РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120100219 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. И. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между
страните Договор за потребителски кредит № *** от *** г., а при условията на
евентуалност – ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на
клаузите от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
*** от *** г. за заплащане на възнаграждение за закупуване на допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № *** от *** г. при следните параметри:
4000 лева – главница, 41 % ГЛП. 49, 14 % ГПР, срок – 36 месеца, 6 973, 54
лева – общо дължима сума, както и че са закупени допълнителна услуга
„Фаст“ за 1600 лева и допълнителна услуга „Флекси“ за 3080 лева, при което
общо дължимата сума по договора възлиза на 11 653, 54 лева. Излагат се
доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР не е посочен правилно.
Навеждат се и аргументи за недействителност на клаузите за заплащане на
възнаграждение за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
тъй като са неравноправни, противоречат на императивни правни норми и на
1
добрите нрави.
В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове, моли за отхвърлянето им и за
присъждане на разноски. Не се оспорва обстоятелство, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. с посочените в
исковата молба параметри. Навеждат се правни доводи против твърденията на
ищцата за недействителност на договора и на отделни клаузи от него на
посочените в исковата молба основания.
Правната квалификация на предявения главен установителен иск е чл.
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а на предявените
евентуални установителни искове – чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
чл. 26, ал. 1, пр, 1 и пр. 3 ЗЗД.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***
г. с посочените в исковата молба параметри: 4000 лева – главница, ГЛП – 41 %
, ГПР – 49, 14 %, срок – 36 месеца, 6 973, 54 лева – общо дължима сума, като
са закупени допълнителна услуга „Фаст“ за 1600 лева и допълнителна услуга
„Флекси“ за 3080 лева, при което общо дължимата сума по договора възлиза
на 11 653, 54 лева.
Съдът намира, че предявените установителни искове са процесуално
допустими, като правният интерес на ищеца се основава на обстоятелствата
относно наличието на облигационно правоотношение между страните, чийто
правопораждащ юридически факт е именно процесният договор за
потребителски кредит, чийто срок не е изтекъл към момента.
Процесният договор за потребителски кредит, от който произтича
вземането, е сключен при действието на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като
последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
2
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е
в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание
чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения определя годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към
датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит основният
лихвен процент на Българската народна банка е бил в размер на 3, 29.
Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от 66, 45 % (5 х 13, 29).
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените общите разходи по кредита включват и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от
значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
3
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да
се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да
осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е
възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази
защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите
членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са
формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18,
EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от
една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги
представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга
страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени
към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички
разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и
неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън
рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни
услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на
Директива 2008/48.
В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ да не е предвидено изрично като
задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то
4
представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие
действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на
посочените допълнителни услуги съгласно приложимите Общи условия към
договора за потребителски кредит, включително начина и условията за
предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита
под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за
потребителски кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към
момента на сключването му. При това положение уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат
квалифицирани като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат
взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа
относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да
съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед
на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива
2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва
уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, които представляват общи разходи по кредита. Този извод е следва
параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно: 4000
лева – главница, ГЛП – 41 % , ГПР – 49, 14 %, срок – 36 месеца, 6 973, 54 лева
– общо дължима сума, като са закупени допълнителна услуга „Фаст“ за 1600
лева и допълнителна услуга „Флекси“ за 3080 лева, при което общо
5
дължимата сума по договора възлиза на 11 653, 54 лева. Не са необходими
никакви специални знания, за да се установи, че при посочените параметри на
договора размерите на уговорените възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са и явно непропорционални
на размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с
ОЛП. Освен това не са необходими и специални знания, за да се определи, че
при включването на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР размерът му би надвишил законовия
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но този въпрос не е предмет на изследване по
делото, тъй като основание за прилагане на санкцията по чл. 22 ЗПК
съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР,
който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в резултат
от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.
Следователно не е необходимо съдът да изследва какъв е точният размер на
действителния ГПР по договора – достатъчен е изводът, че посоченият в
договора ГПР е неправилен, тъй като не включва всички общи разходи по
кредита.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер
на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му.
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл. 23
ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, като съдът
намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта на нарушението,
допуснато от кредитодателя.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният главен
установителен иск с правна квалификация чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по
предявените евентуални установителни искове с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр, 1 и пр. 3 ЗЗД.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 160
лева за държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат Д. Г., за
оказване на безплатна адвокатска помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3, пр. 2 ЗА, т. е. в качеството й на близка на адвоката. Съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 3, пр. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на близки, в който случай, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
6
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В случая размерът на минималното адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) възлиза на 700 лева,
какъвто е и претендираният от адвокат Г. размер съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № *** от *** г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на
адвокат Д. Г., вписан в АК – Ловеч, със служебен адрес: гр. Т., сумата от 700
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7