П Р
О Т О
К О Л
Град
София, 16 май 2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
БОЖИДАР КАЧУРОВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 4784 по описа за 2017 година.
На именното повикване /поради липса на зала, делото започва в 11.45
ч./, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С.В.Г.
– редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв.В.Д. – от САК, надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ – редовно призован, изпраща процесуален представител – гл.инспектор Д. А.Т. – Началник сектор ЗО – Казичене при Затвора – гр.София, с
представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор от Затворническа служба на Чешката република – в
превод на български език, както и докладна записка от Инспектор СДВР на 5–та
група при Затвора – гр.София, изпратена с писмо рег. № 2409 от 18.04.2018 г.
във връзка с указания на съда от предходното с.з., които документи ПРЕДЯВИ на
страните – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат писмените
доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и като прецени относимостта на
постъпилите писмени отговори към предмета на настоящото производство, СЧИТА, че
същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство,
в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилия писмен отговор от Затворническа служба на Чешката република – гр.
Пилзен от 03.05.2018 г., под формата на оценка по отношение на осъденото лице С.Г.
– в превод на български език, както и писмен
отговор с рег. № 2409 от 18.04.2018 г., ведно с приложена към него докладна
записка на Инспектор СДВР на 5–та група при Затвора – гр.София, и първоначален
план на присъдата по отношение на осъдения Г..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателствени искания.
Адв.Д.: Няма да соча доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София Д. Т.:
Представям актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наказанието „Лишаване от свобода“.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представената актуална справка от Затвора – гр. София, на
останалите страни – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на представената от Затвора – гр.София актуална
справка, отразяваща изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение
на осъдения Г. наказание „Лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА,
че същата следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство представената от Затвора – гр.София актуална справка – рег. № 2967 от 15.05.2018 г.,
отразяваща изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на
осъдения Г. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма спор по това, че молбата на осъденото лице
относно условно предсрочно освобождаване, е процесуално допустима – същият е
изтърпял необходимия минимум от наказанието „Лишаване от свобода“, за да има
право на такава молба.
На следващо място обаче,
се касае именно за право, което следва да бъде обосновано с не просто дължимо
поведение, а с трайно във времето поведение, което да обективира извод в
затворническата администрация, че лицето се е поправило, респективно са
изпълнени целите на чл.36 НК – той да се е поправил в личен план, да е предупредено
обществото за престъплението, което е извършил, както и да се въздържа от
подобни деяния. Считам, че доказателства в затворническото досие за такова
примерно поведение напълно отсъстват – не може да се отрече, че той не е
наказван, което е една добра характеристична проява, но не е и награждаван. От
днес представените доказателства видяхме, че подобно е било поведението му и в
Затвора – гр.Пилзен, където също не е бил награждаван и/или наказван, но дотук
спират податките за добро поведение на лицето. Оттам нататък неговото примерно
поведение и доказателства за такова отсъстват, тъй като полаганият от него труд
не е бил с желание. Няколко пъти, и в Затвора – гр.Пилзен, и в Затвора –
гр.София, Г. е отказвал да изпълнява дължимо поведение спрямо правилниците на затворите,
отказвал е и на двете места полагането на труд, който счита, че не е бил
подходящ за него и според оценките на администрациите в двата затвора, не е
изпълнявал задълженията си адекватно и с необходимото старание.
Освен това, много съществена
информация, която е доловена от администрацията е, че осъденият има проблемни
зони, които не са преодолени, въпреки значителния му престой в местата за
лишаване от свобода, а такива са – отношението му към настоящото
правонарушение, както и мотивацията му, която е била финансова, и под влияние
на криминално обкръжение. Отношението му към правонарушението, извършено от
него, е посочено като силно изразена зона, с която се опитва да прикрие своите
нагласи, като се оправдава, че е лесно манипулативен и се влияе от криминални
лица. Освен това, той частично признава вредата която причинява – посочено е,
че не приема присъдата си, има проблеми в уменията си за мислене, въпреки, че е
с интелект над средния за общността. При него са установени рискове от вреди за
обществото – среден към висок, който е среден за него, но установено е нисък за
другите лишени от свобода и за администрацията. Доловени са и не са опровергани
с доказателства дефицитите по отношение нагласите му за водене на
законосъобразен начин на живот, липсват му способности за решаване и
разпознаване на проблемите, липсва дългосрочно целеполагане, има дефицит на
моделите, които са адекватни на обществените очаквания за въздържане от
законосъобразен начин на живот. Продължават да съществуват, въпреки престоя му
в Затвора – гр.Пилзен повече от 3 години, оправдателни нагласи по отношение
извършеното правонарушение. Всичко това в съвкупност ме кара да мисля, че
неговата молба за условно предсрочно освобождаване, е крайно необоснована на
този етап и се изискват още много усилия от негова страна, за да бъде тя
основателна по същество.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София Д. Т.:
Прокурорът беше достатъчно изчерпателен, изцяло се придържам към неговото
становище. От името на Началника на Затвора – гр.София, изразявам отрицателно
становище по повод инициираната молба от осъденото лице, по смисъла на чл. 437,
ал.2 НПК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Не следва да се
игнорират фактите, че оценката на риска към настоящия момент е 50 точки –
същата не е снижавана, като това се дължи на поведението на осъдения Г. в
условията на местата за лишаване от свобода. Това, че същият е работил, е
задължително право по чл.77 и следв. ЗИНЗС, но не са изпълнени основни етапи от
прогресивната пенетенциарна система, която по мнението на проф.Т., залага фундамента
на наказателно–изпълнителното право. Както в престоя си в Затвора – гр.Пилзен,
така и при престоя си в СЦЗ, лишеният от свобода няма награди, а престоят не е
никак малък. Към настоящия момент следва корекционната работа с осъденото лице
да продължи по изпълнение плана на присъдата.
Ето защо считам, че
инициираната молба е неоснователна.
Адв.Д.: Видно от приложената актуална справка в днешното съдебно заседание,
осъденият Г. към днешна дата е изтърпял 5 години, 1 месец и 2 дни, което е
много повече от предвиденото в закона изискване за ½ от наказанието,
което е в размер на 8 години „Лишаване от свобода“. Видно от тази справка, Г. е
изключително добър работник в затвора, отличава се със своето трудолюбие,
работи в механичен цех като „оператор–стругар“, където извършва обработка на
детайли и оперира цифрова програма със специална гилотина за изработка и
разкрояване на ламаринени листове. Видно от приложената трудова характеристика,
същият спазва трудовата дисциплина по време на работа и наложения ред в цеха, няма
дисциплинарни нарушения в работно време, демонстрира желание за работа и е
усъвършенстван, успял е да възстанови излязъл от работа универсален струг. Има желание
да се научи да работи и на машина от цех „Зелена енергия“. Г. показва добри
умения при работа с шлосерски инструменти и специализираните машини в цеха, участва
активно и в други производствени дейности в цеха, като изработката на работни
маси, стелажи, както и на каси за оръжие. Изготвената справка от Началника на
Затвора – гр.София, не е мотивирана и обоснована, и първоначално, при
образуване на настоящото дело не ставаше ясно защо е така, в последствие обаче,
това се разбра. От становището на НССДВР и доклада за лишения от свобода от ИСДВР
е видно, че изтърпяващият наказание „Лишаване от свобода“ Г. показва
дисциплинираност, изпълнителност, готовност да спазва законоустановените
правила, като трудовата му характеристика също е отлична. Становището на психолога
на Затвора – гр.София относно осъденото лице също е отлично – в същото
становище е отбелязано, че в повечето ситуации в работата или в ежедневието си,
Г. ще се стреми да спазва установените правила, а поведението му ще съответства
на очакванията когато поеме даден ангажимент, като всички останали биха могли
да разчитат на него. Същият не е допускал нарушения на реда и на дисциплината,
трудово ангажиран е, като изпълнява съвестно и отговорно задълженията си. Отсъствието
според психолога на трайни анти – социални нагласи, наличието на личностен
потенциал, както и съхранените контакти с най – близките му, неговото семейство,
които идват и в съдебните заседания, се явяват един ресурс, който намалява
риска от извършване на ново правонарушение. Изготвеният, приложен и приет по
делото първоначален план за изтърпяване на присъдата, е бланкетен и изобщо не е
съобразен с конкретния случай, а именно – при изготвянето му осъденият е бил
изтърпял вече 4 години и 3 месеца. Съгласно първа точка от плана – преценка на
минало поведение – 1 година, а Г. към момента има 5 години, 1 месец и 2 дни.
Съгласно втора точка от плана –подкрепа и мобилизация на нагласите за
законосъобразен начин на живот – 1 година, а Г. както посочих, към момента има
5 години, 1 месец и 2 дни. Съгласно трета точка от плана – промяна на
криминалния тип мислене – 1 година, при изтърпени 5 години, 1 месец и 2 дни.
Искам да посоча, че в Затвора – гр.Пилзен, осъденият е изтърпял около 4 години,
като от тази справка е видно, че той е работил, но ние трябва да си зададем
въпроса – по българските закони, както и по Европейската конвенция, едно
осъдено лице не би ли следвало да бъде приведено, след като е подало молба,
т.е. много по – бързо от тези 3 години, за да изтърпи наказанието си в Р
България. От българска страна, Прокуратурата е изпратила многократно молби за
неговото привеждане – той е работил в началото, а само последният месец е спрял
да работи, тъй като Чешките служби умишлено не са привели Г. в Р България и не
са изпълнили своите задължения по Европейската конвенция. Приложената от
Директора на Затвора – гр.Пилзен оценка на осъдения се вижда, че тя е добра –
няма награди, но няма нито едно наказание, в същото време той е работил, само в
края е спрял да работи, участвал е в провеждането на беседи със специалисти –
според справката, поведението и общуването на осъдения със служителите на
затвора са били на нужното ниво, поддържал е ред в личните си вещи и порядък на
обществените места на високо ниво.
Както вече посочих, Г. е
подавал множество жалби и сигнали до Прокуратурата на Р България, Омбудсмана и
до Инспектората, срещу някои служители от Затвора – гр.София, като тези сигнали
бяха потвърдени от последните инциденти, които се случиха в затвора и именно
затова, от справките на Директора на Затвора – гр.София първоначално всеки би
се объркал – гледа, че всички оценки са отлични, и в един момент – не
изпълняват целите на чл. 36. Тази справка от Директора на Затвора – гр.София е
именно във връзка с тези сигнали, защото същите са се потвърдили, от
Инспектората има проверки на тези служители, като някои от тях са и наказани.
Към делото беше приложена
докладна записка от Ж. С., техник–механик в ЦПО към ФЗД, който е пряк
ръководител на Г., като тази докладна записка касае поведение на осъдения и е
приложена 2 месеца след като Г. е написал сигнал именно срещу С. – абсурдно е
прилагането на такава докладна, такова лице да дава характеристика на осъдения,
при положение, че срещу него се води дисциплинарна проверка. Искам да посоча и
друго, което материалите по делото също доказват – когато се явихме с Г. в първото
съдебно заседание, той беше в една група, а след това, след като приложи
сведения, които разкриват неуредиците в Затвора – гр.София, осъденият беше
преместен незабавно в друга група, като целта беше да бъде смазан психически. Ето
защо, моля да уважите молбата на осъдения С.В.Г., за условно предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ С.В.Г.:
С оглед на това което
писах, започнаха репресиите срещу мен. Цели се едно отмъщение, но със
скорошните промени – уволнението на старото ръководство на Затвора – гр.София,
се доказа, че написаното от мен е пълна истина. На 15.02.2018 г. имах разговор с
администрацията на затвора и ми беше наредено да напиша, че нямам претенции за
квадратурата на обитаваната част в килията, и бях предупреден да спра да пиша,
иначе съм щял да си отседя в СЦЗ, нямало да видя положително становище, няма да
бъда пратен в ЗО „Казичене“, щял съм да бъда оставен до последния ден на
присъдата си в СЦЗ, и ще си търпя последствията затова. На 16.03.2018 г. бях на
изслушване при старото ръководство, при Директора г–н К., който ме нахока –
защо съм си дошъл в Р България, трябвало да си остана в Р Чехия. Тук е домът
ми, майка ми, семейството ми, всички, на някой му пречи това, че съм с висок
морал, с това, че не обичам кражбите и отказвам да бъда възпитан като
престъпник. Искам да живея нормално, има закони в Р България, тук нещата трябва
да се случват така, както е написано в дебелите книги. На който не му изнася, и
който върши неправомерни неща, виждаме – заплащат си с уволнения.
Относно работата – бил
съм напълно изпълнителен във всяко едно отношение, когато има заявка нещо да се
извърши, веднага отговарям към началника, поемам поръчката и я изпълнявам. Желанието
ми е, след 5 години отсъствие, да се прибера вкъщи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
С.В.Г.: Моля да бъда
предсрочно освободен.
СЪДЪТ след съвещание, след като
съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно
заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено
следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1 и следващите от НК.
Образувано е по повод депозирана
молба от осъдения С.В.Г., подадена чрез неговия защитник – адв.Д., с правно
основание чл.70, ал.1 НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по
отношение на осъденото лице от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“
В днешното съдебно
заседание, както представителя на СГП, така и на Затвора – гр.София, изтъкват
съображения относно процесуалната допустимост на молбата, доколкото Г. е изтърпял
много повече от ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, в който
смисъл обосновават наличието на първата формална предпоставка за прилагане
института на условно предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено
лице. Сходни и идентични са становищата на СГП и на Затвора – гр.София относно
отсъствието на втората формална предпоставка за прилагане института на условно
предсрочно освобождаване, като конкретизират обстойни становища в тази връзка.
Прокурорът посочва, че независимо от големия престой на осъдения в местата за
лишаване от свобода, към настоящият момент не са налице доказателства, които да
сочат трайно положително поведение в осъденото лице, а единствено такива за
дължимо поведение, което не е предпоставка, обуславяща на самостоятелно
основание за предсрочното освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка
на наложеното спрямо него наказание. Посочва, че доказателства за примерно
поведение и изпълнение целите на наказанието по отношение конкретното лице
напълно отсъстват, независимо от обстоятелството, че същият не е наказван,
както и че престоя му в местата за лишаване от свобода не е малък. Посочва, че
характеристиките по отношение поведението на осъдения са идентични, което се
обуславя както от оценката, дадена от Затвора – гр.София, така и тази, дадена от
Затвора – гр.Пилзен, като конкретизира, че и в двете места за лишаване от
свобода Г. не е демонстрирал полезно поведение, отказвал е няколко пъти
полагането на труд, без да има съответната обективна причина за това. Счита, че
същият не е изпълнявал задълженията си с необходимия дължим стандарт. Посочва,
и че са налице множество проблемни зони в осъденото лице, които са очертани в
приложения доклад на ИСДВР, като същите са в отношението на осъдения към настоящото
правонарушение, мотивацията на което е, че е осъществено под влиянието на
криминално обкръжение. Негативен анализ е налице и по отношение на самото
отношение към правонарушението, по отношение мисленето на осъденото лице, които
са все обстоятелства непостигнали своя положителен резултат с оглед
провежданата спрямо Г. корекционна дейност, предвид липсата на нагласа за
положителна промяна у самия него. Прокурорът изтъква, и че вредите от
извършване на правонарушение от осъдения Г. към обществото са сериозни – среден
към висок, като до момента не е коригирана оценката за риск от вреди, която е
50 точки. Счита, че с оглед отрицателните характеристики в поведението на Г. в местата
за лишаване от свобода, молбата на същия се явява крайно необоснована, поради
което моли същата да не бъде уважена.
В синтез с изложеното от
представителя на СГП, процесуалният представител на Началника на Затвора – гр.
София се придържа към изчерпателното
становище на прокурора, като изразява отрицателно становище за условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице, доколкото изтъква, че оценката на
риск от вреди действително не е коригирана от момента на постъпване на Г. в местата
за лишаване от свобода до настоящият момент, като същата е 50 точки, с оглед на
което се отчита липса на поправително въздействие по отношение осъденото лице,
и в този смисъл отсъствие на изпълнимост целите на наказанието, заложени в НК.
Изтъква, че не е налице и основният набор от критерии на прогресивната пенетенциарна
система, която залага фундамента на наказателно–изпълнителното право. Отчита,
че действително по отношение осъденото лице не са налагани наказания, но няма и
никакви награди при престоя му в местата за лишаване от свобода. Посочва, че
корекционната работа следва да продължи с оглед изискващото се положително
поведение на осъдения, предвид необходимостта от изпълнение на плана на
присъдата спрямо Г..
В своята обстойна
обосновка защитата излага обратно становище на отрицателните такива, застъпени
от представителя на СГП и от процесуалният представител на Началника на Затвора
– гр. София. Посочва, че с оглед приложената
в днешното съдебно заседание справка от Затвора – гр.София, Г. е изтърпял 5
години, 1 месец и 2 дни, което е много повече от изискващото се по закон.
Посочва, че с оглед приложените по делото доказателства, в конкретност – приобщената
трудова характеристика от ДП „ФЗД“ – поделение ЦЗ – София, Г. спазва трудовата
дисциплина и наложения ред в цеха където работи, няма дисциплинарни нарушения в
работно време, демонстрира желание за работа и усъвършенстване; показва добри
умения при работата си с шлосерски инструменти и специализираните машини в цеха;
участва активно в други производствени дейности, като изработка на работни маси
и стелажи, каси за оръжие, решетки. В становището си, защитата излага, че с
оглед положителната трудова характеристика и осъществяваната трудова дейност от
Г., следва да се приеме за намален рискът от извършване на правонарушение от
същия, като изтъква, че независимо от приложената оценка от затворническата
администрация на Р Чехия, и там осъденият не е бил наказван, няма награди, но е
работил, полагал е общественополезен труд, като само в последно време от
престоя си там е отказал да работи, поради изтъкнати според защитата обективни
причини, свързани с непревеждането на Г. в Р България. Конкретизира положителни
дадености в изложената оценка от Затвора – гр.Пилзен по отношение осъдения. Изтъква
съображения и по отношение късното привеждане на Г. на територията на Р
България за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, въпреки множеството
искания които са изпращани от българска страна, което не е станало поради
причини, които не са в аспект на правомощията на компетентните органи на Р
България. Посочва, че в рамките на местата за лишаване от свобода, Г. има дължимото
поведение, като с оглед неговата обществена нагласа за спазване на порядките в
страната, същият е сигнализирал множество административни органи относно
недобри дейности и практики в местата за лишаване от свобода. Приема, че така
подадените сигнали са обективни и обосновани. Моли да не се възприема
изложеното в докладната записка от техник–механик при ДП „ФЗД“ – поделение ЦЗ,
където Г. е работил, доколкото срещу издалия я С. има образувано дисциплинарно
производство, и същото не отговаря на действителността. Изтъква, че Г. е бил преместван
няколко пъти в различни групи в СЦЗ, което е изцяло от компетентността на затворническата
администрация, но не и в интерес на осъденото лице. Приема, че с оглед положителното
поведение на осъдения, следва да бъде уважена подадената от него молба за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
В своя защита и в
последната си дума, Г. моли да бъде уважена молбата му за условно предсрочно
освобождаване, като изтъква съображения относно осъществени спрямо него
репресии в местата за лишаване от свобода. Посочва, че подадените от него
сигнали и написаното в тях излага обективната действителност, доколкото е
променен съставът на ръководството на СЦЗ, именно с оглед изложеното в тези
сигнали. Сочи на проведени срещи с лица от затворническата администрация, по
време на които е бил заплашен, че ако не спре да пише, ще изтърпи остатъка от
наложеното му наказание в СЦЗ, както и ще има лоши последствия от това, респективно
няма да бъде преместен при по – благоприятен режим на търпене на наказанието. Моли
за остатъкът от наказанието си да бъде освободен, за да се прибере в дома си.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателствени материали констатира,
че осъденият Г. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 години,
определено му с акт на СГС, НО, 22 състав по НЧД № 1341/17 г., с което е приета
за изпълнение присъда на Областен съд, Р Чехия, с която Г. е признат за виновен
и осъден за престъпление – „Незаконно набавяне, фалшифициране и подправяне на
платежно средство“, и за престъпление – „Измама“, като деянието извършено от Г.
на територията на Р Чехия, е квалифицирано като съответно на престъпление по
чл. 249, ал. 3, вр.чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК на Р България, и на
основание чл. 457, ал. 4 НПК е намалено общо наложеното от чешките органи
наказание в размер на 9 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ – на 8 години
„Лишаване от свобода“, с оглед съответната санкция за посоченото престъпление
по българския закон. С така постановеното определение на СГС, е приспаднато
времето, през което осъденото лице е било предварително задържан извън Р
България, считано от 24.07.2013 г. до реалното му предаване на територията на
страната на 10.03.2017 г., както и времето от 10.03.2017 г. до 25.04.2017 г.,
когато е и постановен съдебният акт на СГС по приетата за изпълнение присъда на
съдебните власти на Р Чехия. От приемането на Г. на територията на страната на 10.03.2017
г., същият е приведен в СЦЗ за изпълнение на наказанието по постановената
спрямо него осъдителна присъда, в размер на 8 години „Лишаване от свобода“.
От доказателствения материал
по делото, в конкретност въз основа на приложената в днешното съдебно заседание
актуална справка от Затвора – гр.София, се установява, че към настоящият момент
Г. е изтърпял всичко от наложеното му наказание в размер на 5 години, 1 месец и
2 дни, който съобразен с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НПК, следва
да се счете като такъв, относим към наличие на предпоставките за приложение институтът
на условно предсрочно освобождаване, доколкото от определеното общо наказание в
размер на 8 години „Лишаване от свобода“ по отношение на Г., същия е изтърпял много
повече от ½ от така наложеното му наказание, като остатъкът който следва
да бъде изтърпян, се равнява на 2 години, 10 месеца и 28 дни. В този смисъл СЪДЪТ ПРИЕ, че е налице първата
предпоставка за условно предсрочно освобождаване на Г..
За да прецени наличието
на втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване, СЪДЪТ СЛЕДВА да обсъди указаното в нормите
на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК, в които са посочени доказателствата които могат
да обосноват извод за поправяне на осъдения, които се свеждат до добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Наред с това, доказателствата за поправяне на Г. следва да се установят и от
оценката му по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на определеното му наказание.
От доказателствените материали
по делото, с оглед преценката наличието на тази втора предпоставка за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – дали изтърпяната
част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на наказанието
поправително въздействие по отношение на Г., настоящият съдебен състав в
известен смисъл черпи изводи за наличие на положителна промяна в поведението на
осъдения, въз основа на приложените от затворническата администрация на СЦЗ
доклади, становища и психологически оценки, видно от които, след постъпването
на Г. в СЦЗ, същият е бил разпределен в 11–а група, където се е адаптирал малко
по – трудно с оглед негативно отношение
към него в Затвора – гр.Пилзен, поради което в последствие се е наложило да
бъде преместен от едно спално помещение в друго, поради неразбирателство с
живущите в него. Липсвал е конкретен конфликт на поведение, в който е участвал Г.,
но в последствие е разпределен в други групи на територията на СЦЗ, което се
установява и от приетата в днешното съдебно заседание докладна записка от ИСДВР
при Затвора – гр.София. В първоначално приложения доклад от ИСДВР се отразява,
че осъденият Г. се справя добре с възложените задачи след постъпването му в
местата за лишаване от свобода на територията на Р България, дисциплиниран и
отговорен е, по време на работа спазва трудовата дисциплина и наложеният ред в
цеха, където е работел като оператор, няма дисциплинарни нарушения в работно
време, демонстрира желание за работа и усъвършенстване. Посочва се, и че
осъдения Г. отстоява себе си по позитивен начин, като не влиза в конфликтни
взаимоотношения с други лишени от свобода, уважителен е към затворническата администрация.
Налице е емоционална волева стабилност, няма констатирани агресивни и
импулсивни прояви, не инициира конфликтни ситуации, показва добри умения при
работата си с шлосерски инструменти, участва активно и в други производствени
дейности в цеха. Сочи се и, че на територията на СЦЗ не са констатирани
злоупотреби с наркотични вещества и алкохол от страна на Г., ориентиран е
предимно към предвидимо, безпроблемно изтърпяване на присъдата и
самосъхранително поведение.
Известна положителна
оценка се установява и от приложените становища от затворническата
администрация, в които се посочва, че са налице данни за позитивно поведение
при Г., съответстващо на изискванията на реда в затвора.
Съществена за настоящия
съдебен състав, обаче, се явява оценката дадена по отношение на осъдения Г. от
Затвора – гр.Пилзен, доколкото съобразно изтърпяното наказание „Лишаване от
свобода“ от страна на Г., по – голямата част от същото е изтърпяно именно в
местата за лишаване от свобода на територията на Р Чехия – приблизително 4
години от общо изтърпените 5 години и 1 месец до този момент. В така
приложената оценка се отразяват известни колебливи, позитивни оценъчни
характеристики касателно Г., доколкото се твърди, че осъденият е бил настанен
на работа с работно място първоначално в „Перално отделение“, но там същия не е
показал нужните резултати през изпитателния срок. Впоследствие Г. е започнал
работа в „Почистване на затвора“, като по-късно сам е поискал да напусне. Не се
е включвал в дейностите по почистване на отделението. Изтъква се, че Г. е посещавал
кръжок за образователни и обучителни дейности за чужденци, и е участвал в
провежданите беседи със специалисти когато е имал нужда от това. Всички останали
оценъчни характеристики по отношение на Г. са крайно незадоволителни, за да се
приеме от настоящия съдебен състав, че целите на наказанието са постигнали необходимия
поправителен, предупредителен и възпитателен ефект. Посочва се, че осъденият не
е изпълнявал задълженията си, произтичащи от Вътрешния правилник на затвора, независимо,
че е поддържал ред в личните си вещи. През целия период на престой в местата за
лишаване от свобода, не е бил награждаван, нито дисциплинарно наказван, като е отказал
да работи, сам е изявил желание да напусне работа без необходимата мотивация,
като на 10.01.2017 г. е бил проведен възпитателен разговор с него, именно
поради този отказ. Изпълнявал е програмата за лишени от свобода само частично,
без да прояви интерес да бъде включен в дейностите по почистване. През последния
период в Затвора – гр.Пилзен, не е изпълнявал програмата, не е проявявал
интерес да работи в чистотата, напуснал е работното място, заради което се е наложило
провеждането на разговор с възпитателна цел. Ето защо, затворническата
администрация на Р Чехия счита и дава своя краен извод, че наказанието
„Лишаване от свобода“ при осъдения не е било изпълнено.
Впрочем, известни
отрицателни данни по отношение полагания труд от Г. и в местата за лишаване от
свобода на територията на Р България, се съдържат и в приложената докладна
записка от Ж. С., техник–механик при ДП „ФЗД“ – поделение ЦЗ – София, където
осъденото лице е работил като работник в цех „Механичен“, като се посочва, че
същият първоначално е бил изпълнявал добросъвестно и със старание своята
работа, но през последните 2 месеца отношението му към работата изключително се
е променило, а така също и отношението му към останалите работници, което отношение
е станало арогантно, поради което същите са изразили своето недоволство и не са
контактували с него. Общото мнение както на ръководството на цеха, така и на
работещите е, че Г. не се е вписвал в атмосферата, като често е предявявал
неоснователни претенции относно работата и заплащането.
Убедително доказателство
за отсъствие на нужното поправянето на осъденото лице, се извежда впрочем и от
иначе съдържащите положителни характеристики за осъдения в приложените доклади
и становища от затворническата администрация на СЦЗ, доколкото навсякъде се
посочва, че първоначално дадената му оценка от 50 точки, до настоящия момент не
е редуцирана, с оглед на което СЪДЪТ счита, че всъщност изпълняващото се спрямо
Г. наказание не е оказало необходимия поправителен и позитивно въздействащ ефект.
Сочи се, че тази оценка е средна по отношение вредите към обществото и към
настоящия момент. Изтъква се, че са планирани ресоциализационни дейности на
основание чл. 156 ЗИНЗС, съотносими с ресурсите на личността, като са насочени
към съхраняване на моделите на поведение към добро и положително такова,
усъвършенстване на неговите трудови навици и умения, както и промените в
нагласите към обществото.
Както бе изтъкнато от
прокурора, в приложения доклад от ИСДВР се прави анализ на не малко проблемни зони,
в които се отчитат дефицити при Г., а те са във връзка с отношението му към правонарушението
– силно изразена зона при осъдения, тъй като се опитва да прикрие нагласите си с
оправданието, че е лесно манипулативен и се влияе от криминални лица, тъй като
няма физически сили да им се противопостави, като същият частично признава
вредата която е причинил, и не приема постановената му осъдителна присъда. Впрочем,
това е една изключително отрицателна характеристика с оглед продължителността
на целия престой на Г. в местата за лишаване от свобода, който е повече от 5
години, в рамките на които години би следвало същият да осъзнае причините,
които са причинени от неговото противообществено посегателство и съответно да
осъзнае необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение в следващия му
житейски път.
Отрицателно становище се
изразява и относно отношението на осъдения към настоящото правонарушението – мотивацията
за неговото осъществяване е финансова и под влияние на криминално обкръжение, както
и по отношение умението му за мислене, като въпреки, че Г. е с интелект над
средния, той е приел ролята на оправдание и в ситуация която не му изнася, ще
намери защитен механизъм, за да оправдава постъпката, която е извършил.
Не се приемат за
състоятелни доводите на защитата, с оглед изпълнение на първоначалния план на
присъдата по отношение на Г., доколкото предвид приложения такъв от 29.06.2017
г., от тогава до настоящият момент е изминало време по – малко от едногодишен срок,
а не както бе изтъкнато от защитата 5 годишен такъв, отчитайки обстоятелството,
че всъщност затворническата администрация на Р Чехия е изразила крайно
отрицателно становище относно липсата на каквото и да е изпълнение на целите на
наказанието, наложено на осъденото лице. В този смисъл следва да се приеме, че
тези цели следва да бъдат изпълнявани в рамките на местата за лишаване от
свобода на територията на Р България, където понастоящем Г. е настанен, а с
оглед приложения първоначален план на присъдата, този срок към момента е по – малък
от 1 година. Предстои да се извършат корекционни дейности по отношение преценката
на миналото поведение на осъдения, по отношение мобилизиране нагласите му за
законосъобразен начин на живот и промяна на криминалния тип и начин на мислене.
СЪДЪТ ПРИЕМА за одобрително казаното от осъденото лице, че е с висок морал и е
против всякакви противообществени действия и прояви както в местата за лишаване
от свобода, така и извън тях, но това отношение следва да бъде обосновано въз
основа на убедителни доказателства за всецялото поправяне на осъденото лице,
които да бъдат събрани в хода на воденото производство, каквито определено към
настоящият момент отсъстват.
В този смисъл независимо
от наличието на данни, че след постъпването му в Затвора – гр.София, Г. полага
труд, макар и с известни отрицателни действия по отношение неговата трудова
нагласа, и че е налице известна положителна тенденция в развитието му,
доколкото същият спазва поетите ангажименти, няма констатирани нарушения,
настоящият съдебен състав ПРИЕ, че само по себе си полагането на труд и липсата
на наказания, не е достатъчно положителна промяна в поведението на осъдения, и
достатъчно утвърдителна характеристика за позитивна промяна в това поведение.
В този смисъл и като съобрази не малкия
остатък от наложеното спрямо Г. наказание „лишаване от свобода“, както и, че с
оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието, е необходимо спрямо
осъденото лице да бъде проявено по – сериозно възпитателно въздействие, същевременно
осъществен контрол за стабилизиране на неговата личностна и поведенческа характеристика,
настоящият съдебен състав ПРИЕ, че така подадената молба от Г. следва да бъде
оставена без уважение, доколкото не са налице красноречиви, убедителни доказателства
за изцяло поправяне на осъдения към настоящия момент.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения
С.В.Г. – роден на *** ***, ЕГН - **********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
месторабота преди задържането – на
частна практика като стругаро – фрезист, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“ – в размер на 8 години, определено му по НЧД № 1341/17 г.
по описа на СГС, НО, 22 състав, който остатък се равнява на 2 години, 10 месеца
и 28 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 дневен срок от днес пред САС.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в 12.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: