сключена цесия / което също оспорвам /
и то е подписано от лице без представителна власт, като освен това то не
доказва нищо по Приложение №1.
За
установяване на твърденията изложени в отговора на исковата молба ответникът
прилага извлечения от сметката си в „Банка ДСК” ЕАД и вносни бележки.
По
изложените съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
По делото е приложено копие от ч.гр.д. №1889/2019г. на ГРС, по което е издадена в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД Заповед за изпълнение на парично задължение № 5742/23.10.2019г. против длъжника Ц.Н.Н. за сумата 439.95 лева главница, ведно със законната лихва считано от 02.10.2019г., и за сумата 37.49 лева лихва за забава за периода 07.10.2018г. – 24.09.2019г., както и за сумата 59.93 лева разноски. В останалата част, относно претендираните в заповедното производство 120 лева представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране заявлението е отхвърлено.
От страна на ищеца
са представени заверени копия
на Договор за кредит „Бяла карта" с № 439837 от 17.10.2015 г. и Приложение
No 1 към него. Ответникът
не оспорва, че е сключил с „Аксес
файнанс" ООД договор за кредит „Бяла карта”, но заявява, че документите,
които е подписал са имали различен вид.
Поради изявлението на процесуалния му представител, че подписите върху представените по делото копия от договор за кредит Бяла карта и приложение №1 към него, не са изпълнени от ответника, ищецът бе задължен да представи оригиналите им, с оглед евентуално откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Това задължение не бе изпълнено.
От приложените по делото заверени копия от Договор за кредит „Бяла карта" с № 439837 от
17.10.2015 г. и Приложение № 1 към него се установява, че по силата на Договора Аксес Файнанс"
ООД, се е задължил да предостави на Ц.Н.Н. револвиращ кредит в максимален
размер на 800.00 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва
и върне съгласно условията на сключения договор. С Анекс от 24.11.2017 г.,
кредитният лимит по договора е увеличен на 1 500.00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва
за периода от 18.11.2015 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта
до 06.10.2018 г. - датата на която според ищеца е настъпила предсрочна
изискуемост на осн. чл. 22, ал. 1 от Договора.
В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай
че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал.
2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави
на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение
чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5
предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.
16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и
т. 2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число
на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото
си задължение. На кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Видно от
представената от ищеца Справка за
движението по Договор за кредит „Бяла
карта" с № 439837 от 17.10.2015 г., начисляваната неустойка е погасявана от внасяните от
кредитополучателя суми, като към датата на прехвърляне на вземането в полза на
„АКПЗ” ЕООД задължението за неустойка е изцяло погасено.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3- дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки
ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на
сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не
предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен
лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Страните са се
споразумели (чл. 22, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се
начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на
служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5
от Договора са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, като за същите към настоящия момент Ц.Н.Н. дължи сума в общ размер на 120.00
лева. Видно от представената от ищеца Справка за движението по Договор за кредит „Бяла карта" с № 439837 от
17.10.2015 г., начисляваните разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение са погасявани от внасяните от
кредитополучателя суми.
От страна на
ответника в подкрепа на твърденията му, че е изпълнил изцяло задълженията си по
сключения договор за кредит
са
представени извлечения от сметката му в „Банка ДСК” ЕАД и вносни бележки, последната
от които от 24.10.2018г. на стойност 1 500.00 лева .
Видно
от Справка за движението по
Договор за кредит „Бяла карта" с № 439837 от 17.10.2015 г.,тази сума е
отнесена за погасяване както на дължимите главница и договорна лихва , така и
за погасяване на разходи и такси за
извънсъдебно събиране, лихва за забава и неустойка по чл. 21 от Договора.
Съгласно
представения от ищеца Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, Приложение № 1/28.5.2019 г. към него и
Потвърждение за сключена цесия; Уведомление за цесията, на 28.05.2018г. вземането на „Аксес Файнанс" ООД спрямо
ответника Ц. Н.Н. е прехвърлено на ищеца в настоящото
производство „АКПЗ” ЕООД.
Във
връзка с оспорването от страна на ответника на автентичността на положените
подписи на страните върху Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. и пълномощно от 29.12.2016г. издадено от Цветан
Кръстев представляващ „Аксес файнанс” ООД, бе открито производство по чл. 193
от ГПК, като тежестта на доказване бе възложена на ищеца. Поради
непредставянето на сравнителни образци от подписите на лицата подписали
посочените документи вещото лице е
уведомило съда, че не е в състояние да изготви заключението и експертизата е заличена.
Поради
това оспорването на документите обект на експертизата следва да бъде признато
за доказано.
Във
връзка с направените по делото оспорвания бе допусната и съдебна компютърно –
техническа експертиза на електронните подписи изпълнени върху приложение
№1/28.05.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016 г.
Съгласно
заключението на експертизата прието от съда като обосновано и законосъобразно и
неоспорено от страните в електронния документ – „Приложение №1/28.05.2019г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г.”
са положени оригиналните валидни електронни подписи на Светослав Георгиев
Радовенски и Ивелина Цанкова Кавурска.
При така
установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан.
Ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че съществува
вземането му спрямо ответника. Съображенията на съда в тази насока се следните
:
На
първо място процесният договор
за кредит „Бяла карта” №
439837 от 17.10.2015г. е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ,
бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал..2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
В конкретния случай, в
чл.12, ал.1 от Договора е предвидено, че
при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят
дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния кредитен лимит и
предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител. В случай на неизпълнение
на тези задължения, заемополучателят следва да
заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50
лева на ден/ чл.21, ал.5 и 6/ и неустойка за непредоставеното допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска / чл.20/.
Съдът счита, че
отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и
неустойката по чл.20, по същество представляват
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането и за дейност на служител, респективно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. С въвеждането на посочените клаузи в договора се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
обусловена от допуснатата от длъжника забава.
По смисъла на чл.21, ал.2
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. С оглед на това посочените клаузи относно неустойката за
неизпълнение на задължение и такса разходи за дейност на служител, се явяват
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение. Независимо от това до
датата на цесията кредитодателят е
отнасял част от внасяните от кредитополучателя погасителни вноски за погасяване именно на тези задължения за неустойка, лихва за забава и такси и разходи за извънсъдебно събиране.
Тези суми съдът счита, че са недължимо платени от кредитополучателя Ц.Н..
На следващо място, правото да
бъде обявен кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в
полза на кредитора. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което
за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява нов юридически
факт. Във всички случаи обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Дадените с
тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата
на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. В този смисъл е постановеното по чл.290 от ГПК решение
№123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане, но дори и в
заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено,
доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването
на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че
в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск,
предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и
във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
В конкретния случай, в чл.22, ал.1 от договора е предвидено, че при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, кредиторът има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства кредитополучателят да е уведомен от кредитодателят за обявяването на вземането по кредита за предсрочно изискуеми. Ето защо не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит.
При така установените обстоятелства съдът намира, че по
сключения с „Аксес файнанс”
ООД Договор за кредит „Бяла
карта” № 439837
от 17.10.2015г. за кредитополучателя е
възникнало единствено задължение за връщане на главницата и за заплащане на
договорна лихва. Това задължение е
изцяло погасено чрез плащане преди подписването на Приложение № 1/28.05.2019г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г., което се установява от приложената Справка за
движението по
Договор за кредит „Бяла карта" с № 439837 от 17.10.2015 г.
За
кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на неустойка, лихва
за забава и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, поради това,
че клаузите на които се основава това задължение са неравноправни и с оглед на това
– недействителни. Сумите удържани за погасяване на тези задължения от страна на
кредитодателя са недължимо платени.
Ищецът
не установи също така по безспорен начин да е валидно прехвърлено вземане
на „Аксес файнанс” ООД спрямо ответника Ц.Н.Н.
в полза на ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, доколкото не се доказа автентичността на подписите на представляващите
дружествата цедент и цесионер, както и представителната власт по отношение на
същите тези дружества на лицата подписали Приложение № 1/28.05.2019г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г.
По изложените съображения , предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан , като ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29,ет.3,
представлявано от Ивелина Кавурска – управител,
чрез юрисконсулт Д.А. против Ц.Н.Н., ЕГН
********** с адрес *** със съдебен адрес *** – чрез адвокат Н.С., , с искане ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че съществува на вземане в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД за : сумата 439.95 лева / четиристотин тридесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/ главница и 37.49 лева / тридесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки/ лихва за забава върху непогасената главница за
периода от 07.10.2018 г. до 24.9.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 02.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №5742/23.10.2019г. по ч. гр. д. №1889/2019г.
по описа на Габровски РС като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО оспорването на автентичността на
подписите на Цветан Петков Кръстев в
качеството на управител на „Аксес
файнанс” ООД и на
Неделчо Йорданов Спасов и Росен Георгиев
Антов, в качеството на управители на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
върху Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г., както и на подписа на
Цветан Петков Кръстев в качеството на управител на „Аксес файнанс” ООД върху пълномощно от 29.12.2016г.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :