Р
Е Ш Е
Н И Е-
№ 260003
Гр.Нови пазар,07.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Радева гр.дело №480 по описа за 2020 година,за да се
произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД,чрез
пълномощника юристконсулт В.П.Л.срещу А.М.С. с постоянен адрес:***,, с правно
основание чл.422 ,ал.1 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД във ввр.чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86
ал.1 от ЗЗД, с цена на исковете – 2 269.01лв.
Ищецът твърди,че на 15.02.2018г.бил
сключен Договор за паричен заем №***,по силата на който,“Микро Кредит АД предоставило на А.М.С. кредит в размер на
1300.00лв.,която сума заемополучателят се съгласил да му върне,ведно с
договорната лихва в размер на 195.80лв.Така страните се договорили общ размер
на плащанията по заема 1495.80лв.,който следвало да се върне на 12 равни месечни
погасителни вноски в размер на
124.65лв.,считано от датата на първата месечна погасителна вноска -18.03.2018г.
С подписването на искането за
заем,заемополучателят дал съгласието да бъде сключена застраховка „Защита“ по
Групова полица на ЗК Уника,като определил за неотменимо ползващо лице „Микро
Кредит“АД за обезщетение,равно на остатъчния размер на заема към датата на
настъпване на застрахователното събитие.Застрахователната премия по договора
била определена в размер на 780.00лв.,която заемополучателят се съгласил да
плати на 12 равни части,всяка от които в размер на 65.00лв.
На 10.07.2018г..било подписано Приложение
№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г.на
основание чл.99 от ЗЗД,по силата на който „Микро Кредит“АД прехвърлил на
Агенция за събиране на вземания „ЕАД вземането си към ответника,произтичащо от
посочения договор за кредит ,изцяло,с всички привилегии,обезпечения и принадлежности,включително и всички лихви.За
извършената цесия ответникът бил уведомен чрез писмо на 16.07.2018г.
На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 18.03.2018г./датата,на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника непогасителна вноска/ до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда ,в общ размер на 193.21лв.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъде
призован на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено,че ответницата А.М.С. дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД следните суми:,за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№131/2020г.по описа на НПРС,а именно : 1/1 300.00лв..-главница,2/застрахователна премия в размер на 780.00лв.за периода от 18.03.2018г./падеж
на първа погасителна вноска/ до 18.02.2019г./падеж на последна погасителна
вноска, 3/лихва за забава в размер
на 189.01лв.за периода от 18.03.2018г./датата на която е станала изискуема
първата неплатена вноска/до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати направените в заповедното и исково производство съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът е призован по реда на чл.47 ал.1
от ГПК и на основание чл.47 ал.5 от ГПК му е назначен особен
представител-адвокат И.К. ,вписан в ШАК.не представя писмен отговор на
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.Депозира писмена молба,с която поддържа предвените искове.Моли
съдът да уважи същите изцяло и му присъди направените по делото разноски.
За ответника се явява назначеният му на
основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.И.К. –ШАК.Оспорва исковете
изцяло и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.Излага
съображения в тази насока.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за заем CrediGo №***.,ответницата А.М.С.
е получила в заем от „Микро Кредит“АД гр.С. сумата в размер на 1300.00лв.,част
от която представлява сума за рефансиране заем 1181-10172009 в размер на
678.87лв.,за срок на погасяване -12 месеца,с падеж 18-то число на месеца,,при
уговорена месечна погасителна вноска от 124.65лв., лихвен %- 26.72%, ГПР –
50.00%.Общата сума за погасяване е – 1 495.80лв.
Между страните е сключен и договор за
допълнителна услуга /договор за застраховка/,при уговорени 12 месечни вноски всяка от които в размер на 65.00 лв.
Договорът за заем,представляващият
неразделна част към него погасителен план
и договорът за допълнителни услуги са подписани от двете
страни,ответницата не оспорва подписа си,както и съгласието си ,не оспорва
представените от ищеца писмени документи по автентичност и истинност,поради
което съдът ги цени с нужното доверие,намирайки,че същите се ползват със съответната
формална доказателствена сила.
Във връзка със сключения договор за
допълнителна услуга/договор за застраховка/ ,ищецът е представил
застрахователна полица за застраховка „Защита“№МС *** при застрахователя –
„Застрахователна компания“Уника Живот“АД ,като заемодателя се явява
застрахователен посредник между застрахователя и заемополучателя.Покритият риск
е „Пакет „Стандарт Живот“.Смърт и Трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие а заболяване“.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземяния/цесия/ от 16.01.2015г.,“Микро Кредит“АД е прехвърлил на
„Агенция за събиране на вземания“ООД регулярно,всички свои вземания,които са
станали изискуеми и ликвидни,подробно описани в Приложение №1.С Анекс
№4/22.01.2018г.към този договор,страните са удължили неговия срок до
22.01.2019г.,при подробно описани условия към прехвърлените вземания.Според
това приложение,макар и неособено четливо,под №225 фигурира вземането на
цедента към ответницата А.С..Тя е уведомена за извършената цесия чрез
писмо-известие с обрата разписка,връчено й на 16.07.2018г.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице П.Й.,което съдът цени с
доверие като добросъвестно и компетентно изготвено се установява,че отпуснатата
на ответницата сума,след приспадане на тази за рефинансиране на предходен заем
от 678.87лв.,административна такса в размер на 91.00лв.и представляваща остатък
в размер на 530.13лв.е постъпила по сметката на ответницата на 16.02.2018г.Тя е
извършала частични погашения /на 15.04.2019г.-200.00лв./,като към
31.10.2020г.непогасената главница е в размер на 1300.00лв.,няма непогасена
редовна лихва.Остатъкът от задължението по договорът за застраховка към
31.01.2020г. е 780.00лв.Размерът на неизплатената лихва за забава върху
главницата за периода от 18.03.2018г.до 31.01.2020г.по процесния Договор е в
размер на 181.84лв.
Във връзка с подадено заявление почл.410
от ГПК /на 31.01.2020г./ съдът е издал Заповед №60/06.02.2020гпо чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№131/2020г.по описа на НПРС,с която е разпоредил А.М.С. да заплати на
„Агенция за събиране на вземания „ЕАД
сумата от 1300.00лв./главница/по договор за потребителски кредит от
15.02.2018г.,сключен между длъжника и „Микро Кредит“АД, 189.01лв.-лихва за
забава за периода от 18.03.2018г.до 30.01.2020г., 780.00лв.-застрахователна
премия,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 3101.2020г.до
окончателното изплащане,както и направените по делото разноски в размер на
45.38лв.-държавна такса и 50.00лв./юрисконсултско възнаграждение/.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК /чрез залепване на уведомление на адреса
му/ и на основание чл.415 ал.1 от ГПК,съдът е указал на заявителя,че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си,което той
е сторил.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове се явява процесуално допустими,подадени от надлежно легитимирано
лице,при наличие на правен интерес,а разгледани по същество-частично
основателни,поради следните съображения:
За да се уважи предявеният иск
,дружеството-ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/и в претендирания размер ,както и изправността на
цедента –наличието на сключен договор за заем,по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума ,като установи,че е настъпил падежът за връщане
на сумата и докаже конкретния размер на дълга,който се претендираИщецът следва
да докаже,че в договора е уговорено обезщетение за забава,както и размера и
периода на претенциите за главница и договорно обезщетение за забава.
Процесният договор за заем е сключен в писмена форма,на хартиен носител,посочена е
чистата стойност на кредита/заема/,годишния процент на разходите,който е
фиксиран,начина на усвояване ,условията за издължаване на кредита от
потребителя,елементите на общата стойност на кредита,приложен е погасителен
план,предвидено е правото на потребителя да прекрати предсрочно договора,както
и условията за прекратяване на договора,поради което съдът намира,че договорът
е действителен ,както и не са налице неравноправни клаузи.
От доказателствата по делото /представения
договор за потребителски кредит,както и заключението на назначената по делото
ССЕ/се установи по безспорен начин,че ответницата А.М.С. е усвоила отпуснатия й
от „Микро Кредит „АД заем в/кредит/в размер на 1300.00лв. на 16.02.2018г,част
от който –в размер на 678.87лв
Е
бил използван за неин предходен заем ,удържана й е административна такса в
размер на 91.00лв.,а остатъкът от 530.13лв.е постъпила по сметката й.
Съгласно Общите условия и договора ,тя е
следвало да върне на кредитора си отпуснатия й заем,ведно с уговорените
договорни лихви на 12 месечни вноски,всяка от които от по 124.65лв.
Срокът на договора е изтекъл на
18.02.2019г./с последната погасителна вноска/,като не е обявявана предсрочната
му изискуемост.
Ответникът е изпаднал в забава от падежа на първата
неплатена вноска -18.03.2018г./,като за кредиторът е възникнало правото да
претендира обезщетение за забава ,начиная от тази дата ,до подаване на
поискването му /в слумая-подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/.
Ищецът позовава правния си интерес от
предявяване на установителния иск на основание сключен между него и кредитора
по договора за потребителски заем „Микро Кредит“АД Рамков договор за цесия за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и
Анекс №4/22.01.2018г. и Приложение №1/10.07.2018г..към него.
Рамковият
договор урежда своеобразна рамка,която позволява възможно
най-балансираното и типично изпълнение
по начина,по който страните са се договорили.Сключеното Приложение №1/макар и с
много ситен шрифт/е юридическият факт,който окончателно е определил предмета на
договора за цесия.Налице е налична продажба на едно валидно и съществуващо
вземане ,като в Приложение №1 е индивидуализиран номера на договора за
заем,кредитополучателя и заемната сума..
Няма доказателства уведомяването за цесия
да е било връчено на ответника лично ,но съгласно установената съдебна практика
/Решение №123/24.06.2009г.по т.д.№12/2009г.на ВКС/,касационният съд се е
произнесъл,че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба,с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане..
Ето защо съдът намира,че връчването на
уведомлението посредством назначения особен представител по делото е извършено
в хода на производството и като факт,имащ значение за съществуването на
спорното право,получаването на уведомлението от цедента,макар и като приложение
към исковата молба на цесионера,следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 от ГПК.
Наред с договора за потребителски кредит е
представена и застрахователна полица,която имплицитно съдържа в себе си
застрахователни клаузи.Съдът намира застрахователните клаузи за нищожни,тъй
като противоречат на добрите нрави.Застрахователната клауза е сключена между
ответницата и „Микро Кредит“АД,като дружеството –цедент няма качество
застраховател или презастраховател,не договаря за себе си,а от името и за
сметка на застрахователя „Уника“АД,като по този договор правата и задълженията
на застрахователя,вкл.да получи застрахователна премия ,възникват направо в
патримониума на ЗК“Уника“.Правата на „Микро кредит“АД като трето правоимащо
лице по договора за застраховка са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск,но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията.По делото не са представени доказателства за
плащане на премията от страна на „Микро Кредит“АД в полза на „Уника“.Липсват
данни дали „Микро Кредит“АД е обвързан към ЗК“Уника“ АД като застрахователен
агент или не,а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент
да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги./в т.см. е и Решение на ПРС по гр.д.№18353/2018г.,/което се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че ищецът има спрямо ответницата ликвидно и
изискуемо вземане по посочения договор за заем в размер на
1300.00лв./главница/,лихва за забава за периода от 18.03.2018г.до 31.01.2020г.в
размер на 181.84лв.,както и законна лихва върху главницата,начиная от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК- 31.01.2020г-.до окончателното й изплащане
,поради което ,предявеният положителен установителен иск следва да се уважи до
този размер.
В останалата им част: част – за признаване
дължимостта на сумата от 780.00лв./представляваща
застрахователна премия за периода от 18.03.2018г./падеж на първа
погасителна вноска/ до 18.02.2019г./падеж на последна погасителна вноска,както и за
разликата над 181.84лв.до претендирания размер от 189.01лв.,представляващ
лихва за забава за периода от 18.03.2018г.до 31.01.2020г,исковете се явяват
неоснователни и недоказани,поради което следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото,на основание чл.78
ал.1 от ГПК,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 384.15 лв..,от
направените такива в общ размер на 591 л.в.
Предвид разясненията по т.12 от ТР
№4/18.06-.2014г.на ОСГТК и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно уважения иск,направените в
заповедното производство разноски в размер на 62.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ответницата А.М.С. с ЕГН:**********,с адрес:г*** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул.“***“№**,офис сграда Лабиринт,ет-.2,офис 4,представлявано
от Д. Б./с пълномощник по делото
юрисконсулт В.П.Л./ СУМИТЕ В РАЗМЕР НА: 1300.00лв./хиляда
и триста лева –главница, по договор за потребителски кредит от
15.02.2018г.,сключен между ответницата А.М.С. длъжника и „Микро Кредит“АД/,вземането
по който е прехвърлено на ищеца с АД
Рамков договор за цесия за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г. и Анекс №4/22.01.2018г. и
Приложение №1/10.07.2018г..към него /, лихва
за забава за периода от 18.03.2018г.до 31.01.2020г.в размер на 181.84лв./сто осемдесет и един лева осемдесет и четири
стотинки /,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК- 31.01.2020г-.до окончателното й изплащане./за
което е издадена Заповед №60/06.02.2020г.по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№131/2020г.по
описа на НПРС/.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените установителни искове от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул.“***“№**,офис сграда Лабиринт,ет-.2,офис 4,представлявано
от Д. Б./с пълномощник по делото
юрисконсулт В.П.Л./ срещу А.М.С. с ЕГН:**********,с адрес:г*** за сумите в
размер на 780.00лв./представляваща застрахователна
премия за периода от 18.03.2018г./падеж на първа погасителна вноска /до
18.02.2019г./падеж на последна погасителна вноска,както и за разликата над 181.84лв.до
претендирания размер от 189.01лв.,представляващ лихва за забава за периода
от 18.03.2018г.до 31.01.2020г .по Договор за потребителски кредит от
15.02.2018г. и Договор за застраховка /,.сключен между ответницата А.М.С.
длъжника и „Микро Кредит“АД/,вземането по който е прехвърлено на ищеца с
АД Рамков договор за цесия за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и
Анекс №4/22.01.2018г. и Приложение №1/10.07.2018г..към него /.
ОСЪЖДА ответницата А.М.С.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** да заплати на ищеца направените в исковото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 384.15лв./триста осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА ответницата А.М.С.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** да заплати на ищеца направените в заповедното производство съдебни и деловодни разноски в
размер на 62.00лв./шестдесет и два
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: