С присъда № 23/25.02.2008 година, постановена по н.о.х.д. 768/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Стефан Иванков Лалов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 19.06.2005 година в гр. Кърджали, управлявал лек автомобил “Опел Вектра” с ДК № К 73 77 АВ, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №938/2004 г. – в сила от 07.01.2005 г. на Началника РПУ-Кърджали, за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 т.2, б.”б” от НК му е наложил наказание „пробация” за срок от една година, като на осование чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за срок от една година. С присъдата подс.Стефан Лалов е осъден да заплати по сметка на КРС деловодни разноски в размер на 850 лева, представляващи възнаграждение за вещи лица. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, в която се твърди, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Неправилно съдът бил осъдил наказателно неотговорно лице по смисъла на НК. Неправилно и неоснователно съдът игнорирал факта, че подсъдимия е лекуван и страда от хронично заболяване „Шизофрения емфиомена. Олигофрения” и по отношение на него било провеждано и се провеждало и понастоящем невролептично /многогодишно/ лечение, поради което бил от кръга на лицата по смисъла на чл.33, ал.1 от НК. Поради този факт била налице хипотезата на чл.33, ал.2 от НК, което обаче не било взето в предвид от съда. Неправилно също така, съдът игнорирал заключението на лекуващите го лекари от ДПБ-Кърджали, които били провеждали многогодишното лечение на подсъдимия, и приел изцяло необоснованото заключение на вещите лица по комплексната тройна експертиза, без обаче вещите лица да са отговорили и на поставените им от защитата по делегация въпроси, подробно описани в жалбата. С липсата на отговори на посочените въпроси и отказа на съда да допусне назначаването на исканата от защитата петорна комплексна експертиза, на практика било нарушено правото на защита на подсъдимия и възможността да се докаже наказателната му неотговорност по смисъла на чл.33 от НК, което било недопустимо. Освен това, чрез разпита по делегация на вещите лица; чрез приемането на тяхната експертиза без да са отговорили на зададените им от защитата въпроси, както и чрез разпита им в гр.София /а впоследствие и чрез приемането на експертизата им /, на който не можел да присъства подсъдимия и пълномощника му- поради заболяването на подсъдимия и липсата на финансови възможности да финансира пътуването до гр.София /неколкократно/, на практика бил нарушен принципа на непосредственост в наказателния процес при събирането и проверката на доказателствения материал, което било абсолютно нарушение на правото на защита на подсъдимия, опорочаващо съдебния акт. Поради изложеното, било осъдено лице, което е невменяемо и страда от заболяването „Шизофрения емфиомена.Олигофрения”; лице, което било лекувано многогодишно от това заболяване; и лице, което било настанявано принудително за лечение от това заболяване, изключващо носенето на наказателна отговорност. Освен изложеното, се твърди, че обвинението било недоказано и присъдата в този смисъл била незаконосъобразна, необоснована и постановена при липса на доказателства. Обвинението не било доказано и по несъмнен и безспорен начин, така, както повелявали разпоредбите на НПК. По делото нямало безспорни доказателства, че подсъдимият е автор-извършител на деянието. Предвид изложеното, моли обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която да подс.Лалов да бъде признат за невиновен и оправдан. В съдебно заседание лично и чрез адв.Дуков поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна, а присъдата на районния съд за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и моли да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл.314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: На проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като съответно на проведеното въззивно такова бяха поискани и събрани и нови доказателства – НОХД №539/2005 г. и НАХД № 467/2007 г. и двете по описа на КРС, както и нова тройна съдебно психиатрична-психологическа експертиза. Установено по несъмнен начин от фактическа страна е, че подсъдимият Стефан Иванков Лалов не е правоспособен водач на МПС и е наказван по административен ред за управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление, видно от НП №938/25.10.2004 г. – в сила от 07.01.2005 г. на Началника на РПУ-Кърджали. На 19.06.2005 година около 23.50 ч. подсъдимият Лалов се намирал в лек автомобил „Опел Вектра” с ДК №К 73 77 АВ, собственост на неговата майка – св.Иванка Тенева Лалова, като автомобила бил спрян за престой на кръстовището между бул.”Булаир” и ул.”Републиканска”. По същото време към кръстовището в посока откъм моста за кв.”Възрожденци” се движел дежурен автопатрул на РПУ-Кърджали в състав свидетелите Михаил Димитров и Георги Христов. Последните забелязали, че на мястото на водача на спрения автомобил се намира подс.Стефан Лалов, за когото служебно им било известно, че не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което се насочили към него. Подс.Лалов от своя страна също забелязал полицейския автомобил, при което запалил двигателя на автомобила, в който се намирал, привел го в движение на заден ход и се приближил до намиращ се наблизо павилион за понички, където спрял. Непосредствено до него спрял и полицейския автомобил, където свидетелите Димитров и Христов установили, че в автомобила управляван от подс.Лалов, освен последния има и още две лица. Предвид обстоятелството, че подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС, а и тъй като не притежавал такова му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП. По делото на досъдебното производство са извършени две съдебно-психиатрични експертизи, от вещи лица съответно от ДПБ-Кърджали и СБАЛНП „Св.Наум”- София. От заключението на вещите лица Диана Пеева и Поля Базлянкова се установява, че подс.Стефан Лалов е диспансеризиран в ДПБ-Кърджали с диагноза:”шизофрения емфиомена” и психическата му годност за разбиране и противодействие при упражняването на физическо насилие била качествено променена и нарушена, поради заболяването му, като същото се отнасяло и за възможностите му правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за това. Вещите лица сочат още в заключението си, че участието му в наказателното производство е в пряка зависимост от състоянието му и в стадий на болестна компенсация, като подсъдимият се нуждаел от невролептично лечение. От заключението на вещите лица Петър Маринов, Стефан Генков и Владимир Велинов от Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св.Наум” – София, се установява, че при подс.Лалов има диагностични оценки за шизофрения у олигофренна личност, която диагноза не се потвърдила категорично при направеното експертно освидетелстване. По време на извършване на деянието Стефан Лалов е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си. При подсъдимия била налице психична годност, съобразно установените психични възможности, правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Подсъдимият може да участва в досъдебно и съдебно производство. Вещите лица са посочили също в заключението си, че особеностите на клиниката и протичането на описваното заболяване, в съответствие с оценката за налични годности да разбира и ръководи постъпките си по време на извършване на деянието, в което е обвинен, както и към момента на извършване на експертизата не предполагали необходимост от прилагане на лечение. Според вещите лица, дискретната интелектуална инсуфициентност, личностовите особености и особено евентуалното възникване на психотичен епизод в бъдеще правят Лалов относително опасен при управление на автомобил. От извършената на въззивното следствие нова тройна съдебно психиатрично-психологична експертиза и разпита в съдебно заседание на вещите лица Николинка Узунова, Десислава Борисова и Татяна Дикова, се установява, че подс.Стефан Лалов страда от личностово разстройство – шизофрения Емфиомена. Подсъдимият отричал участието си в деянието, поради което и вещите лица не можели да отговорят на въпроса: Разбирал ли е свойството и значението на извършеното и могъл ли е да ръководи постъпките си? Обяснението за отсъствие на спомен могло да е защитна позиция, която проявил освидетелствувания по време на експертното изследване. Вещите лица сочат в заключението си, че към датата на инкриминираното деяние подс.Лалов бил изписан от стационара в домашна обстановка, но тъй като само след един месец постъпил отново в ДПБ-Кърджали за лечение можело да се допусне, че е бил състояние на пререцидив. Налице били данни за фамилна обремененост – сестра и братовчеди с психично заболяване. Шизофренията като заболяване имала хронично рецидивиращ ход в повечето случаи, но заболяването се повлиявало медикаментозно в различна степен, като можело да се стигне до медикаментозна ремисия, с различна продължителност. Здравния статус на болния се повлиявал от поддържащо лечение. От приетото като доказателство по делото НОХД № 539/2005 г. по описа на РС-Кърджали се установява, че с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 03.08.2006 г., наказателното производство по сл.дело № 33/2005 г. по описа на ОСС-Кърджали, водено срещу Стефан Иванков Лалов за престъплнеие извършено на 11.10.2004 г. по чл.325, ал.3, пр.2 във вр. с ал.2, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК е било прекратено, тъй като наблюдаващия разследването прокурор е приел, че обв.Стефан Иванков Лалов с ЕГН ********** е наказателно неотговорен, поради невменяемост, не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. От приетото като доказателство НАХД №467/07 г. по описа на РС-Кърджали се установява, че следствено дело №317/2005 г. е било образувано срещу Стефан Иванков Лалов с ЕГН ********** и още две лица, за извършено от тях в съучастие на 29.09.2005 г. престъпление по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като е прието, че извършителят Стефан Иванков Лалов е наказателно неотговорен, с оглед на извършена по делото експертиза, поради което и той не е бил привличан като обвиняем по делото и не му е било повдигано обвинение. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Михаил Димитров, Георги Христов, Русин Михайлов, Емил Ангелов и Иванка Лалова; заключенията на вещите лица по извършените съдебни експертизи; наказателни постановления; акт за установяване на административно нарушение; справка за нарушител от региона; справка за съдимост; характеристична справка, както и другите събрани по делото писмени доказателства, всички във връзка с обясненията на подсъдимия. Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, излагайки мотивирани съображения кои доказателства възприема и на кои не дава вяра и защо. Извършения анализ е правилен, но въззивния съд следва да извърши повторен такъв с оглед твърденията в жалбата за недоказаност на обвинението и автора на деянието. Въззивния съд кредитира изцяло показанията на майката на подсъдимия – св.Иванка Лалова, която изяснява обстоятелства свързани със собствеността на процесния лек автомобил и ползването му. Показанията на полицейските служители - свидетелите Михаил Димитров и Георги Христов, които подробно разказват установеното от тях нарушение извършено от подс.Лалов и описано в приложения като доказателство АУАН, съдът също кредитира изцяло като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с другите събрани по делото писмени доказателства – АУАН и НП. Настоящия състав, както е сторил и първоинстанционният съд, не дава вяра на показанията на свидетелите Русин Михайлов и Емил Ангелов, които твърдят, че били в автомобила заедно с подсъдимия, който седял на шофьорското място, и консумирали понички, като автомобила бил спрян към момента на проверката и не била извършвана маневра. Свидетелите твърдят също, че полицаите били 5-6, че написали възражение в съставения акта и в КАТ казали, че автомобила бил управляван от св.Русин Михайлов. За да не кредитира показанията им, съдът съобрази, че същите са в противоречие с показанията на свидетелите Димитров и Христов, с обстоятелството, че в съставения АУАН липсва каквото и да било възражение, както и че по делото липсват каквито и да било доказателства, че извършилите проверката полицаи са били 5-6, а не двама както се установява отново от разпита на св.Димитров и св.Христов, които били заедно на смяна и извършвали обход на района, за който отговаряли. Изложените от решаващия съд съображения относно показанията на св.Михайлов и св.Ангелов се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Или от изложеното във връзка със събраните по делото доказателства, следва да се направи извод, че авторството на описаното деяние е безспорно установено и направените в тази насока доводите във въззината жалба са неоснователни. Неоснователни според настоящия съдебен състав са и доводите, че към момента на извършване на деянието подс.Стефан Иванков Лалов е бил невменяем, поради което и наказателно неотговорен. Действително по делото съществуват данни, а именно заключението на вещите лица д-р Пеева и Базлянкова - психолог, че психическата му годност за разбиране и противодействие при упражняването на физическо насилие била качествено променена и нарушена, поради заболяването му – „шизофрения емфиомена”, като същото се отнасяло и за възможностите му правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за това. Вещите лица сочат още в заключението си, че участието му в наказателното производство е в пряка зависимост от състоянието му и в стадий на болестна компенсация, като подсъдимият се нуждаел от невролептично лечение. Във връзка с описаното обаче следва да се отбележи, че вещите лица не дават и категорично заключение, че подс.Лалов към момента на извършване на деянието не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, т.е. че е действал в състояние на невменяемост по смисъла на чл.33, ал.1 от НК. Подобен извод не може да бъде направен и от назначената на въззивното следствие и описана по-горе в изложението нова съдебно психиатрично-психологична експертиза извършена от вещите лица – д-р Николинка Узунова, д-р Десислава Борисова и Татяна Дикова - психолог. Изводи в обратната насока обаче, могат да бъдат направени от комплексната повторна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, изготвена от вещите лица – доц.Владимир Велинонов, д-р Петър Маринов, съдебен психиатър и магистър Стефан Генков, клиничен и съдебен психолог. Последните са проследили всички представени им епикризи, експертизи, клинични оценки на освидетелствания, както и другите събрани по делото доказателства и са дали изключително подробно и обосновано заключение, от което се установява, че по време на извършване на деянието подс.Стефан Лалов е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си; налице е психична годност, съобразно установените психични възможности, правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях и може да участва в досъдебно и съдебно производство. Настоящия състав, както това е сторил и районния съд, изцяло възприема последно описаното заключение на вещите лица, като пълно, ясно, обосновано, правилно и обективно, като съобрази и обстоятелството, че вещите лица са с изключително висока професионална квалификация и всички работят в акредитирана университетска болница, Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум”- София. Или от описаното следва да се направи единствения възможен извод, че подс.Стефан Лалов е наказателноотговорно лице, което в състояние на вменяемост е извършил процесното деяние. Противен извод не може да бъде направен от приложените по настоящото дело НОХД №539/2005 г. и НАХД № 467/2007 г., и двете по описа на РС-Кърджали, по които дела е било прието, че Стефан Иванков Лалов е наказателнонеотговорен, поради невменяемост, тъй като извършените по тези дела експертизи, дали основание за направения по тях извод, касаят периоди от време различни от разглеждания, а именно - 11.10.2004 г. по първо цитираното дело и съответно 29.09.2005 г. по второто дело, а и освен това експертизите извършени по тези дела не могат да се ползват, като доказателство по процесното такова, тъй като те не са събрани и проверени непосредствено по него, съгласно принципа визиран в чл.18 от НПК. От възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, се налага изводът, направен и от първоинстанционния съд, че подсъдимият Стефан Иванков Лалов е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден, а именно: на 19.06.2005 година в гр. Кърджали, управлявал лек автомобил “Опел Вектра” с ДК № К 73 77 АВ, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №938/2004 г. – в сила от 07.01.2005 г. на Началника РПУ-Кърджали, за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. От обективна страна се установява по делото, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, като не притежава свидетелство за правоуправление за нито една категория. За управлението на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление е наказван по административен ред- с наказателно постановление № 938/2004 година на Началника Ýа РПУ-Кърджали, влязло в сила на 07.01.2005 година. Настоящото деяние е извършено на 19.06.2005 година, т.е. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за това, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление с цитираното наказателно постановление. Деянието е извършено с пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание „пробация”, като е определил следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за срок от една година. За да наложи именно това наказание, решаващия съд, след като е направил преценка на обществената опасност на деянието и дееца, е приел, че са налице изключителни смекчаващи отговорността на подс.Лалов обстоятелства, при наличието на които и най-ниския размер на предвиденото в текста на чл.343в, ал.2 от НК наказание „лишаване от свобода” би се оказал несъразмерно тежък в конкретния случай, поради което е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и е заменил наказанието „лишаване от свобода” с по-лекото наказание „пробация”. Изложеното от решаващия съд във връзка с принципите за законност и индивидуализация на наказанието, залегнали в нормата на чл.54 от НК, се споделя напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтаря. Така определеното наказание е справедливо, същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Не са налице и твърдените в жалбата нарушения на правото на защита на подсъдимия, опорочаващи съдебния акт и изразяващи се в липсата на отговори на поставени от защитата въпроси към вещите лица по тройната комплексна експертиза и отказа на решаващия съд да назначи петорна комплексна експертиза. Липсата на отговори на поставени от защитника на подс.Лалов въпроси се дължи изцяло на несвоевременното представяне/изпращане на молбата с поставените въпроси до СРС, където по делегация е бил извършен разпита на вещите лица, видно от приложената към делото съдебна поръчка. Първоначално съдебното заседание по съдебната поръчка е било насрочено на 21.09.2007 г., за която дата подсъдимият и защитника му са били редовно призовани, а молбата с поставени въпроси е едва от 08.01.2008 г., като липсват данни същата да е приложена по съдебната поръчка. Предвид описаното, а и редовното и своевременно уведомяване на подс.Лалов и защитника му за всички насрочени съдебни заседания по съдебната поръчка, то не може да се направи извод за нарушено право на защита, а единствено за несвоевременно упражнено право. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че това искане е могло да бъде направено и на въззивното следствие, но не е поискано от подсъдимия и защитника му, а съдебния състав не е намерил за необходимо служебно да извършва. Т.е. дори да се приеме за нарушение, то не е съществено такова, а и е отстранимо във въззивното следствие, което е зависело единствено от волята на подсъдимия и защитника му, така както е сторено по второто посочено като нарушение, допуснато от решаващия съд, а именно отказа му да назначи петорна комплексна експертиза. По искане на защитника на подсъдимия, въззивният съд е назначил нова тройна съдебно психиатрично-психологична експертиза, така както е поискано. Или дори да се приеме, че неоснователно съдът е отказал назначаването на нова експертиза, то това нарушение е отстранено на въззивното следствие. При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, извън описаните в жалбата оплаквания, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание Предвид изхода на делото правилно подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 850 лева, а с оглед направените такива за вещи лица на въззивното следствие, следва също така същият да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали сумата от 225 лева. Предвид всичко изложено, въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена Водим от гороното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/25.02.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 768/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Стефан Иванков Лалов с ЕГН ********** от гр.Кърджали, да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали направените деловодни разноски в размер на 225 лева, представляващи възнаграждение на вещи лица. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |