Решение по дело №2473/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2130
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110202473
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2130
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110202473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда
жалба от Г.П. Б. срещу наказателно постановление (НП) №11-01-686 от
26.01.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция -
гр.С., с което на същия е наложено следното административно наказание:
глоба в размер на 5 000 (пет хиляди лева) лв. на основание чл.253, ал.1 от
Закона за обществените поръчки (ЗОП), (ДВ, бр.13/2016 г., изм. ДВ
бр.17/2019 г.), във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-30/19.01.2022 г.
на министъра на финансите за нарушение на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от
ЗОП (ДВ, бр.13/2016 г., изм. ДВ бр.17/2019 г.).
С жалбата се оспорва изцяло НП като незаконосъобразно, като се твърди,
че не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, нарушаване на
процедурните правила по издаването му и поради неспазване на разпоредбата
на чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН, при анализ на посочената като нарушена правна
норма на чл.70, ал.7 от ЗОП избраните от възложителите показатели за
оценка трябвало да са свързани с предмета на обществената поръчка и да
дават възможност за сравнение и реална оценка на направените технически
предложения, като видно от методиката оценката на показателя за оценка на
качеството на изпълнение съдържало ясни правила за извършване на оценка
1
на офертите, посочено било какви обстоятелства са предмет на оценката,
нямало съмнение за участниците относно начина на оценяване, като не
ставало ясно от констатациите на наказващия орган как точно не е спазено
законовото изискване в методиката, още повече, че същата е била потвърдена
като отговаряща на изискванията на закона с различни съдебни решения,
които са цитирани. Моли се за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание се явява жалбоподателя. Последният поддържа
жалбата. По същество се излага, че ако е имало проблем или порок
обществената поръчка е щяло да бъде атакувана още на ниво обявление, тъй
като материалния интерес е немалък и има заинтересовани фирми, но нямало
възражение. Претендира разноски.
За въззиваемата страна се явява упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, като се счита, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност, както и правилно е квалифицирано извършеното нарушение и
правилно е приложен материалния закон, поради което се моли за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Със Заповед №ФК-10-679/14.05.2021 г. на директора на АДФИ, подписана
от зам. директора по силата на Заповед за заместване №ФК-09/10.05.2021 г.
на В. Г. К. – главен финансов инспектор, отдел „Втори“, дирекция
„Инспекционна дейност“ и АЛ.Н.П. – старши финансов инспектор, отдел
„Първи“, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ било възложено да
извършат финансова инспекция на Изпълнителна агенция по околна среда
(ИАОС) за срок от тридесет дни, считано от 17.05.2021 г. до 28.06.2021 г.,
включително.
Със Заповед №ФК-10-712/20.05.2021 г. на директора на АДФИ, подписана
от зам. директора по силата на Заповед за заместване №ФК-09/10.05.2021 г. е
изменена предходната заповед и от екипа е изключена АЛ.Н.П., считано от
20.05.2021 г.
2
Със Заповед №ФК-10-861/23.06.2021 г. е изменена Заповед №ФК-10-
679/14.05.2021 г. и е удължен срока за извършване на финансовата инспекция
с 29 дни, считано от 29.06.2021 г. до 06.08.2021 г., като е променена задачата
относно предметния обхват.
В хода на проверката били изискани справи и писмени доказателства, от
същите било установено, че:
Жалбоподателят Г. Л. Б. като изпълнителен директор бил отговорно
длъжностно лице в Изпълнителна агенция „Околна среда“ (ИА „ОС“),
считано от 03.09.2018 г. до 04.02.2020 г.
С Решение №11/05.04.2019 г. за откриване на процедура на ИА „ОС“ с
предмет: „Изпитване за определяне на приоритетни вещества в биота“ е
открита и обявена такава от ИА „ОС“. Същата е съгласувана с Агенцията за
обществени поръчки. Правното основание за откриване на процедурата бил
чл.18, ал.1, т.1, ал.1 от ЗОП, обектът на поръчката бил услуга, а видът на
процедурата - открита, с прогнозна стойност в размер на 1 010 000 лв. без
ДДС, 1 212 000 лв. с ДДС, която попадала в прага, посочен в чл.18, ал.1, т.1,
във вр. с чл.20, ал.1, т. 1, б. „б“ от ЗОП.
Решението за откриване и обявлението били изпратени за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки (РОП) на 05.04.2019 г., като на 08.04.2019
г. обществената поръчка била публикувана по партидата на възложителя под
уникален номер 00740-2019-0004. Решението и обявлението били
публикувани и в електронното досие на процедурата в раздел „Профил на
купувача“ на интернет страницата на ИА „ОС“ на 08.04.2019 г., в деня на
публикуването им в РОП. Обявлението за обществената поръчка било
публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз на 09.04.2019 г.,
под № 2019/S 070-165535. На същата дата, на профила на купувача на
възложителя била публикувана и документацията за участие в обществената
поръчка, в т.ч. били публикувани на отделни файлове одобрени образци на
документи, техническа спецификация, списък на лабораториите, проект на
договор, ЕЕДОП, както и „Критерий за възлагане на поръчката. Методика за
определяне на комплексната оценка на офертите“. В обявлението за
откриване на процедурата и в Методиката за оценка от документацията за
участие, Възложителят определил критерий за възлагане на поръчката
„оптимално съотношение качество/цена“ по смисъла на чл.70, ал.2, т.3 от
3
ЗОП, като било посочено, че комплексната оценка на всеки участник се
получава като сума от оценките на офертата по два показателя и техните
относителни тежести: - Показател П1 - „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“, с относителна тежест в комплексната оценка - 60
% и максимален брой точки - 100; - Показател П2 - „Ценово предложение“, с
относителна тежест в комплексната оценка - 40 % и максимален брой точки -
100, и се изчислявал по формулата: П2N = (ЦПmin / ЦПn) х 100, където П2N
била оценка на ценовото предложение на участника N; ЦПmin била най-
ниската предложена от участник, цена за изпълнение на поръчката (в лева,
без ДДС); ЦПN била предложената от участника N цена за изпълнение на
поръчката (в лева, без ДДС). Максималната стойност на П2N била 100 точки
и се давала на участника, предложил най-ниска цена. Комплексната оценка се
изчислявала за всеки отделен участник по следния начин: KON = П1N х 0,60
+ П2N х 0,40, с максимална стойност 100 точки.
В срока за подаване на поръчки е подадена една оферта от Обединение
„Анализи на биота 2019“.
Със Заповед № 146/14.05.2019 г. е назначена комисия, която да разгледа и
оцени получените оферти.
Осъщественото от назначената комисия е описано в протокол
№1/14.05.2019 г. и протокол №2/21.05.2019 г. След като при отваряне на
офертата на участника в процедурата, комисията е установила, че офертата
отговаря на поставените от възложителя критерии и не са налице основания
за отстраняване, същата е пристъпила към разглеждане и оценка по
утвърдената методика, на техническото предложение на участника. В
Протокол № 1 са били отразени действията й при оценка по показателя
„Предложение за изпълнение на поръчката“ въз основа на предварително
обявената методика за оценка, като участникът е получил максималния брой
точки (100 т.). В Протокол № 2 били отразени действията на комисията при
оценка по показателя „Предлагана цена“ въз основа на предварително
обявената методика за оценка, , като участникът е получил максималния брой
точки (100 т.). На основание чл.109 от ЗОП, комисията е предложила на
възложителя да сключи договор за обществена поръчка с класирания на
първо място и по двете обособени позиции с единствения участник
Обединение „Анализи на биота 2019“. Изготвен бил цялостен и окончателен
4
доклад за работата на комисията по смисъла на чл.103, ал.3 от ЗОП, подписан
от всички нейни членове на 22.05.2019 г. и предаден на възложителя.
На 19.06.2019 г. е сключен договор №3754/19.06.2019 г. между ИА „ОС“,
представлявана от жалбоподателя Г.Б. - изпълнителен директор и Г.ИГ. -
началник отдел „Финанси и стопанско управление“ (ФСУ), като
„възложител“ и Обединение „Анализи на биота 2019“, представлявано от
М.Б.ХР., като „изпълнител“, с предмет: „Изпитване за определяне на
приоритетни вещества в биота“ на стойност 1 010 000 лв. без ДДС и 1 212 000
лв. с ДДС.
Въз основа на установените обстоятелства проверяващите приели, че в
методиката не се съдържала дефиниция за „ефективни“ мерки за вътрешен
контрол на 6 екипа от експерти, както и не били посочени условията, на които
предложените мерки/начини следвало да отговарят, за да бъде осигурено
успешното и качествено изпълнение на дейностите. Не ставало ясно дали
предложените мерки за вътрешен контрол се отнасяли до контрола върху
персонала от организационна гледна точка, до контрола върху качеството при
изпълнението предмета на поръчката (вземане на проби и анализ), или до
контрола върху персонала за спазването на графиците и сроковете за
изпълнение на поръчката. Имало неяснота относно това дали „предложените
начини на взаимодействие“ били част от съдържанието на мерките за
вътрешен контрол, които се предлагали в офертата, или участниците следвало
да предложат мерки за вътрешен контрол на екипа от експерти и отделно
начини за взаимодействие между експертите, както и с възложителя. Предвид
на това заложеният по т. 4 надграждащ елемент не осигурявал на участниците
достатъчно информация за правилата, които щели да се прилагат при
определяне на оценката по показателя П1 „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“ и създавал предпоставки за субективно и неясно
тълкуване, относно това какво ще се оценява и как ще се извърши
съпоставката между различните оферти. По този начин оферти с различно
качество щели да получат еднаква оценка, което обективно не съответствало
на изискванията за сравнение и обективно оценяване на техническите
предложения. Липсата на дефиниция за „ефективни мерки“ и за „качествено
изпълнение“ давала възможност за разнопосочно и субективно
интерпретиране от членовете на комисията за извършване на подбор на
участниците. Подобен подход предпоставял неяснота относно това какво би
5
следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания
за допустимост на офертата, за да получат по-голям брой точки, съответно по
какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка дали
предложените мерки, представени в офертата са „ефективни“ или
предложеното изпълнение е „качествено“. Прието било от проверяващите, че
показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед
степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното
оценяване. Липсата на точни и конкретни указания в изискванията на
възложителя за присъждане на определения брой точки, не давала
възможност за обективна оценка, основана на измерими критерии и
обуславяла възможност за субективизъм в процеса на оценяване. В тази
връзка било прието, че жалбоподателят Г. Л. Б., в качеството му на
изпълнителен директор и възложител на обществени поръчки е нарушил
разпоредбата на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от ЗОП.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 29.07.2021 г. от главен финансов инспектор В. Г. К. срещу Г. Л. Б. за
нарушение на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от ЗОП. Същият е връчен лично на
жалбоподателя на 29.07.2021 г., т.е. в деня на съставянето му. Постъпило е
писмено възражение срещу съставения акт с вх. №11-01-686/02.08.2021 г.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление №11-01-686 от 26.01.2022 г. от съответния компетентен орган
по чл.47, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, оправомощен по силата на Заповед №
ЗМФ-30/19.01.2022 г. на министъра на финансите, а именно: директора на
АДФИ. Същото е било връчено на жалбоподателя на 31.01.2022 г. по пощата
с обратна разписка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните доказателства: свидетелските
показания на К.. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не
намира помежду им съществени противоречия, поради които да се произнесе
защо приема едни, а отхвърля други.
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, подадена в законовия 7-дневен срок,
като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
6
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното: Същите са
съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му е определено
в чл.127, ал.1 от ЗОП, а относно административно-наказващия орган, същият
черпи правата си въз основа на чл.127, ал.2 от ЗОП от заповедта за
компетентност № ЗМФ-30/19.01.2022 г. на министъра на финансите.
Не се констатираха служебно процесуални нарушения на чл.42 от ЗАНН и
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно,
съобразено с изискванията на процесуалните и материално-правни норми.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в акта и НП правна квалификация на същото.
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени в сроковете
предвидени в ЗАНН. Като в случая е налице специална норма чл.261, ал.1 от
ЗОП, съгласно който актовете за установяване на нарушения по този закон се
съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция
в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията
при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три
години от извършването на нарушението. Наличието на специална норма
дерогира приложението на общата норма на чл. 34 ЗАНН. Съдът, счита, че не
е налице нарушение и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като цитираната
разпоредбата, сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. От
атакуваното наказателно постановление се установява, че
административнонаказващия орган е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните доказателства и изясняване на
спорните факти и обстоятелства във връзка с възражението на жалбоподателя,
тъй като в НП, е констатирано, че изложените във възражението доводи не
оборват установеното в АУАН и не могат да бъдат приети.
Съдът служебно не констатира пороци в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, както и
липсващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
7
тях са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Съдът не установи несъответствие между
техните обстоятелствени части – заедно и поотделно, те са в синхрон
помежду си, липсва неправилна правна квалификация на административното
деяние, то е идентично описано, както в акта, така и в атакуваното НП.
Административнонаказващият орган е преценил цялостно и обективно
събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно,
съгласно депозираните по нея писмени такива е достигнал до извода, че е
налице осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни
в обратната посока липсват.
Разгледана и по същество жалбата се явява неоснователна, поради
следното:
В разпоредбата на чл.5 от ЗОП са лимитативно изброени лицата, които
могат да бъдат възложители на обществени поръчки.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.7, т.2 и т.3 б. „б“ от ЗОП, в
документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и
начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава
възможност да бъдат сравнени и 8 оценени обективно техническите
предложения в офертите; да осигурява на кандидатите и участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне
на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от
комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. По делото
категорично се доказа от обективна страна, че ИА „ОС“ е бюджетна
организация, тя е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен
разпоредител с бюджет към министъра на околната среда и водите, като
изпълнителният директор на агенцията възлага обществени поръчки в
рамките на своята компетентност, тоест той е публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП. За периода от
03.09.2018 г. до 04.02.2020 г. жалбоподателят Г. Л. Б. е бил изпълнителен
директор на ИАОС. На 05.04.2019 г. жалбоподателят Б., в качеството си на
изпълнителен директор на ИА „ОС“ е открил процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Изпитване за определяне на приоритетни
вещества в биота“. Възложителят е определил критерий за възлагане на
8
поръчката „оптимално съотношение качество/цена“ по смисъла на чл.70, ал.2,
т.3 от ЗОП, като било посочено, че комплексната оценка на всеки участник се
получава като сума от оценките на офертата по два показателя и техните
относителни тежести: - Показател П1 - „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“, с относителна тежест в комплексната оценка - 60
% и максимален брой точки - 100; - Показател П2 - „Ценово предложение“, с
относителна тежест в комплексната оценка - 40 % и максимален брой точки -
100, и се изчислявал по формулата: П2N = (ЦПmin / ЦПn) х 100, където П2N
била оценка на ценовото предложение на участника N; ЦПmin била най-
ниската предложена от участник, цена за изпълнение на поръчката (в лева,
без ДДС); ЦПN била предложената от участника N цена за изпълнение на
поръчката (в лева, без ДДС). Максималната стойност на П2N била 100 точки
и се давала на участника, предложил най-ниска цена. Комплексната оценка се
изчислявала за всеки отделен участник по следния начин: KON = П1N х 0,60
+ П2N х 0,40, с максимална стойност 100 точки. За показател П1 - „Качество
на предложението за изпълнение на поръчката“, в методиката е посочено, че
чрез показателя „Качество на организацията на персонала, на който е
възложено изпълнението на поръчката“ се оценявала предложената система
за организацията и ефективното управление на човешките ресурси,
ангажирани в изпълнението на работите, предмет на обществената поръчка.
Като в случая възложителят е одобрил документация за участие в
процедурата, съдържаща „Методика за определяне на комплексната оценка на
офертите“, непозволяваща сравняването и оценяването обективно на
техническите предложения в офертите, както и неосигуряването на
кандидатите и участниците на достатъчно информация за правилата, които ще
се прилагат при определяне на оценката по показател П1 „Качество на
предложението за изпълнение на поръчката“, като не е посочен начина за
оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Съгласно изискванията на ЗОП, показателите следва да са със стриктно
формулирано съдържание, като бъдат определени точни указания за
оценяването, с оглед възможността за определяне степента на съответствие на
офертата с изискванията за изпълнение на предмета на поръчката.
Методиката следва да съдържа 11 показатели за оценка, които не водят до
субективна преценка от страна на комисията и да съдържат ясни указания
относно обстоятелствата, съдържащи се в офертите, които ще подлежат на
9
оценка. Всеки участник следва да има възможност да се запознае с
параметрите, които ще се оценяват и съответно ще доведат до подготвяне на
икономически най-добро предложение за възложителя. В този смисъл е
недопустимо залагане на показатели в методиката за оценка, от които не става
ясно по какъв начин участниците следва да подготвят своите предложения, за
да могат да бъдат оценени с максимален брой точки по този показател,
съответно как ще се извършва определянето на оценките от комисията за
провеждане на процедурата и въз основа преценката на кои конкретни
параметри в офертите ще се присъжда съответният брой точки. Видно от
утвърдената методика, оценката по показател П1 „Качество на предложението
за изпълнение на поръчката“ е предвидено да се извършва по четиристепенна
скала, като присъждането на съответния брой точки е в зависимост от
липсата/наличието на определени обстоятелства с четвърто надграждащо
обстоятелство: „Предложени са ефективни мерки за вътрешен контрол на
екипа от експерти, предложените начини за взаимодействие между
експертите и предложените начини на взаимодействие с Възложителя
осигуряват успешното и качествено изпълнение на дейностите“. В методиката
липсва дефиниция за „ефективни“ мерки за вътрешен контрол на екипа от
експерти, както и не са посочени условията, на които предложените
мерки/начини следва да отговарят, за да бъде осигурено успешното и
качествено изпълнение на дейностите. Не става ясно дали предложените
мерки за вътрешен контрол се отнасят до контрола върху персонала от
организационна гледна точка, до контрола върху качеството при
изпълнението предмета на поръчката (вземане на проби и анализ), или до
контрола върху персонала за спазването на графиците и сроковете за
изпълнение на поръчката. Липсва яснота относно това дали „предложените
начини на взаимодействие“ са част от съдържанието на мерките за вътрешен
контрол, които се предлагат в офертата, или участниците следва да предложат
мерки за вътрешен контрол на екипа от експерти и отделно начини за
взаимодействие между експертите, както и с възложителя. За да бъде
методиката за оценка законосъобразна, тя трябва да бъде създадена така, че
при нейното прилагане да се стигне до обективно, прозрачно и конкурентно
класиране на офертите. Заложеният по т.4 надграждащо обстоятелство в
действителност не осигурява на участниците достатъчно информация за
правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по показателя
10
П1 „Качество на предложението за изпълнение на поръчката“ и създава
предпоставки за субективно и неясно тълкуване, относно това какво ще се
оценява и как ще се извърши съпоставката между различните оферти. По този
начин оферти с различно качество биха получили еднаква оценка, което
обективно не съответства на изискванията за сравнение и обективно
оценяване на предложенията. Липсата на дефиниция за „ефективни мерки“ и
за „качествено изпълнение“ предполага възможност за разнопосочно и
субективно интерпретиране от членовете на комисията за извършване на
подбор на участниците. Подобен подход води до неяснота относно това какво
би следвало да включат в офертите си участниците над минималните
изисквания за допустимост на офертата, за да получат по-голям брой точки,
съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши
оценка дали предложените мерки, представени в офертата са „ефективни“
или предложеното изпълнение е „качествено“. Показателите следва да са със
стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са
определени точни указания за тяхното оценяване. Липсата на точни и
конкретни указания в изискванията на възложителя за присъждане на
определения брой точки, не дава възможност за обективна оценка, основана
на измерими критерии и обуславя възможност за субективизъм в процеса на
оценяване. Предвид на това действително методиката за оценка, съдържаща
се в одобрената с Решение № 11/05.04.2019 г. на изпълнителният директор на
ИА „ОС“ документация за поръчката, не дава възможност да бъдат сравнени
и оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигурява на
кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при определяне на оценката по показател П1 - „Качество на
предложението за изпълнение на поръчката“, като не посочва начинът за
оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка и това
от обективна страна представлява нарушение на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от
ЗОП. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по
делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение, а
именно – методиката за оценка, съдържаща се в одобрената с Решение
№11/05.04.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ОС“ документация за
поръчката, която не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите и не осигурява на кандидатите и
11
участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по показател П1 „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“, не посочвайки начина за оценяване от комисията с
конкретна стойност чрез експертна оценка.
От обективна страна - на 05.04.2019 г., в качеството си на възложител,
доколкото е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на ИА „СО“, с
Решение № 13/05.04.2019 г. е одобрил документация за поръчката, в която е
била и методиката за оценка, макар да е имал обективната възможност да не я
одобрява.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, в нейната разновидност
небрежност.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.253, ал.1 от
ЗОП, предвиждащ наказание глоба в размер 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лева за възложител,
който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл.70, ал.7, 9
или 10. Размерът на сключения договор №3754/19.06.2019 г. между ИА „ОС“
и Обединение „Анализ на биота 2019“ е на стойност 1 010 000 лв. без ДДС,
1 212 000 лв. с ДДС. Предвид установеното правило за определяне размера на
санкцията, разписано в чл.253, ал.1 от ЗОП, то размерът на глобата за
установеното нарушение се определя в размер 2 на сто от 1 212 000 лв. или
24 240 лв. и съобразявайки ограничението, заложено в чл.253, ал.1 от ЗОП
относно максималния стойностен праг на глобата, която може да бъде
наложена, същата следователно е в размер на не повече от 5 000 лв. Предвид
което наложената административна санкция: глоба в размер на 5 000 лв. е
съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН от
административнонаказващия орган. Като съдът намира, че вида и размера на
същата ще изпълни целите на административното наказване, посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №1/2007 г.
на ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
12
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай.
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и не приема, че нарушението съставлява маловажен случай, поради следното:
Нарушението е формално, поради което евентуалната липса на вреди не
може да доведе до извод за неговата маловажност. Целта на въведеното
законово изискване е да е налице прозрачност, публичност, яснота и
отчетност при изразходването на средствата във връзка с дейността на ИА
„ОС“, която е бюджетна организация. Административното нарушение не се
различава по характер от другите такива от същия вид, а и пряко рефлектира
върху прозрачността и ефективност при разходването на средствата в
публичния сектор, като по този начин се дерогира принципа на публичност и
прозрачност и то в немалка степен, като един от основните, предвидени в
ЗОП.
По тези съображения наказателно постановление следва да бъде
потвърдено по изложените по-горе съображения като законосъобразно.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на АДФИ, който се
е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не
такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63, ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №11-01-686 от 26.01.2022
13
г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр.С., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Л. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „ДР. -2“, бл.---
----- да заплати в полза на АДФИ сумата от 90 (деветдесет лева) лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда
жалба от Г.П.Б. срещу наказателно постановление (НП) №11-01-686 от
26.01.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция -
гр.София, с което на същия е наложено следното административно наказание:
глоба в размер на 5 000 (пет хиляди лева) лв. на основание чл.253, ал.1 от
Закона за обществените поръчки (ЗОП), (ДВ, бр.13/2016 г., изм. ДВ
бр.17/2019 г.), във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-30/19.01.2022 г.
на министъра на финансите за нарушение на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от
ЗОП (ДВ, бр.13/2016 г., изм. ДВ бр.17/2019 г.).
С жалбата се оспорва изцяло НП като незаконосъобразно, като се твърди,
че не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, нарушаване на
процедурните правила по издаването му и поради неспазване на разпоредбата
на чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН, при анализ на посочената като нарушена правна
норма на чл.70, ал.7 от ЗОП избраните от възложителите показатели за
оценка трябвало да са свързани с предмета на обществената поръчка и да
дават възможност за сравнение и реална оценка на направените технически
предложения, като видно от методиката оценката на показателя за оценка на
качеството на изпълнение съдържало ясни правила за извършване на оценка
на офертите, посочено било какви обстоятелства са предмет на оценката,
нямало съмнение за участниците относно начина на оценяване, като не
ставало ясно от констатациите на наказващия орган как точно не е спазено
законовото изискване в методиката, още повече, че същата е била потвърдена
като отговаряща на изискванията на закона с различни съдебни решения,
които са цитирани. Моли се за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание се явява жалбоподателя. Последният поддържа
жалбата. По същество се излага, че ако е имало проблем или порок
обществената поръчка е щяло да бъде атакувана още на ниво обявление, тъй
като материалния интерес е немалък и има заинтересовани фирми, но нямало
възражение. Претендира разноски.
За въззиваемата страна се явява упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, като се счита, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност, както и правилно е квалифицирано извършеното нарушение и
правилно е приложен материалния закон, поради което се моли за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Със Заповед №ФК-10-679/14.05.2021 г. на директора на АДФИ, подписана
от зам. директора по силата на Заповед за заместване №ФК-09/10.05.2021 г.
1
на В.Г.К. – главен финансов инспектор, отдел „Втори“, дирекция
„Инспекционна дейност“ и АЛ.Н.П. – старши финансов инспектор, отдел
„Първи“, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ било възложено да
извършат финансова инспекция на Изпълнителна агенция по околна среда
(ИАОС) за срок от тридесет дни, считано от 17.05.2021 г. до 28.06.2021 г.,
включително.
Със Заповед №ФК-10-712/20.05.2021 г. на директора на АДФИ, подписана
от зам. директора по силата на Заповед за заместване №ФК-09/10.05.2021 г. е
изменена предходната заповед и от екипа е изключена АЛ.Н.П., считано от
20.05.2021 г.
Със Заповед №ФК-10-861/23.06.2021 г. е изменена Заповед №ФК-10-
679/14.05.2021 г. и е удължен срока за извършване на финансовата инспекция
с 29 дни, считано от 29.06.2021 г. до 06.08.2021 г., като е променена задачата
относно предметния обхват.
В хода на проверката били изискани справи и писмени доказателства, от
същите било установено, че:
Жалбоподателят Г.Л.Б. като изпълнителен директор бил отговорно
длъжностно лице в Изпълнителна агенция „Околна среда“ (ИА „ОС“),
считано от 03.09.2018 г. до 04.02.2020 г.
С Решение №11/05.04.2019 г. за откриване на процедура на ИА „ОС“ с
предмет: „Изпитване за определяне на приоритетни вещества в биота“ е
открита и обявена такава от ИА „ОС“. Същата е съгласувана с Агенцията за
обществени поръчки. Правното основание за откриване на процедурата бил
чл.18, ал.1, т.1, ал.1 от ЗОП, обектът на поръчката бил услуга, а видът на
процедурата - открита, с прогнозна стойност в размер на 1 021 666,67 лева без
ДДСС, която попадала в прага, посочен в чл.18, ал.1, т.1, във вр. с чл.20, ал.1,
т. 1, б. „б“ от ЗОП.
Решението за откриване и обявлението били изпратени за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки (РОП) на 05.04.2019 г., като на 08.04.2019
г. обществената поръчка била публикувана по партидата на възложителя под
уникален номер 00740-2019-0004. Решението и обявлението били
публикувани и в електронното досие на процедурата в раздел „Профил на
купувача“ на интернет страницата на ИАОС на 08.04.2019 г., в деня на
публикуването им в РОП. Обявлението за обществената поръчка било
публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз на 09.04.2019 г.,
под № 2019/S 070-165535. На същата дата, на профила на купувача на
възложителя била публикувана и документацията за участие в обществената
поръчка, в т.ч. били публикувани на отделни файлове одобрени образци на
документи, техническа спецификация, списък на лабораториите, проект на
договор, ЕЕДОП, както и „Критерий за възлагане на поръчката. Методика за
определяне на комплексната оценка на офертите“. В обявлението за
откриване на процедурата и в Методиката за оценка от документацията за
участие, Възложителят определил критерий за възлагане на поръчката
2
„оптимално съотношение качество/цена“ по смисъла на чл.70, ал.2, т.3 от
ЗОП, като било посочено, че комплексната оценка на всеки участник се
получава като сума от оценките на офертата по два показателя и техните
относителни тежести: - Показател П1 - „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“, с относителна тежест в комплексната оценка - 60
% и максимален брой точки - 100; - Показател П2 - „Ценово предложение“, с
относителна тежест в комплексната оценка - 40 % и максимален брой точки -
100, и се изчислявал по формулата: П2N = (ЦПmin / ЦПn) х 100, където П2N
била оценка на ценовото предложение на участника N; ЦПmin била най-
ниската предложена от участник, цена за изпълнение на поръчката (в лева,
без ДДС); ЦПN била предложената от участника N цена за изпълнение на
поръчката (в лева, без ДДС). Максималната стойност на П2N била 100 точки
и се давала на участника, предложил най-ниска цена. Комплексната оценка се
изчислявала за всеки отделен участник по следния начин: KON = П1N х 0,60
+ П2N х 0,40, с максимална стойност 100 точки.
В срока за подаване на поръчки е подадена една оферта от Обединение
„АНБ 2019“.
Със Заповед № 146/14.05.2019 г. е назначена комисия, която да разгледа и
оцени получените оферти.
Осъщественото от назначената комисия е описано в протокол
№1/14.05.2019 г. и протокол №2/21.05.2019 г. След като при отваряне на
офертата на участника в процедурата, комисията е установила, че офертата
отговаря на поставените от възложителя критерии и не са налице основания
за отстраняване, същата е пристъпила към разглеждане и оценка по
утвърдената методика, на техническото предложение на участника. В
Протокол № 1 са били отразени действията й при оценка по показателя
„Предложение за изпълнение на поръчката“ въз основа на предварително
обявената методика за оценка, като участникът е получил максималния брой
точки (100 т.). В Протокол № 2 били отразени действията на комисията при
оценка по показателя „Предлагана цена“ въз основа на предварително
обявената методика за оценка, , като участникът е получил максималния брой
точки (100 т.). На основание чл.109 от ЗОП, комисията е предложила на
възложителя да сключи договор за обществена поръчка с класирания на
първо място и по двете обособени позиции с единствения участник
Обединение „АНБ 2019“. Изготвен бил цялостен и окончателен доклад за
работата на комисията по смисъла на чл.103, ал.3 от ЗОП, подписан от всички
нейни членове на 22.05.2019 г. и предаден на възложителя.
На 19.06.2019 г. е сключен договор №3754/19.06.2019 г. между ИА „ОС“,
представлявана от жалбоподателя Г.Б. - изпълнителен директор и Г.ИГ. -
началник отдел „Финанси и стопанско управление“ (ФСУ), като
„възложител“ и Обединение „АНБ 2019“, представлявано от М.Б.ХР., като
„изпълнител“, с предмет: „Изпитване за определяне на приоритетни вещества
в биота“ на стойност 1 010 000 лв. без ДДС и 1 212 000 лв. с ДДС.
3
Въз основа на установените обстоятелства проверяващите приели, че в
методиката не се съдържала дефиниция за „ефективни“ мерки за вътрешен
контрол на 6 екипа от експерти, както и не били посочени условията, на които
предложените мерки/начини следвало да отговарят, за да бъде осигурено
успешното и качествено изпълнение на дейностите. Не ставало ясно дали
предложените мерки за вътрешен контрол се отнасяли до контрола върху
персонала от организационна гледна точка, до контрола върху качеството при
изпълнението предмета на поръчката (вземане на проби и анализ), или до
контрола върху персонала за спазването на графиците и сроковете за
изпълнение на поръчката. Имало неяснота относно това дали „предложените
начини на взаимодействие“ били част от съдържанието на мерките за
вътрешен контрол, които се предлагали в офертата, или участниците следвало
да предложат мерки за вътрешен контрол на екипа от експерти и отделно
начини за взаимодействие между експертите, както и с възложителя. Предвид
на това заложеният по т. 4 надграждащ елемент не осигурявал на участниците
достатъчно информация за правилата, които щели да се прилагат при
определяне на оценката по показателя П1 „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“ и създавал предпоставки за субективно и неясно
тълкуване, относно това какво ще се оценява и как ще се извърши
съпоставката между различните оферти. По този начин оферти с различно
качество щели да получат еднаква оценка, което обективно не съответствало
на изискванията за сравнение и обективно оценяване на техническите
предложения. Липсата на дефиниция за „ефективни мерки“ и за „качествено
изпълнение“ давала възможност за разнопосочно и субективно
интерпретиране от членовете на комисията за извършване на подбор на
участниците. Подобен подход предпоставял неяснота относно това какво би
следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания
за допустимост на офертата, за да получат по-голям брой точки, съответно по
какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка дали
предложените мерки, представени в офертата са „ефективни“ или
предложеното изпълнение е „качествено“. Прието било от проверяващите, че
показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед
степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното
оценяване. Липсата на точни и конкретни указания в изискванията на
възложителя за присъждане на определения брой точки, не давала
възможност за обективна оценка, основана на измерими критерии и
обуславяла възможност за субективизъм в процеса на оценяване. В тази
връзка било прието, че жалбоподателят Г.Л.Б., в качеството му на
изпълнителен директор и възложител на обществени поръчки е нарушил
разпоредбата на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от ЗОП.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 29.07.2021 г. от главен финансов инспектор В.Г.К. срещу Г.Л.Б. за
нарушение на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от ЗОП. Същият е връчен лично на
жалбоподателя на 29.07.2021 г., т.е. в деня на съставянето му. Постъпило е
4
писмено възражение срещу съставения акт с вх. №11-01-686/02.08.2021 г.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление №11-01-686 от 26.01.2022 г. от съответния компетентен орган
по чл.47, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, оправомощен по силата на Заповед №
ЗМФ-30/19.01.2022 г. на министъра на финансите, а именно: директора на
АДФИ. Същото е било връчено на жалбоподателя на 31.01.2022 г. по пощата
с обратна разписка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните доказателства: свидетелските
показания на К.. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не
намира помежду им съществени противоречия, поради които да се произнесе
защо приема едни, а отхвърля други.
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, подадена в законовия 7-дневен срок,
като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното: Същите са
съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му е определено
в чл.127, ал.1 от ЗОП, а относно административно-наказващия орган, същият
черпи правата си въз основа на чл.127, ал.2 от ЗОП от заповедта за
компетентност № ЗМФ-30/19.01.2022 г. на министъра на финансите.
Не се констатираха служебно процесуални нарушения на чл.42 от ЗАНН и
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно,
съобразено с изискванията на процесуалните и материално-правни норми.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в акта и НП правна квалификация на същото.
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени в сроковете
предвидени в ЗАНН. Като в случая е налице специална норма чл.261, ал.1 от
ЗОП, съгласно който актовете за установяване на нарушения по този закон се
съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция
в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията
при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три
години от извършването на нарушението. Наличието на специална норма
дерогира приложението на общата норма на чл. 34 ЗАНН. Съдът, счита, че не
е налице нарушение и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като цитираната
разпоредбата, сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. От
атакуваното наказателно постановление се установява, че
административнонаказващия орган е изпълнил задълженията си относно
5
преценка на възраженията и събраните доказателства и изясняване на
спорните факти и обстоятелства във връзка с възражението на жалбоподателя,
тъй като в НП, е констатирано, че изложените във възражението доводи не
оборват установеното в АУАН и не могат да бъдат приети.
Съдът служебно не констатира пороци в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, както и
липсващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
тях са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Съдът не установи несъответствие между
техните обстоятелствени части – заедно и поотделно, те са в синхрон
помежду си, липсва неправилна правна квалификация на административното
деяние, то е идентично описано, както в акта, така и в атакуваното НП.
Административнонаказващият орган е преценил цялостно и обективно
събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно,
съгласно депозираните по нея писмени такива е достигнал до извода, че е
налице осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни
в обратната посока липсват.
Разгледана и по същество жалбата се явява неоснователна, поради
следното:
В разпоредбата на чл.5 от ЗОП са лимитативно изброени лицата, които
могат да бъдат възложители на обществени поръчки.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.7, т.2 и т.3 б. „б“ от ЗОП, в
документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и
начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава
възможност да бъдат сравнени и 8 оценени обективно техническите
предложения в офертите; да осигурява на кандидатите и участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне
на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от
комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. По делото
категорично се доказа от обективна страна, че ИА „ОС“ е бюджетна
организация, тя е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен
разпоредител с бюджет към министъра на околната среда и водите, като
изпълнителният директор на агенцията възлага обществени поръчки в
рамките на своята компетентност, тоест той е публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП. За периода от
03.09.2018 г. до 04.02.2020 г. жалбоподателят Г.Л.Б. е бил изпълнителен
директор на ИАОС. На 05.04.2019 г. жалбоподателят Б., в качеството си на
изпълнителен директор на ИАОС е открил процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Изпитване за определяне на приоритетни
вещества в биота“. Възложителят е определил критерий за възлагане на
поръчката „оптимално съотношение качество/цена“ по смисъла на чл.70, ал.2,
т.3 от ЗОП, като било посочено, че комплексната оценка на всеки участник се
6
получава като сума от оценките на офертата по два показателя и техните
относителни тежести: - Показател П1 - „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“, с относителна тежест в комплексната оценка - 60
% и максимален брой точки - 100; - Показател П2 - „Ценово предложение“, с
относителна тежест в комплексната оценка - 40 % и максимален брой точки -
100, и се изчислявал по формулата: П2N = (ЦПmin / ЦПn) х 100, където П2N
била оценка на ценовото предложение на участника N; ЦПmin била най-
ниската предложена от участник, цена за изпълнение на поръчката (в лева,
без ДДС); ЦПN била предложената от участника N цена за изпълнение на
поръчката (в лева, без ДДС). Максималната стойност на П2N била 100 точки
и се давала на участника, предложил най-ниска цена. Комплексната оценка се
изчислявала за всеки отделен участник по следния начин: KON = П1N х 0,60
+ П2N х 0,40, с максимална стойност 100 точки. За показател П1 - „Качество
на предложението за изпълнение на поръчката“, в методиката е посочено, че
чрез показателя „Качество на организацията на персонала, на който е
възложено изпълнението на поръчката“ се оценявала предложената система
за организацията и ефективното управление на човешките ресурси,
ангажирани в изпълнението на работите, предмет на обществената поръчка.
Като в случая възложителят е одобрил документация за участие в
процедурата, съдържаща „Методика за определяне на комплексната оценка на
офертите“, непозволяваща сравняването и оценяването обективно на
техническите предложения в офертите, както и неосигуряването на
кандидатите и участниците на достатъчно информация за правилата, които ще
се прилагат при определяне на оценката по показател П1 „Качество на
предложението за изпълнение на поръчката“, като не е посочен начина за
оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Съгласно изискванията на ЗОП, показателите следва да са със стриктно
формулирано съдържание, като бъдат определени точни указания за
оценяването, с оглед възможността за определяне степента на съответствие на
офертата с изискванията за изпълнение на предмета на поръчката.
Методиката следва да съдържа 11 показатели за оценка, които не водят до
субективна преценка от страна на комисията и да съдържат ясни указания
относно обстоятелствата, съдържащи се в офертите, които ще подлежат на
оценка. Всеки участник следва да има възможност да се запознае с
параметрите, които ще се оценяват и съответно ще доведат до подготвяне на
икономически най-добро предложение за възложителя. В този смисъл е
недопустимо залагане на показатели в методиката за оценка, от които не става
ясно по какъв начин участниците следва да подготвят своите предложения, за
да могат да бъдат оценени с максимален брой точки по този показател,
съответно как ще се извършва определянето на оценките от комисията за
провеждане на процедурата и въз основа преценката на кои конкретни
параметри в офертите ще се присъжда съответният брой точки. Видно от
утвърдената методика, оценката по показател П1 „Качество на предложението
за изпълнение на поръчката“ е предвидено да се извършва по четиристепенна
7
скала, като присъждането на съответния брой точки е в зависимост от
липсата/наличието на определени обстоятелства с четвърто надграждащо
обстоятелство: „Предложени са ефективни мерки за вътрешен контрол на
екипа от експерти, предложените начини за взаимодействие между
експертите и предложените начини на взаимодействие с Възложителя
осигуряват успешното и качествено изпълнение на дейностите“. В методиката
липсва дефиниция за „ефективни“ мерки за вътрешен контрол на екипа от
експерти, както и не са посочени условията, на които предложените
мерки/начини следва да отговарят, за да бъде осигурено успешното и
качествено изпълнение на дейностите. Не става ясно дали предложените
мерки за вътрешен контрол се отнасят до контрола върху персонала от
организационна гледна точка, до контрола върху качеството при
изпълнението предмета на поръчката (вземане на проби и анализ), или до
контрола върху персонала за спазването на графиците и сроковете за
изпълнение на поръчката. Липсва яснота относно това дали „предложените
начини на взаимодействие“ са част от съдържанието на мерките за вътрешен
контрол, които се предлагат в офертата, или участниците следва да предложат
мерки за вътрешен контрол на екипа от експерти и отделно начини за
взаимодействие между експертите, както и с възложителя. За да бъде
методиката за оценка законосъобразна, тя трябва да бъде създадена така, че
при нейното прилагане да се стигне до обективно, прозрачно и конкурентно
класиране на офертите. Заложеният по т.4 надграждащо обстоятелство в
действителност не осигурява на участниците достатъчно информация за
правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по показателя
П1 „Качество на предложението за изпълнение на поръчката“ и създава
предпоставки за субективно и неясно тълкуване, относно това какво ще се
оценява и как ще се извърши съпоставката между различните оферти. По този
начин оферти с различно качество биха получили еднаква оценка, което
обективно не съответства на изискванията за сравнение и обективно
оценяване на предложенията. Липсата на дефиниция за „ефективни мерки“ и
за „качествено изпълнение“ предполага възможност за разнопосочно и
субективно интерпретиране от членовете на комисията за извършване на
подбор на участниците. Подобен подход води до неяснота относно това какво
би следвало да включат в офертите си участниците над минималните
изисквания за допустимост на офертата, за да получат по-голям брой точки,
съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши
оценка дали предложените мерки, представени в офертата са „ефективни“
или предложеното изпълнение е „качествено“. Показателите следва да са със
стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са
определени точни указания за тяхното оценяване. Липсата на точни и
конкретни указания в изискванията на възложителя за присъждане на
определения брой точки, не дава възможност за обективна оценка, основана
на измерими критерии и обуславя възможност за субективизъм в процеса на
оценяване. Предвид на това действително методиката за оценка, съдържаща
8
се в одобрената с Решение № 11/05.04.2019 г. на изпълнителният директор на
ИАОС документация за поръчката, не дава възможност да бъдат сравнени и
оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигурява на
кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при определяне на оценката по показател П1 - „Качество на
предложението за изпълнение на поръчката“, като не посочва начинът за
оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка и това
от обективна страна представлява нарушение на чл.70, ал.7, т.2 и т.3, б. „б“ от
ЗОП. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по
делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение, а
именно – методиката за оценка, съдържаща се в одобрената с Решение
№11/05.04.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ОС“ документация за
поръчката, която не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите и не осигурява на кандидатите и
участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по показател П1 „Качество на предложението за
изпълнение на поръчката“, не посочвайки начина за оценяване от комисията с
конкретна стойност чрез експертна оценка.
От обективна страна - на 05.04.2019 г., в качеството си на възложител,
доколкото е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на ИА „СО“, с
Решение № 13/05.04.2019 г. е одобрил документация за поръчката, в която е
била и методиката за оценка, макар да е имал обективната възможност да не я
одобрява.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, в нейната разновидност
небрежност.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.253, ал.1 от
ЗОП, предвиждащ наказание глоба в размер 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лева за възложител,
който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл.70, ал.7, 9
или 10. Размерът на сключения договор №3754/19.06.2019 г. между ИА „ОС“
и Обединение „АНБ 2019“ е на стойност 1 010 000 лв. без ДДС, 1 212 000 лв.
с ДДС. Предвид установеното правило за определяне размера на санкцията,
разписано в чл.253, ал.1 от ЗОП, то размерът на глобата за установеното
нарушение се определя в размер 2 на сто от 1 212 000 лв. или 24 240 лв. и
съобразявайки ограничението, заложено в чл.253, ал.1 от ЗОП относно
максималния стойностен праг на глобата, която може да бъде наложена,
същата следователно е в размер на не повече от 5 000 лв. Предвид което
наложената административна санкция: глоба в размер на 5 000 лв. е
съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН от
административнонаказващия орган. Като съдът намира, че вида и размера на
същата ще изпълни целите на административното наказване, посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
9
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г.
на ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай.
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и не приема, че нарушението съставлява маловажен случай, поради следното:
Нарушението е формално, поради което евентуалната липса на вреди не
може да доведе до извод за неговата маловажност. Целта на въведеното
законово изискване е да е налице прозрачност, публичност, яснота и
отчетност при изразходването на средствата във връзка с дейността на ИА
„ОС“, която е бюджетна организация. Административното нарушение не се
различава по характер от другите такива от същия вид, а и пряко рефлектира
върху прозрачността и ефективност при разходването на средствата в
публичния сектор, като по този начин се дерогира принципа на публичност и
прозрачност и то в немалка степен, като един от основните, предвидени в
ЗОП.
По тези съображения наказателно постановление следва да бъде
потвърдено по изложените по-горе съображения като законосъобразно.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на АДФИ, който се
е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не
такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63, ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
10