Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042
гр.
Първомай, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
РАЙОНЕН
СЪД –
ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен
състав, в
публично
заседание на двадесет
и седми март две
хиляди и деветнадесета
година, с
Председател:
София Монева
при
участието на
секретаря
Петя Монева,
след
като
разгледа
докладваното
от съдията
гр. дело № 524 по
описа за 2017 г.,
за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Предявени
са по реда на чл.
422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален
кодекс (ГПК) обективно
кумулативно
съединени
искове с
правно
основание
във вр. с чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от
Закона за
задълженията
и договорите
(ЗЗД).
Ищецът „КРЕДИТ
ИНС” ООД, ЕИК: *********,
със седалище
и адрес на
управление: ***,
представлявано
от М.Г.А. в
качеството
на управител
и по
процесуално
пълномощие
от адв. Р.И.Д., моли
съда да признае
за установено
в
отношенията
между
страните, че
ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, му дължи по сключен
помежду им Договор
за
потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г.,
както следва:
Ш сумата
от 200, 00
(двеста) лева –
главница;
Ш сумата
от 18, 00
(осемнадесет) лева – договорна
лихва за периода
от 27.02.2017 г. до 27.05.2017 г.;
Ш сумата
от 68, 26 лева
(шестдесет и
осем лева и
двадесет и шест
стотинки) –
договорна
такса
„Гарант“ за периода
от 27.02.2017 г. до 27.05.2017 г.;
Ш сумата
от 5, 79 лева
(пет лева и
седемдесет и
девет стотинки)
–
обезщетение
за забава в
размер на
законната
лихва за периода
от 28.03.2017 г. до 14.08.2017 г.;
Ш законната
лихва за
забава върху
главницата,
считано от 17.08.2017 г. – датата на подаване на
заявлението
в съда до
окончателното
й изплащане, за
принудителното
изпълнение
на които вземания
е
издадена
Заповед № 253/18.08.2017 г. за
изпълнение
на парично
задължение по
чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав.
Претендира
и присъждане
на сторените
в настоящото
и
заповедното
производство
съдебно-деловодни
разноски.
Исковите
претенции се
обосновават
с фактически
твърдения, че
по силата на сключен
между
страните по
електронен
път във
формата на
електронен
документ при
условията на
Закона за
предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние Договор
за
потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г.
ищцовото
дружество се
задължило да
отпусне на
ответницата
паричен заем
в размер на 200, 00
лева и да й
предостави
срещу
възнаграждение
услуга по осигуряване
на гарант за
обезпечаване
на задълженията
й, избрана от
нея при
подаване на
електронната
заявка за
кандидатстване
за кредита на
сайта www.creditins.bg, а
заемателката,
предварително
информирана
за
параметрите
на сделката чрез
Стандартен
европейски
формуляр и за
приложимите Общи
условия, се
ангажирала
да
възстанови
заемната
сума и да
заплати на
кредитодателя
уговорената
възнаградителна
лихва и такса
„Гарант“ в
размер
съответно на
18, 00 лева и на 68, 26 лева
чрез 3 равни
месечни
анюитетни
вноски от по 95, 42
лева всяка,
дължими се
съответно на 27.03.2017 г., 27.04.2017 г. и 27.05.2017 г.
Релевира се,
че съгласно Договор
за
предоставяне
на гаранция
по
потребителски
кредити от 25.10.2014 г.
„БИКНЕЛ КОРП”
ООД, per. № 155538/23.10.2014
г. следвало да
гарантира
вземанията
на заемодателя
по отпуснати
потребителски
кредити, а
последният от
името и за
сметка на
дружеството
гарант да събира
такса от съответния
кредитополучател.
Ответницата
усвоила
преведената
й чрез
системата e-pay
кредитна
сума на каса
в
партньорски
офис на
„Изипей“ АД, но
се
въздържала
от погасителни
престации, поради
което според
ищеца му дължи
и обезщетение
за забава в
размер на
законната
лихва върху
главницата
за периода от
28.03.2017 г. до 14.08.2017 г. в
размер на 5, 79
лева,
както и
считано от датата
на подаване
за
заявлението
за издаване
на заповед за
изпълнение в
съда – 17.08.2017 г., до
окончателното
издължаване.
Сочи се,
че
кредиторът
пристъпил
към
принудително
удовлетворяване
на
процесните притезания
по реда на чл. 410
от ГПК,
постановено
с издадена в
негова полза Заповед
№ 253/18.08.2017 г. за
изпълнение
на парично
задължение по
чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав, срещу
която
длъжникът в
лицето на
ответницата депозирал
възражение.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил
Отговор вх. №
8489/11.12.2017 г., с който
същата признава,
че е сключила
с ищеца
процесния
договор за
потребителски
кредит, че на
27.02.2017 г. е усвоила
заемната
сума от 200, 00
лева и че до
момента не е погасила
задълженията
– предмет на
спора.
Оспорва
единствено претенцията
за такса
„Гарант” с
доводи, че
клаузата за
уговорянето
й е недействителна
поради
противоречие
със Закона за
потребителския
кредит и
Директива
2008/48/ЕО на Европейския
парламент и
на Съвета от
23.04.2008 г. относно
договорите
за потребителски
кредити, тъй
като не е
отразена в
преддоговорната
информация, съдържаща
се в стандартния
европейски
формуляр, и
не е включена
в годишния
процент на
разходите,
който в противен
случай би
надхвърлил
нормативния максимум,
предвиден в
Закона за
потребителския
кредит.
В
открито
съдебно
заседание ищцовото
дружество не
се
представлява,
като с Молба
вх. № 1801/20.03.2019 г.,
депозирана
от
процесуалния
му пълномощник,
пледира за
уважаване на
исковете, а ответникът
се явява лично
и поддържа
депозирания
отговор.
Съдът,
след като
обсъди
събраните
доказателства,
поотделно и в
тяхната
съвкупност,
по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл.
12 от ГПК в
контекста на
наведените
от страните
съображения,
приема от
фактическа
страна
следното:
По
данни от Справка
за актуално
състояние от Търговския
регистър към
23.06.2017 г. (л. 8) и
Удостоверение
№ BGR00288 (л. 25),
издадено от
Българска
народна
банка, през
процесния
период в
качеството
на финансова
институция, вписана
в Регистъра
по чл. 3, ал. 2 от
Закона за кредитните
институции, ищецът
осъществявал
дейност по
отпускане на
заеми с ненабрани
чрез
публично привличане
на влогове средства
или други
възстановими
такива,
финансов
лизинг,
придобиване
на вземания по
кредити, факторинг,
форфетинг и
др., като за
целта
администрирал
електронна
платформа, интегрирана
на интернет
страницата
му www.creditins.bg.
Според
извлечение
от
информационната
му система
„Управление creditins.bg” от 27.09.2017
г. (л. 9 – л. 13) на 27.02.2017 г. в
нея била
регистрирана
и одобрена електронна
заявка № 65297 (л. 9 – л.
13) на
ответницата за
отпускане на
кредит
„Екстра” от 200, 00
лева с дата и
сума на
връщане съответно
27.05.2017 г. и 286, 26 лева.
С
предоставен от
ищцовото
дружество
Стандартен
европейски
формуляр (л. 52 –
л. 55), съставен
на 27.02.2017 г., същата
била осведомена
за следните основни
характеристики
на заявения
от нея заем: вид
– „Екстра”, общ
размер – 200, 00
лева; условия
за усвояване
– в брой
непосредстено
след
сключване на
договора;
договорен срок
– 27.05.2017 г.;
погасяване
чрез 3
месечни анюитетни
вноски от по 72, 67
лева с падеж
на 27-о число на
месеца и
компоненти
за главница и
лихва; общата,
подлежаща на
плащане сума,
формирана от
главницата, лихвите
и разходите,
които могат
да възникнат
във връзка
със заема – 218, 00
лева; изисквани
обезпечения –
договор за
предоставяне
на поръчителство,
подписан от
кредитоискателя;
фиксиран
годишен
лихвен процент
от 36%; годишен
процент на
разходите от
49, 70 %; разходи
при
просрочени
плащания –
договорената
лихва върху неплатените
вноски и
обезщетение
в размер на
законната
лихва за
времето на
забавата.
Въз
основа на
обявеното по
реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК
съвпадение
във
фактическите
твърдения на
страните и от
приобщените
доказателствени
източници се
установява,
че по силата
на сключен помежду
им по
електронен
път чрез
сайта www.creditins.bg Договор
за
потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г.
(л. 15 – л. 17), включващ
и
приложимите
към него Общи
условия на
„Кредит инс“
ООД (л. 18 – л. 24), получаването
и приемането
на които ответницата
удостоверила
с
декларативно
изявление,
обективирано
в текста на
съглашението,
ищецът й отпуснал
паричен заем в
размер на 200, 00
лева за
задоволяване
на текущи
потребителски
нужди и се
задължило да ангажира
гарант за
издължаването
й, а
заемателката
следвало да
възстанови посочената
сума до 27.05.2017 г. и
да плати на
кредитодателя
лихва от 18, 00
лева при
фиксиран
годишен
лихвен
процент от 36% и
годишен
процент на
разходите от
49, 70%, както и „такса
гарант“ от 68, 26
лева,
разсрочено
чрез 3 равни месечни
вноски от по 95, 42
лева, дължими
се на 27.03.2017 г., 27.04.2017 г. и
27.05.2017 г., съгласно
Погасителен
план, съставляващ
неразделно Приложение
№ 1 към
контракта. Съобразно
чл. 7 от него
разполагала
с правото,
без да назовава
причина и да
е обременена
с обезщетение
или
неустойка, да
се откаже от сделката
в срок от 14 дни,
считано от
датата на извършването
й или от тази –
ако е
по-късна – на
която е била
запозната с договорните
параметри и
законоустановената
информация.
Ответницата
признава и от
Разписка за
извършено
електронно
плащане чрез
системата ePay.bg № 2000000121505243/27.02.2017
г. (л. 14) е видно,
че на 27.02.2017 г.
усвоила заемната
сума.
Потвърждава
също, че в
изминалия до
момента
период се
въздържала
от погасителни
престации.
С Договор
за
предоставяне
на гаранция
по потребителски
кредити от 25.10.2014
г. (л. 26 – л. 33)
„БИКНЕЛ КОРП“
ООД, рег. № 155538/23.10.2014
г., със
седалище в гр.
Махе, Сейшели,
се обвързало
спрямо ищеца да
отговаря пред
него солидарно
с
кредитополучателите
за изпълнение
на
задълженията
им по сключени
с последния
договори за
заем, ако са
избрали
такава опция
при кандидатстването
си за кредитиране,
срещу
възнаграждение,
което кредитодателят
следвало да
събира от заемателите
под формата
на „такса
гарант”.
Сезиран
от кредитора
с подадено на 23.06.2017 г.
Заявление вх.
№ 5752/17.08.2017 г. (л. 2 – л. 5 от
ч. гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай),
Районен съд –
Първомай
издал Заповед № 253/18.08.2017
г. за
изпълнение
на парично
задължение
по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 433/2017
г. по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав (л. 11 от ч.
гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай),
връчена на
длъжника на 22.08.2017
г., с която му
разпоредил
да заплати на
заявителя процесните
суми, ведно
със
законната
лихва върху
главницата,
считано от 17.08.2017
г. до
окончатеното
изплащане. В срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът
оспорил дължимостта
им с Възражение
вх. № 5947/29.08.2017 г. (л. 15 от
ч. гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай) по
образец с мотиви
за нерегламентирани
от закона
договорни клаузи.
След
като на
07.09.2017 г. било
уведомено от
заповедния
съд по регламента
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
правната
възможност
да предяви
иск за
установяване
на въпросните
притезания, в
законоустановения
преклузивен
едномесечен
срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК
ищецът депозирал
раглежданата
искова молба.
При
така
очертаните
фактически
положения
съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира
от правна
страна
следното:
Исковете,
отправени по
реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК,
концентрират
настоящия
спор върху
съществуването
на подлежащи
на
принудително
удовлетворяване
вземания, за
които е
издадена
заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и
които, доколкото
са насочени
към
осъществяване
на дължим по
договор
резултат,
черпят правното
си основание
от чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД. Според
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
ако
длъжникът не
изпълни
точно
задължението
си,
кредиторът
може да иска
изпълнението
заедно с
обезщетение
за забавата,
което за
парични престации
чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД приравнява
на законната
лихва, или
обезщетение
за
неизпълнение.
В съответствие
с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си
защита
ищецът носи
тежестта да
докаже, че е изправен
кредитор по
валидно
договорно
правоотношение
с ответника,
което е
породило за
него
изискуеми
задължения с
очертаната в
исковата
молба
индивидуализация.
Ответната
страна на
свой ред
следва да
установи
пълно
обстоятелствата,
на които позовава
възраженията
си.
В
разглежданата
конкретика
спорните
права
произтичат
от Договор за
потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г.
(л. 15 – л. 17), който,
бидейки сключен
от ищцовото
дружество в
битността му
на „търговец”
по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във
връзка с
упражняваното
от него занятие,
се
квалифицира
от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска
сделка и се
подчинява на
съответната
уредба на ТЗ. С
чл. 287 от него приложимостта
й се
разпростира и
спрямо страната
нетърговец, а
при
празноти чл. 288 от ТЗ препраща
към
гражданското
законодателство.
С оглед характера на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
По
разбирането
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на
договора за потребителски
кредит
кредиторът предоставя
или се
задължава да
предостави
на
потребителя кредит под
формата на
заем,
разсрочено
плащане и
всяко друго
подобно
платежно
улеснение, а в
понятието на
чл. 6 от ЗПФУР
за договор за
предоставяне
на финансови
услуги, сред
които § 1, т. 1 от
Допълнителните
разпоредби
(ДР) на ЗПФУР
нарежда и
кредитирането,
се субсумира
този, сключен
между
доставчик и
потребител
като
част от
организирана
от първия за
целта система,
при която от
отправянето
на
предложението
до
договорното
обвързване
страните използват
изключително
едно или
повече средства
за
комуникация
от
разстояние.
По разяснението
на § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР последните
позволяват
обслужването
да се извърши
без едновременното
физическо
присъствие
на договарящите.
Дефиницията
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3
от ЗПФУР
припознава
съответно
като „кредитор”
и „доставчик” физическото
или
юридическото
лице, което действа
в рамките
на своята
професионална
или търговска
дейност, а като
„потребител” чл.
9, ал. 3 от ЗПК и
чл. 7, ал. 2 от
ЗПФУР определят
действащото
извън
обхвата на
професионалното
или търговското
си занимание
физическо
лице.
Особеният
режим на
договора за
потребителски
кредит в ЗПК
го
характеризира
като формален
предвид
въведената с
чл. 10, ал. 1 от ЗПК
за неговата
действителност
писмена форма,
консенсуален
или реален в
зависимост от
това, дали за
сключването
му наред със
съгласуването
на взаимно
адресираните
волеизявления
е необходимо
и предаване
на заетите
парични
средства или
предмети,
двустранен
или
едностранен,
т. е. създаващ
задължения и
за двете или
само за
едната
страна, и
възмезден
поради
обвързването
на кредитодателя
с оглед на
очаквана насрещна
облага.
Като
разновидност
на договора
по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за
заем за
потребление
по правната
си същност,
закрепена в
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
е неформален,
реален,
едностранен
и безвъзмезден.
При него заемодателят
предава пари
или други
заместими
вещи в
собственост
на заемателя,
който се
обременява да
върне
заетата сума
или вещи от
същия вид, количество
и качество, а
според чл. 240, ал.
2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати
лихва, ако е договорено
писмено.
Регламентацията
откроява
като
елементи на
фактическия
състав на
заемната
връзка, за
които ищецът
следва да
проведе
доказване по
порядъка на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, постигнато
съгласие за
заемане на
съответната движимост
и
фактическото
й даване от
заемодателя
на заемателя.
Чл.
10, ал. 1 от ЗПК
повелява кредитната
сделка да се
оформи
писмено на
хартиен или
друг траен
носител на
ясен и
разбираем
език в еднакъв
по вид,
формат и
размер шрифт
– не по-малък
от 12, в два
екземпляра,
със следните
реквизити
според чл. 11, ал.
1 от ЗПК:
датата и мястото
на сключване
(т. 1); вида на
предоставения
кредит (т. 2);
името, единния
граждански
номер (личен
номер или личен
номер за
чужденец),
постоянния и
настоящия
адрес на
потребителя
(т. 3);
името/наименованието,
правноорганизационната
форма, кода
по БУЛСТАТ
или ЕИК и
адреса/седалището
на кредитора
(т. 4); данните по
т. 3 за физически
лица и по т. 4 за
еднолични
търговци и
юридически
лица – когато
участва
кредитен
посредник (т. 5);
договорния
срок (т. 6); общия
размер на
кредита,
който в § 1, т. 3 от
ДР на ЗПК е
дефиниран
като
максималния
размер (лимит)
или общата
предоставяна
сума, както и
условията за
усвояването
му (т. 7); стоката
или услугата
и нейната
цена в брой –
когато
кредитът е
под формата
на разсрочено
плащане за
такава или
при свързани
договори за
кредит (т. 8);
лихвения
процент по
кредита,
условията за
прилагането
му и индекс
или
референтен
лихвен
процент, който
е свързан с
първоначалния,
както и периодите,
предпоставките
и
процедурите
за промяната
му (т. 9);
методиката
за
изчисляване на
референтния
лихвен
процент
съгласно чл. 33а
от ЗПК (т. 9а); годишния
процент на
разходите по
кредита и
общата сума,
дължима от
потребителя,
изчислени
към момента
на сключване
на договора,
с посочване
на взетите
предвид
допускания по
определения
в Приложение
№ 1 към закона начин
(т. 10); условията
за
издължаване,
включително погасителен
план с
информация
за размера, броя,
периодичността
и датите на
погасителните
вноски,
последователността
на
разпределението
им между
различните неизплатени
суми, дължими
при различни
лихвени
проценти за
целите на погасяването
(т. 11); информация
за правото на
потребителя
при погасяване
на
главницата
по срочен
договор за
кредит да
получи при
поискване и
безвъзмездно,
във всеки
един момент
от договорното
изпълнение,
извлечение
по сметка под
формата на
погасителен
план за
извършените
и
предстоящите
плащания,
посочващ
дължимите
такива,
сроковете и
условията за
извършването
им, разбивка
на всяка
погасителна
вноска,
показваща
погасяването
на
главницата,
лихвата,
изчислена на
базата на
лихвения процент,
и
допълнителните
разходи,
когато е приложимо
(т. 12);
извлечение
за периодите
и условията
за плащане на
свързаните
повтарящи се
или
еднократни
разходи и
лихвата, когато
те трябва да
се заплатят
без
главницата (т.
13); всички
разходи за
откриване и
обслужване
на една или
повече
банкови
сметки, предназначени
за усвояване
и погасяване
на кредита,
освен ако
откриването
им не е
доброволно, и
за
използване
на платежен
инструмент,
позволяващ
едновременното
извършване
на
предоставяне
на кредита и
неговото погасяване,
както и
всички други
разходи, произтичащи
от договора,
и условията,
при които
могат да
бъдат
променяни (т. 14);
приложимия
при
просрочени
плащания
лихвен
процент, изчислен
към момента на
сключване на
договора,
начините за
променянето
му, както и
стойността
на всички разходи,
които се
дължат при
неизпълнение
(т. 15);
предупреждение
за
последиците
за потребителя
при забава на
вноските (т. 16);
наличието на
свързани с договора
нотариални и
други такси,
ако има такива
(т. 17);
изискуемите
се
обезпечения
(т. 18) и застраховки
(т. 19); наличието
или липсата
на право на
отказ на
потребителя
от договора,
срока и
условията за
неговото
упражняване, включително
информация
за задължението
му да погаси
усвоената
главница и
лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 от ЗПК,
както и за
размера на
лихвения
процент на
ден (т. 20);
информация
за правата на
потребителя
по чл.
27 и чл. 28 от ЗПК
и условията
за
упражняването
им (т. 21); правото
на
предсрочно
погасяване
на кредита,
реда за
неговото
осъществяване
и когато е
необходимо,
информация
за правото на
кредитора на
обезщетение
в случаите
по чл.
32 от ЗПК,
както и
начина за
неговото
изчисляване
(т. 22); реда за
прекратяване
на договора
за кредит (т. 23);
наличието на
извънсъдебни
способи за
решаването
на спорове и
за
обезщетяване
на потребителите
във връзка с
предоставяне
на потребителски
кредит, както
и условията
за тяхното
използване
(т. 24); другите
клаузи (т. 25);
адреса на
Комисията за
защита на
потребителите
като
контролен
орган по
спазване
изискванията
на ЗПК (т. 26) и
подписи на
страните (т. 27). Чл.
11, ал. 2 от ЗПК изисква
да е
подписана от
тях и всяка
страница от
общите
условия, които
с
позволението
на чл. 298, ал. 1, изр. 1
от ТЗ търговецът
е утвърдил
отнапред във
взаимоотношенията
с клиентите
си и които съобразно
чл. 298,
ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал.
2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП стават
задължителни
за тях, само ако
са им били
предоставени
при
сключването
и те са
заявили
писмено, че
ги приемат,
удостоверявайки
това с
подписа си.
Неспазването
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от
ЗПК се
санкционира
от чл. 22 от ЗПК с
недействителност
на
правоотношението,
а чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП
прогласява за
нищожни тези
неиндивидуално
договорени
клаузи от
него, които
са
неравноправни
по определението
на чл. 143 от ЗЗП.
Без
да дерогира
горевизираните
императивни
постановки, ЗПФУР
детайлизира
регулацията в областта
на дистанционната
търговия на
финансови услуги,
която
разкрива
специфики
предвид
опосредеността
на комуникацията
между
договарящите
от
технически прибори
за отдалечен
достъп –
телефон,
автоматизирани
системи за
позвъняване
без човешка
намеса, факс,
интернет и
др.
За
доказване на
изявленията,
отправени
съгласно
ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него
отпраща към
приложението
на чл. 293 от ТЗ, а за
електронните
такива – към Закона за
електронния
документ и
електронния
подпис (ЗЕДЕП),
чието
наименование
със Закона за
неговото изменение
и допълнение,
обнародван в
ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено
на Закон за
електронния
документ и
електронните
удостоверителни
услуги.
Като
електронно се
определя от чл.
2, ал. 1 от ЗЕДЕП в
меродавната
му за казуса
редакция от
ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в
сила от 01.07.2011 г., словесното
изявление,
което е
представено
в цифрова форма
чрез
общоприет
стандарт за
преобразуване,
разчитане и
визуално
представяне
на
информацията.
Когато е
записано върху
магнитен,
оптичен или
друг носител,
даващ
възможност
да бъде
възпроизвеждано,
чл. 3, ал. 1 на
същия закон (в
редакцията
към 01.07.2011 г.) му
придава
качеството
„електронен
документ”. Фикцията
по чл. 3,
ал. 2 от ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011 г.) гласи,
че със
съставянето
му обикновената
писмена
форма, независимо
дали се изисква
от
законодателя
за
действителност
или за
доказване, се
смята за
спазена (в
този смисъл
Определение
№ 249/11.04.2011 г. на ВКС по
т. д. № 892/2010 г., I т. о.), а всяка
информация в
електронна
форма, добавена
или
логически
свързана с
електронното
изявление, за
установяване
на неговото авторство,
се счита от
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011 г.) за „електронен
подпис”.
Значение на
саморъчен такъв
ал. 4 от същата
норма
признава
единствено на
квалифицирания
електронен
подпис по чл. 13,
ал. 3 от ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011 г.),
който едновременно
притежава белезите
на
усъвършенстван
и отговаря на
изискванията
на чл. 16 от
ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011 г.). Не
се открива обаче
легално
оправдание като
електронен
аналог на
саморъчното
подписване, изисквано
от чл. 11, ал. 2 от ЗПК и чл. 147а, ал. 2
от ЗЗП, да се възприема
само квалифицираният
параф по чл. 13,
ал. 3 от ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011 г.). При
отсъствие на
изрична
законова
повеля аналогията
на закона
сочи, че в указаните
хипотези
правна
важимост на подпис
не следва да
се отрича и
на идентификацията
по чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011 г.).
При спор тежестта
да убеди решаващия
орган в
изразеното
от
потребителя
съгласие с
частните и общите
договорки,
както и че му
е предаден
екземпляр от
последните към
момента на контрактуването,
се възлага от
чл. 18, ал. 1, т. 3 от
ЗПФУР и чл. 147а,
ал. 4 от ЗЗП на
доставчика
на
финансовите
услуги, за чието
улеснение чл.
18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява
с
доказателствена
сила направени
с
разрешението
на
отсрещната
страна
записи на
изявления чрез
телефон,
друго
средство за
гласова комуникация
от
разстояние,
видеовръзка
или електронна
поща.
Същевременно
чл. 147а, ал. 5 от
ЗЗП отнема
доказателствения
капацитет на включената
в
индивидуалното
съглашение клауза
за приемане
от
потребителя
на общите
условия и за
деклариране
на получаването
им.
Съотнасяйки
конкретната
фактическа
обстановка
към очертаната
нормативна
рамка и
задължен да
следи
служебно за
нищожността
на
правопораждащото
правоотношение
или на негови
отделни
сегменти
поради
тяхната
неравноправност
или колизия с
императивни
материалноправни
норми,
призвани да
охраняват правния
и
обществения
ред, или с
добрите нрави,
когато
разполага с
нужната за
целта фактическа
и правна
осведоменост
(в този смисъл
Решение № 178/26.02.2015
г. на ВКС по т. д.
№ 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013
г. на ВКС по т. д.
№ 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г.
на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3
от Тълкувателно
решение от 09.12.2013
г. по тълк.
дело № 4/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, Решение
№ 205/19.01.2018 г. по гр. д. №
896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016
г. на ВКС по т. д.
№ 3686/2014 г., I т. о.),
съдът
формира извод,
че страните
са сключили формален,
реален, двустранен
и възмезден Договор
за
потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г.
(л. 15 – л. 17) с
атрибутите по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 6 от ЗПФУР
при Общите
условия на
финансовата
институция (л.
18 – л. 24). По делото
е приобщен по
реда на чл.
184, ал. 1, изр. 1 от ГПК електронният
еквивалент
на
съглашението,
възпроизведен
на хартиен
носител като
препис,
заверен от
ищеца, а ответницата
признава
в отговора
си, че го е
подписала онлайн,
което
въпреки дефицита
на други
писмени
доказателства,
е
достатъчно
да изясни,
че
контрагентите
са отправили
взаимни електронни
волеизявления
за договорно
обвързване, скрепени
с подпис по чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията
му към 01.07.2011 г.) в
съответствие
с чл. 11, ал. 1, т. 27 и
ал. 2 от ЗПК, които
разкриват
признаците на
„електронен
документ” по чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011
г.) и при действието
на ал. 2 на чл. 3
от ЗЕДЕП (в
редакцията
му към 01.07.2011
г.) се явяват
материализирани
в наложения
от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат,
както и
че на заемателката
е бил
осигурен
електронен
достъп до и е
потвърдила общите
условия по
указанията
на чл. 298, ал. 1, изр.
2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 147а, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗП.
Договорното
изложение
удовлетворява
приложимите предписания
на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 от ЗПК, тъй като
в него
понятно са отразени
общият
размер на
кредита от 200, 00
лева; условията
за
усвояването
му – в брой от
каса на Easypay или по
посочена от
кредитополучателя
банкова
сметка; *** % с
уточнение, че
е годишен и фиксиран
по разума на § 1,
т. 5, изр. 1, предл. 1
от ДР на ЗПК
като
непроменлива
за целия договорен
срок
величина; размерът,
броят,
периодичността
и датите на
платежите за
издължаване във
вид на
погасителен
план –
неразделна
част от контракта,
както и последователността
на
разпределение
на вноските
между
различните
неизплатени
суми, въпреки
че такава
разбивка е
необходима
само при променяща
се лихва.
В
текста
фигурира
конкретизация
както на общата,
дължима се от
потребителя, сума
от 286, 26 лева,
която § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК равнява
на сбора от
общия размер
на кредита и
общите разходи
по него по
смисъла на § 1, т.
1 от ДР от ЗПК, така
и на величината
на годишния
процент на
разходите от
49, 7%, но в разрез
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не са
отбелязани взетите
предвид
допускания,
използвани
при пресмятането
му по формулата
по Приложения
№ 1 към закона по
правилото на
чл. 19, ал. 2 от ЗПК,
като в чл. 5.6. от
Общите условия
е поместена
единствено
препратка
към нея. Отделно
от горното, договорът,
интегриращ и
общите параметри,
не съдържа разяснението
по чл. 11, ал. 1, т. 12
от ЗПК.
Пропуснат е и
лихвеният
процент на
ден при евентуално
упражняване
на потребителското
право на
отказ, за посочване
на който разпорежда
чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Нарушението на изброените изисквания се въздига от чл. 22 от ЗПК в основание за недействителност на облигационната връзка, а според чл. 23 от ЗПК в такава хипотеза потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да се основава на института на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда. Предвид казаното и съобразявайки заявената от ответника липса на погасителни престации, съдебният състав е мотивиран да заключи, че задължението му за връщане на заетата сума от 200, 00 лева, чиято изискуемост е настъпила още преди завеждане на заповедното производство, съществува и главният иск за установяването му следва да се уважи. Позитивното произнасяне обуславя дължимост и на законната лихва за просрочие, считано от датата на съдебното завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2017 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава от отговорност за забава определена категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът.
Съобразно
чл. 23 от ЗПК от
договора не
произтичат други
обременяващи
правната му сфера
притезания,
поради което претенциите
за възнаградителна
лихва, мораторно
обезщетение
и „такса
гарант”, подлежат
на
отхвърляне
като
неоснователни.
По аргумент
от чл. 237,
ал. 3, т. 1 от ГПК признанието
на първата от
тях не
обвързва
съда, тъй
като има за
предмет право,
което
противоречи
на законовата
разпоредба
на чл. 23 от ЗПК.
С
оглед решението
на спора са
налице
предпоставките
на чл. 78, ал. 1 от ГПК за
осъждане на
ответника да
възстанови съразмерно
с уважената
част от
исковете съдебно-деловодните
разноски на
ищеца, претендирани,
съгласно
Списък по чл. 80
от ГПК (л. 62), и
действително
сторени,
както следва:
Ш в
исковото
производство
– 433, 00 лева, от
които 25, 00 лева –
довнесена
държавна
такса за
разглеждане на
спора, и 408, 00
лева –
възнаграждение
за
квалифицирана
процесуална
защита от
един адвокат,
уговорено и
платено
съгласно
Договор за
правна помощ
и съдействие
от 27.09.2017 г. (л. 7) в
размер на 600, 00
лева;
Ш в заповедното
производство
– 433, 00 лева, от
които 25, 00 лева –
внесена
държавна такса
за
разглеждане
на
заявлението
за издаване
на заповед за
изпълнение, и
408, 00 лева –
възнаграждение
за
квалифицирана
процесуална
защита от
един адвокат,
уговорено и
платено
съгласно Договор
за правна помощ
и съдействие
от 14.08.2017 г. (л. 7 от ч.
гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай) в
размер на 600, 00
лева.
Водим
от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията
между
страните, че Д.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес:
***, дължи
на „КРЕДИТ
ИНС” ООД, ЕИК: *********,
със седалище
и адрес на
управление: ***,
представлявано
от М.Г.А. в
качеството
на управител
и по
процесуално
пълномощие
от адв. Р.И.Д., сумата
от 200, 00
(двеста) лева – подлежаща
на връщане главница
по сключен
помежду им Договор
за
потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху
нея, считано от 17.08.2017 г. – датата на подаване на
заявлението за
издаване на
заповед за
изпълнение в
съда, до
окончателното
й изплащане, с
изключение
на периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
(вкл.), за
принудителното
изпълнение
на което вземане е
издадена
Заповед № 253/18.08.2017 г. за
изпълнение
на парично
задължение по
чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав.
ОТХВЪРЛЯ
обективно
кумулативно
съединени
искове,
предявени от „КРЕДИТ
ИНС” ООД, ЕИК: *********,
със седалище
и адрес на
управление: ***,
представлявано
от М.Г.А. в
качеството
на управител
и по
процесуално
пълномощие
от адв. Р.И.Д.,
срещу Д.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес:
***, за
признаване
на
установено в
отношенията
между
страните, че
ответникът
дължи на ищеца
по сключен
помежду им Договор
за потребителски
кредит
„Екстра” № 65297/27.02.2017 г.,
както следва:
Ш сумата
от 18, 00
(осемнадесет) лева – договорна
лихва за периода
от 27.02.2017 г. до 27.05.2017 г.;
Ш сумата
от 68, 26 лева
(шестдесет и
осем лева и
двадесет и шест
стотинки) –
договорна
такса „Гарант“ за
периода от 27.02.2017
г. до 27.05.2017 г.;
Ш сумата
от 5, 79 лева
(пет лева и
седемдесет и
девет стотинки)
–
обезщетение
за забава в
размер на
законната
лихва за периода
от 28.03.2017 г. до 14.08.2017 г., за
принудителното
изпълнение
на които вземания
е
издадена
Заповед № 253/18.08.2017 г. за
изпълнение
на парично
задължение по
чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да
заплати на „КРЕДИТ
ИНС” ООД, ЕИК: *********,
със седалище
и адрес на
управление: ***,
представлявано
от М.Г.А. в
качеството
на управител
и по
процесуално
пълномощие
от адв. Р.И.Д., както
следва:
Ш сумата
от 433, 00 (четиристотин
тридесет и
три) лева
–
съдебно-деловодни
разноски в
исковото производство
за довнесена държавна
такса за
разглеждане
на спора и за квалифицирана
процесуална
защита от адвокат,
съразмерно с
уважената
част от
исковете, и
Ш сумата
от 433, 00 (четиристотин
тридесет и
три) лева – съдебно-деловодни
разноски
по ч.
гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав, за държавна
такса за
разглеждане
на
заявлението
за издаване
на заповед за
изпълнение и за квалифицирана
процесуална
защита от адвокат,
съразмерно с
уважената
част от
исковете.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на
страните препис
от решението.
ДА СЕ
ВЪРНЕ и
ДОКЛАДВА на
състава досието
на ч.
гр. дело № 433/2017 г.
по описа на
Районен съд –
Първомай, І
състав, ведно
със заверен
препис от
решението,
СЛЕД
влизането му
в сила.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Окръжен
съд – Пловдив
в
двуседмичен
срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п
СМ/ПМ