Мотиви към присъда №1/15.01.2018 г. по НОХД № 65/2017 г. на КнОС /изготвени на 26.01.2018 г./.
Съдебното производство е образувано по
повод внесения от Окръжна Прокуратура – Кюстендил обвинителен акт против К.М.М., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, с основно образование, безработен за престъпление по чл.
249 ал.1, пр.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Производството е по общия ред и е
разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1, пр.1 и пр.2 от НПК. В
разпоредително заседание на 27.11.2017 г. съдът е предоставил на страните
възможност да изразят становището си по въпросите, отразени в разпоредбата на
чл.248 от НПК, като от тях не са посочени процесуални нарушения, обуславящи
връщане на делото на прокурора, както и съдът не е констатирал наличие на
такива нарушения, поради което е насрочил делото в съдебно заседание по общия
ред.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Намира
същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и
моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и
глоба в размер на получената от него сума.
В съдебно заседание служебният
защитник на подсъдимия М. се спира само на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия. Счита, че наказанията следва да се определят
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието
лишаване от свобода се наложи за минимален срок, дори под минимума от две
години лишаване от свобода. Счита, че не следва да му бъде налагано
кумулативното наказание глоба.
Окръжният съд след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К.М.М.
се познавал от години със свидетеля В.М..
През месеците октомври, ноември и декември 2015 г. подсъдимият работил към
фирмата на М. и често заедно пътували в командировка в страната. По време на
пътуванията подсъдимият узнал данните от притежаваната от свидетеля М. кредитна
карта VISA Classic *****, издадена
от “Уникрудит
Булбанк“ АД на В.К.М. – както номера на картата, така и CVC-кода, отпечатан фабрично върху гърба на картата.
На 17.11.2015 г. подсъдимият заредил играта, която играел в
интернет – „bg.xpr0.com“ с реални пари като използвал данните от
посочената кредитна карта на свидетеля В.М.. Посочената игра имала платени
опции чрез използването на които всеки играч прогресирал по-бързо в нея. Поради
това подсъдимият М. често използвал платените опции на играта, като винаги
въвеждал данните от номера на банковата карта на свидетеля В.М.. Платените
опции на играта били с различна стойност. Подсъдимият продължил да играе играта
и да използва платените й опции като въвеждал номера на банковата карта до
31.12.2015 г. На 30.12.2015 г. свидетелят В.М. при опит да заплати стока в
магазин „***“
в гр. ***
установил, че плащането не може да бъде осъществено
поради липса на кредитен лимит. Свидетелят веднага посетил офис на „Уникредит
Булбанк“ в гр. ***, откъдето му била издадена кредитната карта, при което
се констатирало, че за времето от 17.11.2015 г. до 29.12.2015 г. са извършени
транзакции по интернет без негово знание и съгласие. На 05.01.2016 г. свидетелят В.М.
подал в офиса на „Уникредит Булбанк“ гр. *** молба с
входящ номер 0509-07-00083/05.01.2016 г. с цел установяване на начина, по който
са извършени плащанията без неговото знание и съгласие. Установило се, че
подсъдимият М. е използвал данните от банковата карта на свидетеля В.М. 67 пъти
за периода от 17.11.2015 г. до 31.12.2015 г., като стойността на посочените
транзакции възлиза на 1031,49 лева. Впоследствие подсъдимият М. признал пред
свидетеля В.М., че именно той е използвал данните от картата му за да играе на
онлайн игра, като дори обещал да му възстанови постепенно сумата, която е
проиграл на играта. Подсъдимият обаче не възстановил сумата на свидетеля В.М. и
последният подал сигнал в полицията.
Изложената фактическа обстановка е безспорно установена
по делото. Тя се потвърждава напълно от съвкупния доказателствен материал,
включващ: обясненията на подсъдимия К.М.М., дадени
пред съдия на досъдебното производство /приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК/, показанията на свидетелите В.К.М., Р.Л.Л., В.К.Ч., заключението на съдебно-техническа експертиза
/прието на основание чл.282, ал.3 от НПК/ и множеството писмени доказателства.
Описаната фактическа обстановка кореспондира
с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се
оспорва от страните.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на разпитаните по делото трима свидетели В.К.М., Р.Л.Л., В.К.Ч., тъй като те са последователни, непротиворечиви,
относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти. От показанията на свидетеля В.М.
се установява, че същият е пътувал често с подсъдимия М. в командировки, при
което двамата са спели в една стая. Свидетелят М. категорично отрича да е писал
на листче номера на кредитната си карта, респ. други данни, свързани с кредитната
му карта, което е в противоречие с обясненията на подсъдимия, дадени на етапа
на досъдебното производство, че при една от командировките в гр. ** в началото
на месец ноември бил намерил листче с написани на него телефонни номера и номер
на банкова сметка, ***, че е на свидетеля В.М.. Подсъдимият М. е признал пред
свидетеля М., че е играл платена игра, на която е изразходвал сумата от
кредитната карта на посочения свидетел. Съдът намира, че макар и да не е
установено по делото точно как подсъдимият е разбрал данните от кредитната
карта на свидетеля В.М., знанието у подсъдимия е било налице след съвместните
им командировки със свидетеля В.М. в страната в началото на месец октомври 2015
г. Независимо дали е намерил листче с написана на него банкова сметка /***/ или
случайно е видял данните, записани върху кредитната карта на свидетеля В.М., от
самите обяснения на подсъдимия М. се установява, че той е знаел, че тези данни
не принадлежат на него самия и в този смисъл, че това са данни от платежен
инструмент, който е чужда собственост и не е издаден на името на подсъдимия. От
показанията на свидетеля Р.Л. се установява, че при направените плащания от
кредитната карта на свидетеля В.М. не е бил необходим PIN-код, а е било достатъчно само да се
въведат данните отразени върху самата кредитна карта – номера на картата, името
на картодържателя и CVC-кодът, отпечатан фабрично върху гърба
на картата, за да може да се осъществи плащането при участието в онлайн играта
чрез системата PAYPAL,
т.е. в случая не се е изисквало посочване нито на PIN-код, нито на код за сигурност като
предпоставка за извършване на плащането, което е улеснило подсъдимия при
въвеждането на данните от кредитната карта на свидетеля М., тъй като не е било
необходимо да се узнае PIN-кодът,
който е известен по начало само на титуляря на банковата карта, за да се
извършат плащанията по описания по-горе начин.
От показанията на свидетеля В.Ч. се
установяват обстоятелствата, при които подсъдимият М. е извършил деянието,
предмет на повдигнатото му обвинение, като същият потвърждава изявленията на
подсъдимия, дадени на етапа на предварителната проверка по случая, като
неговите показания кореспондират с останалите доказателства по делото –
показанията на свидетелите В.М. и Р.Л., обясненията на подсъдимия, както и
събраните писмени доказателства, изготвената експертиза.
От заключението на приетата в
условията на чл.282, ал.3 от НПК съдебно-техническа експертиза се установява
механизмът на извършеното престъпление, посредством какъв платежен инструмент е
извършено престъплението, посочени са точно периодите, респ. отделните дати,
когато това престъпление е извършено, както и точната сума, на която възлиза
сборът от плащанията, осъществени от подсъдимия М. към дружеството „Геймрил“АД.
Съдът кредитира писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на доказване и не се оспорват от страните.
Съдът
кредитира в по-голямата им част дадените от подсъдимия М. на досъдебното
производство обяснения, тъй като в основната си част те са в унисон със
събраните по делото доказателства и са логични. Единствено съдът не дава вяра
на обстоятелството, че подсъдимият е намерил листче със записани върху него
телефонни номера и банкова сметка, ***съдимия, тъй
като това се опровергава от показанията на свидетеля В.М., който е категоричен,
че никога не е записвал данните от картата си на листче, с оглед сигурност,
както и че не е записвал PIN-кода
си някъде по същите съображения. Тази позиция съдът намира за обяснима, тъй
като противното би противопоставило пряко подсъдимия на свидетеля В.М., което
вероятно той е желаел да избегне с изразяването на своята позиция по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна и от субективна страна
признаците на състава на престъплението
по чл. 249, ал.1, прл.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
тъй като през периода от 17.11.2015 г. до 31.12.2015 г. в гр. ***,
обл.
Кюстендил, при условията на продължавано престъпление – когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
шестдесет и седем пъти е използвал данни от платежен инструмент – банкова
кредитна карта VISA Classic №****, издадена от „Уникредит
Булбанк“ АД на В.К.М. с ЕГН:********** и постоянен адрес ***, въвеждайки кода
за оторизация на неприсъствено плащане, без съгласието на титуляря й, за да
извърши онлайн разплащания в сайта „bg.xpr0.com“, собственост на „Геймрил“АД
гр. София, през системата „Paypal“ до търговец, регистриран като ****, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление и извършените 67 броя транзакции възлизат на сума в общ размер на
1031,49 /хиляда и тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/ лева.
От обективна страна е безспорно
установено, че подсъдимият М. е използвал платежен инструмент по смисъла на
чл.93 т.24 от НК, какъвто представлява кредитната карта VISA
Classic №***, издадена от „Уникредит
Булбанк“ АД на В.К.М.. В конкретния случай подсъдимият М. е осъществил деянието
си чрез въвеждане на кода за оторизация на неприсъствено плащане за да извърши
онлайн разплащания в сайта „bg.xpr0.com“,
собственост на „Геймрил“ АД гр. София, през системата
„Paypal“
до търговец, регистриран като *****.
За извършването на транзакциите посредством кредитната карта е липсвало съгласие
на нейния титуляр – В.М., който, като оправомощен
ползвател на платежни услуги, е разполагал с персонален идентификационен номер,
определен от издателя на картата. Използването на платежния инструмент е
извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, доколкото са налице 67 деяния, които осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление – това по чл.249, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От субективна страна, престъплението е
извършено при условията на пряк умисъл като форма на вината, тъй като
подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Целенасочените действия на подсъдимия за постигане на престъпния резултат –
въпреки, че е знаел, че използва данни от чужд платежен инструмент е продължил
многократно /в продължение на 67 пъти/ да използва този инструмент при
залагането в онлайн игра с платени
опции, което обуславя наличието на пряк умисъл у дееца при извършване на
множеството деяния от продължаваната му престъпна дейност. Подсъдимият М. е
използвал чуждия платежен инструмент със знанието, че прави това без съгласието
на титуляря му и с желанието за своето неправомерно облагодетелстване чрез
извършването на 67 транзакции на парични суми от банковата карта на друго лице,
в случая свидетеля В.М..
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М. за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
особената част на НК, като вид и размер на санкцията за това престъпление, като
прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери обстоятелството, че подсъдимият е осъждан, а като
смекчаващи отговорността обстоятелства - изразеното съжаление за стореното,
направените самопризнания, оказаното
съдействие при разкриване на престъплението.
При така отчетените от съда смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прецени, че нямат характера нито на
многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, поради което
прецени, че наказанието на подсъдимия М. следва да бъде определено по правилата
на. чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
взе предвид, че за престъплението по чл. 249, ал.1 от НК са предвидени две
кумулативни наказания: лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба до двойния
размер на получената сума, и след преценка на посочените по-горе отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната
и генералната превенция, тежестта на престъплението, съдът определи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода от две години лишаване от свобода. Съдът намери, че в
случая не би могло да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като се
отложи изтърпяването на наказанието на подсъдимия за определен срок, тъй като
подсъдимият е осъждан неколкократно на лишаване от свобода за извършени от него
престъпления от общ характер, за което към времето на извършване на деянието по
настоящото дело не е реабилитиран, а, освен това, съдът намира, че за
постигането на целите на наказанието и по-специално за поправянето на
подсъдимия следва същият да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Съдът намери,
че следва на подсъдимия да се наложи и кумулативно предвиденото наказание
глоба, чийто размер счете, че следва да е съизмерим със стойността на
извършените от същия преводи от чуждия
платежен инструмент.
Съдът намери, че в тежест на
подсъдимия М. следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 608,58
лева за извършената съдебно-техническа експертиза на етапа на досъдебното
производство.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл, съдът постанови присъдата си.
Председател: