Решение по дело №542/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 260086
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120100542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Девня

№260086/22.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА    

 

при участието на секретаря Искра Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №542/2020 г. по описа РС – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи  правното си основание в разпоредбата на  чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения„ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П. Волов„ №29, ет. 3, представлявано от И. Ц.а К. и Я.Б. Я.в, чрез проц. представител – юр. к. И. Терзиев срещу ответника М.А.К., ЕГН:**********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 500 лева главница, 262, 92 лева договорна лихва за периода от 29.07.2018 г. до 26.03.2019 г., 603 лева неустойка, 546, 40 лева такса за експресно разглеждане на документите, 245 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 72, 93 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 27.03.2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №1570/2019 г. по описа на РС – Девня.

В исковата молба се твърди, че между „Вива Кредит" ООД, като Заемодател и М.А.К. като Заемател е подписан Договор за паричен заем № 5451048 от 29.06.2018 г. при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага се, че основанието, на което ищецът претендира сумите е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 03.06.2019 г. между него и „Вива Кредит"ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1 500 лева под формата на паричен заем, която сума с подписването на договора, заемателят М.А.К. удостоверява, че е получил от Заемодателя, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Съгласно условията на сключения договор ответника - заемател се е задължил да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в размер на 2 377, 62 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264, 18 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Със сключването на договора страните се съгласили да се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5423450 в размер на 1 442, 08 лева. Твърди се в исковата молба, че по Договор за паричен заем № 5451048 от 29.06.2018 г. ответникът М.А.К. е извършвал плащания в общ размер на 80 лева, като не се сочи какви задължения се погасяват с тях. Твърди се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1 500 лева,  договорната лихва е в размер на 262, 92 лева начислена за периода от 29.07.2018 г. - датата на първата вноска до 26.03.2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Сочи се, че по силата на договора ответникът дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 546, 40 лева, от която услуга заемателят се е ползвал доброволно, както и неустойка в размер на 603 лева за неизпълнение на поето с договора задължение в 3 - дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора. Счита се, че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Твърди се, че ответникът дължи и сума в размер на 245 лева, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, дължима съгласно Тарифа на „Вива кредит“ООД, актуална към датата на сключване на договора, с която заемателят се е запознал, видно от отразеното в подписания от него договор. Сочи се, че ответникът е следвало да изплати целия заем на 26.03.2019 г. - последната падежна дата, което той не е сторил, поради което по заявление на ищеца е било образувано г. гр. дело №1570/2019 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на ищеца е било указано от заповедния съд да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в законоустановения срок с предявяване на настоящата искова молба. Със същата се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника – адв. П. П., в който иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Сочи се, че липсват доказателства дали е предадена някаква сума на заемателя и в какъв размер - дали е предадена разликата между рефинансираната сума и общия размер на заема на заемателя, че не става ясно и заплатената сума от страна на заемателя как е разпределена и какви задължения е погасила, че не е представено и копие от договора, който се рефинансира, за да се установи какви суми и на какво основание се дължат. Счита се, че клаузите за уговорения годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, неустойка, такса за експресно разглеждане на документите и разходите и таксите за извънсъдебното събиране на вземането са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Сочат се подробни аргументи в тази връзка. На тези основания се моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна юрисконсултско възнаграждение и се иска редуциране на неговия размер до минималния. 

В о.с.з. представител на ищеца не се явява, чрез писмена молба се моли за положително решение по предявените искове.

В съдебно заседание за ответника се явява новоназначен особен представител – адв. А. Р., като се поддържа становището, изразено в писмения отговор за неоснователност на исковите претенции. С писмена молба, постъпила след приключване на устните състезания, особения представител моли за присъждане на допълнително възнаграждение с оглед участието му в три съдебни заседания.

Доказателствата по делото са писмени, прието по делото е експертно заключение на назначена от съда и неоспорена от страните ССчЕ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5451048 от 29.06.2018 г. „Вива кредит“ООД е предоставило на ответника сума в размер на 1 500 лева, с размер на погасителна месечна  вноска от 264, 18 лева, която включва част от главница, договорна лихва  и такса за експресно разглеждане, срок на заема 9 месеца, дни за погасяване на вноските 29.07.2018 г., 28.08.2018 г., 27.09.2018 г., 27.10.2018 г., 26.11.2018 г., 26.12.2018 г., 25.01.2019 г., 24.02.2019 г. и 26.03.2019 г., при фиксиран годишен лихвен процент 40, 30 %. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Договора, с пдписването му се рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем с КИД 5423450 от 09.03.2018 г., който към датата на подписване на договора е в размер на 1 442, 08 лева, като след прихващането остатъкът се изплаща на заемополучателя.

Приета е като доказателство и Тарифата на „Вива Кредит”ООД, приложима към сключени договори за паричен заем. Видно от т. 1 на същата при забава плащането на погасителна вноска по договор за заем заемателят дължи заплащане на по 10 лева на четвърти и осемнадесети ден забава, заплащане на по 15 лева на всеки единадесети и двадесет и пети ден забава от всяка погасителна вноска, като максималния размер на всички суми за начислени разходи не може да превишава 175 лева за заемни суми  в размер от 500 до 1500 лева.

Видно от приложения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от  01.12.2016 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива кредит”ООД и ищцовото дружество, както и Приложение № 1 към  него от 03.06.2019 г., извлечение от който е представено по делото, вземането по договор за паричен заем с № 5451048 от 29.06.2018 г. е било прехвърлено на ищеца. Цесията е била потвърдена на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмено доказателство – на л. 19 от делото.

С представено по делото пълномощно ищецът е бил натоварен да извърши от името на упълномощителя „Вива Кредит”ООД уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 01.12.2016 г. Представено е уведомление до ответника за прехвърляне на вземането, като няма данни по делото дали същото е получено от него. 

В хода на съдебното дирене назначена и извършена е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Съдебно – счетоводната експертиза констатира, че са постъпили плащания по процесния договор в размер на 80 лева на 07.07.2018 г., с които са погасени 68, 30 лева такса за експресно разглеждане от първата вноска и 11, 70 лева частично от неустойката, като при отразяване на плащанията е спазен договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора. Като дължими по договора за заем суми към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда  вещото лице посочва: 1 500 лева главница, 262, 92 договорна лихва дължива за периода от 29.07.2018 г. до 26.03.2019 г., 603 лева неустойка, 546, 40 лева дължима такса за експресно  разглеждане, 245 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и 93, 33 лева мораторна лихва върху непогасената главница от 27.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 13.11.2019 г.  

Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело №1570/2019 г. по описа на РС - Девня в полза на заявителя – ищец е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 982/14.11.2019 г. за претендираните с исковата молба суми. Заповедта била връчена на основание чл. 47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Така предявените искове са допустими, като предявени от заявителя в производство по чл. 422 от ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.

Съдът приема, че между ответникът и „Вива кредит”ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Договорът е подписан от  ответника М.А.К.   в качеството му на заемополучател.  Представеният договор е  частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл. 180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се  съдържат с него са направени именно от ответника, което  от своя страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема  в договора, вкл. и че с подписването му се потвърждава получаването на остатъка от заемната сума след погасяването на старо задължение на ответника към кредитора.

От представения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение №1/03.06.2019 г., което е неразделна част от него се установява, че кредиторът по така сключения договор за заем е прехвърлил процесното вземане на ищеца.

Цесията е надлежно съобщена на длъжника, тъй като изходящото от ищеца като пълномощник на цедента уведомление е връчено на особения представител на ищеца, като приложение към исковата молба, с която новият кредитор цесионер е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.

Съдът намира, че спрямо процесния договор за паричен заем следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 - 146 ЗЗП, доколкото с  оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Клаузите, към които препраща договорът в чл. 1 към Стандартен европейски формуляр, независимо че са посочени като приети от потребителя и декларирането на получаването им от потребителя при сключването на договора, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени съгласно разпоредбата на чл. 147а ал. 5 от ЗЗП и в тежест на ищеца е да установи предварителното предоставяне на формуляра и разясняването на условията по заема. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправността на посочените клаузи от договора. Дори и да се приеме, че е налице индивидуално уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие и предварително запознаване с европейския стандартен формуляр, то отново съдът би следвало да подложи клаузите от договора на преценка служебно за съответствие с добрите нрави и закона по арг. от чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Уговорената в чл. 5 от договора неустойка по своя характер е санкционна - за неизпълнение задължение по договора. Предвидена е да се разсрочи и добави към погасителните вноски, като така става добавка към възнаградителната лихва на заемодателя. Изискването на обезпечение на задължението по договора в 3 – дневен срок от сключването му с банкова гаранция в същия размер или поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Това води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл. 143 т.5 от ЗЗП.

Съдът намира за неоснователна и претенцията на ищеца за сумата от 546, 40 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема поради нейната неравноправност. Същата  противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, забраняваща заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази такса е начислена едва с договора – чл. 1 ал. 3, след като заемът вече е отпуснат, като е във фиксиран размер – 614, 70 лева и липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга  от заемодателя. Предвидената такса експресно разглеждане на документи е в размер малко под 50% от стойността на кредита, освен това  не се установява с какво предвидената услуга експресно разглеждане на документи е преференциална спрямо   обикновеното разглеждане на документи. Ето защо съдът намира, че същата е уговорена във вреда на заемателя – потребител и   е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 20 от ЗЗП.      

Липсват доказателства за извършените разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, не е посочено и как е формиран размера на претендираната за тези разходи сума  245 лева, а  представената тарифа  на „Вива кредит“ ООД визира размер на разходите, в зависимост от забавата на дължимите вноски, което има характер на обезщетение за забава, а не на реално извършени разходи. Поради това съдът приема и тази претенция за неоснователна и недоказана.   

    При констатираната частичната недействителност на сключения договор  по отношение на претенцията за неустойка за непредставяне на обезпечение и на такса за експресно разглеждане на документите, както и на недоказаност на извършени  разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, ответникът дължи връщане на останалите дължими суми по договора за кредит, доколкото се установява, че същите не са заплатени на ищеца. Това е така, тъй като недействителността на отделни клаузи от договора за кредит не води до недействителност на целия договор.

Тъй като дължимите вноски са падежирали към датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение, се установява дължимостта на вземанията на ищеца за главница, договорна лихва и лихва за забава върху непогасената главница. С оглед недължимостта на суми за неустойка и такси следва да се приеме, че с така извършеното плащане в размер на 80 лева, съгласно погасителния план ответникът е погасил изцяло първата вноска за дължима лихва от 50, 38 лева и част от сума за дължима главница от първа вноска, а именно 29, 17 лева  от вноска платима на 29.07.2018 г. При това искът за главница е основателен до размера на 1 470, 83 лева, искът за дължима договорна лихва е основателен до размера на 212, 54 лева и за периода от 28.08.2018 г. до 26.03.2019 г. Размерът на дължимата лихва за забава върху непогасената главница за периода от 27.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.11.2019 г. съдът определи чрез използване на общодостъпен интернет калкулатор на 94, 81 лева. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъди лихва за забава в претендирания от заявителя по – малък размер от 72, 93 лева.

По отношение на постъпила на 10.12.2021 г. молба вх. № 261336 от особения представител на ответника – адв. А. Р. за увеличаване на размера на определеното му възнаграждение съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: Възнаграждението на особения представител съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК се определя от съда предварително, т. е. преди неговото назначаване като съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото. Към този момент съдът не би могъл да предвиди в колко на брой съдебни заседания ще протече производството. Според същата разпоредба размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата /Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАС/, но не по - малко от една втора от него. Макар и в Разпореждане №260056/22.01.2021 г., с което е определено възнаграждението на особения представител на ответника погрешно да е посочено, че същото се определя на основание чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата /доколкото с оглед цента на иска попада в хипотезата на т. 3 от същата разпоредба/, то определеното от съда възнаграждение не е под допустимия от ГПК минимум. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с разпоредбите на закона и наредбата. Съответно е на броя на проведените съдебни заседания и тяхната продължителност, както и с извършените от адв. Р. процесуални действия по делото, поради което и не следва да се променя в желания от него смисъл.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на 89, 50 лева.

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Вследствие на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 459, 64 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.А.К., ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения„ЕООД, ЕИК: ********* следните суми по Договор за паричен заем №5451048 от 29.06.2018 г., сключен между М.А.К. и “Вива Кредит”ООД, ЕИК: *********, вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД по силата на Приложение №1 от 03.06.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. между “Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, а именно:

- сумата от 1 470, 83 лева /хиляда четиристотин и седемдесет лв., 83 ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за главница за разликата над уважения размер от 1 470, 83 лева до претендирания размер от 1 500 лева;

- сумата от 212, 54 лева /двеста и дванадесет лв., 54 ст./ – договорна лихва за периода от 28.08.2018 г. до 26.03.2019 г.., като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 21, 54 лева до претендирания размер от 262, 92 лева и за периода от 29.07.2018 г. до 28.08.2018 г. и  

- сумата от 72, 93 лева /седемдесет и два лв., 93 ст./ - лихва за забава върху непогасената главница за периода от 27.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 13.11.2019 г., за които суми по ч. гр. дело №1570/2019 г. по описа на РС – Девня е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 982/14.11.2019 г., на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения„ЕООД, ЕИК: ********* срещу М.А.К., ЕГН:********** за приемане на установено в отношенията между страните, че М.А.К. дължи на ищеца сумата от 603 лева неустойка, сумата от 546, 40 лева такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 245 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  на  „Агенция за контрол на просрочени задължения„ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 89, 50 лева /осемдесет и девет лв., 50 ст./, представляваща направени от ищеца съдебно - деловодни разноски по заповедното производство и сумата от 459, 64 лева /четиристотин петдесет и девет лв., 64 ст./, представляваща сторени от ищеца съдебно - деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: