Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.02.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11268 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
от 11.12.2018 г. по гр.дело № 71799/17 г., СРС, ІІІ ГО, 150 състав
е осъдил на основание
чл.49, във вр. с чл.45, във вр.
с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, „М.А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Т.К.,
и „А.****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл.*****,
представлявано от Б.К.Т. да заплатят на А. А.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, при условията на разделна
отговорност, сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, непредявена с преходен
частичен иск част от общия размер на претърпените неимуществени вреди от 10 000
лева, претърпени от непозволено увреждане, осъществено на 23.11.2013 г. по
време на концерт „Cocoon Sofia” в зала „Фестивална”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2014 г., до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск по чл.86 от ЗЗД за периода от 23.11.2013 г. до 08.10.2014
г., като погасен по давност. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „М.А.” ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Т.К. и „А.****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл.*****, представлявано от Б.К.Т.,
да заплатят на А.А.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1440 лева, представляващи направени разноски в
настоящето производство.
С
определение от 12.07.2019 г. по гр.д. № 71799/2017 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 150 състав е изменил решение от 11.12.2018 г. по гр.д №
71799/2017г. по описа на CPC, 150-ти състав, в частта за разноските, като е осъдил „М.А.“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Т.К. и „А.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
Студентско общежитие, бл.*****, представлявано от Б.К.Т., да заплатят допълнително на А.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сума в размер на 156 лева - разноски по делото, представляващи част от адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ответника „А.****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл.*****,
представлявано от Изпълнителния директор Б.К.Т., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт С.Р.с мотиви
изложени в жалбата. Сочи, че неправилно съдът е кредитирал показанията на
майката на ищеца, досежно здравословното състояние на
сина й, който правил опити да работи като барман, но не съумял да се справи със
задачи, свързани с физическо натоварване. Твърди, че по делото липсват
доказателства за намалена работоспособност на ищеца, дори напротив, от
представените писмени доказателства се установява, че същият 7 месеца заемал
длъжността мияч, превозни средства/ръчно/ от 28.08.2013 г. до 12.03.2014 г. и
почти две години длъжността барман/ от 22.02.2014 г. до 02.12.2015 г., липсват
доказателства по делото за намалена работоспособност на ищеца, поради което се
прави извод, че ищецът е можел и може да полага труд при нормална физическа
натовареност и в среда, позволяваща му да продължава социалните си контакти.
Твърди се още, че предвид справката по ЕГН на ищеца, извършена в информационна
система за отдалечен достъп по дела на СРС, се установява, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем по 7 наказателни дела от общ и частен характер, част от които са
приключили с влезли в сила съдебни решения, признаващи ищеца за виновен, като
се прави извод, че ищецът разполагал с физическата възможност да реализира
инкриминирани състави и очевидно злоупотребява с правото си на иск срещу ответниците по делото. Относно констатациите на приетата по
делото СМЕ, то вещото лице заявява, че понастоящем е невъзможно да се изведе
еднозначно причинно-следствена връзка между съобщените при преглед оплаквания и
получените при процесното събитие травматични
увреждания. Прави се извод, че твърденият от ищеца екцес
на претърпените болки и страдания се явяват недоказани. Ищецът не се е явявал
на редовни лекарски прегледи, като чрез бездействие е допуснал здравословното
му състояние да бъде поставено в риск,
поради непремахване на метален остесинтезиращ
материал. Вещото лице не е извършило и личен преглед на ищеца, поради което
твърдението, че продължава да носи имобилизиращ корсет
се явява недоказано. Относно размера на обезщетението се сочи, че в мотивите на
решението от 31.08.2015 г. по гр.д. № 22253/2014 г., СРС, ІІІ ГО, 82 състав е
приел, че разумен и справедлив размер е този от 5000 лв., отчитайки степента на
вредоносния резултат и неговите последици във времето, както и възможността на
тази парична стойност да компенсира напълно претърпените неблагоприятни
последици. В настоящата искова молба ищецът преповтаря исковата молба от
предходното дело/ гр.д. № 22253/2014 г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, но нито в
един момент не е обективирал ясно и еднозначно
претенция за екцес. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло процесното или да бъде
намалена ищцовата претенция като несправедлива и
силно завишена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият „М.А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Т.К.,
чрез пълномощника си по делото адвокат Б. не оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция, като не представя списък по
чл.80 ГПК нито в първата, нито във въззивната
инстанции.
Въззиваемият А.А.М., ЕГН **********
с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат В.Т.Т.
от САК, с адрес *** оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на ответника „М.А.“ ООД-ЗАД „А.“ не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, непредявена с предходен частичен иск от 1000 лв.
от общия размер от 10 000 лв., претърпени от непозволено увреждане,
осъществено на 23.11.2013 г. по време на концерт на „Cocoon Sofia” в зала „Фестивална”, ведно със законната лихва върху
сумата от деня на увреждането - 23.11.2013 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът А.А.М.
твърди, че на 23.11.2013 г. заедно със свой приятел е посетил концерт „Cocoon Sofia”, организиран от първия ответник - „М.А.” ООД, проведен в
зала „Фестивална”, собственост на втория ответник - „А.****” ЕАД. По време на
концерта е претърпял инцидент, като паднал повече от пет метра височина през
тераса, намираща се зад последния ред седалки в залата, която от своя страна не
е била обозначена, а напротив - била е покрита с плътна черна завеса, на която
по невнимание се е подпрял. Твърди, че никъде не е имало обозначение, че има
тераса или предупреждение да се внимава. От падането получил счупване на лявата
ръка /лява скафоидална кост/ и втори лумбален прешлен. Претърпял
операция и няколко интервенции, вследствие на които се е наложило да се
лекува продължително време в лечебно заведение и вкъщи, а към настоящия момент
му е предписано домашно лечение, поради което се налага предимно да лежи и да
си почива, както и да носи фиксиран колан към гръдния кош за обездвижване,
заради счупения прешлен. Посочените
увреждания са му причинили страдания и болки, като счупванията са
затруднили движенията му, налагало се да посещава болезнени процедури за
правилното им възстановяване, а травмите са наложили оказване на допълнителна
помощ от страна на близките му за осъществяване дори на елементарни нужди и
потребности, тъй като не е можел да се обслужва самостоятелно. Вън от физическите
болки и страдания вследствие на инцидента, е претърпял и психически вреди,
изразяващи се в загуба на независимия и динамичен начин на живот, намаляване на
социалните му контакти, започнал да усеща страх и притеснение от стълби и
височини, които заедно с обездвижването му, оценява на сумата от 10 000 лева.
Падането е породило и значителни разходи за заплащане на лечението в болница,
лекарства и консумативи /включително заплащане на пирон за ръката, специален
фиксиращ колан, инжекции, нощувки в лечебното заведение и др./, които разходи
до момента възлизат на 1195,50 лева, съобразно приложения списък с фактури към
исковата молба.
Заявява, че ответното дружество „А.****” ЕАД, като собственик на обекта, не е положило необходимата грижа, като е допусната професионална небрежност при стопанисването и обезопасяването на обекта, а ответникът „М.А.” ООД, в качеството си на страна по сключения с ищеца договор за услуга /концерт/ и лице, ползващо обекта на конкретната дата, също носи отговорност за необезопасяването на обекта.
Ответните
дружества били поканени от него на 24.01.2014 г. за уреждане на отношенията във
връзка с инцидента, но поради липса на отговор от тяхна страна, предявил
правата си по съдебен ред и с влязло в сила решение на СРС, 82 състав, потвърдено изцяло от СГС,
исковете му са били уважени за имуществени вреди изцяло, а за неимуществените -
изцяло уважен частичен иск за сумата от 1000 лева, като част от общо дължимата
сума в размер на 10 000 лева, като СРС е приел, че ответниците
не са солидарно отговорни, а отговарят разделно. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците при
условията на разделност да му заплатят сумата от 9000
лв., ведно със законната
В срока по чл.131 от ГПК, ответното
дружество „М.А.” ООД е депозирало писмен отговор, с който е оспорило
изцяло предявените искове, като
недопустими и неоснователни. Направил е възражение за изтекла давност. Исковете
са оспорени и по размер.
Ответникът
„А.****“ ЕОД в срока по чл.131
от ГПК е оспорил предявените искове като неоснователни с твърдението, че
обстоятелствата изложени в исковата молба вече са подробно разгледани и
анализирани по предходното гр д. № 22253/2014 г. на СРС,
82 състав, по което има постановено решение
от 31.08.2015 г., влязло в сила на 08.04.2016 г. Излага и други доводи по
исковата претенция.
Третото лице помагач на ответника „М.А.” ООД - ЗАД „А.”, е представило писмено становище, с което е оспорило изцяло предявените искове по основание и размер, като се поддържат всички възражения и оспорвания на исковата претенция от страна на ответниците.
Съдът
констатира следното от фактическа страна:
Видно от гр.д. №22253/2014 г. по описа
на СРС, 82 състав, същото е било образувано по искова молба от ищеца, срещу
двамата ответници, с която са били предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.52 и чл.53 от ЗЗД - за имуществени и неимуществени
вреди, претърпени в резултат
на концерт „Cocoon Sofia” в зала „Фестивална”, гр.София на
23.11.2013 г. С решение от 31.08.2015 г., съдът е осъдил ответниците
да заплатят на ищеца сумата от 1195,50 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди и сумата от 1 000 лева, частичен иск за обезщетяване на неимуществени
вреди, болки и страдания, от общия размер на неимуществените вреди в размер на
10 000 лева, като е отхвърлил предявения иск в частта, в която се претендира
солидарна отговорност на двамата ответници. Посочено
е, че решението е постановено при участие на трето лице - помагач на страната
на ответника „М.А.” ООД- ЗАД „А.”. С решение
от 08.04.2016 г., постановено по в.гр.д. №16614/2015 г. по описа на СГС, II-B въззивен състав, решението на СРС по гр.д.№ 22253/2014
г. е потвърдено в обжалваната част, в която са уважени предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците
за посочения период и са присъдени разноски по делото.
По настоящето производство са ангажирани
гласни доказателства, като от
показанията на свидетелката М.М./майка на ищеца/ се
установява, че в продължение на една година ищецът се е възстановявал от
получените увреждания в резултат на процесния
инцидент. Твърди, че и до настоящия момент последният изпитва болки, поради
което се пази от физически натоварвания, ограничени са движенията му в едната
му ръка, в която има поставен пирон, поради което не може да вдига тежко,
изпитва затруднения да стои в седнало в продължение на осем часа, както и че
към настоящия момент все още носи корсет. Въпреки осъществяваната трудова
дейност като барман, ищецът не е бил пълноценен, за кратък период от време е
работил и в автокъща, а към настоящия момент
осъществява ненатоварваща дейност във фирмата на родителите си.
За изясняване здравословното състояние
на ищеца от инцидента до настоящия момент е допусната СМЕ, съгласно която вследствие
на инцидента на 23.11.2013 г. и след постъпване в болнично заведение на
24.11.2013 г. и проведените прегледи и изследвания са установени и описани
следните травматични увреждания на ищеца: отток и охлузване в областта на десен
лакът, което по медико-биологичния си характер съставлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота /лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК/; отток без изявен хематом в областта на китката на лявата ръка със
счупване на скафоидалната киткова
кост на лявата ръка, което увреждане по медико-биологичния си характер
съставлява трайно /за повече от 30 дни от датата на травмата/ затруднение
движенията на левия горен крайник /средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК/; компресивно, закрито, амиелично счупване на тялото на първи поясен
прешлен, което увреждане по своя медико-биологичен характер съставлява трайно
/за повече от 30 дни от датата на травмата/ затруднение движенията на снагата
/средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК/. След постъпване на ищеца в болнично заведение
и диагностициране вида на травмите е стартирало
медикаментозно лечение за обезболяване, като при отчитане вида и характера на счупванията на китката е взето решение и проведено
хирургично лечение. На счупената кост е извършена мануална
репозиция и фиксация на
счупени фрагменти с остесинтезиращ винт, проведена е
и автоостеопластика на костния дефект. По повод
счупването на първи поясен прешлен е предприето
консервативно лечение с имобилизация и принудително
лежащо положение на твърдо легло, при строг постелен
режим. Провеждано е лечение с антибиотици и антикуагуланти,
а на 02.12.2013 г. ищецът постъпва в Клиника за рехабилитация по повод счупване
на лявата скафоидална кост и лумбален
прешлен, проведена е кинезетерапевтична програма.
Ищецът е изписан на 09.12.2013 г. с
подобрение - увеличен е функционалния капацитет, повлиян с мускулния дисбаланс,
увеличен е обема на движения, обучен е да се придвижва с помощни средства. Вещото
лице изрично заявява, че по делото липсват данни, но след подобни травми се
налага гипсова имобилизация на лява ръка за 30-35 дни
и имобилизация с корсет за около 4-6 месеца на гръбно-поясен отдел на гръбначен стълб. С оглед характера
на травмите, вида на приложеното лечение, пола и възрастта на ищеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес, вещото лице е стигнало до
извод, че функционалното възстановяване на ръката настъпва за около 3-6 месеца
от датата на травмата, а на снагата - за около една година след травмата, като
са намалявали физическата активност на ищеца и са водели до неудобства в
ежедневието. След отминаване на посочените срокове и независимо от лечението,
най-често се наблюдават персистиращи леки
функционални смущения, като при натоварвания и/или резки промени във времето,
тези смущения и съпътстващите ги болки и слабост, могат да се усилят. Вещото
лице е констатирало от приложената медицинска
документация по делото, че последно извършен преглед на ищеца на 06.02.2015 г.,
след което липсват проследяващи състоянието на ищеца документи, поради което
към настоящия момент не е възможно да се изведе еднозначно причинно-следствена
връзка между съобщени при преглед оплаквания от усложнения и получените при процесното събитие травматични увреждания. В съдебно заседание вещото лице обосновава
липсата на настоятелност за извършване на личен преглед на ищеца с
обстоятелството, че от последния извършен преглед през 2015г. до момента са
изтекли три години, през който период състоянието на ищеца не е логично да се
запази без лечение, като смята, че се е влошило. Следвало да се извади
металната остесинтеза, непосредствено след
зарастването на костта на лявата ръка, но това не е било направено, поради
което не може да се очаква пълно възстановяване, а по скоро да прогресира и да
стигне до по-тежко усложнение, доколкото металният остесинтезиращ
материал би могъл да доведе до увреждане на контрактура
на китковите стави, което обективно състояние е
отразено при направеното изследване през 2015 г. от специалист-травматолог: „Намален
юмручен захват и ограничено движение на лява киткова става”. По отношение на третото увреждане - счупен
прешлен, вещото лице твърди, че прешленното тяло се
възстановява непълноценно от разрастналия се костен калос, а това води до радикулярни
болки и до ограничаване движението, като не настъпва такова възстановяване, при
което пострадалият да не изпитва болки. Във всички случая, носенето на корсета
може да намали изпитваните болки, но няма да помогне за зарастване на костта.
По
развитите във въззивната жалба доводи, настоящата
инстанция приема следното:
Претендират се неимуществени вреди в резултат
на уврежданията на ищеца, вследствие
на претърпян от него
инцидент на 23.11.2013 г., като предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата /остатъка/ от вземането, а не екцес, както се твърди във
въззивната жалба. В конкретния случай, са предявени
искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, непредявена
с предходен частичен иск от 1000 лв. от общия размер от 10 000 лв.,
претърпени от непозволено увреждане, осъществено на 23.11.2013 г. по време на
концерт на „Cocoon
Sofia” в зала
„Фестивална”, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането -
23.11.2013 г., до окончателното й изплащане. С решение от 31.08.2015 г. по гр.д. № 22253/2014
г. по описа на СРС, 82 състав, влязло в сила на 08.04.2016 г., съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1195,50 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 1 000 лева, частичен иск
за обезщетяване на неимуществени вреди, болки и страдания, от общия размер на
неимуществените вреди в размер на 10 000 лева, като е отхвърлил предявения иск
в частта, в която се претендира солидарна отговорност на двамата ответници. Съгласно тълкувателно решение 3 от 22.04.2019 г.
по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата /остатъка/ от вземането,
се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен
иск обем. По двата иска
се претендира едно и също вземане,
но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на
което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният
иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата
до пълния размер на вземането
да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този
извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение
съдът се произнася не само
за размера на вземането, но
и относно основанието /какво представлява и от какво произтича
присъденото вземане/, предвид изискването на чл.236, ал.1, т.5 ГПК в решението
да бъде посочено
какво постановява съдът по съществото
на спора, и с оглед СПН на диспозитива
съобразно постановките на ТР № 1 от 04.01.2001 г.
на ВКС по т.гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени
фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение,
на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер
на паричното вземане, произтичащо от същото право. В конкретния казус е налице основанието на чл.49 ЗЗД, като
е налице неизпълнение на служителите на двете дружества ответници
на вменените им със закон задължения-на първия като собственик на сградата, а
на втория като организатор на концерт в същата сграда, съответно сградата да
отговаря на строителните норми и изисквания за безопасност и за втория ответник
използването от него помещение за обществено събитие-концерт, да е в достатъчна
степен обезопасено, за да не представлява опасност за живота и здравето на
участващите в събитието граждани. Налице е причинна връзка с неизпълнение на
служителите на ответните дружества на задълженията им за обезопасяване на
наличната шахта зад заден ред седалки на зала „Фестивална“, поради което ищецът
пада на 23.11.2013 г. в същата шахта, в
причинна връзка търпи имуществени вреди-1195 лв. разходи за проведеното му
лечение и неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания и
страданието от неудобствата на обездвижването, загубването на самостоятелността
и липсата на нормалния за него ритъм на живот. СГС по предходното обжалване е
приел, че справедливия размер на обезщетението за тях във връзка с чл.52 ЗЗД е
18 000 лв.
В настоящето производство, както бе посочено по-горе, предмет
на доказване е предявения иск за остатъка от 9000 лв. СГС също намира, че от
показанията на свидетелката Михайлова, от другите по делото доказателства,
включително и приетата СМЕ, може да се направи извод, че претърпените от ищеца
болки и страдания, затруднения, физически неудобства в ежедневния живот, както
и емоционални последствия от получените увреждания, продължават и към настоящия
момент. Действително, вещото лице сочи
за липса на медицинска документация след последния преглед на ищеца през 2015
г., поради което се въздържа от становище за наличие на причинно-следствена
връзка между инцидента и актуалното здравословно състояние на въззиваемия/ищец. Същевременно категорично заявява, че без
провеждано лечение и последваща рехабилитация,
здравословното състояние на въззиваемия/ищец след
възстановителния период, не би могло да се запази, по-вероятно е да не настъпи
пълно възстановяване, както и да се стигне до по-тежко усложнение. При тези
данни СГС намира, че предявеният иск се явява доказан по размера на заявената
претенция-сумата от 9000 лв., като отговорността на двамата ответници
е разделна.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.При
тези данни следва да бъде потвърдено и определението, постановено по реда на
чл.248 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 780 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.12.2018 г. по
гр.дело № 71799/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 150 състав в обжалваната част/ за присъдената
главница и разноски/ и определение от 12.07.2019г. по гр.д. №
71799/2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „А.****”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, Студентско общежитие, бл.*****, представлявано от Изпълнителния
директор Б.К.Т., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Р.да заплати на А.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника
си по делото адвокат В.Т.Т. от САК, с адрес ***,
направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 780 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ответника „М.А.“ ООД-ЗАД „А.“.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.