Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260116 16.06.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
25.05. 2021
година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 640
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД срещу В.Р.М.. Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и нормативните
актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Твърди, че съгласно общите условия, влезли в
сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на потребление с ИТН
2114851, находящ се в с. Х., община Стара Загора, при открит на ответника
клиентски номер **********. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е
предоставил на ответника услуги в посочения обект за периода от 02.09.2018 г.
до 01.01.2019 г. на обща стойност 118,47 лв. по издадени 4 броя фактури.
Твърди, че върху претендираната сума от 118,47 лв. ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на 18,53 лв. за периода на забава от 23.10.2018 г. до
27.05.2020 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 306/2020 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил
открит на известните адреси при процедурата по връчване на книжата по
заповедното производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
следвало да предяви установителен иск за вземането си и поради което иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по
заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от 28.05.2020 г. Заявява претенция
за разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Р.М., чрез особения представител
адв. К., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковите
претенции. Твърди, че от съобщенията, върнали се от връчителя, кмета на с. Х.,
било посочено, че ответникът не бил познат, нямал адресна регистрация в с. Х.,
неизвестен, което поставяло въпрос как същият има отворена партида за имот в
селото. Твърди, че липсват представени документи от ищеца, които да обосновават
извод за наличие на облигационно отношение с ответника за доставка на
ел.енергия за посочения обект на потребление, като фактурите не доказвали
такова валидно облигационно отношение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От
приложеното ч.гр.д. № 306/2020 г. по описа на
РС-Раднево е видно, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК,
депозирано от ищеца на 29.05.2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 156 от 06.07.2020 г. за сумата от 118,47
лв. главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
02.09.2018 г. до 01.01.2019 г. в обект на потребление, находящ се в с. Х.,
община Стара Загора, ИТН: 2114851, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2020 г. до пълното й погасяване, и сумата от 18,53 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.10.2018
г. до 27.05.2020 г. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се
претендират същите суми от длъжника по заповедното производство. Същевременно е
видно, че ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поради това установителният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По делото е приета като писмено
доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ и нотариален акт № 116, том 10, рег. №
14720, н.д. № 1625/2007 г. на нотариус Денчо Недялков, неоспорени от ответника,
от които е видно, че ответникът В.Р.М. *** е подал декларацията за облагане с
данък върху недвижим имот на следния недвижим имот, придобит чрез
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 116, том 10, н.д. №
1625/25.10.2007 г., а именно земя и сграда, находящи се в с. Х., община Стара
Загора, с посочена улица с две имена и № 19. От това е видно, че ответникът е
придобил собствеността на недвижим имот в с. Х. още през 2007 г., поради което
възражението на особения представител в този смисъл е неоснователно. Поради
това отбелязванията в съобщенията до ответника от страна на кмета на с. Х.
нямат пряка доказателствена стойност. Отделно от това е видно, че имотът е
деклариран като снабден с електричество, тоест с налична доставка на
ел.енергия. Тази доставка се осъществява от ищцовото дружество като
единственото електроснабдително предприятие за района по отношение на битовите
клиенти към онзи момент. Поради това се установява наличие на облигационни
отношения между страните по отношение на достваката ел.енергия за процесния
имот от страна на ищцовото дружество.
За периода от 02.09.2018 г. до 01.01.2019
г. ищцовото дружество е издало 4 броя фактури за доставки на ел.енергия в
процесния имот в с. Х., както следва:
1.
фактура № ********** от 09.10.2018 г. за доставка в
периода от 02.09.2018 г. до 01.10.2018 г. на стойност 63,97 лв. с ДДС, с падеж
22.10.2018 г.
2.
фактура № ********** от 09.11.2018 г. за доставка в
периода от 02.10.2018 г. до 01.11.2018 г. на стойност 33,98 лв. с ДДС, с падеж
20.11.2018 г.
3.
фактура № ********** от 09.12.2018 г. за доставка в
периода от 02.11.2018 г. до 01.12.2018 г. на стойност 13,31 лв. с ДДС, с падеж
20.12.2018 г.
4.
фактура № ********** от 09.01.2019 г. за доставка в
периода от 02.12.2018 г. до 01.01.2019 г. на стойност 7,21 лв. с ДДС, с падеж
21.01.2019 г.
Въпросните фактури доказват доставката
на ел.енергия в процесния период, тъй като не са оспорени от ответника в хода
на процеса, издадени са след отчитане на електромера в имота, не са оспорени от
ответника и пред ищцовото дружество по реда на общите условия за доставка. Именно
и поради това обстоятелство съдът намери за ненужно допускане на СТЕ за
установяване на доставката без оспорването ѝ.
Поради горните обстоятелства съдът
намира, че в процесния период от 02.09.2018 г. до 01.01.2019 г. ищцовото
дружество е доставило на ответника ел.енергия в размер на фактурираната
стойност, която е общо в размер на 118,47 лв. с ДДС. Това налага краен извод за
основателност на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за
претендираната главница.
По отношение на обезщетението за забава
съдът намира, че същото е основателно в претендирания размер, тъй като
изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за законна лихва за всяка
главница от датата на падежа ѝ до до датата 27.05.2020 г., същата е в
размер на 18,53 лв. за периода общо от 23.10.2018 г. /падеж на първата фактура/
до 27.05.2020 г., денят преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Затова и установителният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за
мораторното обезщетение се явява основателен и ще се уважи също в цялост.
По разноските:
Поради
уважаването на исковете на ищеца, същият има право на разноски съобразно чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
държана такса за заповедното производство и 75 лв. държавна такса за исковото
производство, които следва да му се присъдят. С оглед изключително ниската
правна и фактическа сложност на делото следва на ищцовото дружество да се
присъди и в минимален размер юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50
лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и в размер на 150 лв. за исковото производство съгласно чл. 25,
ал. 1 от същата наредба. Следва да се присъдят като разноски и платеното
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лв.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Р.М., ЕГН **********,***,
настоящ адрес ***, и друг адрес за призоваване с. Х., община Стара Загора, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 118,47 лв. (сто и осемнадесет лева и 47
ст.) -главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена
за периода от 02.09.2018 г. до 01.01.2019 г. в обект на потребление, находящ се
в с. Х., община Стара Загора, ИТН: 2114851, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2020 г. до пълното й погасяване, и сумата от 18,53 лв. (осемнадесет лева и 53 ст.), представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 23.10.2018 г. до 27.05.2020 г., за които
вземания е издадена заповед № 156 от 06.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 306/2020 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА В.Р.М., ЕГН **********,***,
настоящ адрес ***, и друг адрес за призоваване с. Х., община Стара Загора, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски в заповедното и исковото производство за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: