Решение по дело №5892/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2004                                                                  15.10.2018 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                    пети граждански състав

На тринадесети    септември                                     през  две хиляди и  осемнадесета

                                            Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5892 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Б.М.Н., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: Република Полша, Загоржани 643,  чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, срещу „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град С., представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, в качеството им на управляващи, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание чл.150 КТ вр. чл.262 КТ вр. чл.264 КТ вр. чл.224 КТ следните суми: дължимо възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд  след работно време в размер на 2 849,85 лева, извънреден труд през почивни дни в размер на  5 042,65 лева и извънреден труд през официални празници в размер на 379,98 лева, ведно с мораторна лихва считано от 10.11.2014 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 2 309,15 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба  до пълното им изплащане; на основание чл.224 от КТ да му заплати обезщетение  за  неползван платен годишен отпуск за  2013 година в размер на 3 378,40 лева, ведно с мораторна лихва, считано от 10.11.2014 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 943,04 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 година в размер на 3 378, 40 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 10.11.2014 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 943, 04 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски. В обстоятелствената част на молбата ищецът е изложил твърдения за сключен между страните трудов договор с конкретизиране основни елементи, който е прекратен на 31.10.2014 година, и часовете извънреден труд и дните неползван платен годишен отпуск.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На 06.08.2013 година между ищеца, от една страна, като работник, и ответника, от друга страна, като работодател, е сключен трудов договор  по силата на който ищецът е назначен на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“ с основно месечно възнаграждение  плюс допълнителните възнаграждения в размер на  1 727,33 евро. Мястото на работа било на територията на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Направен му бил задължителен инструктаж за безопасност и започнал да изпълнява трудовите си задължения. В исковата молба е уточнено, че всеки ден на ищеца са правени задължителни инструктажи с такъв предмет и, като след това той е полагал подписа си в книжката за  ежедневен инструктажи и той започвал да изпълнява задълженията си. Ищецът излага още, че в т. 9.1 от трудовия договор е посочено, че работното време на ищеца е по осем часа на ден между 8,00 часа и 17,00 часа, с един час обедна почивка, по пет дни в седмицата. Още от самото начало на полагане на труда работното време било удължено от работодателя както дневно, така и като дни в седмицата. След изрично устно разпореждане от страна на представители на работодателя всеки работен ден работата е била продължавана с няколко часа повече. Освен това ищеца е викан на работа през почивните дни с различна продължителност  на работното време, както и по време на официалните празници.

Ищецът конкретизира следното:

За месец Юли 2014 година от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. от официалните 23 работни дни е работил 19 работни дни (по 8 часа дневно), като е работил през официалните работни дни от 01.07.2014г. до 11.07.2014г. по два часа извънредно всеки ден; през официалните работни дни от 14.07.2014г. до 25.07.2014г. по един час извънредно всеки ден или общо 28 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През първата събота на месеца е положил десет часа извънреден труд, през втората събота на месеца е положил пет часа извънреден труд, а през последните две съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 33 часа извънреден труд през почивните дни в месеца.

За месец Август 2014 година от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. от официалните 21 работни дни е работил 18 работни дни (по 8 часа дневно), като е работил през официалните работни дни от 0б.08.2014г. до 29.08.2014г. по един час извънредно всеки ден или общо 18 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През последните четири съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 36 часа извънреден труд през почивните дни в месеца.

За месец Септември 2014 година от 01.09.2014г. до 30.09.2014г. освен работата през официалните 21 работни дни (по 8 часа дневно), е работил през официалните работни дни от 01.09.2014г. до 30.09.2014г.по един час извънредно всеки ден или общо 21 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През първите три съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка, а през последната събота на месеца е положил четири часа и половина извънреден труд или общо 31.5 часа извънреден труд през почивните дни в месеца. На обявеният за официален празник ден 22.09.2014г. е положил 9 часа извънреден труд в ден на официален празник.

За месец Октомври 2014 година от 01.10.2014г.до 31.10.2014г. освен работата през официалните 23 работни дни (по 8 часа дневно), е работил през официалните работните дни от 01.10.2014г. до 31.10.2014г.по един час извънредно всеки ден или общо 23 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През четирите съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 36 часа извънреден труд през почивните дни в месеца. На 31.10.2014г, е прекратен трудовия договор.

В периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. общият брой часове положен извънреден труд след работно време е 90 часа.

В периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. общият брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 136.5 часа.

В периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. общия брой часове положен извънреден труд през официални празници е 9 часа.

 За 2013 и 2014 години не е изплащано на ищеца никакво обезщетение/възнаграждение за платен годишен отпуск.

За периода от            01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение за положен извънреден труд след работно време в размер на 2849.85 лева.

За периода от  01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни в размер на 5042.65 лева.

За периода от  01.07.2014г.  до 31.10.2014г възнаграждение за  положен извънреден труд през официални празници в размер на 379.98 лева.

За 2013 година за неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск 20 дни в размер общо 3378.40 лева.

За 2014 година за неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск 20 дни в размер общо 3378.40 лева.

\                   Ищецът посочва, че в тези дни и часове не е включено времето , което е било нужно за транспорт от и до работното място  на работника. Претенциите включват само времето, в което е престиран реално положен извънреден  труд. Посочва, че размерът е определен съгласно чл.262 от КТ.

Трудовият договор между страните е прекратен на 31.10.2014 година, считано от посочената дата. Ищецът твърди, че работодателят не му е заплатил извънредния труд, полаган от него през целия период на работата му в Република България, нито възнаграждения за полагания труд през почивните дни и официалните празници, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В допълнителна молба уточнение посочва, че  падежът на задълженията е настъпил на 14.11.2014 година, тъй като съобразно правилата на работодателя трудовите задължения за месеца се заплащат на 10 число на следващия месец. Тъй като трудовото правоотношение е прекратено на 31.10.2014 година падежът на задълженията е настъпил на 10.11.2014 година. Поради изложеното и ищецът претендира присъждане на лихви.

Ищецът е направил доказателствени искания.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, чрез процесуален представител, е дал писмен отговор на предявения иск.

На първо място прави възражение по редовността на исковата молба, като посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочено как е формиран размерът на задълженията за главница и лихви.

На следващо място заявява, че исковете са неоснователни както по основание така и по размер и следва да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, в случай, че исковите претенции бъдат изцяло или частично уважени, ответникът прави възражение за прихващане със сумата 10 823,23 лева с ДДС, която представлява стойността на заплатени от работодателя разходи за ищеца във връзка с престоя му в град Бургас за периода на изпълнение на трудовия договора. Конкретизира, че за период на трудовото правоотношение – от 06.08.2013 година до 07.11.2013 година е осигурявал на ищеца настаняване в хотел, като средната цена на една нощувка е била 9,00 лева. За целия период на настаняването цената на нощувката на ищеца е била 3 762,04 лева с ДДС. За сметка на работодателя е била и осигуряването на храна от външен доставчик, която е включвала закуска и вечеря за работните дни, в почивните дни - и обяд. Средната цена за един ден е била 12 лева, като за целия период на договора сумата давана за храна на ищеца е била 5 022,84 лева. Във връзка с престоя на ищеца в Република България по повод договора са направени и разходи за пътуването му до Полша и обратно, конкретизирани по дати в писмения отговор, които са в общ размер 2 038,34 лева с ДДС. Ответникът излага, че видно от съдържанието на трудовия договор между страните те не са договаряли тези разходи да са за сметка на работодателя и поради това ищецът се е обогатил неоснователно и дължи на работодателя възстановяване на тези разходи.

 Относно обстоятелствата, на които се основават исковете ответникът, чрез процесуални си представител, излага следното:

Посочва, че не отговаря на действителното положение твърдението за полаган извънреден труд по време на действие на договора и по-конкретно оспорва наличие на разпореждания на работодателя в този смисъл. Твърди, че работодателят не е издавал заповеди или други разпореждания за полагане на извънреден труд и съответно не е имал и не е водил отчети за извънреден труд. Посочва, че до работодателя никога не са достигали сведения за полаган извънреден труд. От друга страна посочва и, че ищецът никога не е уведомявал работодателя за полагане на извънреден труд. Поради това и с оглед регламентираната дефиниция в чл.143 от КТ счита, че не е налице посочената законова хипотеза. По фактите излага също така, че обекта, където е била местоработата на ищеца, е на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и за него се прилага стриктен режим за достъп с осигурена храна, в това число за влизане и излизане. Конкретизира дневната продължителност на времето, което е било необходимо на ищеца, който е пътувал с автобус, до работното място и напускането му в края на работния ден.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, възразява по допускане на  някои от доказателствените искания на ищеца, както и отправя доказателствени искания.

На основание чл.140 от ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото,   с произнасяне по доказателствените искания на страните и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните следва да бъдат приканени към спогодба или към медиация.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. Предявените осъдителни искове са допустими.

 Предявените искове са обективно кумулативно съединени и са с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3 и чл. 264 от КТ по исковете за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, чл. 224 ал. 1 КТ по иска за заплащане на обезещтение за неизползван платен годишен отпуск и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД по исковете за мораторни лихви.

Направеното възражение за прихващане е с правно основание е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

С определение от 15.02.2018 година на основание чл.214 вр. чл.233 от ГПК е прието изменение на исковете по отношение на размерите им като те се считат предявени както следва:
            За периода от            01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение за положен извънреден труд д след работно време в размер на 2 314, 19 лева;

За периода от  01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни в размер на 4 117, 79 лева;

За периода от  01.07.2014г.  до 31.10.2014г възнаграждение за  положен извънреден труд през официални празници в размер на 325, 35 лева;

За 2013 година за неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск 8 дни  и 17 дни за 2014 година сума в размер на 3 615,00 лева;

За мораторна лихва върху главницата, претендирана като извънреден труд  сумата 1 886, 34 лева;

За мораторна  лихва върху главницата, претендирана като обезщетение за неползван платен годишен отпуск сума в размер на 1009,14  лева.

За разликите до пълните предявени размери на исковете производството по делото е прекратено.

В съдебно заседание на 15.01.2018 година е прието възражение за прихващане, направено от ответника с насрещно вземане, което той твърди, че има към ищеца с материално правно основание чл.55, предложение първо от ЗЗД за сумата  10 823, 23 лева. Фактическите твърдения, на които е основано възражението за прихващане са за това, че ответникът, като работодател на ищеца, е заплатил разходи за него във връзка с престоя му в град Бургас за периода на изпълнение на задълженията по трудовия договор, а именно: разходи за хотел, храна и пътувания до Полша, конкретизирани в писмения отговор. 

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за основателност и доказаност на претенциите.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства.

От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото, установява се и от приетия писмен трудов договор от 06.08.2013 година, сключен между ищеца, от една страна, като работник, и ответника, от друга страна, като работодател,  че между тях е съществувало правоотношение по силата на което то й е заемал длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“ с основно месечно възнаграждение  плюс допълнителните възнаграждения в размер на  1 727,33 евро. Мястото на работа било на територията на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Договорът е прекратен на 31.10.2014 година, считано от посочената дата.

            Страните спорят дали за периода на действие на договора ответникът е полагал извънреден труд по смисъла на чл.150 от КТ.  Съгласно цитираната норма за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. В чл.262 от КТ е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В чл.264 от КТ е посочено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

            Ищецът следва да установи, че е полагал труд по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител на работника или служителя извън установеното а него работно време /чл.143 от КТ/.

            Видно от трудовия договор страните са постигнали съгласие, че страните са постигнали съгласие, че работното време на служителя е между 08,00 часа и 17 часа, по осем часа на ден, пет дни в седмицата и служителят има право на един час на ден на обедна почивка по време, съгласувано с работодателя.

        От показанията на свидетеля Е. Р., чиито гласни доказателства са събрани по реда на Регламент  /ЕО/ №1206 на Съвета от 28.05.2001 година относно сътрудничеството между държавите членки в събирането на доказателства по граждански и търговски дела,  се установява, че той е  бил колега на ищеца с работно място рафинерията на „Лукойл Нефтохим“ с работодател – ответното дружество. Живеели в една стая за периода на изпълнение на задълженията по трудовия договор. Излага, че непрекъснато работели по повече от осем часа на ден. Първоначално работели от понеделник до петък по 9 часа, след това по 9,5 часа, впоследствие – по 10 часа на ден. Работели също така и по време на официалните почивни дни /празниците/ на Република България. Свидетелят посочва, че в неделя не е работил. Водил са записки касаещи работните часове, тъй като това имало значение при сравняване на водените записки от бригадира. Свидетелят излага, че работил с ищеца  в една бригада, което означава, че работните им часове били едни и същи.   Свидетелят установява, че не е запознат с българските празници. Спомня си, че на първи май например работили.

            Показанията на свидетеля Е. Р. кореспондират с показанията на В. Ц., работил в периода от 06.08.2013 година до 31.10.2014 година по трудов договор с ответното дружество на същото работно място заедно с ищеца. Работното време на свидетеля било същото като работното време на ищеца, с изключение на неделя. Пътували заедно в един автобус до там и обратно.  Водил си записки за случаите , в които работил извън установеното работно време. Конкретизира, че по време на действие на договора работното време било удължавано постоянно. В началото, около 4 -5 месеца, свидетелят не си спомня точно работили в събота в продължение на 5 часа,  впоследствие в събота работили като нормален работен ден – по 8,9 и 10 часа. Допълнително някои от работниците работели и в неделя, но не всички.  Свидетелят установява, че на работното място отивали преди 7 часа и в този час започвали работа. До работа пътували двадесет минути с автобус, най – напред чекирали пропуските на първия вход, после маркирали пропуските си на втория вход.  Работното  

        Като свидетел по делото, посочен от ответната страна е разпитан Т. Б.  работил в периода от август 2013 година до август 2014 година на територията на на „Лукойл Нефтохим“ на пропуските. Той установява какъв е бил редът за влизане на територията на рафинерията. Посочва, че за исковия период работниците пристигали с автобуси. Преди моторното превозно средство да влезе трябва да спре и пътниците да минат пеша. Ако няма задръстване това отнема 5 – 10 минути. Ако има голямо задръстване както е в пиковите часове това може да отнеме 30 – 40 минути. Посочва, че пиковите часове са сутрин 7, 00 -8,00 часа  и вече след 17,00 часа. След като минат проверката пътниците се казват на моторното превозно средство и продължават към съблекалнята.  Свидетелят установява, че всеки работник е притежавал личен магнитен пропуск и през туникетите се минава с него.  Излага,          че няма достъпи до информацията дали се отчита часа на влизане и излизане.

            Във връзка с установения начин за достъп до рафинерията, където е било работно място на ищеца е изискана справка от „Ер Енд ЧИ“ ЕООД  относно персоналната карта на ищеца, но исканата информация не е постъпила.

            Предвид изложеното  от фактическа страна настоящият състав приема, че от показанията на свидетелите Е. Р.  и В. Ц., които са работили по същото време с ищеца може да се приеме за доказано, че ищецът е полагал извънреден труд за исковия период като е работил извън установеното за него работно време, в събота и  на официални празници, заедно със свидетелите. Съдът взе предвид  при формиране на изводите от фактическа страна, че показанията на свидетеля В. Ц. не опровергават установеното от фактическа страна от свидетелите, допуснати на ищеца.

            По отношение на размера на претенциите:

            От допуснатата по делото съдебно  - икономическа експертиза, изслушана в съдебно заседание на 15.01.2018 година, се установява, е размерът на възнаграждението за извънреден труд за отработени 90 часа в делнични дни възлиза на 2 314, 19 лева; размерът на възнаграждението на извънреден труд за отработени 136,5 часа в почивни дни възлиза на 4 117, 79 лева и размерът на възнаграждението за извънреден труд за отработени 9 часа в празнични дни възлиза на 325, 35 лева.

            При това положение настоящият състав приема, че исковете са доказани по основание и до пълните размери, след изменение на претенциите и частично прекратяване на производството.

            По отношение на възражението за изтекла погасителна давност настоящият състав приема следното:

            Съгласно чл.111, б. „а“ от ЗЗД вземанията за възнаграждения труд се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.  В чл.114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.  В случая страните са уговорили, че трудовото възнаграждение се изплаща на служителя не по – късно от 10 число на месеца /т.5.5 от договора. Исковата молба е подадена в съда на 09.08.2017 година поради което вземането за труд за месец юли 2014 година, станало изискуемо на 10.08.2014 година не е погасено, съответно на са погасени и останалите вземания за трудово възнаграждение.

            Поради изложеното е основателен и иска за осъждане на ответника да плати и лихви за забава върху тези главници с материално правно основание чл.  86 от ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза размерите на отделните задължения за лихви са както следва:  върху трудово възнаграждение за месец юли 2014 година за периода от 10.11.2014 година до 09.08.2017 година лихвата е в размер на 457, 33 лева, върху трудово възнаграждение за извънреден труд за месец август 2014 година лихвата е в размер на 451, 93 лева, върху трудово възнаграждение за месец септември 2014 година лихвата за периода от 10.11.2014 година до 09.08.2017 година е в размер на 527, 90 лева, върху трудово възнаграждение за извънреден труд  за месец октомври 2014 година лихвата за периода от 10.11.2014 година до 09.08.2017 година лихвата е в размер на 449, 18 лева. Общият размер на вземането за лихва е 1 886, 34 лева.

            По иска с правно основание чл.224 от Кт съдът приема следното:

            В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза е посочено, че пропорционално на отработеното време за периода от 06.08.2013 година до 31.10.2014 година на ищеца се полагат 25 дни платен годишен отпуск, от които 8 дни за 2013 година и 17 дни за 2014 година.  Посочено е, че по фиш за заплати за месец октомври2014 година е начислено обезщетение по чл.224 от КТ за 25 дни платен неизползван годишен отпуск в размер на  3 615, 00 лева, от която след удръжка на ДДФЛ  чистата сума за получаване е 3 253, 50 лева. Лихвата върху тази сума за периода от 10.11.2014 година до 09.08.2017 година е 1009 , 14 лева.  В заповед от 31.10.2014 година за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е посочено, че следва да бъде платено обезщетението за неползван платен годишен отпуск.  В този акт на работодателя е посочено, че тези суми е следвало да бъдат изплатено на датата на изплащане на трудовото възнаграждение за октомври 2014 година. Съобразно уговореното между страните в договора това  е дата 10.11.2014 година.

            При това положение съдът приема, че предявеният иск е основателен до пълния предявен размер от  3  615, 00 лева. Предвид изложеното   в заповедта на работодателя той е в забава считано от 10.11.2014 година поради което дължи обезщетението в посочения размер на основание чл. 86 от ЗЗД.

            По възражението за прихващане с правно основание чл.55 от ЗЗД настоящият състав приема следното:

            В съдебно заседание съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответникът е поемал разходи за храна, хотел и пътувания на ищеца за срока на действие на договора, конкретизирани  в писмения отговор. По делото страните са спорили относно размера на вземането за което по делото е допуснато извършване на съдебно – икономическа експертиза, изготвена въз основа на приети по делото писмени доказателства, представени от ответника. Вещото лице е посочило, че общият размер на установените от експертизата разходи, извършени от работодателя на това основание за периода от месец август 2013 година до месец октомври 2014  година възлиза на 8 784, 88 лева, от които сумата 3 762, 02 лева за нощувки и 5 022, 84 лева за  храна. Не се установява от събраните по делото доказателства страните да са постигнали съгласие посочените разходи да са за сметка на работодателя.  При това положение претенцията не е доказана до пълния предявен размер от 10 823, 23 лева с ДДС.

            Съгласно чл.  272 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен в изчерпателно изброени хипотези, сред които не е вземане с материално правно основание чл.55 от ЗЗД. При това положение настоящият състав приема, че не може да се прихване с възнаграждението за положен извънреден труд и лихвите върху това вземане. Не е налице пречка да бъде извършена компенсация  с вземането за платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ и лихвите върху него.

При това положение следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 6 757,33 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд и сумата 1 886,34  лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода, описан в исковата молба. Искът с правно основание чл.225 от КТ - за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за сумата 3 615, 00 лев и искът за осъждане на ответника да плати лихва за забава в размер на 1009,  14 лева следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане.

