Решение по дело №322/2018 на Окръжен съд - Шумен

                             Р      Е      Ш     Е       Н      И      Е №*

                                    гр. Шумен, 16.11.2018 г.

Шуменски   окръжен   съд,   в  публичното  заседание  на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

                                                                                           2. Т. Димитрова

при секретаря  С. Методиева,  като  разгледа  докладваното от съдия  Т. Димитрова  в.гр.д.  № 322  по  описа за  2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Депозирана е въззивна жалба от П.И.О., действаща чрез пълномощника адв. И. Н. от ШАК срещу решение № 618/21.06.2018 г. по гр.д. № 2058/2017 г. по описа на ШРС, в частта, в която е определен режим на лични контакти между детето К.Я.О. и бащата Я.К.О. и в частта, в която е прието, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

          Жалбоподателката намира, че в обжалваните части решешението е неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на което моли съдът го да отмени и вместо него постанови друго, с което да определи режим на лични контакти между детето и бащата, както е поискано в исковата й молба и  постанови, че вината за разстройството на брака между страните е на Я.К.О..

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Я.К.О., действащ чрез пълномощника адв. Р. М. от ШАК, депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

          Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.

          Срещу посоченото по-горе решение № 618/21.06.2018 г. по гр.д. № 2058/2017 г. по описа на ШРС е депозирана и насрещна въззивна жалба от Я.К.О., действащ чрез пълномощника адв. Р. М. от ШАК, с която решението се  обжалва в частта, в която е прието, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

          Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради които моли въззивният съд да го отмени и да приеме, че вината за разстройството на брака е на съпругата. Моли също обжалваното решение да бъде допълнено, като местоживеенето на детето бъде определено на актуалния, настоящ адрес на майката.

          В срока по чл.263, ал.3 от ГПК въззиваемата страна П.И.О. не изпраща отговор на жалбата.

          Насрещната въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане

 

          Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, поради следното: 

          Гр.д. № 2058/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на П.И.О. срещу Я.К.О., с искания за: 1/ прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на съпруга /молба рег. № 16301/07.11.2017 г./; 2/ предоставяне упражняването на родителските права върху детето К.Я.О. на майката, при която да бъде определено местоживеенето му; 3/  определяне режим на лични контакти между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета неделя от 10 часа до 18 часа, до навършване на 5-годишна възраст от детето, като през първите три години, считано от датата на влизане на решението в сила, бащата ще може да вижда детето в присъствието на неговата майка или друг пълнолетен роднина, посочен от майката за периода от 12 часа до 16 часа; след навършване на 5-годишна възраст от детето бащата ще може да вижда детето без присъствие на майката или друго лице; бащата ще има право да вижда и взема детето за една седмица през летния сезон от време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след навършване на 10-годишна възраст от детето; 4/  осъждане на бащата да заплаща на детето К.месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване; 5/ осъждане на бащата да заплати на детето К.месечна издръжка за минало време, считано от датата на раждането му до завеждане на исковата молба, в размер на 160 лева месечно; 6/ възстановяване предбрачното фамилно име на съпругата след развода и 7/ лишаване на ответника от родителски права по отношение на сина му К..

          С определение № 4632/17.07.2017 г. по посоченото дело, искът по чл.132, ал.1, т.2 от СК, за лишаване от родителски права е  отделен за разглеждане в друго производство.

          В отговора на исковата молба ответникът е поискал прекратяване на брака между страните по вина на съпругата; предоставяне упражняването на родителските права върху детето на майката, при която да бъде определено местоживеенето му; определяне режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, а след навършване на 3-годишна възраст от детето – с преспиване, 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, половината от коледната и великденска ваканции, когато бащата е в България, като детето бъде вземано и връщано на адреса на майката; определяне на издръжка от бащата за детето, в размер на 120 лева месечно, дължима до 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетието му, и възстановяване предбрачното фамилно име на съпругата. 

          С решението си първоинстанционният съд е прекратил гражданския брак между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето К.Я.О. на майката П.И.О., като е постановил детето да живее при нея; определил е режим на лични отношения на детето К.с бащата Я.К.О., както следва: 1. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа до 18 часа., без преспиване до навършване на три годишна възраст на детето и 2. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 часа до 18 часа, с преспиване; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина на коледната и пролетната ваканция и по три часа на всеки рожден ден на детето - 14.09.,  от 9 часа до 12.00 часа, когато същото не посещава учебно заведение на този ден, или от 17 часа до 20 часа, ако посещава учебно заведение; осъдил е бащата да заплаща на детето  месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 14.07.2017 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж – първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, вносима по банкова сметка ***; осъдил е бащата да заплати на детето К.издръжка в размер на 160 лева месечно, считано от 14.09.2016 г. до 14.07.2017 г., или общо 1 600 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, по банкова сметка ***; възстановил е предбрачното фамилно име на жената и е осъдил ответника да заплати дължимите по делото държавни такси.

          Решението се обжалва и от двамата съпрузи в частта, в която съдът се е произнесъл досежно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а от ищцата в първоинстанционното производство - и в частта, в която е определен режим на лични контакти на детето с бащата.

          В останалите му части решението на ШРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

          Що се отнася до искането на насрещния жалбоподател въззивният съд да допълни първоинстанционното решение в частта относно местоживеенето на детето, то не може да бъде прието като предмет на въззивно обжалване, тъй като е допустимо да бъде предявено и разгледано единствено в производство по чл.250 от ГПК, инициирано ред районния съд, но не и по пътя на въззивно обжалване на решението. Ето защо, следва да бъде оставено без разглеждане.

          След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. 

          По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че страните са сключили граждански брак на 14.07.2015 г., за което е съставен акт за граждански брак № */14.07.2015 г. на Община Шумен. През време на брака им съпругата родила детето К.Я.О., род. *** г., за чиито баща по акт за раждане № */17.11.2016 г. на Община – Столична е бил посочен съпругът й. Последният е оспорил произхода на детето от бащата, като с влязло в сила решение № 53/07.03.2018 г. по гр.д. № 222/2017 г. по описа на ШОС искът му е бил отхвърлен. След сключването на брак, страните заминали за Република Германия, където се родил синът им. Няколко месеца след установяването им в страната, помежду им възникнали противоречия във връзка с условията им на живот и финансовата им издръжка, което довело и до влошаване на взаимоотношенията им. Те се обтегнали допълнително, след като, два месеца преди раждането на детето, в дома на семейството се нанесла майката на съпругата – свид. С.С., заедно с домашната си котка и се наложило съпругът да издържа и нея. Противоречията между съпрузите не могли да бъдат преодолени и през м. октомври 2016г., съпругата, заедно с детето им, напуснала жилището и била настанена в Дом за закрила на жени от домашно насилие в гр. Б.. След снабдяването на детето с документи за задгранично пътуване, на 06.11.2016 г., П. се завърнала в Република България, заедно със сина си. От този момент съпружеските взаимоотношения между страните били прекъснати и съпругът започнал да оспорва, че е баща на детето К.. Понастоящем контактите между съпрузите са преустановени напълно.  Свид. С./ майка на съпругата / твърди, че, след сключване на брака им, О. започнал да изплаща заема на П., закупил й лек автомобил и направил ремонт на жилището си в Германия, за да имат подходящи условия за живот. След раждането на детето, същият заявил, че не може да издържа членовете на домакинството, спрял да погасява заема на съпругата си, отделил се в една стая и започнал да купува провизии само за себе си. Започнал и да заплашва съпругата и тъща си, че ще си върне парите, които е похарчил за издръжката им, дори ако е необходимо да наеме човек да ги „ пребие „. Поради тези му заплахи, двете жени потърсили закрила от социалните служби в Република Германия, в резултат на което майката и детето били настанени в Дом за закрила на жени от домашно насилие. След настаняването им в социалната институция, свид. С.се прибрала в България, заедно със сина си. Тъй като разходите за престой в Дома се заплащали от клиентите, а жалбоподателката не разполага със средства, тя също предприела действия за завръщането си в страната, което осъществила през м. ноември 2016 г.. За да се обезпечи, П. продала подарения от О. лек автомобил и усвоила средствата от продажбата за издръжка на детето им. Свид. К./ леля на съпруга / твърди, че О. живеел и работел в Република Германия преди брака му с П.. След сключването на брак, съпрузите решили ищцата да замине при ответника, както и да направят ремонт на жилището, в което живеел, тъй като очаквали дете. Ремонтът бил извършен от мъжа, за сметка  наема на жилището. Ответникът закупил лек автомобил на ищцата и започнал да й помага за погасяване на изтегления от нея заем. Поел изцяло и издръжката на съпругата си, както и на майка й, след пристигането й в Германия. Поради операция от дискова херния обаче, се наложило да напусне едната от двете работи, на които работел, тъй като била в строителството и била тежка. Това влошило финансовото състояние на семейството и между съпрузите се появили пререкания. Една вечер, прибирайки се от работа, ответникът намерил дрехите си отделени в друга стая и получил отказ от ищцата да спят в едно помещение. Не дълго след това, прибирайки се вкъщи, установил, че ищцата и детето ги няма, което наложило да сигнализира полицията. След като установил местонахождението им, бил уведомен, че съпругата му иска да се върне в България, заедно с детето, за което дал съгласие. Първата свидетелка заявява, че О. е имал склонност към хазарт и злоупотреба с алкохол, е след като се напиел преставал да контактува със съпругата си,    а втората свидетелка – че бил трудолюбив, домошар, нямал навик да излиза по заведения и употребявал алкохол в умерени количества,  когато бил изморен и не бил работа. Показанията на свидетелките са противоречиви в едната си част и очевидно пристрастни, предвид близкото им родство с  всяка от страните. Казаното от свидетелките и изявленията на съпрузите обаче очертават като причини за разстройството на брака им проявените от тях липса на емоционална зрялост, на готовност за компромиси и съвместно справяне с общите им проблеми, на съпричастност към нуждите и проблемите на другия и на доверие и уважение към личността му, които за кратко време са довели до пълно отчуждение помежду им и до разпадане на брачната връзка, която не е могла да се развие и утвърди във времето. Предвид това, че от доказателствата по делото не се установи по безспорен начин конкретно противобрачно поведение само на един от съпрузите, което да е довело до компрометиране и разпадане на брака им и, че никой от тях не е афиширал воля за постигне на компромис и запазване на семейните им отношения, нито изразява готовност за предприемане на действия в тази насока в бъдеще, съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимото разстройство на брака е и на двамата.

          По въпроса за режима на лични контакти между роденото от брака дете и бащата, се установи, че с влязлото в сила решение на ШРС упражняването на родителските права по отношение сина на   страните е предоставено на майката, че детето е на две години, от мъжки пол и от раждането му досега се отглежда от майката, като бащата е контактувал активно с него през първите два месеца от живота му. След м. ноември 2016 г. не са осъществявани срещи помежду им, като причина за това са влошените отношения между родителите. Също така се установи, че понастоящем майката и детето живеят в гр. С., а бащата – в гр. В., Република Германия. Като съобрази, че детето е в невръстна възраст, че контактите между него и бащата са били прекъснати повече от две години, както и необходимостта за правилното му израстване и развитие то да общува пълноценно и адекватно с двамата родители, съобразно нуждите и потребностите си, обусловени от възрастта му, съдът намира, че режимът на лични контакти между малолетния К.и бащата Я.О. следва да бъде определен, както следва: 1/ До навършване три годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа до 18 часа, без преспиване и 2/ След навършване на тригодишна възраст от детето -  всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 часа до 18 часа, с преспиване, двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и първата половина от коледната и пролетната ваканция, и по три часа на всеки рожден ден на детето –  14.09. от 9 часа до 12 часа, когато същото не посещава учебно заведение на този ден или от 17 часа до 20 часа, ако посещава учебно заведение. Що се отнася до исканията на майката, съдът намира, че посоченият от нея режим демонстрира поведение на т.нар. „ отчуждаващ родител „, който необосновано и в ущърб на детето налага ограничения и забрани в общуването с другия родител, което е недопустимо да бъде толерирано. Предложеният от жалбоподателката режим е изключително ограничен и не би позволил изграждане на пълноценна връзка между детето и неговия баща, чрез предоставяне и на двамата на достатъчно време и лично пространство за опознаване чрез съвместни дейности. Освен това, той не е съобразен и с емоционалното и интелектуално развитие на детето и потребностите му от общуване с другия родител от същия пол, съответно на 5 и 10-годишна възраст. И не на последно място, от доказателствата по делото не се установиха обективни причини, които да налагат до определена възраст на детето, при осъществяване на личните му  контакти с бащата да присъстват и други лица, за които не може да се направи категоричен извод, че биха ги подпомогнали в позитивен план. Ето защо, счита, че исканията на жалбоподателката се явяват необосновани и следва да се отхвърлят. 

 

          В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция заключава, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

 

          С оглед изхода от правния спор, на страните не следва да се присъждат разноски във въззивното производство.

 

          Водим от горното, съдът,

            

                                      Р        Е        Ш        И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 618/21.06.2018 г. по гр.д. № 2058/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която е постановено, че вината за долбокото и непоправимото разстройство на гражданския брак, сключен между П.И.О., ЕГН ********** и Я.К.О., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № * от 14.07.2015 г. на Община – Шумен, е на двамата съпрузи, както и в ЧАСТТА, в която е определен режим на лични отношения на детето К.Я.О.,  ЕГН ********** с бащата Я.К.О.,  ЕГН **********.

          В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

          Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.