Р Е Ш Е Н И Е
№ 260558
гр.Пловдив, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов
Виделина Куршумова
като разгледа ч.гр.д.№635/2021 г. по описа на ПОС,
докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.435, ал.2
от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№267919/05.03.2021
г.по описа на ПОС, а по описа на ЧСИ – вх.№499/27.01.2021 г. от
М.А.Т., ЕГН:**********
*** чрез адв.В.И. против действието,
обективирано в ПДИ на ЧСИ А. А. рег.№826 с район на действие –ПОС по изп.д.№551/2020
г.,
изразяващо се в насочване на изпълнението върху самостоятелен обект с
идентификатор №56784.506.1400.1.28 с площ от 51кв.м., находящ се в гр.**** с
оплакване за несеквестируемост, както и в частта за разноските.
Моли да се отмени обжалваното действие.Моли да
се спре изпълнението по ИД №551/20 г. на ЧСИ А.А.
Ответникът по жалбата –
взискателят Г.Т.Т. с ЕГН:********** *** чрез адв.Д.М.– взема становище, че
жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.
Съдия-изпълнителят дава
обяснения по реда на чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата
е допустима, но неоснователна, тъй като изпълнението е насочено към нежилищен
имот.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 2-седмичния срок по
чл.436/1/ ГПК, подадена е срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е
допустима. По
същество:
Предявена е
жалба от длъжник с пр.осн. чл.435 ал.2, т.2 от ГПК – срещу насочването на
изпълнението към имот, който на дължникът счита за несеквестирум.
В жалбата са изложени доводи,
свързани с обстоятелства, предхождащи образуването на ИД / в т.ч.
арб.д.№29/2020 г. на Арб.съд при асоциация БАС, бр.гр.д.№986/2020 г. на АРС,
както и доводи по чл.22, ал.1,т.1 ГПК, за нарушение на чл.6,ал.1 от Етичния
кодекс на ЧСИ и др.п./, които са неотносими към предмета на настоящата жалба,
поради което не следва да се обсъждат. М.Т. твърди, че е самотна майка, която
живее в процесния имот в гр.**** с идентификатор № 56784.506.1400.1.28, с
малолетното си дете Г., род.2012 г., който имот ползва като жилище, както и че
не притежава друго жилище; прилага доказателства, че е адресно регитрирана на
посочения адрес – по ЛК и удостоверения за настоящ и постоянен адрес и данъчна
декларация, от които е видно, че е адресно регистрирана на адрес: в гр.**** и е
декларирала този имот като жилищен, поради което счита, че е изпълнението е
насочено към несеквестируем имот по смисъла на чл.444,ал.7 ГПК; счита също, че
погрешно в ПДИ е посочено, че процесният имот е „ателие за творческа дейност“,
тъй като същият отговарял на дифиницията за жилище, съгласно §5,т.30 от ПЗР на
ЗУТ. По отношение поставлението за разноски в ПДИ са изложени оплаквания, че не
са посочени всички дължими суми и нямало яснота за начина на формиране по пера
с размер и произход на задълженията; че неправилно била изчислена
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като тя се дължала за
изпълнение на парично задължение върху събраната сума, която още не е събрана.
Взискателят е изложил съображения,
че процесният имот представлява ателие, а не жилище; че не е разрешено едно
ателие да се ползва за жилищни нужди; че при ателието не са налице изискванията
за жилище, а именно : да има най-малко 1 жлищно помещение, да има
баня-тоалетна, да има складово помещение – килер, таван или мазе; жил.помощение
и кухнята да са с прозорци, поне 1 помещение да не е с изложение север,
северозапад или североизток, светлата височина на стаите да са минимум 2,60 м и
др., за което не са представени доказателства; а изискването към ателието е
единствено да има самостоятелен санитарен възел /тоалетна с мивка/.
В мотивите си ЧСИ е изложил,
че предназначението на процесният имот по акта за собственост и по приложената схема от кадастралната
карата е „ателие за творческа дейност“,
а градата е със смесено предназначение, което означава, че в нея има и
нежилищни обекти; счита, че е без значение е как го е декларирала
жалбоподателката пред МД и ТБО, защото никой не може да черпи права от
противоправното си поведение, а статутът на „ателие“ не позволява да се
извършва адресна регистрация там, както тя се е регистрирала на 26.11.2020 г.-
за нуждите на производството, след като преди това - на 04.11.2020 г. Т. се е
регистрирала на адрес: ***. По отношение на разноските в ПДИ, страната може да
поиска справка за размера на дълга, в която се посочват начислените по ИД
такси. По отношение на насрочения опис на възбранения имот счита, че с ТР
№2/2013 г. ВКС е приел, че налагането на запори и възбрана върху
несеквестируема непотребима вещи, като и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и направените доводи, намира, че не са налице допуснати нарушения на цитираните правила и
норми от СИ:
Принципът за
несеквестируемост на жилището на длъжника по чл.444,т.7 ГПК е приложим, когато
нито длъжника, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, както и
жилището да не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, определени с цит.по-горе наредба
на МС.
В Чл.38, ал.1 ЗУТ и
чл.98,ал.2,т.2 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видови територии и устройствени зони е казано, че в ЖС освен
жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа
дейност, т.е. текста изрично посочва, че жилището и ателието са две различни
неща.
Съгласно чл.40 от ЗУТ, за да
бъде един имот жилище, следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна, както и складово помещение
за разлика от Ателиетата, които трябва да имат самостоятелен санитерен възел
/тоалетна с мивка/, съгласно чл.102,ал.4 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони.
От горното следва, че
разликата между ателие и жилище се състои
първо в тяхното предназначение – жилилището задоволява жилищни нужди,
докато ателието не служи за живеене, а за осъщетвяване на определена
индивидуална творческа дейност, и второ – двата обекта да отговарят на различни
изисквания – за да бъде един обект жилище трабва да има самостоятелен вход,
кухна/бокс, баня-тоалетна, складово помещение и жилищно помещение, докато
ателието трябва да има самостоятелен санитарен възел / тоалетна с мивка и тъй
като не е пригодено за живеене, затова може да няма баня, кухня или склад.
Следователно, за да бъде един
имот несеквестируем, на първо място следва да е предназначен за задоволяване на
жилищни нужди, а на второ място – да отговаря на изискванията за жилище.
От представения по делото НА
№ ****, т.3,рег.№****,д.**** г., с който Т. се легитимира като собственик е
видно, че процесният имот е с предназначение „ателие“ /л.49 от д./; в справката
от АВ /л.54 от д./ е записано, същата притежава „самостоятелен обект в сграда с
предназначение - Ателие за творческа
дейност“; същият статут е отразен и в приложената на л.10 от ИД копие от
кадастралната карта на АГКК. Т.е., имотът е със статут „ателие за творческа
дейност“, т.е. нежилищен обект.
Едно ателие може да се
преустрои в жилище чрез промяна на неговото предназначение. Съгласно чл.38,ал.5 ЗУТ, обекти за нежилищни нужди, изградени в заварени ЖС, могат да се преустроят
и да променят предназначението си по общия ред, а в чл.38, ал.7 и ал.9 от ЗУТ е
казано, че към проекта за преустройство задължително се представя мотивирано
становище на инженер-конструктор, доказващо, че не се увеличава натовареността,
не се засягат конструктивни елементи, не се намалява носимостта, устойчивостта
и дълготрайността на конструкцията на сградата, както и че не се допуска
преустройство и промяна на предназначението ако за новия обект не може да се
осигури гараж или място за паркиране.
От приложените по делото
доказателства не се установява, че процесният имот е жилищен по предназначение
и отговаря на техническите изисквания за жилище, нито, че същият след
преустройство по законния ред е със сменен статут като жилище, с поради което
възражението за несеквестируемост е неоснователно – обжалваното действие на ЧСИ
е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.
Жалбата в частта за
разноските следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да
се прекрати, тъй като няма данни жалбоподателката да е поискала от ЧСИ да
измени постановлението си в частта за разноските.
С оглед неуважаване на ЧЖ,
неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнителното производство.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна жалба вх.№ 267919/05.03.2021 г. по описа на ПОС, а по описа на ЧСИ
– вх.№499/27.01.2021 г. от М.А.Т., ЕГН:********** ***
чрез адв.В.И. против действието,
обективирано в ПДИ на ЧСИ А. А. рег.№826 с район на действие –ПОС по изп.д.№551/2020
г.,
изразяващо се в насочване на изпълнението върху самостоятелен обект с
идентификатор №56784.506.1400.1.28 с площ от 51кв.м., находящ се в гр.**** с
оплакване за несеквестируемост.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно и искането за спиране на ИД №551/20 г. на ЧСИ А.А.
Решението в тази част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и
прекратява жалбата
в частта за разноските.
Съдебният акт в тази част има
характер на определение, което подлежи на обжалване пред ПАС в 1-седмичен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: