№ 19261
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ***************************
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110142331 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***********“ ООД, чрез адв. Х. М., срещу
„***********************“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 18260 лева,
представляваща дължима наемна цена за периода от 01.03.2023 г. до 20.06.2023 г., вкл., по
договор за наем от 13.09.2022 г. и анекс към същия от 20.09.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 7644,30 лева, представляваща неустойка за забава
върху просрочените суми за наемна цена, начислена за периода от 16.03.2023 г. до 28.07.2023
г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1359,30 лева, представляваща
дължими разходи, свързани с ползването на наетия имот, за ел. енергия и ВиК услуги за
периода от м. 12.2022 г. до м. 04.2023 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 658,51 лева, представляваща неустойка за забава върху просрочените суми за
консумативни разноски, начислена за периода от 01.02.2023 г. до 28.07.2023 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 83,40 лева, представляваща дължими разходи,
свързани с ползването на наетия имот, за такса за битови отпадъци, начислена за периода от
1
01.12.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8300 лева –
частично от 12450 лева, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 2 от договора за наем,
дължима поради прекратяването му по вина на наемателя.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г. между страните бил сключен договор за
наем, по силата на който ищецът, в качеството му на наемодател, предоставил на ответника,
в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, а
именно: сграда с идентификатор *****************.1, представляваща автосервизно хале с
разгърната застроена площ от 150 кв. м., ведно с външен навес, находяща се в поземлен имот
с идентификатор *****************, с адрес гр. ********************, заедно с част от
описания поземлен имот в обхвата на 8 броя паркоместа в източната част на имота между
отдадената под наем сграда и бул. „*****************“, както и автосервизно оборудване
по Приложение № 1 към договора, срещу задължението на ответното дружество да заплаща
месечна наемна цена в размер на 4980 лева с ДДС. Договорът бил сключен за срок от 2
години от датата на подписването му. Договореният месечен наем следвало да бъде
заплащан авансово от 10-то до 15-то число на текущия месец, като ответникът дължал и
консумативните разходи, свързани с ползването на наетия имот. Твърди се, че наемателят
изпълнявал поетите ангажименти до м. февруари 2023 г., след което преустановил
изпълнението на сключения договор. На 23.05.2023 г. между страните било подписано
споразумение, с което ответникът признавал натрупаните до този момент задължения, като
поел ангажимента да погаси всички дължими суми в срок до 20.06.2023 г. Тъй като това не
било сторено, договорът за наем бил прекратен, считано от 21.06.2023 г. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените в
настоящото и в производството по обезпечаване на бъдещите искове разноски, включително
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„***********************“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило
становище по същата.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.
М. е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С
протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в исковата
молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото
основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
2
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените в настоящото и в производството по обезпечаване на бъдещите искове съдебни
разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „***********************“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца „***********“ ООД сумата в общ размер на 3096,22 лева, от
която 1452,22 лева за внесена държавна такса и 1644 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Освен това, на основание т. 5 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС в решението по съществото на
спора и съобразно неговия изход следва да бъде реализирана и отговорността за разноски по
обезпечаване на исковете. В обезпечителното производство ищецът е направил разноски в
общ размер на 3452,80 лева, от които 40 лева за внесена държавна такса, 3316,80 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и 96 лева за такси по образуваното изпълнително дело
за налагане на допуснатото обезпечение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********************“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от
управителя И.А.П., със седалище и адрес на управление гр. **************************,
да заплати на „***********“ ООД, ЕИК *************, представлявано от управителя
Р.М.М.-Г., със седалище и адрес на управление гр. ******************, бул.
„*****************“ № 36, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД сумата 18260 (осемнадесет хиляди двеста и шестдесет)
лева, представляваща дължима наемна цена за периода от 01.03.2023 г. до 20.06.2023 г., вкл.,
по договор за наем от 13.09.2022 г. и анекс към същия от 20.09.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата
7644,30 (седем хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 30 ст.) лева, представляваща
неустойка за забава върху просрочените суми за наемна цена, начислена за периода от
16.03.2023 г. до 28.07.2023 г.; по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.
232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД сумата 1359,30 (хиляда триста петдесет и девет лева и 30 ст.) лева,
представляваща дължими разходи, свързани с ползването на наетия имот, за ел. енергия и
ВиК услуги за периода от м. 12.2022 г. до м. 04.2023 г., вкл., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 658,51 (шестстотин
петдесет и осем лева и 51 ст.) лева, представляваща неустойка за забава върху просрочените
суми за консумативни разноски, начислена за периода от 01.02.2023 г. до 28.07.2023 г.; по
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД сумата
83,40 (осемдесет и три лева и 40 ст.) лева, представляваща дължими разходи, свързани с
3
ползването на наетия имот, за такса за битови отпадъци, начислена за периода от 01.12.2022
г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 8300 (осем хиляди и триста) лева – частично от 12450
лева, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 2 от договора за наем, дължима поради
прекратяването му по вина на наемателя.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „***********************“ ЕООД, ЕИК
***********, представлявано от управителя И.А.П., със седалище и адрес на управление гр.
**************************, да заплати на „***********“ ООД, ЕИК *************,
представлявано от управителя Р.М.М.-Г., със седалище и адрес на управление гр.
******************, бул. „*****************“ № 36, сумата 6549,02 (шест хиляди
петстотин четиридесет и девет лева и 02 ст.) лева, представляваща направените в
настоящото производство и в производството по обезпечаване на исковете разноски за
внесени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4