№ 106
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Частно наказателно дело №
20235300200157 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.243, ал.1 и следващи от НПК.
С Постановление от 10.01.2023 г., постановено по ДП №124/2019 г. по
описа на ОСО при ОП-Пловдив ОП-Пловдив е прекратила производството по
делото, образувано и водено срещу неизвестен извършител на 28.03.2019 г. за
това дали в периода 01.01.2016 г. – 31.08.2017 г. в гр.Пловдив при условията
на продължавано престъпление е избегнато установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за "А. " ЕООД - с ЕИК **** в особено
големи размери, като е затаена истина в подадени декларации и са използвани
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при
предоставяне на информация пред органите по приходите - престъпление по
чл,255, ал.З, вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26 ал. 1 от НК на основание чл.24, ал.1,
т.1, предл.1 от НПК.
Недоволно от така постановеното прекратяване на накзателното
производство е останало Министерството на финансите, което чрез
процесуалния си представител – гл.юрк. Ц. К. моли да бъде отменено, а
делото да се върне на ОП-Пловдив.
ПОС след като провери обосноваността и законосъобразността на
обжалваното постановление намира жалбата за неоснователна.
В хода на разследването органите на ДП и наблюдаващият делото
прокурор са приели следната фактическа обстановка:
"А. " ЕООД - с ЕИК **** било учредено на 15.09.2009г. с едноличен
собственик на капитала и ** свидетелят В.М.Г., а седалището и адресът на
управление били в ***.
Посоченото юридическо лице имало регистрация по ЗДДС в ТД на
НАП Пловдив, считано то 24.11.2009год.
Основната дейност на процесното дружество била търговия на дребно с
1
различни стоки в неспециализирани магазини, предимно хранителни стоки,
напитки и тютюневи изделия.
През ревизирания период, посочен по-горе, дейността на „А.“ЕООД се
извършвала в три обекта - магазини за хранителни стоки, битова химия и
акцизни стоки в гр. Пловдив: магазин находящ се на *** и ползван срещу
месечен наем от 500 лева, съгласно договор за наем от 01.11.2012год.,
сключен с А.Н.; магазин за хранителни стоки, ситуиран в ЖР „***“, до ***;
магазин в ЖР „***“, ТЦ „***“, под ***, ползван срещу месечен наем в размер
на 500 лева, съгласно договор за наем, сключен на 29.07.2011год. с
наемодател Р.Й..
За горепосочените три обекта „А.“ЕООД имало регистрирани фискални
устройства, съответно с номера DT 357569, DT432168; DT355670.
От учредяването му и до месец януари 2018год. счетоводно
дружеството било обслужвано от „П.К.“ЕООД и в частност от свид. П.М. -
*** И *** на последното ЮЛ, като през ревизирания период справките -
декларации и годишните данъчни декларации били представяни в ТД на НАП
гр.Пловдив по електронен път от последната, посредством неин
квалифициран електронен подпис.
За ревизирания период „*** В“ ЕООД имало наети лица по трудови
правоотношения. В хода на досъдебното производство по-голямата част от
лицата, посочени в справката от ТД на НАП Пловдив били разпитани в
качеството на свидетели.
От показанията им е видно, че дружеството е осъществявало стопанска
дейност, основно състояща се в търговия с хранителни и други битови стоки в
три търговски обекта- магазини, на горепосочените адреси.
В тези търговски обекти през ревизирания период, съответно в
различен времеви порядък за всяка една поотделно, работели като продавач-
консултанти свидетелките, наети както следва: Г.Ч. - за времето от
29.12.2014г. до 01.02.2018г., В.Ш. -за времето от 29.05.2017г. до
01.02.2018год., Е.Б. - за времето от 08.09.2015г. до 01.02.2018г., З.К. - за
времето от 04.01.2017год. до 01.12.2020г., О.Ж. -за времето от 13.12.2016г, до
25.10.2017г., Г.К. - за времето от 18,06.2015г. до 01.06.2017г., Н.Д. - от
10.03.2015год. до 01.02.2018год., както и М.А. - за времето от 30.09.2010 год.
до 01.02.2018гЬд., като последните две свидетелки осъществявали и дейност
по въвеждане на артикулите в базата данни на компютърната
програма.Понякога тази дейност се осъществявала и от **я на процесното
дружество- свид.В.Г..
Всички посочени свидетелки при извършване на продажби отчитали
последните чрез издаване на касов бон през фискалните устройства,
регистрирани на „А.“ЕООД.
В търговските обекти, стопанисвани от процесното дружество се
ползвали персонални компютри, свързани с касовите апарати, с които
оперирали продавач - консултантите в магазините. Компютри се използвали,
тъй като съществувало изискване на НАП акцизните стоки - цигари и алкохол
2
да се изписват с пълните им наименования и на касовия бон, и именно
посредством компютър се получавало това изписване.
Прйложението, с коетО работели компютрите, свързани с касовите
апарати в „А.“ЕООД през ревизирания период и чрез което се изписвали
осъществените продажби на стоки, било програмата „POS супермаркет“,
която била създадена от свид. Г.Ч. - едноличен собственик на капитала и **
на „***“ ЕООД още през 2004 год.
Съществувал и Друг програмен продукт - „***“, разработен от „***“ -
гр.Софйя. С този продукт оперирал **ят на съответното
дружество/тьрговския обект или изобщо лице, което имало възможност да
оперира със „завеждане“ на артикули в базата данни, като в настоящия случай
въвеждането на данни се осъществявало от посочените по-горе свидетели.
Програмата „***“ обикновено се ползвала на отделен персонален или
преносим компютър, но принципно можела да се инсталира и на компютрите,
свързани с фискалните устройства. С това приложение се създавала база
данни, където се съхранявали имената, принадлежностите на артикулите, бар
кодовете и цените на артикулите.Това била локална база данни -вътрешна за
конкретния магазйн.С нея било възможно да се изтрива или да се въвежда
нова информация, примерно при промяна на цените на стоките.
С програмата „POS супермаркет“ можело само да се извършват
продажби и продавачите нямали възможност да изтриват данни чрез нея или
да извършват друг вид манипулации по отношение на продажбите.
Принципно, когато клиентът се озовавал на касата, представял на
касиера продуктите, които желае да си купи, всеки един от продуктите се
маркирал посредством четец,, като така съответният артикул със съответната
цена се отразявал върху касовия бон.След маркирането на стоките, които
желаел да си купи клиентът, се натискал бутон „ентър“ 1от англ. “enter“
-б.а.1 и от фискалното устройство бивал принтиран касов бон за покупките
със съответната крайна цена.
В случай, че бивало прекъсвано електрозахранването на търговския
обект по определени причини в момент, в който се маркират стоки за клиент
на касата, след възстановяване подаването на електрически ток към
компютъра започнатата сметка си оставала в същия вид и било възможно да
продължи работата по нея до приключването й.
Рядко се случвало да блокира програмата или да възникне внезапно
неизправност на техниката- например с монитора, но тогава продавач -
консултантите повиквали по телефона служители на „***“ ЕООД, сред които
и свид.М.А., който бил сервизен техник там, като техниците отстранявали
проблемите на място.В такива случаи, до отзоваването на компютърен
специалист и отстраняване от последния на възникнал технически проблем,
търговският обект преставал да работи за клиенти, респективно стоки не се
продавали.
При необходимост, при извършване на ремонтни дейности или
профилактики могла да бъде изтривана информация чрез операцията
3
„изтриване на стари данни“ от приложението „***“.
През 2017год. на „А.“ ЕООД била извършена данъчна ревизия.
Същата започнала със Заповед № Р - 16001617006323-020-
001/20.09.2017г., издадена от началник сектор в ТД НАП - гр. Пловдив, на
основание чл.112 и чл. 113 от ДОПК и била с предмет данъчни задължения за
корпоративен данък за периода от 01.01.2016г 31.12.2016г. и за данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2016г. до 31.08.2017г.
Ревизията била извършена от екип в състав - свид. К.Л. и свид. С.Д..
За направените от органите по приходите констатации бил изготвен
ревизионен доклад /РД/ JsfeP-16001617006323-039-001/14.03.2018 г., в срока
по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в него било подадено
възражение от представител на ревизираното лице.
В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, бил
издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617006323- 091-001/04.05.2018г.
Ревизиращите осъществили преценените от тях за необходими
процесуални действия в изпълнение на служебните им задължения.
Те стигнали до следните изводи, които обективирали в ревизионния
доклад.
В хода на ревизията с протокол № 1352248/10.01.2018 г. бил извършен
анализ на базата данни на програмния продукт „POS супермаркет“, използван
за отчитане на продажбите в обектите на „А.“ ЕООД, като специално за
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив, **** при проверката
се извършила съпоставка между отчетените от дружеството продажби на
фискалното устройство и установените реални продажби от разчитане на
данните от базата данни на програмен продукт „POS супермаркет“ за периода
22.03.2017г. -01.05.2017 г.
Според органйте по приходите продажбите се регистрирали в таблица
sales_bon от базата данни на програмата „POS супермаркет“ в поле sell_fiscal,
като с флаг „1" в поле sell_fiscal били групирани отметените продажби, а с
флаг „0“ в поле selljfiscal били групирани продажби, за които не били
издадени фискални бонове.
Данни от използваните в търговския продукт компютри били записани
на преносими магнйтни носители със съдействието на служител от ТД на
НАП, специалист в тази област -свид. Т.Л..
Анализът на така приобщените данни бил извършен с лицензиран
програмен продукт „***“, ползван от ТД на НАП Пловдив.
Началото на периода бил момент, в който, според ревизиращите
органи, в данните на програмен продукт „POS супермаркет“ нямало изтрити,
според техните констатации, записи за продажба. Краят на периода
01.05.2017 г. била дата датата до която имало данни за целия ден.
Съгласно извършената от органите по приходите съпоставка за
периода 22.03.2017 г. - 01.05.2017 г. те заключили, че задълженото лице не
отчело приходи от този обект в размер на 100 602,01 лв., които
4
представлявали 45,04 % от отчетените приходи от продажби за периода чрез
фискалното устройство от обекта.
Въз основа на извършения анализ на данните на програмен продукт
„POS супермаркет“ органите по приходите са направили извод, че за периода
22.03.2017г. - 01.05.2017 г. фактически реализираните продажби от обекта,
споменат по-горе, надхвърлят значително размера на отчетените от
дружеството продажби на фискалното устройство.
Според ревизиращите органи за периода от 06.04.2016 г. до 21.03.2017
г. в базата данни на програмния продукт имало множество изтрити записи за
продажби, което за тях водело до единствения извод, че за този период има
манипулация на информацията в базата данни, изразяваща се в изтриване на
записи, сдържащи информация за извършените продажби на стоки.
При ревизията с протокол № 1353796/05.12.2017 г. е документирана
извършена съпоставка на декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС
доставчици към „А.“ ЕООД с декларираните покупки от ревизираното лице
за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г.
Анализът на резултатите, според ревизиращите, показал, че
дружеството не е декларирало покупки на стоки от 34 доставчика на обща
стойност 204 456,06 лв. с включен ДДС.
Във връзка с установените неотчетени фактури за покупки от „А.“
ЕООД през 2016 г., при ревизията били извършени 34 бр. насрещни проверки
на доставчиците: „***“ ЕООД.; „*** - 90 - ***“ СД; „**“ - ООД; „***“ ЕООД;
„***“ ЕООД; „***“ ООД; ***“ АД; ,***“ ЕООД; „**“ АД; „***“ ЕООД; „***“
ЕООД; „***“ ЕООД; „***“ ЕООД; „***“ АД; „***“ ООД; „***“ ЕООД; „***“
ЕООД; „***“ ООД; „***
**“ АД; „**“ ЕООД; „**“ ООД; „**“ ЕООД; „***“ ЕООД;-„**“ ЕАД; „**“
ЕООД; „**“ ООД; „***“ ООД; „**“ ЕООД; „***“ ООД; „***“ ООД; „***“
ООД; „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Извършен бил преглед и анализ на всички
фактури, които са издадени от цитираните доставчици на стоки, на които са
проведени насрещни проверки, като в последствие били изключени
фактурите, издадени от „*** **“ АД, „**“ ЕООД /тъй като не са представени
екземпляри от доставчиците/, „***-90 - ***“ СД /тъй като фактурите,
издадени от доставчика, били с получател друга фирма/, и част от фактурите
от „***“ ЕООД /126 бр. фактури, издадени от доставчика, са с получател
друга фирма с подобно име/, както и фактурите на „**“ АД.
След приспадане на въпросните фактури ревизиращите стигнали до
извод, че общата сума на неотчетените фактури за 2016 г. е в размер на 52
475,28 лв. с вкл. ДДС, от които данъчна основа в размер на 43 729,40 лв. и
ДДС в размер на 8 745,88 лв.
С протокол № 1353797/20.12.2017 г. била извършена проверка в
счетоводната кантора, която обслужва дружеството, относно
неосчетоводените фактури за покупки на стоки и било установено, че по-
голяма част от фактурите за 2017 г. били отразени през месец декември 2017
г. в счетоводните регистри на „А.“ ЕООД. Окончателният извод на органите
5
по приходите бил, че общата сума на неотчетените фактури от ревизираното
лице за 2016 г. е в размер на 47 820,72 лв., от които данъчна основа в размер
на 39 850,60 лв. и данък върху добавената стойност - 7 970,12 лв..
Органите по приходите са направили извод, че стоките по проучените и
анализирани от тях фактури не са отчетени като закупени в счетоводството на
„А.“ ЕООД, въпреки че стоките са реално доставени на същото дружество,
поради вида и естеството на стоките и поради това, че по всички фактури е
извършено разплащане в брой.
От представените от „А.“ЕООД инвентаризационни описи към
31.12.2016 г. и към 30.09.2017 г. било видно, че стоките не са налични.
В случая, според ревизиращите, били налице продажби на описаните
във фактурите стоки, поради това, че стоката не била налична по счетоводни
данни, представени от ревизираното лице, т.е. имало прехвърляне на вещни
права от ревизираното лице към трети лица, тъй като в противен случай, при
извършване на инвентаризациите ревизираното лице би установило
излишъци на стоки и би отчело добросъвестно същите.
В представените инвентаризационни описи не се констатирали
осчетоводени излишъци или липси на стоки, в т.ч. на стоки по неотразени
фактури. Поради това, че въпросните стоки, според ревизиращите били
реализирани на вътрешен пазар, като за тяхната продажба не бил издаден
документ, съответно не били отчетени приходи при търговеца от тяхната
последваща реализация и въпросният приход се явявал укрит.
Въз основа на събраните при ревизията доказателства, според
извършващите я инспектори, се установили обстоятелства по чл. 122, ал.1 т. 2
от ДОПК- налице, според тях, били данни за укрити приходи или доходи по
месеци, който били описани в ревизионния акт.
Ревизията за определяне на корпоративния данък е за периода
01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. и била извършена по реда на чл. 122 от ДОПК,
тъй като органът по приходите установил наличие на обстоятелства по ал. 1,
т. 2, а именно: налице били данни за укрити приходи или доходи.
Определена била основа за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в
размер на 100 887,43 лв. като разлика между установения размер на приходите
и разходите.
Установените при ревизията приходи били определени като към
декларираните приходи в размер на 1 717 224,87 лв. били прибавени
укритите, според ревизиращия екип такива, съответно в размер на 666 710,55
лв.
Във връзка с определяне на сумата на разходите, съответстващи на
недекларираните приходи за ревизирания период 2016 г., за целите на
облагане с корпоративен данък, при ревизията било определено съотношение
между декларираните разходи и декларираните приходи - 88,47%.
Установените разходи били определени като сбор от декларираните
разходи в размер на 1 693 309,61 лв. и разходите, съответстващи на укритите
приходи - 589 838,38 лв. След като по този начин е формирана съответната
6
данъчна Основа (данъчна печалба) за облагане с пряк данък за 2016 г., били
допълнително начислени полагащите се корпоративен данък с прилежащи
лихви, подробно Описани в РД и РА.
По отношейие на ДДС ревизиращите органи приели, че извършваните
от процесното дружество продажби са доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗДДС, които са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от с.з., поради това, че са с
място на изпълнение на територията на страната.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
Прието било от ревизиращите, че всички установени недекларирани
приходи от дейността на дружеството подлежали на облагане с ДДС за всеки
данъчен период, като данъкът се считал за включен в установените
недекларирани приходи.
За периода 01.01.2016 г. - 31.08.2016 г., за който била налична
информация в базата данни на програмен продукт „POS супермаркет“ за
регистриране и отчитане на продажбите в обектите на дружеството, били
установени от ревизиращите неотчетени приходи в размер общо на 1 409
691,62 лв., в т.ч. данъчна основа - 1 174 743,00 лв. и ДДС 234 948,62 лв.,
посочени подробно по данъчни периоди в РД в частта по ЗДДС.
Неосчетоводените фактури от посочените по-горе доставчици били
включени в дневника за покупки през данъчен период месец декември 2017г.,
в хода на ревизионното производство.
Ревизионният акт бил обжалван от свид. Г. в качеството му на
представител на ревизираното лице, като същият след провелото се
административно производство преминало през три инстанции -директор на
Дирекция „ОДОП“, Административен съд Пловдив и ВАС бил потвърден и
влязъл в законна сила на 10.11.2020г.
Тази фактическа обстановка е приета след обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Подробно в прекратителното постановление от наблюдващия прокурор
са обсъдени заключението на първо място на съдебно техническата
експритаз, дала отговор на въпросите: Какво представлява ползваният в
магазините на „А.“ ЕООД програмен продукт „ПОС – Супермаркет“, както и
лицензиран ли е същият за употреба? Правилно за възприети изводите на
експертизата, че при работа с всеки един софтуерен продукт, както и
въпросният, който представлява набор от системни инструменти, база данни,
потребителски интерфейс идруги с основна функция въвеждане на стоки,
продажби, стоководене /отчитане на наличности/ и др. в търговските обекти
е възможно при ползването му да възникнат проблеми от софтуерен характер
при въвеждане, извеждане и запазване на информацията. Правилно с доверие
е кредитирано закючението на същата тази експертиза, досежно софтуерният
продукт ползван от НАП за анализ на базата данни на проверяваното
дружество, както и възможностите на програмата да открива и проследява
връзки между различни бази данни. Софтуерът „А.А.“ е ползван от много
7
правителствени служби по света, като се ползва и от нашата приходна
агенция. Отчетено е в експертното заключение становището на вещото лице,
че не може да бъде определена коя точно методика е заложена и използвана
при анализ на база данните на ревизираното от НАП дружество „А.“ ЕООД и
съответно за да може да бъде дадена гаранция, че липсващи полета в база
данните са изтрити съзнателно, а не се дължат на пропуск на самата
програма. Кредитирано с доверие е и заключението в частта му, в която сочи,
че извлечените файлове от процесната компютърна система са записани на
оптични носители, като е обезпечена достоверността на информацията в тези
файлове чрез пресмятане на контролни суми за всеки един от файловете
преди записване на оптичния носител.
В прекратителното постановление са анализирани заключенията на
назначените по делото съдебно счетоводни експертизи, сочещи установените
от експерта дължим ДДС и дължим данък по ЗКПО. От същите се установява,
че задължението на „А.“ ЕООД по ЗКПО за 2016 г. е в размер на 129, 67 лв., а
задължението по ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г. е в размер
на 1186,18 лв.
Отбелязана е и назначената допълнителна ССЕ със задача да изготви
заключение какви промени биха претърпели параметрите на съответите
данъчни декларации с оглед разликата между декларирания и установения
ДДС при условие, че са били осчетоводени продажби на стоки в размер на
100 602,01 лв. от обекта на дружеството в гр.Пловдив на ***. Горепосочените
експертни заключения са кредитирани с основание, като компетентно
изготвени и кореспондиращи с останалата част от събрания по делото
доказателствен материал.
На следващо място наблюдаващият делото прокурор е обсъдил
подробно гласните показания по делото – на свидетеля Г. – ** на „А.“ ЕООД,
лицата, които са работили за дружеството с програмния продукт, показанията
на свидетелите Ч., А.. Обобщено от всички от тях е установено по безспорен
и категоричен начин, че свидетелите работили като продавач-консултанти не
са изтривали по никакъв повод и начин информация от компютърната
програма, като единствено се е налагало при отказ на клиент от стока
премахване на артикула от самата сметка /т.нар. операция сторниране/. В
подкрепа на техните показания, както стана дума горе, са и показанията на
св.Ч.- ** на търговскот одружество, обслужвало технически търговските
обекти на „А.“ ЕООД при възникване на проблеми с компютрите, касовите
апарати и други. Правилно е преценена незаинтересоваността на тази група
сидетели на плоскостта на факта, че повечето от тях към момента на даване
на показания пред органите на ДП вече не са служители на дружеството.
Установено е по безспорен и категоричен начин по делото, че от база
данниет могат да бъдат изтривани единствено цени, баркодове, наименования
на артикули, но не и продажби,най- малкото такива, които вече са били
изпратени към регистъра на НАП. Установена е технологията по
заприходяване на стоки в магазините на дружеството – това е ставало или от
**я на дружеството, или от някой от служителите, оперирали с наличната в
8
магазините компютърна програма, като в подкрепа на тези изводи са
преценени показанията на св. М.А. и Н.Д.. Според същите всяка постъпила
стока се заприходява, като артикулите се въвеждат в компютъра.
При преценка на показанията на свидетелите Б. и К. е съобразено, че
винаги при пристигането на стока тя е била проверявана по вид, количество и
съобразно придружаващите документи, предоставяни от доставчика, като при
констатиране на грешки те са се отстранявали на място. В този смисъл са и
показанията на св.Ж., според които ако някаква стока не е въведена в
компютърната система, т.е. ако не е заприходена физическа, тя няма как да се
продаде, т.е. няма как да бъде фиксирана върху касов бон.
На фона на така изложените и кредитирани от органите на ДП и
наблюдаващия прокурор с основание не са приети с доверие показанията на
служителите на ТД на НАП-Пловдив и приложените от институцията
документи.
При формирането на тези изводи с основание е прието, че органите на
приходната агенция са стигнали до свое самостоятелно решение, че
програмата „ПОС Супермаркет“ дава възможност за част от извършените
продажби да не бъдат издавани фискални бонове, както и че са приели, че
липсващите записи представляват на свой ред неотчетени по надлежния ред
приходи от продажби в магазина на „А.“ ЕООД в гр.Пловдив, ***.
Правилно наблюдаващият делото прокурор е приел, че дори и да са
налични продадени стоки без да са осчетоводени на момента, този факт сам
по себе си не води до безспорен и категоричен извод за наличие на умишлено
престъпление, обстоятелство, което съответства на събраните по делото
гласни доказателства от служители на „А.“ ЕООД, според които за всичко,
което се продава в магазина на клиенти, се издава касов бон.
При това положение, наред и със заключението на допълнителната
ССчЕ, която сочи за задължение на „А.“ ЕООД по ЗДДС и по ЗКПО за
периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г. в размер на 1 186,18 лв.,
законосъобразно производстовто по делото е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1, предл.1 от НПК.
Възраженията в жалбата на процесуалния представител на
Министерство на финансите касаят на първо място довода, че въпреки
кредитираната автентичност от наблюдаващия делото прокурор на записите
от програмния продук на дружеството, направени от служители на НАП
върху електронен носител при извършената в магазина проверка няма
съмнение за манипулацията им. Да, това обстоятелство е прието безспорно в
прекратителното постановление, но както в него е прието органите на НАП са
формирали свой собствен извод, че програмата, с която работи дружеството
„А.“ ЕООД дава възможност за част от извършените продажби да не се
издават фискални бонове - извод, който е в противоречие с кредитираните от
наблюдаващия делото прокурор гласни доказателства, в частност показанията
на лицата, работещи с компютърната програма, отчитаща продажбите на
дружеството „А.“ ЕООД, както и лицата, технически поддържащи тази
програма,сочещи категорично на невъзможност за изтриване на записи.
9
Като критика на постановлението за прекратяване се сочи и
акцентирането за липсата на доказателства за умишлено изтриване на данни
от програмния продукт от служители на дружеството. В това акцентиране
между другото няма нищо случайно дотолкова, доколкото данъчните
престъпления са умишлени такива и изискват наличието на пряк умисъл у
извършителя.
Възражението на юрк. К., че в хода на данъчната ревизия са събрани и
други доказателства в подкрепа на извода за неотчетени продажби – в
частност, че при извършени насрещни проверки са приложени фактури за
покупки на „А.“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г., които не са
били осчетоводени, а са включени в дневника за покупки за месец декември
2017 г. чак след започване на ревизията, а за част от тях и след изтичане на
12-месечния срок по чл.72, ал.1 от ЗДДС, през който по тях е можело да бъде
упражнено право на данъчен кредит, също е неоснователно. Обстоятелството,
че не са осчетоводени част от стоките преди да бъде извършена проверка в
търговския обект и включването в последствие на фактурите в дневника за
покупки, само по себе си не може да бъде вменено, като неправомерно
действие от страна на **я на дружеството или на някакво друго лице –
служител в същото, дотолкова, доколкото по време на извършване на
търговската дейност, стоката е била приемана от най-различни лица, а
продукти от доставчици са били различни по вид, естество и доставяни в
различни периоди от време. Т.е. в случая не може да бъде направен
категоричен и безспорен извод кой точно в кой момент е приемал,
заприходявал, заплащал доставена стока и кой точно е съхранявал тези
фактури.
В жалбата си процесуалният представител на Министерството на
финансите отново акцентира на констатации в ревизионния доклад и
ревизионния акт на ТД на НАП, касаещи разлика между деклариран и
установен ДДС, като същите са влезли в сила след проведени процедури по
обжалване, вкл. и пред ВАС. Както подробно в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият делото
прокурор е посочил, с позоваването на трайната съдебна практика на ВКС и
съдилищата /тълкувателно решение №1/2009 г. на ВКС/ наказателното
производство и ревизионното производство по установяване на данъчни
задължения са независими едно от друго, като само по себе си провеждането
на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт не е необходима
предпоставка за ангажирането на наказателна отговорност по чл.255 от НК.
По изложените съображения, обжалваното постановление като
обосновано и законосъобразно следва да се потвърди, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.01.2023 г., постановено по ДП
№124/2019 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив.
Определението подлежи на протест и обжалване пред Апелативен съд
10
Пловдив в 7- дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11