Р
Е Ш Е Н И Е
№ 54/ 21.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи януари двехиляди и осемнадесета година в
състав в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от
съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 11 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Р.Х. против
Решение № 645/ 27.10.2017 г. по гр. д. № 1585/ 2016 г. на Районен съд Хасково,
с което е осъден да заплати на „ПроКредит Банк (България)
ЕАД сумата от 7 963.50 лв., представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД под
формата на наем за периода от 04.03.2016 г. до 24.07.2016г., от които 2 661.90
лв. за имот № 77195.129.33 и 5 301.60 лв. за имот № 77195.129.6.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че
процесните имоти са собственост на ищеца, а отделно от това не било доказано
обогатяването на ответника. Предвид изложеното се прави искане да се отмени обжалваното
решение, вместо което се постанови ново, с което се отхвърли предявеният иск.
Въззиваемата страна „ПроКредит
Банк (България) ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което е допустима.
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при наличието
на следните кумулативно предвидени предпоставки: да е налице обедняване на
ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на правно основание за обогатяване на
ответника и липса на друга възможност за обеднилия се да се защити. Когато се
претендира обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, правото на
обезщетение за собственика е обусловено от неоснователното ползване на имота от
трето лице. В този случай обогатяването на неоснователно ползващия имота се
изразява в спестените средства за наем на имота, а обедняването на собственика
– в пропуснатата възможност за получаване на наем от него.
Предявеният от „ПроКредит
Банк (България) ЕАД против Е. Р.Х. иск по чл. 59 ЗЗД се отнася за
следните недвижими имоти, за които твърди, че ги ползва без основание: Поземлен имот с идентификатор 77195.129.33 по кадастралната
карта на гр. Хасково от 2006г., с адрес: гр. Хасково, местност ***, площ 3 147
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, както и Поземлен
имот с идентификатор 77195.129.6 по кадастралната карта на гр. Хасково от 200
6г., с адрес: гр.Хасково, местност ***, площ 10 255 кв. м.
Посочените имоти са собственост на ищеца „ПроКредит Банк (България) ЕАД, на когото са възложени по
изп. д. № 20138750400574 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов с две отделни
постановления за възлагане от 19.02.2014 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на постановленията за възлагане, които съдът намира за неоснователни.
Постановлението за възлагане представлява властнически акт на решаващия орган в
изпълнителното производство, чиято законосъобразност може да бъде проверена единствено
по реда на глава 39 от ГПК – Обжалване действията на съдебния изпълнител – с
жалба на легитимираните по чл. 435, ал. 3 и 4 ГПК лица. Съгласно разпоредбата
на чл. 496, ал. 3 ГПК ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на
продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и
при невнасяне на цената. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че
извън посочените два случая инцидентната проверка на законосъобразността постановлението
за възлагане по друго производство е недопустима. Възлагането има вещноправно
действие и с влизането в сила на постановлението се прехвърля собствеността
върху недвижимия имот. Доколкото публичната продан представлява деривативно
основание за прехвърляне на собствеността, няма пречка легитимиращият ефект на
постановлението за възлагане да бъде оспорен при спор за собственост, но в този
случай предмет на разглеждане е не процесуалната му законосъобразност, а правото
на собственост на длъжника по изпълнението. В този ред на мисли релевираните в
жалбата оплаквания за незаконосъбразност на извършените по изп. д. № 20138750400574 на ЧСИ № 874 изпълнителни
действие, включително и издадените две постановления за възлагане, поради това,
че изпълнителното производство се е развило в нарушение на чл. 638 ТЗ, са
неотносими в настоящето производство и не следва да се обсъждат. Не следва да
се обсъждат и изложените в съдебно заседание допълнителни възражения за
неоснователност на предявения иск поради това, че постановленията за възлагане
не са връчени на ответника, тъй като не са направени с отговора на исковата
молба и са преклудирани. Но дори и да се разгледат по същество те са
неоснователни, тъй като ответникът Е. Р.Х.
не е страна в изпълнителното производство и съдебният изпълнител няма
задължение да му връчва препис от своите актове. В случая издадените две постановления за възлагане са влезли в сила, легитимират
ищеца като собственик на процесните два имота и като такъв той е материално
легитимиран да търси обезщетение за лишаването му от ползването им.
Жалбоподателят не оспорва извода на
районния съд, че през исковия период 04.03.2016 г. – 24.07.2016 г. е ползвал без
основание процесните имоти, поради което на основание чл. 269 ГПК съдът следва
да приеме посочения факт за доказан.
Както
се отбеляза по – горе, в случаите на неоснователно ползване на чужд имот обогатяването на неоснователно ползващия имота се
изразява в спестените средства за наем на имота, а обедняването на собственика
– в пропуснатата възможност за получаване на наем от него. От назначената по
делото съдебнотехническа експертиза е видно, че за релевантния по делото период
от 04.03.2016 г. – 24.07.2016 г. наемът за процесните
два имота възлиза общо на 7 963.50 лв., с която сума въззивникът в настоящето
производство Е. Р.Х. се е обогатил за сметка
на ищеца.
За пълнота следва да се отбележи, че
районният съд неправилно е приел, че задължението за плащане на обезщетение за
имот, който се ползва от несобственик, възниква от деня на писменото поискване.
Задължението за плащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от момента, в който
е започнало неоснователното ползване, докато писменото поискване е относимо
само при ползване на имот от съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). В тази част
решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила, поради което не може да
бъде ревизирано.
По изложените съображения съдът намира
решението в обжалваната от ответника Е. Р.Х.
част, в която е осъден да заплати на ПроКредит Банк
(България) ЕАД, сумата от 7 963.50 лв., представляваща обезщетение на основание
чл. 59 от ЗЗД под формата на наем за периода от 04.03.2016 г. до 24.07.2016г.,
от които 2 661.90 лв. за имот № 77195.129.33 и 5 301.60 лв. за имот №
77195.129.6, за правилно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 645/
27.10.2017 г. по гр. д. № 1585/ 2016 г. на Районен съд Хасково в частта, в
която Е. Р.Х. е осъден да заплати на „ПроКредит Банк
(България) ЕАД сумата от 7 963.50 лв., представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД под формата на наем за периода от 04.03.2016 г. до 24.07.2016г., от които 2
661.90 лв. за имот № 77195.129.33 и 5 301.60 лв. за имот № 77195.129.6,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
01.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.