РЕШЕНИЕ
№ 4273
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330105158 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. К., ЕГН **********, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че между Н. Г. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен Договор за паричен заем № *** от ***г., по силата на който на ищеца е
предоставен заем.
Излагат се доводи, че договорът е недействителен, доколкото в него не е включено
възнаграждението за поръчител и не е посочен реално дължимият ГПР. Според ищеца, това
представлява заблуждаваща търговка практика, което прави клаузата за ГПР неравноправна
и от там следва, че такава клауза липсва, поради което договорът е недействителен, съгласно
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му,
ищецът бил задължен да сключи с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство № *** от *** г., който да обезпечи задълженията му по договора за
кредит, като било уговорено възнаграждение за поръчителя.
Счита, че този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда
кредитополучателят да плати възнаграждение на поръчителя, което противоречи на добрите
нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му, заобикаля
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е сключен като обезпечение на недействителна
сделка.
С оглед изложеното, от съда се иска да прогласи за недействителен договора за
паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и да
прогласи за недействителен договора за предоставяне на поръчителство при наличие на
пороците: липса на правно основание, неравноправност, противоречие с добрите нрави,
заобикаляне на закона.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който оспорва исковете.
Счита, че договорната лихва не е нищожна и не противоречи на добрите нрави.
Твърди, че в договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл. 19, ал. 4 ГПК.
Заявява, че вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са
част от него и не са част от договора за кредит. Излага съображения за действителност на
договора за поръчителство. Счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне
по подробни съображения, изложени в отговора.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който оспорва исковете. Счита, че договорът за поръчителство е
действителен и не страда от сочените от ищеца пороци. Твърди, че с него се обезпечава
задължението по действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу „Изи
Асет Мениджмънт“АД. Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД. Безспорно между страните е, че са
сключили Договор за паричен заем № *** от *** г. с посоченото от ищеца съдържание, за
обезпечаването на вземането по който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя. Безспорно е, че по
договора за заем в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу „Изи
Асет Мениджмънт“АД. Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД.
Безспорно между страните с Определение № 8267/01.08.2022г. е отделено, че са
сключили Договор за паричен заем № ***от *** г. с посоченото от ищеца съдържание, за
обезпечаването на вземането по който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя.
Безспорно е, че по договора за заем в ГПР не е включено възнаграждението за
поръчителя.
По договора за заем е усвоена сума от 400 лева, при уговорени - ГПР – 40,75 % и ГЛП
- 35 %. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 3-дневен
срок от сключването, чрез две физически лица поръчители, които следва да отговарят на
конкретни условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата – *** г. е сключен и договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който
дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение
от 265,76 лева.
В чл. 2 е уговорено, че договорът влиза в сила при непредоставяне на някое от
другите обезпечения по договора за заем.
В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
Относно договора за заем:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
2
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на
добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г.
по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017
г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;
Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .
3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от
2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори
и без довод по предявения иск, следи служебно.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с
3
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК
/в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.
№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/
26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г.
и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по
в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС. Възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие
за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. При
сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му,
е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР.
Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. Становището на ответниците, че
дължимостта на сумата не била част от договора за заем и не била известна към момента на
сключване на договора, не се споделя.
В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Тъй
като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като
изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение, предвид посочения в договора процент, размера на възнаграждението и срока
на заема.
Ето защо, посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 40 % не
отговаря на действителния.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение №
1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. №
2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение №
4
1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. №
2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
ГПР не се уговаря между страните.
Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на
Приложение 1 ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно договора за предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно
за всички задължения, възникнали по договора за заем, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е
договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.
Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на
договора за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителната му самостоятелност са
неоснователни.
От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за
сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по
заема. С оглед изложеното, съдът приема предявените искове за основателни, поради което
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 100 лева
ДТ. Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7,
ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на сумата от общо 600 лева, която следва да се присъди лично на
пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г. К. с ЕГН
********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че сключеният помежду им
договор за паричен заем № *** от *** г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г. К. с ЕГН
********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният помежду им
договор за предоставяне на поръчителство от *** г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да плати на Н. Г. К.
с ЕГН ********** сумата от 50 лева за държавна такса за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да плати на Н. Г. К.
с ЕГН ********** сумата от 50 лева за държавна такса за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат С. К. Н. с адрес: гр. П., ул. *** № ... -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 300 лева
за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на да плати на адвокат С. К. Н. с адрес: гр. П., ул. *** №
... - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 300
лева за настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6