РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Ловеч, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310100058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1, т.3 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Борис III“№85, ет. Мецанин, с ЕИК *********,
чрез адв. Р.Д., против К. К. ИВ., с адрес: *****.
Заявената искова претенция е с посочено правно основание: чл.415, ал.1 от ГПК и
цена на иска: 247.24 лв.
Ищецът излага в ИМ, че «КРЕДИИТ ИНС» АД е търговско дружество, вписано в
Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с
рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ – 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска
народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г. – рег. № BGR00288).
Основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" АД е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Посочва, че договорът за кредит с
кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл.Закона за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
1
Наведени са твърдения, че ответникът К. К. ИВ., е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване,oдобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от К. К. ИВ. данни служител на ищеца се е свързал с
него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от при условията на дружеството,
кредит в размер на 200.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на
изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит„Екстра”№ 107571/21.10.2020г.и желаната сума му е била преведена
чрез системата e-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД,
срещу представена от К. К. ИВ. лична карта.
Ищецът излага, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2
ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Сочи, че съгласно данните
посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана
само и единствено с К. К. ИВ., който лично е предоставил на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит
автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни. Отбелязва, че законът придава значение на подписан документ не
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Изтъква, че неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за
частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180
ГПК).
Ищецът посочва, че в настоящия случай представя договора сключен между страните
в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Позовава се на разпоредбата на чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, като
сочи, че се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
2
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Излага, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване
на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла
на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Отбелязва, че преписът има значението на носител, обективиращ
частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл.180 ГПК, се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. Посочва, че в тази връзка е и
постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на
Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г. Съгласно формата
за кандидатстване К. К. ИВ. е имал възможност да избере опция да предостави банкова
гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от
дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. Твърди, че с оглед формата за
кандидатстване е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
„КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е
задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга. Допълва, че „КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, рег. номер
155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО
ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от
съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и
същата е била одобрена. Посочва, че съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да
събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата
„гарант” от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.3 е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО
ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори
за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се
суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им
изискуемост. Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел
Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от
него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение
да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението – 350.00 лв. е платимо ведно с
главницата на шест месечни вноски със следните падежи: 21.11.2020, 21.12.2020, 21.01.2021,
21.02.2021, 21.03.2021, 21.04.2021.
3
Ищецът твърди, че към дата 17.08.2021г. Кредитополучателят не е погасил нито една
от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 21.11.2020,
21.12.2020, 21.01.2021, 21.02.2021, 21.03.2021, 21.04.2021. Служители на дружеството
неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на
напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и
са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но ответникът К. К. ИВ. не е осъществил никакво плащане или индикация,
че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Твърди се още, че съгласно чл.86 ЗЗД К. К. ИВ. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до
датата на подаване на заявлението възлиза на 11.24лв.
Ищецът излага, че е потърсил начин да защити интересите си, като на 23.08.2021г. е
подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС
Ловеч е образувал ч.гр.дело №1614/2021г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Наведени са твърдения, че
общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника към датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 247.24лв /двеста
четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, от които 200.00 лв./двеста лева и
нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”
№107571/21.10.2020г., 36.00 лв. / тридесет и шест лева и нула стотинки/ договорна лихва за
периода 21.11.2020г. - 21.04.2021 г., и 11.24 лв./единадесет лева и двадесет и четири
стотинки/ законна лихва за забава за периода 22.11.2020г.– 17.08.2021г. Сочи, че към
задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното
производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева и нула
стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 325.00
лв. /триста двадесет и пет лева и нула стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по
настоящото производство.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с
което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на К. К. ИВ., че
същият дължи на „Кредит Инс“АД следните суми: сумата от 200.00 лв. – главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“№ 107571/21.10.2020 г.,
сумата от 36.00 лв. – договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 21.04.2021 г. и сумата от
11.24 лв. – законна лихва за забава за периода 22.11.2020 г. – 17.08.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
до издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендирани са и сторените разноски в настоящето производство, както и
разноските по заповедното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
4
на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ ,
ако има необходимост и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор .
С определение, постановено в закрито заседание на 27.05.2022 г., съдът е допуснал
писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно
заседание.
С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито
с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В проведеното на 21.06.2022 г.открито съдебно заседание ответникът е бил редовно
призован, но не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на
делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. Тъй като от страна на ответника не е
депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, съдът е приел, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника каквото искане от страна на
ищеца е отправено още с исковата молба в случай, че е налице хипотезата на чл.238, ал.1 от
ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания
на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и
приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият
съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то
последното не следва да се мотивира по същество
След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото
писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че
предявеният съдителен иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК следва да бъде уважен.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски: 25.00лв. -платена държавна такса и
300.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие от
11.01.2022 г.
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство в общ размер на 221,00лв.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, по отношение на
К. К. ИВ., с ЕГН **********, с пост.адрес: ******, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“№85, ет.
Мецанин, следните суми – предмет на Заповед № 844 от 24.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1614/2021 г. по описа на ЛРС, а
именно: сумата от 200.00 лв./двеста лева/ - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра“№ 107571/21.10.2020 г., сумата от 36.00 лв./тридесет и шест
лева/ - договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 21.04.2021 г. и сумата от 11.24
лв./единадесет лева и 24ст/ – законна лихва за забава за периода 22.11.2020 г. – 17.08.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /23.08.2021 г./ до окончателното
заплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. К. ИВ., с ЕГН **********, с
пост.адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“№85, ет. Мецанин направените по
настоящото производство разноски в общ размер на 325.00лв. / триста двадесет и пет лева/,
както и разноски по заповедното производство в размер на 221,00 лв. / двеста двадесет и
един лева/.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми:
УниКредит Булбанк АД
IBAN: ********
BIC: ******
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело
1614/2021 г. на Ловешки РС, IХ състав за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6