Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тридесети май две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Георгиева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 89 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен
юрисконсулт И.С., против Решение № 129/14.03.2022г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 20213630202309/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 20 – 0869 -
002374/12.08.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Шумен, с което
на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на С.А.С.,***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателят аргументира становището, че управляваното от С. превозно
средство подлежи на регистрация, като в тази връзка инициаторът на настоящото
производство се позовава на разпоредби от Регламент (ЕС) № 168/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013г. относно одобряването и
надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, въведени в
националното законодателство със Закона за движение по пътищата, съобразявайки
и техническите спецификации на двуколесното превозно средство. Воден от това,
касаторът отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
процесното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за
две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С..
Ответната страна, С.А.С., депозира писмен отговор чрез
адвокат Ю.Р. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага твърдения, че
процесното двуколесно превозно средство, „електрически велосипед“, не подлежи
на задължителна регистрация съгласно изискванията на Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Отправя искане за присъждане на
разноски за две инстанции. В съдебно заседание С. се представлява от адвокат Р..
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна, и моли за решение
в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
В началото на месец юни 2020г. С.С. закупил електрически
велосипед от Д.Д.П.за сумата от 1950 лева, като продавачът предал на С. и
всички налични у него документи, които бил получил при първоначалното
закупуване на електрическия велосипед. Съгласно техническите данни посочени в
придружаващата документация, същият представлявал електрически велосипед модел
„TDL02Z“ сериен № XW72V1500 WJI190371374, със задвижване чрез електрически
двигател и педали.
На 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр. Шумен С. управлявал
процесния електрически велосипед по бул. „Симеон Велики“ до дискотека
„Колизеум“, в посока от магазин „Лидл“ към кооперативния пазар. Същият се
движел в насрещната лента за движение и бил спрян за проверка от служители на
сектор „ПП“ към ОДМВР – Шумен – свидетелите С.Б.С.и Л.М.С., при която било
констатирано, че ППС не е регистрирано и водачът няма СУМПС.
За констатираните нарушения свидетелят С. съставил
срещу С. АУАН за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – навлиза след знак забраняващ
влизането на съответното ППС, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС,
без да е правоспособен водач и за нарушение на чл. 140, ал. 1 предл. 1 от ЗДвП
– управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Водачът получил
АУАН, като в акта било записано, че същият има възражение.
Във връзка с констатираното управление на ППС без
регистрация било образувано ДП № 611/20г. по описа на РУ – Шумен за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 23.06.2020г. прокурор
при Районна прокуратура гр. Шумен прекратил наказателното производство като е
приел, че липсва състав на престъпление, както от обективна, така и от
субективна страна. Приел, че предвид характеристиките на ППС, според
българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл. 1,
ал. 4, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Същото било получено и заведено в
ОД МВР на 24.06.2020г.
След постановения отказ на Районна прокуратура - гр.
Шумен, административнонаказващият орган издал обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка районният
съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав посочил обаче, че
електрическият велосипед попада в обхвата на изключенията, визирани в чл. 1,
ал. 4, т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. и не следва да бъде регистриран.
Воден от тези съображения предходният съдебен състав счел, че водачът на
превозното средство неправилно е бил санкциониран за описаното в НП нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което отменил атакувания правораздавателен
акт.
Така постановеното решение касационният състав намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Съобразно § 6б
от ДР на ЗДвП, за целите на този закон се използват и приложимите определения
по чл. 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от
15.01.2013г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и
четириколесни превозни средства. В т. 68 от чл. 3 от Регламента е дадена
дефиниция на термина „двуколесно моторно превозно средство“, представляващо
моторно превозно средство с две колела, включително велосипеди с двигател,
двуколесни мотопеди и двуколесни мотоциклети.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на
различни категории: 1. категория „L“ – моторни превозни средства, определени в
чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Съгласно чл. 4, т. 1 „Категории превозни
средства“ от Регламента, към превозните средства от категория „L“ спадат дву-,
три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в
настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и
триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош,
леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата,
леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност.
Съгласно т. 2 от същия регламент за целите на настоящия регламент се прилагат
следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно средство
от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя
на следните подкатегории: i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател);
ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед).
Отново в Регламента, в чл. 2, т. 2, са регламентирани
изключенията, оставащи вън от приложното му поле. В б. „з“ са изброени
велосипедите с подпомагане на задвижването от педалите, които са оборудвани със
спомагателен електродвигател с максимална постоянна номинална мощност, по-малка
или равна на 250 W, при които двигателят се спира, щом велосипедистът престане
да върти педалите, или в противен случай осигуряваното от двигателя задвижване
се намалява постепенно и накрая се изключва напълно, преди превозното средство
да достигне скорост 25 km/h.
От приобщените доказателства и от заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза в частност, се установява, че С.
е управлявал „електрически велосипед“, с постоянна номинална мощност на
електрическия двигател от 1500 вата, с максимална конструктивна скорост на
превозното средство от 45 км/ч и с височина на точка R /референтна точка на
седене/ от 74 см и собствена маса на превозното средство от 65 кг., като същото
е било снабдено с ръкохватка за система на управление „Throttle assist“.
Вещото лице е посочило, че когато водачът престане да
върти педалите, осигуряваното от двигателя ел. задвижване продължава, което
сочи, че задвижването се осъществява посредством педали, подпомагани от
дейността на ел. двигател. Тези спецификации, установени с категоричност в хода
на въззивното производство, индикират, че превозното средство попада в
изключенията, визирани в коментираната по-горе т. 2 към чл. 2 от Регламента.
Настоящият съдебен състав споделя решаващият извод
на ШРС, с оглед характеристиките на ППС,
че според българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно
чл. 1, ал. 4,
т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Действително съгласно Регламент/ЕС/
№ 168/2013 г. на Европейският парламент и на Съвета относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства, конкретното превозно средство предвид техническите му характеристики
- /мощност 1500W, 72 V, максимална скорост 45 км/ч/ попада в категория L1e –
подкатегория L1e – В /двуколесен мотопед/, но това не променя характеристиката
му на велосипед, тъй като фабрично е проектиран за задвижване с педали и със
спомагателно задвижване с двигател с цел подпомагане въртенето на педалите.
В § 21 от ДР на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че същата въвежда в
българското право изискванията на Директива
2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г.
за изменение на Директива
1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни
средства. В приложното поле на Директива
1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация
на превозни средства, издавани от държавите членки. Съгласно чл. 3 от
Директивата държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни
средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства.
Според българското законодателство съгласно чл. 1, ал. 4,
т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не подлежат на регистрация,
по реда на Наредбата велосипедите с допълнително монтиран двигател като не са
предвидени други допълнителни критерии за това като максимална мощност,
максимална скорост и др. Единственият критерий е да е велосипед и да има
допълнително монтиран двигател.
Въпроса е попада ли въпросния електрически велосипед в
изключенията на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г., и попада
ли в обхвата на това понятието "допълнително монтиран двигател"
велосипед, който фабрично е снабден с двигател, какъвто е процесния или включва
само велосипед, на който в последствие е монтиран такъв. Понятието
"допълнително монтиран двигател" следва да се тълкува в смисъла,
даден от Стандарт EN 15194: 2017, а именно не като двигател, който е монтиран
впоследствие на велосипед, а като двигател, който е присъединен към велосипед,
който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен
източник мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на
задвижване. Критерият за преценка дали велосипеда е с допълнително монтиран
двигател не е кога е монтиран двигателя, а дали се явява основен или
допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако е основен
източник на задвижване – превозното средство няма да попада в обхвата на
изключенията и подлежи на регистрация. Ако двигателя е само допълнителен/спомагателен
източник – електрическия велосипед попада сред изключенията по смисъла на чл.
1, ал. 4, т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. и не следва да бъде
регистриран.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 129/14.03.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 20213630202309/2021г. по описа на
съда
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 13.06.2022 г.