Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260530
гр. Пловдив, 18.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 18.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ
при
участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7010/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.С.К., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 20- 1030-009415/11.09.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР,
сектор Пътна полиция, с което на В.С.К. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 29.08.2020 г., около 23,30 часа в гр. Пловдив, на бул. Никола Вапцаров до № 54,
жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил Нисан Джук с рег.№ ****, като отказва да бъде
изпробвана с алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0181 за установяване на употреба
на алкохол. Посочено е, че водачът е сама в автомобила и е неадекватна. В НП се
сочи и че е издаден талон за изследване № 089909, като същият е представен по
административнонаказателната преписка.
Съгласно копие на писмо
от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, пациентка с име В.С.К., ЕГН ********** не е
преминала за преглед през УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив на 29.08.2020г.
– 30.08.2020г. Липсват и твърдения жалбоподателката да е посетила лечебното
заведение и да е дала биологичен материал за изследване.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна
на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения
по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до
установяване на обратното.
В конкретния случай съдът
намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се
потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя
Б.П., който изрично потвърди констатациите в АУАН.
Фактите, изложени в АУАН,
са оспорени бланкетно от жалбоподателя в жалбата. Сочи се, че фактическата
обстановка е непълна и невярна, като е налице разминаване между описаното в
АУАН и НП от фактическа страна. Същевременно обаче не са представени никакви
доказателства, които да оборват констатациите, а според съда описаното в АУАН и
НП напълно се припокрива по време, място и начин на извършване, като не е
налице твърдяното разминаване. На следващо място, в жалбата е описано, че
жалбоподателят е в невъзможност да разбере дали констатациите са извършени с
технически изправни измервателни уреди. Твърдяното нарушение обаче касае отказ
лицето да бъде тествано, поради което и не са налични констатации от технически
уред, доколкото проверка с такъв не е била извършвана поради отказът на жалбоподателя
да се подложи на тест.
Фактическата обстановка
се доказва и от представеното копие на справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, както
и от копието на талона за изследване № 089909, видно от който жалбоподателката
е отказала да се тества с Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNA-0181, като отказала да се
изследва и с доказателствен анализатор, както и с медицинско и химическо
изследване. Бил и е предоставен срок от 45 минути от връчването на талона да се
яви в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, за да даде биологични проби, което същата не
е сторила видно от справката от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Компетентността
на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от
приложените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г. По отношение на възражението на жалбоподателя, че НП е
издадено от материално некомпетентно лице, видно от т. 2.11. от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. началниците на групи в СПП при ОДМВР-Пловдив, какъвто е
издателят на НП, имат материална компетентност да издават наказателни
постановления в рамките на обслужваната територия.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.08.2020г., а НП - на 11.09.2020г., тоест
преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са
изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. В НП единствено е
допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване, като издаването на
такъв талон не се явява съставомерен елемент от нарушението, поради което и
няма пречка да се опише същият в НП.
АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.
Предоставена му възможност за излагане
на възражения, като същият изрично е вписал в АУАН, че няма възражения, поради
което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.
По отношение
на разпоредбата, за която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дееца – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същата съдържа няколко отделни
състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества
или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна
норма. Следователно, отказът бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за
санкционирането му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от
29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. №
1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408
от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд
- Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния
случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано
извършването на първата от алтернативно посочените форми- отказ на лицето да се тества с техническо
средство за установяване употребата на алкохол.
На следващо
място, от текста на нормата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен
субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена в т.25 от
параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
В процесния
случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява
безспорна с оглед процесуалната позиция на страните, а и се доказва от
събраните по делото доказателства.
От изложеното
е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Отказът на
водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон №
089909, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с
доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо
изследване, като са били отказани и двата варианта от проверяваното лице, което
е удостоверено с подписите му. В талона е указано, че следва да водачът да се
яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 45 минути от връчването на талона, в
съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което в последствие не е
било сторено.
По отношение на
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че за същото деяние
има влязло в сила съдебно решение, съдът констатира след извършена служебна
проверка, че действително е налице влязло в сила решение по АНД № 7007/2020г.,
с което е потвърдено наказателно постановление спрямо жалбоподателката за
извършено от нея нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на 29.08.2020 г. около 23:30
часа в град Пловдив, жалбоподателката, като водач на МПС, отказала да й бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В случая не се касае за едно
единствено нарушение обаче, както твърди процесуалният представител на
жалбоподателя, а за две отделни нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че тълкуването на разпоредбата
на чл.174, ал.3 ЗДвП, действително създава
предпоставки за различно правоприлагане на нормата, поради което и към момента в съдилищата в страната е налице
противоречива съдебна практика, която е дала основание и за образуване на
Тълкувателно дело № 1/2021г. на ВАС за разрешаването на този правен въпрос,
по което тълкувателно дело към момента няма постановен краен съдебен акт.
Според настоящия състав, употребата
на съюзите и/или в посочената разпоредба граматически поставя възможност за
извършване на нарушение, както в условията на алтернативност, така и в
условията на кумулативност по отношение на всяко от изпълнителните
деяния, включени в цитираната разпоредба и то е в зависимост от конкретния
избор на поведение на нарушителя. Така разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа
възможност за водача да формира един отказ, касателно изследването за
употреба на алкохол, както и да извърши друг отказ, касаещ проверка
за употреба на наркотични вещества. При определени хипотези е възможно и на практика
водачът да откаже и двата вида изследвания, или съответно да не изпълни
предписание по отношение едното изследване и/или на другото. Настоящата съдебна
инстанция намира, че при тази законовата формулировка на чл.174, ал.3 от ЗДвП
всеки отказ следва да се разглежда като самостоятелно нарушение, доколкото се
отказва извършването на две различни по вид изследвания, извършвани по различен
ред и с различно техническо средство, както и с отделен резултат по всяко
изследване. Обратното на това тълкуване би означавало, че в едно и също
положение по отношение на санкция за нарушението биха били нарушители с един
отказ и съответно такива с два, което безспорно
е по-укоримото поведение, но санкцията би била една и съща, а такова
тълкуване е лишено от логика. Смисълът, вложен от законодателя, е да се
установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол, както и употребил ли
е наркотични вещества и техни аналози и затова, при положение, че се откаже
проверката с техническото средство или теста за наркотични вещества, то водачът
е длъжен да изпълни предписанията за медицинско изследване. След
като е отказал да изпълни тези си задължения, на практика водачът е извършил и
двете вменени му нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
На следващо място, отказът на водача да се тества както за употреба на
алкохол, така и за употреба на наркотични вещества, по същество препятства
надлежните органи от възможността им да извършат проверка за евентуално
извършени престъпления по различни престъпни състави или други административни
нарушения. Така например управлението на МПС с определена концентрация на
алкохол в кръвта би могло до доведе до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и налагане на санкция
по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, но в определени случаи би могла да доведе и до
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 (или ал. 2) от НК. Същевременно
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози
представлява престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК. Така
непосредствените обекти на горепосочените престъпления се явяват обществените
отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез недопускане на лица,
които са в състояние на опиянение да управляват МПС. Същевременно обаче конкретните обекти на двете престъпления се
различават – в единия случай опиянението се изразява в управление под въздействие
на наркотици, а в другия случай – след
употреба на алкохол. Поради тази
причина и при управлението на МПС както след употреба на наркотични вещества,
така и с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред (или над 0,5 на хиляда при специалната повторност в хипотезата на
чл. 343б, ал. 2 от НК), ще са налице две престъпления, а не едно. Поради тази
причина и нелогично се явява при отказите да бъдат извършени на водача и двете
проверки да е налице само едно административно нарушение, при положение че
крайният резултат от отказите е различен, а именно – препятстването на органите
на реда да установят две различни престъпления.
С оглед на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде
наказан за всяко от посочените нарушения, а именно – както за отказът да се
тества за употреба на алкохол, така и за отказът да се тества за употреба на
наркотични вещества.
Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер – кумулативно са предвидени санкции „глоба“
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24
месеца, които са били наложени от административнонаказващия орган.
Въз основа на
гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно,
поради което и същото следва да бъде потвърдено.
От
въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството, поради което
и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на
основание чл. 63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-009415/11.09.2020г., издадено
от *** група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция, с което на В.С.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.