РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Лом,14.05.2018 год.
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Албена Миронова,
с оглед задълженията си по
чл. 248 НПК и след цялостен преглед на доказателствата и тъжбата, по която е
образувано по наказателно от частен характер дело № 185 по описа на РС – Лом за 2018
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по НЧХД
№ 213/2017 год., след отмяната на присъда от 31.10.2017 год. и връщането му за
ново разглеждане от друг състав с Решение от24.04.2018 год., по ВНЧХД №
140/2017 год. на МОС.
Производството е образувано
по тъжба, вх. № 5854/11.04.2017 год., подадена от Б.Г.Б., ЕГН **********,***, против
Н.М. ***.
Тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 НПК.
На първо място, в тъжбата
трябва да се съдържат обстоятелствата на престъплението.
Твърди се, че по пр.пр. №
1394/2016 год. на РП Монтана, в обясненията на подсъдимата, дадени по
цитираната преписка се съдържат неверни твърдения – обидни за тъжителя и
неговото семейство, които са в смисъл, че са на социални помощи, нямат работа и
имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители и т.н. Твърди се,
че това са клеветнически твърдения, които са станали достояние на надлежен
орган на власт и неминуемо са довели до окончателния извод на прокуратурата за
да откаже да образува досъдебно производство.
Твърди се, че в обясненията
й се съдържат клевети по отношение на тъжителя и неговото семейство, които
много са го разстроили.
Иска се да бъде осъдена
подсъдимата за извършеното от нея противоправно деяние, а именно – КЛЕВЕТА.
В следващото изречение се
твърди, че с оглед изложеното и предвид правото на тъжителя да подаде тъжба за
причинената му ОБИДА…
От изложението в тъжбата не
е ясно кои точно изрази от цитираното обяснение на подсъдимата тъжителят е
възприел като обидни и защо, кои конкретни изрази – евентуално за клеветнически
и позорящи и защо.
От точното описание на
фактическите обстоятелства изложени в тъжбата ще може да се определи за какво
престъпление търси защита тъжителя.
Съдът при постановяване на
евентуална присъда ще изхожда от фактическите признаци на деянието и ще даде
правилната правна формулировка на същото, а подсъдимата ще може да организира
защитата си.
За да се случи всичко това
обаче, тъжбата трябва да съдържа обстоятелствата на престъплението, тъй като тя,
тъжбата, определя рамките, в които се
движи производството и трябва да очертае ясно обстоятелствата, които частният
тъжител ще трябва да докаже в
наказателният процес, ще определи предмета
на доказване, а именно – има ли извършено престъпление, времето и мястото на извършването му и участието
на подсъдимата в него, характера и размера на вредите причинени от деянието.
В случая, фактическите действия,
които се твърди да са извършени от подсъдимата /използваните от нея думи и
изрази/ не са описани точно и конкретно по начин, който би позволил на съда да
изпълни задължението си и да квалифицира деянието.
На следващо място, следва
да се представят доказателства за спазване на шестмесечния срок по чл. 81, ал.
3 НПК – т.е. кога тъжителят е узнал за деянието.
Вярно е, че предходният
състав, разгледал делотото вече е оставял тъжбата без движение за установяване
на горното обстоятелство и с молба от 04.05.2017 год. тъжителят е представил
доказателства кога е получил постановленията на РП Монтана и на МОП и е изложил
твърдения, че за процесното престъпление е узнал след получаването им, когато
се е запознал с преписката – при всички случаи след 02.12.2016 год., но той не
е ангажирал доказателства за това си твърдение, още повече, че жалбата му до
прокуратурата и извършените по нея проверки са в съвсем друга насока и са неотносими
към настоящото производство, а в двете постановления изобщо не се обсъждат
обясненията на подсъдимата.
Ето защо, в този си състав съдът
намира, че са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, изразяваща се
в съществено несъответствие на тъжбата с изискванията на чл. 81, ал. 1, изр.1,
предл. 3 НПК и неустановяване на нейната срочност съобразно чл. 81, ал. 3 НПК –
така, както беше уточнено по-горе.
В съответствие с
ръководната съдебна практика на ВКС, а именно ТР № 34/
Водим
от горното, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ НЧХД № 185/2018 год. на ЛРС.
УКАЗВА на тъжителя в 7-дневен срок от
съобщението да изложи всички факти установяващи обстоятелствата на
престъплението, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящето
разпореждане, както и да предсави доказателства за срочността на тъжбата.
Нередовностите следва да
бъдат отстранени с посмена молба, с препис за подсъдимата.
РАЗЯСНЯВА на частният тъжител, че ако в този
срок не бъдат отстранени нередовностите в тъжбата, наказателното производство
ще бъде прекратено – на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето разпореждане да
се изпрати на тъжителя.
Районен съдия: