Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 24.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VII граждански състав в открито
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година
в състав :
Районен съдия : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдия Банкова гражданско дело №4657 по описа на съда за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното :
В Плевенският районен съд е постъпила искова
молба от И.Ц.М. ***, в която се твърди, че ищецът е работил в ответното
дружество от 2005г.да 2014г. Твърди се, че не
е заплатено трудовото възнаграждение, както следва:за м. август
2013г.-150,05лв., м. септември 2013г.-45,54лв., м. октомври 2013г.-45,53лв.,
м.12.2013г.-50,92лв., м. януари
2014г.-59,63лв., м.март 2014г.-200,63лв., м. май 2014г.-135,09лв., м. юни 2014г.-152,96лв., месец септември
2014г.-1459,91лв. или общо 2300,31лв. Въз основа на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимата сума,
посочена по-горе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
За ответника не
е депозиран отговор по чл.131 от ГПК.
Съдът, след
като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Не е спорно,
че ищецът е работил през процесния период при ответника на длъжността “Машинист
строителни машини и оператор/ еднокофов багер/—видно от приложените към ИМ -ТД
и анекси към него, считано от 2005г.Не е спорно, че е прекратено ТПО, считано
от 04.09.2014г., видно от приложената Заповед№ЧР-95/08.09.2014г.
Спорен
по делото е въпросът, дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното
трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер.
По иска
с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.В ИМ се твърди, че се дължи ТВ, както следва: за м. август 2013г.-150,05лв., м. септември 2013г.-45,54лв., м. октомври 2013г.-45,53лв., м.12.2013г.-50,92лв., м. януари 2014г.-59,63лв., м.март 2014г.-200,63лв., м. май 2014г.-135,09лв., м. юни 2014г.-152,96лв., месец септември 2014г.-1459,91лв. или общо 2300,31лв. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът своя страна не представя доказателства, нито с отговора , нито в с.з., че е извършил плащане на претендираната от ищеца сума.По делото е приложена справка за неизплатените заплати на И.М., издадена от ответника, с подписите на Управителя и Гл. счетоводител. Касае се за частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила срещу своя издател, когато се твърдят неизгодни за него факти и има силата на извънсъдебно признание.Справката не е оспорена по надлежния ред и съдът я приема като годно доказателство относно отразените в нея факти. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен.Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на осн.чл.128 от КТ сумата общо 2300,31лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение , както следва: за м. август 2013г.-150,05лв., м. септември 2013г.-45,54лв., м. октомври 2013г.-45,53лв., м.12.2013г.-50,92лв., м. януари 2014г.-59,63лв., м.март 2014г.-200,63лв., м. май 2014г.-135,09лв., м. юни 2014г.-152,96лв., месец септември 2014г.-1459,91лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 250лв.за адвокатско възнаграждение, съгласно приложено пълномощно и списък по чл.80 от ГПК
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС д. т. върху уважения иск в размер на 92,01лв.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ Главно управление строителство и възстановяване ЕАД-София, ЕИК201906947, Строителен клон ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.М., ЕГН**********, сумата общо 2300,31лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение , както следва: за м. август 2013г.-150,05лв., м. септември 2013г.-45,54лв., м. октомври 2013г.-45,53лв., м.12.2013г.-50,92лв., м. януари 2014г.-59,63лв., м.март 2014г.-200,63лв., м. май 2014г.-135,09лв., м. юни 2014г.-152,96лв., месец септември 2014г.-1459,91лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-17.09.2015г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Главно управление строителство и възстановяване ЕАД-София, ЕИК201906947, Строителен клон ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.М., ЕГН********** , сумата от 250лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главно управление строителство и възстановяване ЕАД-София, ЕИК201906947, Строителен клон ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 92,01лв. върху уважения иск.
Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес-24.11.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :