Р Е Ш Е Н И Е
№ 1117
гр.Пловдив, 10.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2858/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 407768 – F399863/13.02.2019г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД на НАП -
Пловдив, с което на „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление
– гр.Пловдив, бул.„В. Левски“ № 107, представлявано от Й. К. Х. и П. Х. Х., на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 50,00 лева
/петдесет лева /, за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС , вр. чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, вр. чл.21,
ал.2 от ЗДДС, вр. чл.22, ал.3, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС;
В жалбата се поддържа, че са извършени корекции с посочени справки –
декларации, констатираните пропуски са за първи път и не променят резултата на
дружеството по ДДС, не ощетяват бюджета на Република България, предлага
наказателното постановление да бъде отменено. В допълнителна молба – становище
поддържа, че е налице неправилна поравна квалификация
на деянието, не е конкретизирано как жалбоподателят не е начислил дължимия ДДС,
в какво конкретно негово действие се е изразило изпълнителното деяние,
механично са вписани като нарушени всички точки на чл.86, ал.1 от ЗДДС, както и
на чл.86, ал.2 от ЗДДС, не става ясно от кой момент е бил дължим ДДС и в коя от
необходимите форми на начисляване се свързва периода за неговата дължимост. Също
посочва, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.180а,
ал.1 от ЗДДС, която предвижда като условия лицето да има право на пълен данъчен
кредит, което я отличава от разпоредбата на чл.180 от ЗДДС. На следващо място
поддържа, че не е спазен срока за образуване на административнонаказателно
производство по чл.34 от ЗАНН, като моментът на откриване на нарушителя не може
да бъде свързан с момента на представяне на актосъставителя
на всички необходими му за проверката документи, същият е могъл да провери по
служебен път чрез системата VAT, следва да се
разграничат понятията „откриване“ на нарушителя / нарушението и „установяване“
на нарушението, в случая установяване на авторството е настъпил в много
по-ранен момент, същият е свързан най-малко с Резолюция №
16001618065420-0РП-001/13.04.2018г., въз основа на която жалбоподателя е
представил документи, със съставяне на АУАН едва на 14.08.2018г. този срок е
изтекъл. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата като
сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
доказа извършеното нарушение по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, предоставените услуги са с място на изпълнение на територията
на страната, съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС,
при което „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД е следвало да начисли следващия се данък по реда
на чл. 86 от ЗДДС, а именно като издаде данъчен документ – протокол по чл. 117,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС в 15-дневен срок от изискуемостта на данъка, която изискуемост
е датата на извършване на съответната услуга съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 вр.
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Взема становище, че са неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че дружеството е извършило корекция, което не
омаловажава факта на извършване на нарушението, това е станало по инициатива на
актосъставителя, с новата справка-декларация и в
новия дневник за продажби е станало след законоустановения
срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, още се касае за общо 16 нарушения от сходен
характер.Относно възражението, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, посочва,
че справките-декларации и дневниците за продажби се изпращат задължително по
електронен път на сървър на администрацията, без човешка намеса, а
констатирането на нарушението винаги е едно волево действие от страна на
човешки фактор, също в самите отчетни регистри се вижда действително, че
въпросната фактура е отразена в дневниците за покупки, но независимо от това не
е ясно точно какъв е нейният характер, нито е ясно дали е облагаема на
територията на страната. Поддържа също, че е неоснователно възражението, че не
е достатъчно ясно описано самото нарушение, по подробен начин е посочено какви
са действията на начисляването, а именно – че лицето съгласно чл. 86 от ЗДДС
следва да издаде данъчен документ – в случая протокол, който следва да бъде
отразен в дневниците за продажба и в справка-декларация, което дружеството е
сторило, но не в законоустановения срок. За
наведеното възражение за наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като не
било посочено дали за съответната доставка дружеството има право на данъчен
кредит посочва, че дружество е ползвало право на данъчен кредит и е имало такова
право. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 05.04.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на НАП –
Пловдив на 09.04.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД, ЕИК: *********, като регистрирано по
ЗДДС лице и в качеството си на получател по облагаеми доставки на транспортна
услуга в рамките на общността - превоз на МПС с ферибот, за който данъкът е
изискуем от получателя съгласно чл. 82 ал. 2 т. 3 от ЗДДС вр. чл. 21 ал. 2 вр.
чл. 22 ал. 3 от ЗДДС, извършени за периода 01.04.2017г. - 30.04.2017г. с доставчик
ANEK SUPERFAST, с ИН по ДДС
EL997595200, Г., не е начислило следващия се ДДС, в законоустановения
срок - от 01.05.2017г. до 14.05.2017г. вкл. за данъчен период м. 04.2017г.
Данъчното събитие по доставките е настъпило на датата на извършване на
съответната услуга, която съвпада с датата на издаване на документа за
осъществения превоз от чуждестранния доставчик. На същата дата ДДС е станал
изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС и за „Транс спорт 1“ ООД е
възникнало задължение да го начисли по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чрез издаването на протокол по чл. 117 ал. 1 т. 1 от ЗДДС в 15-дневен срок от
изискуемостта на ДДС, и включването на така издадения протокол в дневника за
продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП -Пловдив с вх. № 16003300208/12.05.2017 г. за данъчен период м. 04.2017г., а
именно:
1. По документ за превоз № 620065/05.04.2017г. на
стойност 440 евро /860,57лв./ „Транс спорт 1“ ООД не е начислило ДДС в размер
172,11 лв., в законоустановения срок от 01.05.2017 г. до 14.05.2017 г. включително за данъчен период м.04.2017 г.
Данъчното събитие на услугата е настъпило на 05.04.2017г. и ДДС е
станал изискуем на същата дата. В 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС,
дружеството е следвало да издаде протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС, който да
отрази в дневник за продажби и СД по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив за
данъчен период м.04.2017г.
Към момента на съставяне на АУАН ДДС не е начислен по смисъла на чл. 86
ал, 1 и ал. 2 от ЗДДС, като „Транс спорт 1“ ООД е съставило протокол по чл. 117
ал, 1 т, 1 от ЗДДС с № 400, но същият не е включен в дневниците за продажби и
справките-декларации, подавани в ТД на НАП - Пловдив за данъчни периоди - до м.
06.2018г.
Полученият документ от чуждестранния доставчик е отразен в дневника за
покупки и справката-декларация за данъчен период м. 04.2017г. като покупка без право на данъчен кредит.
На 13.07.2018г. „Транс спорт 1" ООД е подало в ТД на НАП - Пловдив
уведомление по 126 ал. 3 т. 2 от ЗДДС с вх. № РД20-1935/13.07.2018г., с което е
поискало да му се разреши да извърши корекция на отчетните регистри и
справка-декларация за данъчен период м. 04.2017г. Към момента на съставянето на АУАН, такава корекция не е
извършена.
Протокол № 391/05.04.2017г. е
включен в дневника за продажбите и справка-декларация за данъчен период м. 04.2017г. /коригиращи/, подадени в ТД на НАП -
Пловдив с вх. № 16003708431/23.08.2018г., вследствие на връчена покана по
чл.103 от ДОПК с № П-16001618065420-177-001/13.08.2018г. от органа по
приходите.
С оглед на горното, на 14.08.2018г. свидетелят Х.С.М., в качеството и на *** в
ТД НАП – Пловдив, в присъствието на в присъствието на пълномощник на дружеството – Л. Л. Б., с приложено по
преписката пълномощно, съставила АУАН с № F399863 срещу „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие Х.С.М., която помни случая и
описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля М. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства – заверени
копия от Протокол № 391 за самоначисляване на ДДС за
транспортна услуга – ферибот на ANEK
SUPERFAST EL997595200, по фактура 620065/05.04.2017г. и справка – декларация за
данък върху добавената стойност, дневници за продажби на „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД за
периода април 2017г., писмени обяснения, Уведомление вх.№ РД-20-1930/13.07.2018г.
на ТД НАП – Пловдив, покана по чл.103 от ДОПК с №
П-16001618065420-177-001/13.08.2018г..
Описаната в наказателното постановление фактическа по същество не е спорна
между страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.„В. Левски“ №
107, представлявано от Й. К. Х. и П. Х.
Х., е нарушило разпоредбите на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС , вр. чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.22, ал.3,
вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Както вече бе посочено, данъчното събитие на
услугата е настъпило на 05.04.2017г. и ДДС е станал изискуем на същата дата, в
15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, дружеството е следвало да издаде
протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС, който да отрази в дневник за продажби и СД
по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период м.04.2017г., което не
е сторено в последния срок.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, чее налице неправилна поравна
квалификация на деянието, не е конкретизирано как жалбоподателят не е начислил
дължимия ДДС, механично са вписани като нарушени всички точки на чл.86, ал.1 от ЗДДС, както и на чл.86, ал.2 от ЗДДС. Следва да се посочи, че начисляването на
дължимо ДДС е сложен фактически състав който включва издаване на данъчен
документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, включване размера на данъка при определяне на резултата
за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период, посочване на документа
по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период и подаване на
документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за това срок за съответния
данъчен период. За да се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от четирите
елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях води до
незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Същевременно,
поради употребената законодателна техника отделните елементи от фактическия
състав са уредени не в една разпоредба, а в четири самостоятелни разпоредби-
чл.86, ал.1, т.1, чл. 86, ал.1, т.2, чл.86, ал.1, т.3 и чл. 86, ал.2 ЗДДС, като
надлежната правна квалификация изисква в зависимост от броя на липсващите
елементи на фактическия състав да се посочат и съответните разпоредби, които
уреждат дадения елемент. Ето защо и въз основа на правилно установена
фактическа обстановка е дадена изцяло законосъобразна правна квалификация на
допуснатото нарушение.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението в смисъл,
че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.180а, ал.1 от ЗДДС, която предвижда като условия лицето да има право на пълен данъчен кредит,
което я отличава от разпоредбата на чл.180 от ЗДДС. Следва да се съобрази, че
обстоятелството дали жалбоподателят е лице, което има право на данъчен кредит
няма отношение към преценката дали деянието е съставомерно, съответното –
същото не попада в описание на нарушението по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН –
за АУАН, съответно – чл.57, ал.1, т.5 – за наказателното постановление.
Последният въпрос следва да се съобрази единствено с оглед преценката правилно
и законосъобразно ли е определено наказанието, като в случая се установява от
покана по чл.103 от ДОПК с № П-16001618065420-177-001/13.08.2018г. и не е
спорно между страните, че дружество е ползвало право на данъчен кредит и е
имало такова право, в случая е приложена законосъобразно санкционна норма,
която още се явява по-благоприятна за наказания субект.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не е спазен срока за
образуване на административнонаказателно производство
по чл.34 от ЗАНН, като моментът на откриване на нарушителя не може да бъде
свързан с момента на представяне на актосъставителя
на всички необходими му за проверката документи. Съгласно установената съдебна
практика нарушителят се счита открит от момента, в който компетентния да
състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както за извършено
нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като безспорно следва да се разграничават
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по несъмнен
начин. В този смисъл например са Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893
/ 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2530 от
24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, постановени в по идентични казуси. Предвид
горното, въпросът за откриване на нарушителя е чисто фактически и във всеки
конкретен казус зависи от преценката в кой момент контролният орган е
разполагал с достатъчния обем информация за извършеното нарушение и неговия
извършител. В конкретния случай като такава дата следва да се приеме
14.05.2018г., на която дата жалбоподателят е представил документи с вх.№
РД-201361/14.05.2018г. във връзка с извършването на проверката. Безспорно
е, че още след подаването на отчетните
регистри контролния орган е разполагал с информация, че доставка по тази
фактура е извършена, че същата не е отразена в дневника за продажби, а е
отразена в дневника за покупки. Въпреки това от текста на дневника за покупки е
видно, че за изследваната сделка в графа
услуги е отбелязано само ферибот, тази информация не е недостатъчна за
контролния орган да извърши преценка за наличие на нарушение, доколкото
съгласно чл. 21 и чл. 22 ЗДДС ако фериботната услуга е за превоз на стоки, то
данъкът следва да бъде начислен от „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД и нарушение би било
налице, докато ако фериботната услуга е за превоз на пътници, то ДДС следва да
се начисли от *** съконтрахент и нарушение не би било
осъществено. Ето защо и едва след получаване на 14.05.2018г. на фактура №
620065/05.04.2017г. контролният орган е разполагал с данни, че процесната сделка е била за превоз на стоки /МПС/ и с
неначисляването на ДДС на основание чл. 86, вр. чл. 82 ЗДДС е извършено
нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС , вр. чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, вр.
чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.22, ал.3, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. В този смисъл и предвид
самия характер на нарушението, неустановими са
твърденията на жалбоподателя, че не се ощетява бюджета на Република България.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, за всяко едно от констатираните пет отделни нарушения е предвидено
административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер
на 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. В случая и всички
наказания са определени в минимален размер, а именно – имуществена санкция от 50
лева, като няма данни и не се твърди нарушенията да са поредни, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 407768
– F399863/13.02.2019г., издадено от Х. Г. Х., на длъжност *** ТД на НАП -
Пловдив, с което на „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, бул.„В. Левски“ № 107,
представлявано от Й. К. Х. и П. Х. Х., на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 50,00 лева /петдесет лева /, за нарушение
на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС , вр. чл.82, ал.2, т.3
от ЗДДС, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.22, ал.3, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.