По разноските, направени по водене на делото:

Съгласно чл.78 от ГПК при този изход от спора и съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски, направени по водене на делото. При формиране на размера на разноските, които ответникът дължи на ищеца следва да бъде взето предвид и частичното прекратяване на производството по делото.

Разноските, направени от ищеца са в общ размер на 250 евро или 488,96 лева, за изпълнение на което задължение по делото са представени доказателства за реално плащане Не е представено доказателство за изпълнение на задължението за плащане но договора за правна защита и съдействие от 12.03.2018 година, сключен с полски адвокат поради което сумата, уговорена като възнаграждение по този договор не следва да бъде взета предвид при присъждане на разноските.   Съответно на

Ответникът е направил следните разноски по водене на делото в размер на 150 лева възнаграждение за вещо лице за извършване на допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза. По делото не са представени доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение поради което съдът приема, че разноски на това основание не са направени и не следва да бъдат присъждани.

При преценка размера на разноските, които ответникът следва да плати на ищеца съдът взе предвид първоначално предявения размер на претенциите, който е в размер 19 224,51 лева.  Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер на 219,84 лева.

Съответно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да плати разноски на ответника в  размер на 82,56 лева.

На основание чл. 78, ал.1 6 от ГПК ответникът следва да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 270,29 лева по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и сумата 75,45 лева, представляваща държавна такса за иска за лихва. На това основание ответникът дължи сума в общ размер  345, 74 лева.

            На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва  да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, в която си присъжда трудово възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „България“ №54, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, в качеството им на управляващи, да плати на Б.М.Н., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: Република Полша, Загоржани 643,  чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, сумата  6 757,33 лева /шест хиляди седемстотин петдесет и седем лева, тридесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от месец юли 2014 година до месец октомври 2014 година, от която за 90 часа в делнични дни възнаграждение в размер на 2 314, 19 лева /две хиляди триста и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/; възнаграждение за извънреден труд за отработени 136,5 часа в почивни дни в размер на 4 117, 79 лева  /четири хиляди сто и седемнадесет лева, седемдесет и девет стотинки/ и възнаграждение за извънреден труд за отработени 9 часа в празнични дни възлиза на 325, 35 лева /триста двадесет и пет лева, тридесет и пет стотинки/, сумата 1  886,34  лева /хиляда осемстотин осемдесет и шест лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в общ размер, начислено върху отделните главници за периода от 10.11.2014 година до 09.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 6 757,33 лева /шест хиляди седемстотин петдесет и седем лева, тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.08.2017 година до окончателното им плащане, както и сумата 219,84 лева /двеста и деветнадесет лева, осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото. 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б.М.Н., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: Република Полша, Загоржани 643,  чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град С., представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, в качеството им на управляващи, сумата 3 615, 00 лева /три хиляди шестстотин и петнадесет лева/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за  2013 година и 2014 година, иска за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1009 , 14 лева /хиляда и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху посочената главница за периода от 10.11.2014 годна до 09.08.2017 година, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане, което ответникът има срещу ищеца за сума, представляваща  заплатени  разходи за него във връзка с престоя му в град Бургас за периода на изпълнение  на задълженията по трудовия договор, а именно: разходи за хотел, храна и пътувания, конкретизирани в писмения отговор.

            ОСЪЖДА Б.М.Н., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: Република Полша, ...,  чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***,  да плати на „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град С. представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, в качеството им на управляващи, сумата 82,56 лева /осемдесет и два лева, петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от Б.М.Н., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: Република Полша, Загоржани 643,  чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град С., представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, да му плати разноските, направени по водене на делото за разликата от уважения размер до пълните предявени размери.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град С., представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, за осъждане на ищеца да му плати разноските, направени по водене на делото за разликата от уважения размер до пълния претендиран размер.

            ОСЪЖДА„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД, адрес за кореспонденция: град С., представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, да плати, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 345, 74 лева /триста четиридесет и пет лева, седемдесет и четири стотинки/.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено възнаграждение за труд.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.