№ 2331
гр. С., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509434 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Т.
С.“ЕАД срещу Решение 20123647 от 25.05.2021г., постановено по гр. д. № 26385/2020г.
по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, с което са отхвърлени, предявените от
жалбоподателя срещу П. Н. Д. искове по чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ в размер на 2243,25 лева за периода
01.05.2016г.-30.04.2019г., мораторна лихва върху нея в размер на 298,40 лева за
периода 15.09.2017г-21.01.2020г.; цена на услуга „Дялово разпределение“ в размер на
67,45 лева за периода 16.12.2016г-30.04.2019г. и мораторна лихва върху нея в размер
на 11,95 лева за периода 31.01.2017г-21.01.2020г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, защото
ответника бил собственик на процесния топлоснабден имот, като наследник на А.С..
Не било оспорено наследяването, нито имало твърдения за отказ от наследство. СРС не
обсъдил доказателствата в тяхната цялост и взаимовръзка. Иска се отмяна на
решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата от особения представител на ответника, като с
него се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
1
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
От писмените доказателства по делото (Нотариален акт от 1969 г. на л. 23 от
делото) се установява, че М.П.В. и П.Л.В. са признати за собственици на процесния
топлоснабден имот. Няма данни дали са били в граждански брак, при което следва да
се приеме, че всеки е придобил ½ идеална част от правото на собственост.
От удостоверение за наследници от 22.07.2015г. на л. 22 от делото на СРС на М.В.
се установява, че единствена нейна наследница е А.С..
От представеното с исковата молба заверено копие на Решение от 13.02.2018г. по
гр.д. 23813/2018г. на СРС, 76 с-в се установява, че между ищеца по настоящото дело и
А.С. е водено производство досежно дължими суми за същият имот, но за период до
30.04.2016г, като е прието, че А.С. е собственик на имота и исковете са били частично
уважени. На настоящият състав е служебно известно, че посоченото решение е
потвърдено от СГС по в.гр.д. 4873/2019г. и е влязло в сила.
От извършената от СРС служебна справка на л. 47 от делото се установява, че
А.С. е починала на 12.01.2020г. От същата справка се установява, че тя има дъщеря-
ответницата, както и че е имала син, който е починал.
Няма данни за точната дата на смъртта на синът на А.С..
От представените от третото лице помагач писмени доказателства се установява,
че в имота е консумирана реално ТЕ, като е осигуряван достъп за отчет-представени са
главните отчети носещи подпис на клиент.
При тези фактически данни СРС е отхвърлил исковете с мотиви, че не е доказано
приемане на наследството, оставено от А.С..
СГС намира, че СРС е отхвърлил иска на незаявено по делото възражение, което
самият СРС е въвел в делото в нарушение на диспозитивното начало и то едва с
решението си.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че от доказателствата не се
установява ответницата да е собственик за процесния период и от това се извежда
липса на материално правоотношение между страните по делото. Посочва се, че от
удостоверението за наследници от 2015г. (тоест това което посочва наследници на
М.В.) се установява, че наследник е А.С., а не ответницата.
Няма възражение, че не е доказано приемане на наследството на А.С. и въобще не
е повдиган този въпрос, няма и оплакване, че ответницата не е наследник на А.С..
От писмените доказателства от ТЛП и от СЧЕ се установява количеството ТЕ и
нейната стойност, както и че процесните суми не са платени.
2
От удостоверението за наследници във връзка със служебната справка от СРС се
установява, че А.С. е наследник на М.В., за която е доказано, че е притежавала ½
идеална част от имота. Няма доказателства А.С. да е наследник и на другия
първоначален съсобственик на имота П.В., при което следва извод, че А.С. след
смъртта на М.В. е придобила само нейната ½ идеална част от имота.
С оглед на справката по Наредба 14 и при липса на оспорване следва да се
приеме, че и ответницата е наследник на А.С. и като универсален правоприемник е
придобила идеална част от имота.
По делото от справката на СРС е установено, че А.С. е имала още едно дете-син,
който е починал. При липса на данни кога е починал синът на С. и при липса на данни
дали той има преки наследници не може да се направи извод, че единствен наследник и
следователно собственик на частта на А.С. е ответницата. Съгласно правилата на
закона за наследството ответницата е получила в собственост по наследяване 1/2
идеална част от притежаваната от С. ½ ид. част или ответницата е получила ¼ ид. част
от имота по наследяване от А.С.. Следователно само до размер на ¼ от цялото
задължение за ТЕ и цена на дялово разпределение може да се приемат като задължения
на ответницата.
Направено е възражение за изтекла давност, което е частично основателно.
Погасени по давност са вземанията с настъпила изискуемост към 23.06.2017г. (три
години преди предявяване на иска). Това са вземанията от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
вкл. Съгласно СЧЕ остатъкът от вземанията е в размер на 1594,40 лева за главница за
ТЕ. За дялово разпределение сумата видно от таблицата на стр. 4 от СЧЕ е 56,35.
Мораторната лихва върху непогасената по давност главницата за ТЕ според СЧЕ е в
размер на 127,59 лева.
Ответницата, както се посочи отговаря за ¼ от задълженията. Следователно
решението с което исковете са изцяло отхвърлени следва да се отмени до размер на
сумата от 398,50 лева за главница за ТЕ за исковия период,, както и до размер на 31,90
лева за лихва за забава върху главницата за ТЕ, а също и до размер на 14,09 лева за
цена на „Дялово разпределение“.
Искът за мораторна лихва върху цената на „дялово разпределение“ правилно е
отхвърлен изцяло.
В ОУ на ищеца няма срок за плащане на тази сума и не се твърди покана и
следователно няма забава за плащане на тази сума.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на ¼ от сторените от него разноски за
двете инстанции. Същият доказва разноски за първа инстанция в размер на 150,00 лева
за особен представител, от които следва да му се заплатят 37,50 лева. Следва да се
3
определи юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева и съобразно изхода на делото
да се присъдят 12,50 лева
За въззивна инстанция е заплатил 200,00 лева за особен представител, от които
следва да му се присъдят 50,00 лева и 52,42 лева за държавна такса, от които следва да
му се присъдят 13,11 лева Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от
50,00 лева и съобразно изхода на делото да се присъдят 12,50 лева.
ВЪЗЗИВНИКЪТ следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на СГС за държавни такси
сумата от 78,63 лева- държавна такса за първоинстанционното производство
(Съобразно отхвърлената част от исковете), което СРС е провел без да има
доказателства за платена държавна такса.
На въззиваемата следва да се възложи остатъка от държавната такса от 26, 21
лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20123647 от 25.05.2021г., постановено по гр. д. №
26385/2020г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, в частта с която е отхвърлен,
предявеният от „Т. С.“ЕАД срещу П. Н. Д. иск по чл. 153 от ЗЕ за заплащане на
вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ до размер на сумата от 398,50 лева и за
периода 01.05.2017г.-30.04.2019г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск по
чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за ТЕ до размер на сумата от 31,90
лева и за период 15.09.2018г-21.01.2020г, КАКТО И В ЧАСТТА с която е отхвърлен
иск по чл. 79 ЗЗД за цена на услугата „Дялово разпределение на ТЕ“ до размер на
сумата от 14,09 лева и за период 01.05.2017г-30.04.2019г.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Н. Д. с ЕГН ********** и пост. адрес в гр. С., бул. „*******
вх******* ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.“ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „******* сумите както следва:
398,50 лева – цена на ползвана за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г. топлинна
енергия в имота с адрес: гр. С. бул. „******* вх*******
31,90 лева- законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода
15.09.2018г-21.01.2020г
14,09 лева –цена на услугата „Дялово разпределение“ за период 01.05.2017г-
30.04.2019г.
4
ОСЪЖДА П. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.“ЕАД разноски за две инстанции
общо в размер на 125,61 лева за депозити за особен представител на ответницата,
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани отхвърлителни части.
ОСЪЖДА П. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
банкова сметка на СГС за държавни такси сумата от 26, 21 лева- държавна такса за
първата инстанция.
ОСЪЖДА „Т. С.“ЕАД с ЕИК ******* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по банкова сметка на СГС за държавни такси сумата от 78,63 лева-
държавна такса за първоинстанционното производство.
Да се издадат изпълнителни листи срещу страните за сумите дължими на
бюджета на съдебната власт.
На адвокат В.Р. да се изплати възнаграждение за осъщественото
представителство в размер на 200.00 лева от внесения депозит по платежното на л.
10 от делото на СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5