МОТИВИ
към
Определение от 19.02.2020 г.
по
н.ч.д. № 232/20 г. по описа на СГС (НО, 30 с.)
Главният прокурор на РБ е направил на основание чл. 457, ал.1 НПК
предложение до Софийския градски съд за решаване на въпроси, свързани с
изпълнението на влязла в сила на 04.01.2019 г. присъда от 14.12.2018 г. на Районния
съд в гр. Малмьо (Кр. Швеция) по наказателно дело № В
5174/18 г., с която българският
гражданин М.Ц.А., с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Вълчедръм, е осъден
на общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА за
престъпления по пар.3, ал.1 и пар.
6, ал.3 от Закона за контрабандата на Кр. Швеция
(контрабанда на наркотици) и по пар.1, ал.1, т.4 и пар. 3, ал.3 от Закона за наркотичните вещества на Кр. Швеция (тежко престъпление с наркотични вещества).
Предложението за приспособяване на горепосочената присъда се поддържа в
откритото съдебно заседание от участващите страни – прокурора, осъдения А. (който
изразява недвусмислено съгласие за трансфера си) и неговия защитник (адв. И., САК).
СГС намери, че следва да приеме за изпълнение шведската присъда и то – по
реда на чл. 457 НПК, доколкото самата предварителна процедура между
компетентните органи на Р. България и Кр. Швеция е
започнала преди влизането в сила на специалния Закон за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода (в този смисъл - пар.
8 от ПЗР, в сила от 01.01.2020 г.).
С горепосочената присъда българският гражданин М.Ц.А., с ЕГН: **********,
е осъден на ЛС за срок от 5 години и 6 месеца за две отделни престъпления по пар.3, ал.1 и пар. 6, ал.3 от
Закона за контрабандата на Кр. Швеция (контрабанда на
наркотици) и по пар.1, ал.1, т.4 и пар. 3, ал.3 от Закона за наркотичните вещества на Кр. Швеция (тежко престъпление с наркотични вещества). В
обобщен вид, инкриминираната му дейност по делото обхваща две групи факти, към
които същият е бил съпричастен – реализирано на 04.06.2018 г. нерегламентирано
пренасяне пред шведската държавна граница на вещества, класифицирани според
местното законодателство като наркотични (таблетки, съдържащи трамадол и диазепам) и последващо съхраняване с цел разпространение (чрез
превозване в автомобил) на въпросните вещества на територията на Кв.Швеция,
извършено същия ден до откриването им от полицейските органи.
В периода от 05.06.2018 г. до 21.12.2018 г. осъденият А. е бил задържан в
условията на предварителен арест в гр. Малмьо. На 21.12.2018 г. е започнало
изпълнението на наложеното с присъдата наказание в Кр.
Швеция и същото е продължило до 17.12.2019 г., когато лицето е предадено на
българските власти и настанено в Затвора в гр. София за нуждите на настоящото
производство.
От посочените дотук обстоятелства е видно, че са налице всички юридически
основания постановената спрямо трансферирания български гражданин М.А. чужда
присъда да бъде адаптирана към спецификите на нашето законодателство и
наложеното с нея наказание да се изпълни на българска територия.
Налице са данни за съгласие между шведските съдебни власти и Главния
прокурор на РБ, както и изразено недвусмислено съгласие от осъдения за трансфер
на наказанието – чл. 453 НПК. От друга страна, въпросът със „съгласието“ се
явява ирелевантен, доколкото постановената срещу
българския гражданин присъда включва разпореждането за неговото експулсиране от
територията на Кр. Швеция и попада в хипотезата на
чл. 454, ал.1, т.1 НПК.
Двете деяния, за които е осъден, имат свой аналог съответно в чл. 242,
ал.2 НК (контрабандата на рискови наркотици чрез пренасянето им през държавната
граница, без знанието и разрешението на митническите органи) и в чл. 354а, ал.1 НК (държане на рискови наркотични вещества с цел разпространение). Фактите по
делото сочат, че е допустимо едновременното им подвеждане и под двата текста на
българския Наказателен кодекс, доколкото: първо – в процедурата по чл. 457 НПК
съдът е обвързан от правната преценка на държавата, постановила съответната
присъда и произнесла се по въпросите за деянието, вината и отговорността; и
второ – деянието по чл. 354а, ал.1 НК не се поглъща от това по чл. 242, ал.2 НК, когато държането на наркотичните вещества се извършва при различни условия
на време, място и обстановка, несвързани с пренасянето им през държавната
граница.
Шведският съд е наложил за двете престъпления едно общо наказание – 5
години и 6 месеца лишаване от свобода, което попада в границите и на двете
санкции по българското право, относими към рисковите
наркотични вещества, каквито са трамадолъл и диазепамът (по чл. 242, ал.2 НК – от 3 до 15 години ЛС; и
по чл. 354а, ал.1 НК - от 1 до 6 години
ЛС). Поради това в случая нормата на чл. 457, ал.4, изр.първо НПК не намира
приложение.
Изпълнението на наказанието в Р. България следва да бъде осъществено при
строг режим, доколкото е налице осъждане на лишаване от свобода за повече от 5
години – чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 457, ал.5 НПК, съдът намери, че от
общо определеното от шведския съд наказание, при изпълнението на санкцията в Р.
България следва да бъдат приспаднати следните периоди: а) предварителното задържане на осъдения А. за времето от
05.06.2018 г. до 21.12.2018 г.; б) времето на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Кр. Швеция от
21.12.2018 г. до предаването му на
органите на Р. България – 17.12.2019 г.; в)
времето от настаняването му в Затвора в гр. София (17.12.2019 г.) до влизане на
определението в сила.
По изложените съображения съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: