Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 22.06.2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен
съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 18.06.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 788 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявения иск е за установяване
съществуването на вземане, с правно основание чл. **2 във вр. с чл. 415 , ал. 1 ГПК
Гражданско дело № 788/2018г. по
описа на Районен съд- К. е образувано по предявен иск от К.В.К., ЕГН **********
с адрес: *** чрез мл. адв. К.Л. *** със съдебен адрес:*** против А.Р.Ж., ЕГН **********
***, с правно основание в чл. **2 от ГПК
с цена на иска 2 500,00 лева.
В исковата молба се сочи, че на 12.05.2017 г., в гр. С., ответникът А.Р.Ж. издал в полза на К.К.
запис на заповед, в размер на 2 500.00 лв., като се задължил неотменимо и
безусловно, без протест и без разноски, на датата на падежа 31.12.2017 г. да му
заплати сумата по записа на заповед. Същият бил авалиран
от Б.Х.С. при условията на издаването му. Твърди, че към настоящия момент плащане не било извършено
от издателя и авалиста.
Сочи, че подал в съда заявление по
чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжниците за плащане на сума в общ размер 2500 лв., както и за заплащане
на законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимата сума. Било образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа
на Районен съд К., по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, но в законоустановения срок длъжникът А.Ж. подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Сочи, чу издаденият запис на заповед
съдържал всички законови реквизита, ответникът изразил волята си да се задължи
него, но не извършил плащания след
настъпването на падежа.
Моли съда да постановите решение, с което да признаете за
установено съществуването на вземането на К.В.К. от А.Р.Ж., а именно:
- сумата 2500 лв.(две хиляди и
петстотин лева), представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед, издаден
на 12.05.2017 г., с падеж 31.12.2017 г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея. Сочи, че
искът е недопустим и неоснователен.
Твърди, че на 07.10.2015 г. започнал работа, като букмейкър
в към ЕТ "*******." на Б.Х.С. - авалист по
процесният запис на заповед, а К.К. познавал
служебно, като областен координатор на „*********" ООД за гр. С.. Б. С. му споделил, че юридическото лице,
собственик на този пункт ще се смени, но той отново ще отговаря за него в
качеството си на пълномощник. Новата фирма
- "*********" ЕООД била собственост на С. М. Б.. По същото
време в гр. К. фалирал друг пункт и Б.С.
заедно с К.К. решили
да вземат този пункт. Тогава Б.С. му направил предложение да му
прехвърли пунктът, в който работил. В тази връзка открил фирма -„****"
ЕООД. Сочи, че Б.С. идвал в пункта и
вземал оборота, натрупан до момента без да дава обяснения. Твърди, че на *****.2017
год. отишли при К.К. - областния координатор на „*********"
ООД за гр. С. и на него и на Б.С. им били дадени комплект от документа, които
подписали. Сочи, че лично не се запознал
със съдържанието им, понеже му било казано, че това била необходимата
документация във връзка с прехвърлянето на пункта.
Твърди, че не знаел, че се оказал
издател на процесната запис на заповед за сума, която не дължал. Сочи, че на същата дата и време се оказал издател и на
друг запис на заповед за сума в размер на 6000 лв.
Твърди, че никога не бил получавал
от К.К. парични средства и не бил обещавал да му дава
такива и на 12.05.2017 год. бил на работа в пункт със сиг.
№ 08 - 31, находящ се на адрес гр. К., бул. „23 ПШП" №31 през целия ден и не е имал възможност да присъства в гр.
С..
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от К.В.К. против А.Р.Ж. иск за установяване на вземане за
претендираните суми, като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски.
Ищецът, редовно призован за датата
на съдебното заседание чрез процесуалния си представител, взима становище исковата молба да бъде уважена.
Редовно призован за датата на
съдебното заседание, ответникът чрез процесуалния си представител моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Съдът,
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 08.01.2018 г. в РС-К. е било заведено от К.В.К. против
А.Р.Ж. и Б.Х.С. заявление по чл. 417 ГПК,
по което е образувано частно гражданско дело № ***/2018 г. по описа на РС - К..
Видно от заявлението, в точка 9 заявителят е
индивидуализирал паричното вземане, а именно: 2500.00 лв. – вземане по запис на
заповед, издаден на 12.05.2017 г, като заявителят в заповедното и ищец в исковото
производство е посочил, че желае присъждане и на законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Със Заповед
№ **/09.01.2018 г. РС - К. е приел, че са налице предпоставките на чл. 418 от ГПК за уважаване на Заявлението, поради
което е разпоредил длъжникът А.Р.Ж. с ЕГН ********** с адрес: ***, и Б.Х.С., ЕГН **********
с адрес: ***, солидарно да заплатят на кредитора К.В.К., ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. К.П.Л.,***, офис 11, тел.: 0883 463 282,
сумата: 2500,00 лева /две хиляди и петстотин лева/ главница; законната лихва
върху главницата от 05.01.2018 г. до изплащане на вземането; 379,00 лева
разноски по делото, от които 50,00 лв. държавна такса и 329,00 лв. адвокатско възнаграждение. Издаден е
изпълнителен лист от дата 09.01.2018г.
На 21.02.2018 г. длъжникът е депозирал Възражение, в
което заявява, че не дължи изпълнението на вземането по издадената Заповед № **/09.01.20018г.
за изпълнение на парично задължение.
От представения запис на заповед се установява, че А.Р.Ж. безусловно и
неотменимо се е задължил срещу представяне на записа на заповед да плати без
протест и без разноски сумата от 2500,00 лв. на поемателя К.В.К., като записът
на заповед е издаден на дата 12.05.2017 г. в град С. с падеж 31.12.2017 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
От дадените на осн. чл. 176 ГПК обяснения в открито
съдебно заседание от ищеца К.В.К., се установява, че на 12.05.2017 г. към 11,00
часа, лицата Б.С. и А.Ж. подписали
процесната запис на заповед в офиса му в град С., на ул. „*******“ № **. Сочи,
че сумата от записа на заповед била дадена като заем за
изчистване на текущи задължения, свързани с бизнес отношения между него и
ответника, който заем следвало да бъде
върнат за около 10 дни, докато ответникът щял да изтегли потребителски кредит .
От разпита на свидетеля П.М. М.,
без родство на страните, желае да свидетелства, се установява, че знае за
процесната запис на заповед от г-н К. /ищецът по делото/, с когото работили
заедно, като сочи, че не знаел подробности, само това, че същата била разписана
на 12-ти, около обяд в офиса на ищеца.
От разпита на свидетел С. Е. С., без родство със
страните, желае да свидетелства, се установява, че в ответникът по делото е
работил сам в букмейкърски пункт на „*********“ около
3 месеца, от месец април, 2017 г. Сочи, че собственик на пункта към онзи момент
бил Б.С..
Предвид така
установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявеният от К.В.К. положителен установителен иск е
с правна квалификация чл. **2, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване на съществуването на оспореното в заповедното
производство парично вземане.
Допустимостта на иска е установена след завеждане на
исковата молба , т.к. същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по
надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и има предмет
установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично
вземане, за което е издадена заповедта по чл. 417 ГПК, постановено незабавно
изпълнение на осн. чл. 418 ГПК.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК.
По делото ответникът оспорва обстоятелството да се е задължавал да заплаща сумата от 2
500,00 лв. по запис на заповед от 12.05.2017 г., оспорва обстоятелството, че е
получавал от ищеца парични средства, като твърди че подписал комплект от
документи, с което съдържание не се бил запознал, поради това, че му било
казано, че същите се отнасят за друга сделка между страните.
От
дадените в съдебно заседание обяснения от ищеца на осн. чл. 176 ГПК, се
установи, че страните по делото са имали договореност за даването на парите от
ищеца на ответника като заем.
Договорът
за заем е реален договор и законът не определя форма на сключването му. С
фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател
е налице сключен реален договор за заем.Договорът за заем е каузална сделка,
установяваща наличието на облигационни правоотношения между страните по него.
Записът на заповед е абстрактна, едностранна сделка и ценна книга, но неговия
характер не дава основание той да се разглежда отделно и откъснато от каузалното
отношение между страните, тъй като не може да има сделка без основание. В
случая тази каузална сделка, която се обслужва от абстрактната, е дадени в заем
пари. От съдържанието на процесният запис на заповед не става ясно защо е
издаден, тъй като с него ответникът заявява безусловното си задължение да
заплати на ищеца сумата от 2 500лв., но това е само негово едностранно
изявление и той не обективира сам по себе си
възникнало и съществуващо между страните заемно правоотношение. Това е така,
защото този документ не съдържа изявление за получаване на сумата, поради което
той няма характеристиките на разписка и от него не става ясно основанието на
поетото задължение за плащане. Не всяко плащане на суми от едно лице на друго
става въз основа на сключен договор за заем. Поетото едностранно задължение за
плащане може да се презумира като дължимо по договор
за заем, а следва несъмнено да бъде установено с допустимите от закона
доказателствени средства. Именно с дадените пари в заем от ищеца К. на ответника
Ж. за уреждане на „бизнес отношения“, се установява наличието на заемни
правоотношения между страните по делото- сключване на договор за заем и
предоставяне на определена парична сума.
Предвид
горното, съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Относно
разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. **2 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на
предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното
производство следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по
ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер
на 379,00 лв.
В производството по гражданско дело № 788/2018 г.
ищецът има разноски в общ размер на 459,00 лева, от които 50,00 лева държавна
такса и 409,00 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство
съдебни и деловодни разноски в размер на
459,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***
че дължи на К.В.К., ЕГН **********
с адрес: ***, чрез мл. адв. К.Л. *** по Заповед за изпълнение № **/09.01.2018
г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-К. следните суми: 2 500,00 лева /две хиляди и петстотин лева
и нула стотинки/ - главница по издадена запис на заповед от 12.05.2017 г., законната
лихва върху главницата, считано от 05.01.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Р.Ж.,
ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на К.В.К., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез мл. адв. К.Л. *** по Заповед за изпълнение № **/09.01.2018 г. по ч.гр.д. №
***/2018 г. по описа на РС-К., сумата от 379,00 лева /триста
седемдесет и девет лева и нула
стотинки/
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА
А.Р.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на К.В.К., ЕГН **********
с
адрес: ***, чрез мл. адв. К.Л. *** направените съдебни и деловодни разноски в
размер на 459,00 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и нула стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С..
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ ***/2018 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