РЕШЕНИЕ1522/29.7.2019г.

 

Номер.................                   Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На трети юни                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  2195  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „НАВИ УАН“, с управител и представляващ И.Т.Т., срещу НП № 03-009815/01.08.2018  г.  с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на  1600/ хиляда и шестстотин / лева, за нарушение на чл.264, във вр. с чл. 154 ал.1 и чл. 128 от КТ.

            В подадената до съда жалба въззивникът  оспорва субективната съставомерност на твърдяното в НП нарушение, поради което се иска същото да бъде отменено. При условията на евентуалност се иска да бъде приложена нормата на чл. 415в от КТ , с оглед на твърдението, че нарушението е отстранено своевременно и предвид липсата на вредни последици, от същото.

            В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, не се явява, не се представлява.  

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи се, че нормата на чл. 415в от КТ не е приложена в случая, доколкото в Инспекция по труда – Варна не са постъпили доказателства за отстраняване на нарушението.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – М.Д.. Приобщени към материалите по делото са и материалите по административно-наказателната преписка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпил сигнал от Т.Т., на 04.07.2018 г. служители на ДИТ-Варна – св. М.Д. – гл.инспектор и инж. П.Б.– гл.инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – заведение за бързо хранене „Събуей“, находящ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 186, МОЛ Варна, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката е установено, че лицето К.И.с ЕГН: **********, назначена на длъжност „сандвич артист“ е положила труд на официални празници – 01.05.2018 г. – Ден на труда и на международната работническа солидарност в работна смяна от 12.00 ч. до 18.00 ч. /шест часа/, на 06.05.2018 г. – Гергьовден , Ден на храбростта и и Българската армия в работна смяна от 12.00 ч. до 18.00 ч. /шест часа/, като в представената платежна ведомост за заплати за месец май 2018 г. не е начислено и изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за положения труд, доколкото в представената платежна ведомост за заплати за мес.май 2018 г. е отразено заплащане за 6 часа извънреден труд  на сумата от 19,25 лева/.  При така установените факти на дружеството- жалбоподател е съставен АУАН № 03-009815/27.07.2018 г. за нарушение  на чл. 264 от КТ, във вр. с чл. 154 ал.1, във вр. с чл. 128 т.1 от КТ. Впоследствие въз основа на акта, АНО е издал обжалваното НП.

На 30.07.2018 г. от дружеството е издаден  разходен касов ордер, за изплащане на К.И.на сумата от 14.92 лева за извършване на доплащане към работна заплата за мес.май 2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е  образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление   НП 03-009815/01.08.2018  г.  е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно от Заповед № 0280/03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на ДИТ.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, безспорно бе установено, че санкционираното юридическо лице, в качеството на „работодател” не е изпълнило задължението си да осигурил своевременното начисляване и заплащане на трудовото възнаграждение на лицето К.И.длъжност „сандвич артист,” за  положения от нея извънреден труд през мес.май 2018 г., а именно -  на официални празници – 01.05. 2018 г. и 06.05.2018 г.  Съгласно нормата на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Разпоредбата на чл. 154, ал.1 от КТ определя дните на официални празници, сред които са и 01 май и 06 май, на които дати е установено от писмените доказателства по делото, че служителката е полагала труд, който не й е заплатен. Нормата на чл. 128 от КТ сочи, че работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд  и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приобщеното по делото чрез АНП копие на трудов договор № ТД00148/08.02.2018 г. с К.И., работодателят дължи заплащане на трудовото възнаграждение до 15-то  число на следващия месец. Видно от събраните по делото доказателства, до 15-то число на мес.юни 2018 г. възнаграждение за положеният от И.извънреден труд през мес.май 2018 г. не е било изплатено в пълен размер.  

С оглед на изложените констатации, съдът счита, че правилно е квалифицирано нарушението, съотв. правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, а именно общата норма на чл. 414, ал.1 от КТ, която предвижда налагане на санкция на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът не споделя доводите на въззивника за субективна несъставомерност на деянието. Касае се за обективна отговорност на юридическото лице, при която въпросът за наличието на вина на отговорните длъжностни лица не се изследва.

Не са налице предпоставките за малозначителност на деянието по  смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото с извършеното нарушение всякога се засягат правата на работниците и служителите за своевременно материално обезпечение и възмездяване за престираната работна сила.

При преценка законосъобразността на издаденото НП обаче, съдът установи че са налице основания за изменение на същото и прилагане нормата на чл. 415в от КТ поради маловажност на извършеното нарушение. Видно от представения по делото разходен касов ордер, дружеството е заплатило дължимото се на лицето трудово възнаграждение, като е отстранило извършеното нарушение. Действително това е сторено след приключване на проверката , но в кратък срок след  нейното приключване и след издаване на процесния АУАН. Поради изложеното, предвид ниската стойност на неизплатената част от дължимото за мес.май 2018 г. възнаграждение за положен извънреден труд, което не е  е довело до значителни и трудно поправими вреди за работника, тъй като основните му житейски нужди би следвало да се посрещат от трудовото му възнаграждение, съдът намери, че в случая е приложима нормата на чл. 415в от КТ.

Като взе предвид, че по делото  са налични единствено  смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/  съотв. отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-009815/01.08.2018  г.  с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на „НАВИ УАН“ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на  1600/ хиляда и шестстотин / лева, за нарушение на чл.264, във вр. с чл. 154 ал.1 и чл. 128 от КТ, като на основание чл. 415в от КТ налага на юридическото лице административна санкция в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: