Р Е Ш Е Н И Е №
74
гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебното заседание
на пети
март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на
секретаря Мая Стойнева,
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 550
по описа за 2019 г. на КнОС, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по постъпила въззивна жалба от адв. К.П. - като особен представител на Н.П.Н.,
със съдебен адрес:***, насочена срещу решение № 760 от
С оспорваният
първоинстанционен съдебен акт КнРС е признал за установено по отношение на Н.П.Н.,
ЕГН ********** ***, че против нея в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"А.Д., ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.***, район „***", ул."***" № ***,
съдебен адрес ***, БИЗНЕСЦЕНТЪР, съществува задължение, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № ***/
Осъдил е Н.П.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, район „***", ул,"***" № ***, сумата от *** /***/ лева, представлява разноски по ч.гр.д. № 379/2018 г. на КРС, съобразно уважената част от исковата претенция и сумата от **** / ***/ лева, представляващи разноски от исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от неговата незаконосъобразност, постановяване при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за особен представител. Счита, че претендирайте от ищеца суми за възнаградителна и мораториа лихва са недължими, тъй като акцесорното задължение не е доказано с оглед предявения размер. Приема за недоказани и претендираните разноски в производството по издаване на заповедта за изпълнение. Излага, че в хода на производството пред районния съд не е било доказано съществуването на процесното вземане. Оспорва кредитирането от КнРС като доказателство на приложения по делото „Погасител план" въпреки направено с писмения отговор възражение в този смисъл. Твърди, че в мотивите съдът не е направил задълбочен анализ на възражението за изтекла погасителна давност на исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - „Юробанк България“ АД. Излага съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прави обстоен анализ на установените по делото факти, като заключава, че по делото безспорно е установено наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит и надлежно обявена предсрочна изискуемост на същия. Сочи, че във връзка с направеното от особения представител възражение относно сключена застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, банката - ищец не е носител на правото на предявяване на застрахователни претенции срещу застрахователя, а се ползва само от застраховотелното плащане, в случай на уважена застрахователна претенция по някой от покритите рискове. Оспорва се възражението за недоказаност по размер на сторените в заповедното производство разноски, както и за погасяване на вземането по исковата претенция по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че по заявление на „Юробанк България“ АД е била издадена
заповед № ***/
Установено е също така, а и по делото не се спори, че между страните бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ****, по силата на който ищцовото
- 2 -
дружество като заемодател предоставило на ответницата като заемател в заем сума в размер на *** лева.
Видно от
приложено по делото банково бордеро № ***/
По силата на
сключения договор за потребителски паричен кредит и приложен към същия
погасителен план ответницата Н.П.Н. се е задължила да върне получената в заем
сума в срок до
Ответницата не
заплатила нито една погасителна вноска, което обстоятелство се установява от
приетата по делото и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, при което
банката се възползвала от уговореното в чл.14 вр. чл.19 от процесния договор да
обяви кредита за прадсрочно изискуем. Изпратила до длъжницата Нотариална покана
с рег.№ ***, том ***, акт *** на Нотариус М. Б. М. с рег.№ 696 с
район на действие КнРС, като поканата е връчена на майката на Н.П.Н. на
На
От приетото по
делото заключение на вещото лице С. Т. по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че ответницата е получила от ищцовата банка реално в
заем сумата от *** лева на
С обжалваното
решение КнРС е уважил частично исковата претенция на „Юробанк България АД за
сума в общ размер на *** лева /**** , от която *** лева /***/ главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите в първоинстанционното производство доказателства. Същата е правилно възприета и изложена от райнният съд. При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция от правна приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След преценка на изложените във въззивната жалба доводи и възражения, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Установителните искове по чл. 422 ГПК, са допустими, тъй като са предявени в срок на основание чл.415, ал., т.2 ГПК.
По делото е безспорно установено, а и не се спори, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По делото не е спорно, че въззивницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР.
На първо място въззивницата, чрез назначения й особен представител, излага довод за неоснователност на предявените искове поради сключена от кредитополучателя Н.Н. застраховка по Застрахователна програма „ Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити“.
От представените пред райнният съд доказателства не се установява, ответницата да е сключила застраховка по Застрахователна програма „ Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити“, доказването на което обстоятелство е в нейна тежест. При наличие на сключена застраховка, обезпечаваща изпълнение по
- 3 -
сключен договор за паричен заем, кредитополучателят има право на иск срещу застрахователя, дори и когато не е бил страна по застрахователния договор и е платил задължението при настъпило застрахователно събитие. В случая обаче по делото тези обстоятелства останаха недоказани и релевираното възражение в тази насока е неоснователно.
На следващо
място, за да са основателни заявените от ищеца акцесорни претенции, като
възнаградителна и мораторна лихва, следва да се установи основателност на
главното задължение за главница. Правилно, съпоставяйки събраните в хода на
производството доказателства, районният съд е приел, че са основателни
заявените с исковата молба претенции, като на основание чл.272 ГПК ъззивният
съд в тази част препраща към мотивите напървоинстанционния
съд. По делото безспорно е установено, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по заем, в писмена форма, материализирано в договор за
потребителски паричен кредит № *** от
Настоящият състав на въззивната инстанция не намира извършено от районният съд процесуално нарушение свързано с приемането като доказателство по делото на приложения погасителен план. Същият съдържа подписи на страните по процесния договор за потребителски паричен кредит и е неразделна част от същия.
Не се споделя
и довода за погасяване по давност на задължението на ответницата. Видно от приложената
по делото Нотариална покана с рег.№ ***, том, акт ** на Нотариус М. Б. М. с
район на действие КнРС, предсрочната изискуемост на цялото задължение е
настъпила на
Приемайки за неоснователни релевираните от особения представител на ответницата възражения по правилността на обжалваното решение, настоящата въззивна инстанция ще потвърди същото като правилно.
С оглед основателността на исковата претенция, районният съд правилно е възложил в тежест на ответника и сторените в заповедното производство разноски, съгласно приетото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Размерът на същите и реалното заплащане се доказват с находящите се по ч.гр.д. №379/2018 г. по описа на КнРС два броя преводни нареждания за сумата от *** лева заплатена държавна такса и сумата от *** лева адвокатско възнаграждение. Същите правилно са присъдени от районният съд след редуциране на размера им с оглед уважената част от исковата претенция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемото ТД се дължат разноски по водене на делото за въззивното производство, като страната е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В представения списък е визирана сумата от 600 лева заплатени като разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение на особения представител на въззивницата. Други суми касаещи въззивното производство не са посочени в списъка по чл. 80 от ГПК .
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 760 от
ОСЪЖДА Н.П.Н., със съдебен адрес:*** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"А.Д., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, район „***", ул."***" № ***, съдебен адрес ***, БИЗНЕСЦЕНТЪР сумата от *** лева, разноски сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: