№ 506
гр. Русе, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201172 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й.В. В., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 21-1085-001441/02.06.2021г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В.
били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
постановление, като излагат аргументи за недоказаност на обвинението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 09.05.2021г., около 17.20ч., жалб. Й.В. управлявал лек автомобил
1
“Ауди А4” с рег.№ Р 47 37 РК, в който пътници били свидетелите А.Б. и Ц.Й..
В., с управляваният от него автомобил се насочил от жк“Дружба-3“ по
ул.“Никола Й.Вапцаров“ към кръстовището с бул.“Христо б.“. По същото
време, по ул.“Никола Й. Вапцаров“, след автомобила на В. и в същата посока
се движел полицейски патрулен автомобил на Сектор „Пътна полиция“ Русе,
в който били свидетелите С.И. и М.А. – младши автоконтрольори в Сектора.
В момента, в който автомобила управляван от В. навлязъл в кръстовището с
бул.“Христо б.“ и преминавайки първото платно /за изхода от гр.Русе/,
полицейските служители видели, че задницата на автомобила започнал да
поднася последователно вляво и в дясно по ширината на платното в посока
центъра на гр.Русе, както и, че задните колела на автомобила били блокирани
в този момент. Те веднага последвА. автомобила на В. и го спрели за
проверка. Полицейските служители установили самоличността на
жалбоподателя, като водач на процесното МПС, след което свид.С.И.
съставил против Й.В. акт за допуснато нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателя се запознал със съдържаните на акта и го подписал без
възражения. В обяснения, саморъчно написани от него по-късно същият ден,
В. заявил, че решил да извърши по-рязка маневра и дръпнал ръчната спирачка
на автомобила, за да покаже на приятелите си как върви колата му, която
преди това била на ремонт. В хода на проверката по административната
преписка били иззети и приложени на магнитен носител записи от
видеокамери на Община Русе за наблюдение на бул.“Христо б.“.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
допуснатото нарушение и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Й.В. били
наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при нА.чието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
2
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб. Й.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е
забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
В конкретният случай, безспорно се установи, че жалб.В. използвал
пътя – бул.„Христо б.“, с цел различна от посочената в нормата на чл.104а, т.2
от ЗДвП, а именно с цел демонстративно управление на МПС, придобило
общественост като „дрифт“ в една от формите му – дрифт с ръчна спирачка,
при който ръчната спирачка се ползва за блокиране на задните колела при
завиване. При тази специфична техника на шофиране се нарушава
устойчивото движение на автомобила в дъгата на завоя, водещо като краен
резултат до приплъзване на задните гуми, в следствие от което, както в
случая, се достига до последователно поднасяне на задницата на автомобила
вляво и в дясно. По мнение на Съда, несъмнено е, че се касае за
целенасочени, демонстративни действия от страна на водача Й.В., които са
довели до описаният по-горе резултат.
В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид.С.И.,
който бил очевидец на нарушението. Тези показания са последователни,
еднопосочни, непротиворечиви и подкрепени от останА.те събрани по делото
доказателства. Липсват каквито и да било данни този свидетел да бил
предубеден по отношение на жалбоподателя или да имал специално,
3
негативно отношение към него. От тези показания става ясно, че И. лично
възприел специфичното поднасяне на автомобила на жалб.В. вляво и в дясно
по пътното платно, непосредствено в завоя, както и блокирането на задните
му колела, което обяснява с активиране /дръпване/ на ръчната спирачка по
време на движение.
В подкрепа на тези показания е и заключението на назначената
техническа експертиза, в хода на която вещото лице изследвало
предоставените видеозаписи от охранителни камери на Община-Русе, описал
съдържанието им и извел относимите към предмета на делото фотокадри. От
това заключение еднозначно се установява, че при навлизане в кръстовището,
след преминаване на лентата на бул.“Христо б.“ за изхода на гр.Русе, задните
две колела на автомобила на жалбоподателя блокират, без да се вижда
присветване на стоп-светлините, след което предните колелета завиват на
ляво, а задната част на автомобила поднася на дясно.
Освен това, в саморъчните си обяснения дадени по случая още същият
ден - на 09.05.2021г., жалбоподателя сам посочил, че решил да извърши по-
рязка маневра и дръпнал ръчната спирачка.
Тези доказателства категорично изключват като достоверна тезата на
жалб. В. и свидетелите б. и Й., че занасянето на автомобила било резултат от
технически проблем, следствие на предходно ПТП.
Действително, от заключението на вещото лице се установява, че дори
при многократен и внимателен преглед на записа не се установява превъртане
на предните колела на автомобила на жалб. Й.В.. Независимо от това,
останА.те целенасочени и демонстративни действия на жалбоподателя и
крайният резултат от тях – поднасяне автомобила вляво и вдясно по платното
за движение са достатъчни, за да обосноват нА.чието на съзнателно
използване на пътя с цел различна от посочената в нормата на чл.104а, т.2 от
ЗДвП.
Безспорно, от събраните доказателства става ясно, че пътят, по който
жалб. В. управлявал автомобила си – бул.“Христо б.“ в гр.Русе, бил земна
площ, предназначена и обикновено използвана за движение на пътни
превозни средства и пешеходци.
При тези факти, става ясно, че Й.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съобразно
който, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
4
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За това нарушение, АНО правилно приложил относимата санкционна
норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и определил размера на двете
кумулативно предвидени наказания в техния абсолютен размер.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
която да обосновава прилагане на чл.28 от ЗАНН. Напротив, демонстрираната
от жалб.В. самонадеяност и безотговорност на водач придобил
правоспособност за управление на МПС по-малко от две години преди
процесната дата, и като такъв – без достатъчно умения и опит да предотврати
евентуален вредоносен резултат от поведението си, указва на завишена степен
на обществена опасност на конкретното нарушение.
С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото, на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани направените от него разноски за адвокатски хонорар.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
001441/02.06.2021г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП на Й. В. В., от гр.Русе, ЕГН-********** били наложени
наказания Глоба” в размер на 3000.00лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6