№ 143
гр. С., 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900148 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – Т. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. “М.Г.“ № 10, чрез
пълномощника си адв. Г. Й. Й. от САК със съдебен адрес: гр. С., бул. “Е.Х. Г.и” № 85, ет. 2,
ап. 6 е предявила срещу „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.” № 16, представлявано от А.А. и П.Д., обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и по чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на сумата
от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие настъпило на 11.11.2022г., около 11.50 часа на път I-4, км.
42+200, ПТП между МПС - лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А3”, с рег. № СВ 5850 НН,
управлявано от Т. П. и МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ЕВ 3855
ВН, управлявано от М.Т., по вина на последната, застрахована при ответника със
застрахователна полица № BG/01/122002367993 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна до 11.08.2023 год., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 21.02.2023год. - датата на предявяване на претенция пред ответника до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 11.11.2022 г., около 11:50 часа, на път 1-4,
км. 42+200, настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ЕВ
3855 ВН, управляван от М.Т., движейки се по прав пътен участък, на мокра пътна настилка,
навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал насрещно движещото се МПС марка
1
“Ауди”, модел “А3”, с рег. № СВ 5850 НН, управлявано от нея.
Сочи се още в исковата молба, че за пътния инцидент бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 76/2022 г., по описа на ОД на МВР Л., като било
образувано и ДП № 97/2022 г., по описа на РУ на МВР У..
Поддържа се от ищцата в исковата молба, че вследствие на пътния инцидент
изгубила съзнание, като била откарана по спешност в УМБАЛ “С.А.” АД, гр.С., където била
хоспитализирана за периода от 12.11.2022 г. до 15.11.2022 г., с окончателна диагноза: Средно
тежка черепнно-мозъчна травма; Линейна фрактура на дясна темпорална кост; Мозъчен
оток; Контузия на главата и Контузия на гръден кош.
Ищцата твърди още, че след като била изписана от болничното заведение
продължила възстановяването си в домашни условия, но въпреки спазването на
медикаментозна терапия, оплакванията й от главоболие и световъртеж се засилвали, което
наложило на проведе допълнителни изследвания и лекарски консултации, които установили
при ищцата доброкачествен пароксизмален световъртеж и леки дифузни неспецифични
промени до 5 %, както и продължаващо състояние на ностротационна асиметрия. Към
настоящия момент оплакванията на ищцата продължавали, а ПТП се отразило и на
психическото й здраве.
Изложено е в исковата молба, че л.а. марка „Пежо“, модел „308“, с pen № ЕВ 3855
ВН, бил застрахован по застраховка „ГО“ в ответното дружество със застрахователна полица
№ BG/01/122002367993, валидна до 11.08.2023 г., т.е. към датата на ПТП.
С Молба с Вх. № 1-101-4101 -2005/21.02.2023г., ищцата завела писмена претенция, на
основание чл. 380 от КЗ, с която поискала изплащането на застрахователно обезщетение от
ответното дружество, но такова не било изплатено.
С определение от 29.08.2023 год. съдът на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е освободил
ищцата от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХ11 от ГПК - с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените искове са допустими.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея и от уточн. молба вх.
№6942/28.08.2023г. - л.23 от делото са връчени на ответника с указанията по чл.367 от ГПК,
като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника
си - адв. М. М. от САК, с който се оспорват предявените искове изцяло по основание и
размер.
Във връзка с фактите по делото ответникът оспорва обстоятелството, че ищцата е
изгубила съзнание в резултат на процесното ПТП. Сочи още, че ищцата не е представила
към претенцията си пред него удостоверение за банкова сметка.
Моли се за отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност ответникът сочи,
че претендираните размери на предявените искове са прекомерни и оспорва периода, за
2
който се претендира законна лихва.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 76 от 11.11.2022г. е, че ищцата по делото е
пострадало лице при ПТП, настъпило на 11.11.2022г. около 11.50ч. на път I-4 , 42+200 км
между МПС - лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А3”, с рег. № СВ 5850 НН, управлявано
от Т. П., МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ЕВ 3855 ВН,
управлявано от М.Т. и МПС - лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “ГЛЕ 350Д”, с рег. №
СТ 8888 ВС, управлявано от Т.Д.П..
От допусната и приета по делото САТЕ се установява, че на 11.11.2022 година, към
11,50 часа в светлата част на денонощието, при дъждовно време и нормална видимост, по
път 1-4, в километър 42+200, землището на с. Г., община У., в посока от гр. В., към гр. С. се е
движил лек автомобил „Пежо 308”, с регистрационен номер ЕВ 3855 ВН, управляван от
М.А.Т..
Платното за движение към този момент в зоната на ПТП било в прав участък,
предназначено за двупосочно движение, с по една пътна лента за противоположните посоки,
всяка с широчина по 3,50 метра, отделени една от друга посредством двойна, смесена линия
„М5”, като прекъснатата част от същата линия се е отнасяла за ППС, движещи се в посоката
С. - В..
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Пежо” навлязъл в лентата
за насрещно движение, в която към този момент, в противоположна посока - С. - В. се е
движил лек автомобил „Ауди АЗ” с регистрационен номер СВ 5850 НН, управляван от
ищцата Т. Р. П.. Настъпил е удар между челните леви части на лек автомобил „Пежо” и лек
автомобил „Ауди”, който за двата автомобила е бил челен ексцентричен. От удара
кинетичната енергия на лек автомобил „Ауди” била изцяло погасена и от лек автомобил
„Пежо” му била придадена такава с която Аудито започнало едно сложно движение -
транслационно в посока назад, по отношение първоначалната му посока и в същото време
ротационно с ос на въртене вертикалната му ос, в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка и автомобилът се отклонил вдясно на платното си за движение,
преминал през десния нему банкет, през водосточната канавка и се установил на място.
След удара, лек автомобил „Пежо 308”, се отклонил леко в ляво и напред, по
отношение първоначалната си посока и след това с дясната си странична част се ударил в
лявата странична част на лек автомобил ,,Мерцедес” ГЛЕ 850 Д , с регистрационен номер СТ
8888 ВС, управляван от Т.Д.П., който автомобил се движил попътно след лек автомобил
„Пежо” и към момента преди удара, движейки се в спирачен режим е навлязъл изцяло в
насрещната лента за движение и към момента на удара или току що е бил спрял на място,
или се е установявал. Този удар за двата автомобила бил страничен преплъзващ и лек
автомобил „Пежо” се е придвижил в посока напред, по отношение първоначалната си
3
посока и в същото време ротирайки с ос на въртене около вертикалната си ос в посока на
въртенето на часовниковата стрелка и изминавайки път около 5 метра, се установил на
място.
Видно е още от заключението на вещото лице, че причината за ПТП, следва да се
търси в действията на водачката на лек автомобил „Пежо 308” с регистрационен номер ЕВ
3855 ВН - М.А.Т., която в зоната на ПТП, движейки се по двупосочен път, с две ленти за
движение навлязла и се е движила в лентата за насрещно движение.
Уточнено е също от вещото лице, че участниците в процесното ПТП са трима, но
ударът, от който са получени нараняванията на ищцата е настъпил вследствие на действията
на водачката на лек автомобил „Пежо 308” с регистрационен номер ЕВ 3855 ВН - М.А.Т..
Установява се още по делото от заключението на СМЕ, че ищцата по делото е
получила следните травматични увреждания при ПТП, както следва: Контузия на главата в
дясната челна област; Контузия на гръдния кош и Кръвонасядане в долната част на корема.
Посочено е още в заключението, че тези констатирани травматични увреждания са получени
при процесното пътнотранспортно произшествие.
Вещото лице сочи, че констатираните травматични увреждания са с мекотъканен
характер и са отзвучали в рамките на около 20-25 дни, без да останат трайни или постоянни
последици за здравето на пострадалата. За същия период ищцата търпяла болки, страдания и
битови неудобства.
По повод останалите твърдени в исковата молба увреждания на ищцата при
процесното ПТП вещото лице сочи, че в окончателната диагноза при изписването от
болницата на ищцата били отразени мозъчен оток и линейна фрактура на дясната слепоочна
кост, които не били диагностицирани и отразени в епикризата. Тези увреждания не били
констатирани при проведеното КТ изследване на главен мозък, което било основен
диагностичен метод при такъв вид травми. Уточнява също, че от представената медицинска
документация по делото не ставало ясно как е поставена диагнозата фрактура на дясната
слепоочна кост.
По искане на ищцовата страна и след оспорване на заключението по приетата СМЕ,
съдът е допуснал повторна СМЕ, заключението на която установява, че вследствие на пътно-
транспортната злополука от 11.11.2022г. Т. Р. Попова е получила следните травматични
увреждания:
Черепно-мозъчна травма състояща се от:
Мозъчно сътресение
Контузия на меките тъкани вдясно челно и
Разкъсно-контузни рани двустранно в медиалните отдели на двете орбити обработени
хирургично с българско тъканно лепило в болницата в гр. Л..
Травма в областта на гръдния кош състояща се от:
Контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на гръдната кост, ребрени
дъги, пневмо- или хемоторакс и без клинични данни за дихателна недостатъчност.
4
Вещото лице изготвило заключението по повторната СМЕ сочи още, че мозъчното
сътресение е най-леката степен на дифузна мозъчна травма. Под този термин се
обозначавала „временна травматична парализа“ на нервните фунции. За него били
характерни само функционално-динамични нарушения на функциите на главния мозък. При
мозъчно сътресение клиничните прояви били предимно от общомозъчно естество, които се
развивали остро още в момента на травмата и били най-силно изразени непосредствено след
нея. При правилно проведено лечение и режим възстановяването настъпвало за период от 3-
5 седмици. При мозъчно сътресение не се установявали изменения в тъканта на мозъка,
неврологичния статус бил в граници на нормата. Ищцата съобщавала за периоди от
главоболие с пулсиращ характер обхващащо дясната половина на главата й в първия месец
след изписване от болницата, което отзвучавало след прием на медикаменти.
Възстановителният период за контузията на гръдния кош бил 7-10 дни.
Лечебният и възстановителен периоди за описаните травматични увреждания при
ищцата били приключили без усложнения. Вещото лице допълва, че експертизата не е
установила трайни последици за здравословното състояние на ищцата от получените
травматични увреждания. Ищцата била в добро общо състояние с нормален неврологичен
статус.
По отношение на продължителността на периода от време, през който Т. Р. П. е
търпяла болки и страдания в резултат на получените при ПТП травматични увреждания
вещото лице сочи, че това е период от 20-25 дни, като най-интензивни са били болките в
първите петнадесет дни с последващо затихване. След приключване на лечебният и
възстановителен периоди при мозъчно сътресение при пострадалите били възможни
периоди от главоболие при емоционално и физическо напрежение. Този вид главоболие
наподобявал тензионното или мигренозното главоболие, като се влияел много добре от
обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучавал.
От свидетелските показания на свидетелката Теодора Таскова – приятелка на ищцата
се установява, че след изписването на ищцата от болницата около месец всичко я боляло,
била на болкоуспокояващи, започнали и световъртежи. Лечението на световъртежите
продължило около три месеца тъй като лягайки вечерно време ищцата не можела да заспи,
защото като легне всичко започвало да й се върти, казвала, че става и сяда, защото не
можела да остане легнала. Преди инцидента нямала световъртежи, нито била посещавала
невролози. Свидетелката сочи още, че огромно отражение на психиката на ищцата оставил
този инцидент, тя почти не излизала, стояла само вкъщи, било й много трудно шофирането
и само повтаряла: „Аз как ще преодолея това нещо“. Седем месеца след инцидента ищцата
започнала да шофира, защото тогава започнала и работа и се притеснявала как ще шофира
до работата си.
От представената по делото застрахователна полица № BG/01/122002367993, валидна
за периода от 12.08.2022г. до 11.08.2023г., се установява, че към датата на ПТП – 11.11.2022г.
по отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“ с рег. № ЕВ3855ВН е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно
5
дружество.
Видно е от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ, получена от ответника на 21.02.2023г., че ищцата е спазила установената в посочената
законова разпоредба процедура. С претенцията си пред ответника ищцата е поискала да й
бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева. Липсват
данни по делото ответникът да е определил и заплатил застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата. Видно е също така от самата застрахователна претенция,
че ищцата не е посочила с нея банкова сметка, по която да й бъде заплатено застрахователно
обезщетение. Такава е посочена едва с исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
6
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове за неимуществени вреди,
съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата по делото с дата 21.02.2023г.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, в което ищцата е участвала са били субективните действия на водача
на лек автомобил „Пежо 308” с регистрационен номер ЕВ 3855 ВН - М.А.Т., която в зоната
на ПТП, движейки се по двупосочен път, с две ленти за движение навлязла и се е движила в
лентата за насрещно движение.
Установено бе и че сочените в и.м. душевни болки, страдания и претърпян
психически стрес при ищцата вследствие участието й в ПТП са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента, причинил същото. Вината на деликвента съгл.
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
7
обстоятелството, че за лекия автомобил „Пежо 308” с регистрационен номер ЕВ 3855 ВН, е
била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/01/122002367993, валидна за периода от 12.08.2022г. до
11.08.2023г., т.е. към датата на ПТП, 11.11.2022 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди при ищцата са във формата на болки,
страдания, битови неудобства и психически стрес вследствие участието й в ПТП. Установи
се по делото, че тя е получила мозъчно сътресение, контузия на меките тъкани вдясно челно,
разкъсно-контузни рани двустранно в медиалните отдели на двете орбити, както и контузия
на гръдния кош, които увреждания са й причинили болки и страдания за период от около
месец, през който ищцата освен болките от травмите е изпитвала и световъртеж, който е
пречил на пълноценната й нощна почивка. От показанията на разпитаната по делото
свидетелка Таскова се установи по делото интензитета, продължителността във времето на
физическите болки, понесени от ищцата П., така и съществената промяна в нормалния й
начин на живот, наложила ограничения в ежедневието й. Установено бе, че ищцата е
преживяла катастрофата, като е изпаднала в силен стрес, продиктуван от страха от
шофиране и катастрофи.
В обобщение на изложеното съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на Т. П. – жена на 39години към момента на ПТП
неимуществени вреди, налагат определяне на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата в размер на 10 000 лева, която сума съдът следва да
осъди ответника да й заплати, като отхвърли предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева. Върху
8
сумата от 10 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и законната лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 27.07.2023 год. –
датата, на която е заведена исковата молба в съда, с която е представена банкова сметка на
ищцата, предвид разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ. За периода от 21.02.2023г. до
27.07.2023г. предявеният иск по чл.429, ал.3 от КЗ следва да бъде отхвърлен.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 342/29.08.2023 год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска в размер на 400 лева и направените разноски от бюджета на
съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 1200 лева – заплатени от бюджета
на съда възнаграждения на вещи лица по допуснати експертизи.
В хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни разноски и
такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от представения договор за правна помощ от 04.04.2024 год. /л.148 от
делото/, сключен между ищцата и адв. Г. Й. Й. от САК с ЕГН ********** и адрес на
кантората – гр.С., бул.“Е.Х. Г.и“ № 85, ет.2, ап.6, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2
от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1300 лева /при
минимален размер от 1300 лева по чл.7, ал.2, т.2 при интерес от 10000 лева/, като осъди
ответника да заплати тази сума на адвоката, осъществил безплатното процесуално
представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС,
доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с неголямата фактическа и правна
сложност на делото, броят на проведените заседания /три/ и извършените процесуални
действия /разпит на един свидетел и изслушано заключение на три експертизи/.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на
5 775.29 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, удостоверен
с фактура от 28.02.2024 год. и извлечение от банкова сметка /л.150-151 от делото/ - 5 580
лева с ДДС и 195,29 лева с ДДС – извънсъдебни разноски. В тази връзка, и предвид
направеното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, следва да се посочи, че
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при интерес от 50000 лева, поради което е неоснователно. Затова, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 4 464 лева с ДДС,
съставляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.” № 16 да заплати на Т. Р. П., с ЕГН
********** и адрес: гр. С., ул. “М.Г.“ № 10 сумата от 10 000 лева /десет хиляди лв./,
съставляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и
страдания, както и психически стрес, вследствие участието й в ПТП, настъпило на
11.11.2022г., около 11.50 часа на път I-4, км. 42+200, ПТП между МПС - лек автомобил,
марка “Ауди”, модел “А3”, с рег. № СВ 5850 НН, управлявано от Т. П. и МПС - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ЕВ 3855 ВН, управлявано от М.Т., по вина
на последната, застрахована при ответника със застрахователна полица №
BG/01/122002367993 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
до 11.08.2023 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 27.07.2023 г.
– датата, на която е представена банкова сметка за заплащане на застрахователното
обезщетение, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./,
както и иска по чл.429, ал.3 от КЗ за периода от 21.02.2023г. до 27.07.2023г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1600 лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД, „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК ********* да заплати
на адв. Г. Й. Й. от САК с ЕГН ********** и адрес на кантората – гр.С., бул.“Е.Х. Г.и“ № 85,
ет.2, ап.6, сумата от 1300 лева /хиляда и триста лв./, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Т. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул.
“М.Г.“ № 10 да заплати на „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК ********* сумата от 4 464 лева с ДДС
/четири хиляди четиристотин шестдесет и четири лева/, съставляваща направени съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10