Решение по дело №2231/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 30.01.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2231/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Д.А.Л., с която е предявен срещу ЗД Е.АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 90000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 15.10.2017 г. Претендира законната лихва от 10.05.2018 г. до окончателното плащане и разноски.

Ищeцът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 15.10.2017г.г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за неимуществените вреди – претърпени болки, страдания и от процесното ПТП понесени вследствие травматични увреждания.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието, твърди, че произшествието е настъпило изцяло по вина на пострадалия и неговото противоправно поведение, евентуално твърди съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

От приложените по делото писмени доказателства (документи от досъдебното производство) и авто-техническата експертиза се установява, че на 15.10.2017 г. около 15.50 часа на път IІ-86, км 16+000 в района на бензиностанция „Лукойл” и магазин „Новомес” на пътя гр. Пловдив-гр. Асеновград е настъпило ПТП при което лек автомобил, марка „Форд”, модел „Ка”, ДКNo******* с водач Р.П. блъска пресичащите платното за движение пешеходци Д.Л. и Д.Л.. Според заключението на вещото лице преди удара автомобилът се е движил със скорост от 61 км/ч, която е близка до разрешената за пътя и е имал ясна видимост към пресичащите. Пешеходците от своя страна също са имали ясна и неограничена видимост към приближаващия автомобил и са предприели пресичане на платното бягайки, като условно вещото лице приема, че при бяг скоростта им е била 9 км/ч. Съгласно заключението ударът между автомобила и пешеходците е настъпил в платното за движение на автомобила, като в следствие на удара автомобилът се деформирал в предната си част (настъпили са пластични деформации на предния капак и тавана, както и счупване на челното стъкло), а под действието на ударния импулс пешеходците след удара са били носени и в последствие отхвърлени в посока „напред” и са изпаднали върху банкета (канавката). Следва да се отбележи, че за механизма са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Д.Л. (другата пострадала, съпруга на ищеца и страна по дело, в което тя е предявила иск срещу ответника за вреди от същото произшествие) и Р.П. (водач на лекия автомобил). Л.дава различни от експертизата сведения относно мястото на настъпване на удара и скоростта, с която са се движили тя и ищеца при пресичане на пътното платно – твърди, че ударът е настъпил извън платното – на банкета и че са пресичали със спокоен ход. Съдът обаче не кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са в противоречие с извода на вещото лице, направен въз основа на обективно установени данни – относно спирачни следи, деформации на автомобила и т.н., закрепени в огледния протокол. Отделно от това свидетелката е заинтересована от изхода на делото, както поради близките си отношения с ищеца, така и поради положението си на ищец по друг иск срещу същия ответник и за същото произшествие. Показанията на Р.П. от друга страна не са достатъчно ясни, за да могат да допринесат за точното установяване на фактите. Поради това съдът опира фактическите си изводи на авто-техническата експертиза, която е обоснована и логична и се обира на обективни факти, а не неясни спомени или впечатления, пречупени през субективни изживявания.

Ето защо съдът приема, че причина за настъпване на произшествието са както действията на водача на автомобила, който в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП не е изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, така и на пострадалия пешеходец, който в нарушение на чл.113, ал.2 ЗДвП при пресичане извън населено място не се е съобразил с приближаващото пътно превозно средство. Съдът приема, че ищецът и водачът в равна степен са причинили настъпване на процесното произшествие.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана на главата, травма на дебелото черво, контузия на гърдите, счупване на 5-то ребро в дясно, фрактура на дясната лакътна кост, неразместено случване на дясната хълбочна кост, разтягане на странични коленни връзки. Травмите кореспондират на механизма на произшествието. След оказана спешна медицинска помощ ищецът е настанен на лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, а впоследствие лечението е продължило във ВМА – МБАЛ София. Лечението е протекло неоперативно, на строг постелен режим и на медикаментозна терапия. Счупената дясна лакътна кост е била обездвижена с гипс. Болничното лечение е продължило общо 15 дни. Главоболието и раните на главата са зараснали общо за срок от 2 седмици, за същия период е отзвучала и травмата на корема. Счупеното ребро е зараснало за 25 дни, но с проведена дихателна гимнастика общо лечението до 35-40 дни. Неразместеното счупване на дясната хълбочна кост е зараснало за срок от 30 дни, а с рехабилитационния процес общо лечението е приключило за срок от 2 месеца. Счупването на дясната лакътна кост е зараснало за срок от 45 дни до 2 месеца, а с проведената рехабилитация е приключило за 3 месеца. Общо оздравителния период за всички увреждания е 4 месеца. Болките са били с по-интензивен характер през първите два месеца, като в този период от 2 месеца ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно и е имал затруднения в обслужването си в ежедневието. Към момента здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, движенията са възстановени, няма данни за негативни последици или усложнения.

Установява се от показанията на В.Л.– дъщеря на ищеца, че след произшествието ищецът е имал силни болки заради множеството увреждания по цялото тяло, в продължителен период е бил обездвижен на легло по предписание на лекарите – заради зарастването на хълбочната кост, а впоследствие, когато е започнал да става, придвижването му е било изключително затруднено заради счупването на едната ръка, което го е препятствало да ползва проходилка или патерици. В момента при преумора започва да накуцва, избягва дълги пътувания и има страх при пресичане на улици.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Форд”, модел „Ка”, ДКNo*******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП.

Съдът намира, че от писмените доказателства по делото и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между извършеното ПТП и травмите на ищцата. Поради това, следва да се приеме, че е налице деликт, извършен Р.П. М.В.В.при управление на автомобил „Форд”, ДКNo*******.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил марка „Форд”, ДКNo******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията, интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване и наличието на пълно възстановяване. Съобразно така посочените критерии обезщетението на ищеца следва да отчита от една страна многото на брой травматични увреждания в различни части на тялото и дългото обездвижване на легло, съответно – затрудненото раздвижване поради увредените крайници, а от друга – настъпилото пълно възстановяване, липсата на необходимост от провеждане на операции и периодът на пълно възстановяване - до 4-тия месец. При съобразяване на изложеното съдът приема, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 50000 лв.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че и ищеца и водача на застрахования при ответника автомобил са извършили противоправно нарушение и настъпването на произшествието се дължи в равна степен на поведението на всеки един от тях. Ето защо определеното обезщетение следва да се намали наполовина – до сумата от 25000 лв.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № на ответника от 14.11.2017 г., с която ищецът го е уведомил за извършено ПТП и и за претенцията за плащане на обезщетение, поради което, претенцията за лихва за забава от 14.02.2018 г. е основателна.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1097,22 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 897,22 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.

На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 325 лв. за съдебно-деловодни разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Поизложените мотиви Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК:*******, да заплати на Д.А.Л., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 15.10.2017 г., заедно със законната лихва от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1097,22 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 90000 лв.

 

ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Л.Г.Г., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 897,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА Д.А.Л., ЕГН:**********, да заплати на ЗД Е.АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 325 лв., представляваща съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: