РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 31.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на тридесети май през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4998 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът И.И.Г. твърди, че спрямо него било
незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение /по досъдебно производство
№ ДП-411/2013 г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ 10568/2013 г. по описа на СГП,
секр.№ 4-2172/2013 г. по описа на СГП за
извършване на престъпно деяние по чл.255, чл.253, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.251 НК.
С постановление от 15.11.2013 г. му било предявено
обвинение по чл.253, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, като наказателното
производство продължило под № ДП 111/2015 г., пр.пр. № 5113/2015 г. по описа на
СГП. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 25000 лв., внасянето на която предизвикала сериозни затруднения за него.
Наложена му била и мярка „забрана за напускане
пределите на Република България“.
Поддържа, че с постановление от 03.02.2016 г. на
СГП воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено, поради това
че престъпните деяния не са извършени от него и поради несъставомерност.
Твърди, че след предоставена информация от
Прокуратурата, образуването на наказателно производство срещу ищеца,
повдигането на обвинение срещу него били широко отразени в средствата за масова
информация. Там била публикувана изкривена и негативна оценка за неговата
личност.
Поддържа твърдения, че в резултат на тези
незаконни действия на органите на досъдебното производство е претърпял
множество неимуществени вреди, изразяващи се в описаните страдания, ограничения
и негативни промени.
Ищецът твърди, че ответникът П.НА Р.Б.следва да
отговаря имуществено за повдигнатото му обвинение и претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди 30000.00 лв. Претендира законната лихва от
10.02.2016 г. /дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство/ до окончателно погасяване на задължението.
В срока
за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.НА Р.Б.изразява следното
становище: Оспорва по основание и размер претенциите. Прави възражение, че не
следва да отговаря за негативната оценка личността на ищеца в средствата за масова комуникация, тъй като
това са журналистически разследвания и оценки, а не такива на длъжностни лица
от Прокуратурата на Република България.
Оспорва, като завишена по размер и несъответна
на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и икономическия стандарт в страната
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това
че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е
престъпление, или, поради това че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи от
представените материали от наказателното производство № ДП-411/2013 г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№
10568/2013 г. по описа на СГП, секр.№ 4-2172/2013 г. по описа на СГП, че с
Постановление от 07.11.2013 г. на СГП срещу Х.Д.Б.било образувано наказателно
производство по пр.пр.№ 4-1272/2013 г. по описа на СГП за престъпления по
чл.313, ал.1, чл.251, ал.1 от НК, чл.253, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и И.И.Г. за
престъпления по чл.253, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК.
С Постановления от 15.11.2013 г. на СГП са
привлечени в качеството на обвиняеми в извършване на посочените престъпления Х.Д.Б.и
И.И.Г..
С Постановление от 15.11.2013 г. на СГП, на
основание чл.199 и чл.68, ал.1 от НПК е наложена на обвиняемия И.И.Г. „забрана да
напуска пределите на Република България“. С Постановление от 21.05.2015 г. на
СГП е отменена забраната за напускане на пределите на Република България на И.И.Г..
С Постановление от 15.11.2013 г. на СГП, на И.И.Г.
е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 25000 лв.
С Постановление от 05.03.2015 г. на СГП са били
отделени посочените в него материали от образуваното наказателно производство
касаещи една част от обвиненията за престъпленията по отношение на И.И.Г. и Х.Д.Б..
С Постановление от 24.03.2015 г. на СГП са били
отделени допълнително материали от наказателното производство.
С Постановление от 03.02.2016 г. на СГП воденото
срещу И.И.Г. наказателно производство било прекратено, поради това че
престъпните деяния не са извършени от него и поради несъставомерност.
Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата
на Република България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, което е
било прекратено поради това че деянието не е извършено от лицето, както
и поради това че извършеното деяние не е съставомерно.
Чрез показанията на свидетеля В.С.Х.- Ч. се установява, че воденото срещу И.И.Г. наказателно производство се отразило
изключително негативно на неговото състояние. Свидетелят споделя личните си
наблюдения от началото на 2014 г. /м. януари-м.февруари/, когато го видяла
много притеснен, бил на лекарства, не искал да разговаря, не искал да обяснява,
да бъде разпитван. Тогава изглеждал много притеснен, унил, а лекарствата, които
приемал били успокоителни. Свидетелят сочи, че отражението на воденото
наказателно производство било много отрицателно – ищецът прекъснал всякакви
бизнес и лични контакти, била нарушена и връзката му с приятелка, към която
имал по това време сериозни намерения.
Чрез
показанията на свидетеля П.В.П.се установява, че воденото наказателно
производство срещу ищеца се е отразило негативно на неговия начин на живот и
работа. Ограничил се в общуването с близки в личен и професионален план,
отказвал срещи, видимо изглеждал притеснен от това, което му предстои и може да
се случи за него и семейството му; публикациите в пресата по повод обвиненията
създала и финансови затруднения на фирмата, в която заедно със свидетеля П.
били съдружници. Имало явно изразено съмнение към личността на ищеца и
упражняваната от него дейност от някои негови близки. Ищецът станал неуверен
като партньор, спрял да спортува, както до този момент; затворил се предимно в
дома си, увеличил теглото си, което според свидетеля П. е свързано с
неоснователното обвинение и неговото отражение върху живота му.
Установява се, че във връзка с воденото наказателно производство на ищеца е
била извършена финансова проверка, както и действия по установяване на
наличието на незаконно придобито имущество.
Установява се, че воденото срещу ищеца наказателно производство е било
разгласено чрез медиите.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по
гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че
съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване
на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното
прилагане на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от
него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и
главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин
на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното обвинение срещу И.И.Г.
е продължило от 07.11.2013 г. до 10.02.2016 г. или
две години и два месеца.
Установи се, че незаконното обвинение срещу ищеца е било за извършване на
тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в
закона наказание за извършването му е лишаване от свобода от една до шест
години и глоба.
Като обуславящ по-висок размер обезщетение, съдът съобрази наложената мярка
за неотклонение „парична гаранция” в размер на 25000.00 лв., както и
отразуването на воденото производство в средствата за масова информация.
Като обуславящи по-висок размер, съдът съобрази обстоятелствата, че по
време на воденото наказателно производство във връзка с него на ищеца е била
извършена финансова проверка и проверка от Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер с
посочения квалифициращ белег; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него и семейството му след приключване на
производството. Несъмнено тези обстоятелства се установяват чрез показанията на
свидетелите В. Ч. и П. П..
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца, както и обстоятелството, че същият е
с изградена семейна среда, социални контакти и работа.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 8000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 30000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване – 10.02.2016 г. до окончателно погасяване на задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 133.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на И.И.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, сумата от 8000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи във връзка с обвинението в
извършване на престъпление от общ характер; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това, което предстои за неговия живот, семейството и работа след
приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени от
незаконно обвинение водено в периода от 07.11.2013 г. – 10.02.2016 г. по досъдебно производство № ДП-411/2013 г. по описа на
СО при СГП, пр.пр.№ 10568/2013 г. по описа на СГП, секр.№ 4-2172/2013 г. по
описа на СГП за извършване на престъпно
деяние по чл.255, чл.253, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.251 НК, което
наказателно производство е продължило под № ДП 111/2015 г., пр.пр. № 5113/2015
г. по описа на СГП, прекратено с Постановление на СГП от
03.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2016 г.
до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 8000,00 лв. до пълния предявен
размер от 30000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на И.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна
такса и 133.00 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: