№ 323
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000494 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 16599/11.07.2022г. на П. И. С. от гр. Варна, представлявана от
адв. Д. С. от АК – гр. София, и въззивна жалба вх. № 14173/15.06.2022г. на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК *********, представлявано от юрк. Б.
Д., срещу решение № 177/10.05.2022г., постановено по т. д. № 509/2021г. по
описа на Варненски окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 16599/11.07.2022г. се атакува решението на
ВОС в частта, с която е отхвърлен предявен от П. И. С. осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника „ЗАД
„Армеец“ АД да заплати сумата 140 000лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 360 000лв. до 500 000лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и душевни болки и страдания вследствие ампутация на лявата
ръка на ниво между раменната и лакътната става в резултат от ПТП,
настъпило на 27.04.2020г. в гр. Варна, виновно причинено от Г. И. Д. като
водач на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № В8702НХ, със задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица
№ BG/11/119002633076, издадена от „ЗАД „Армеец“ АД, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията –
07.12.2020г., до окончателното изплащане на присъдената сума. Искането към
въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и
уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в
предявения размер.
Въззивна жалба вх. № 14173/15.06.2022г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство – „ЗАД „Армеец“ АД, е насочена срещу
цялата осъдителна част на решението с твърдения, че в противоречие с
процесуалните правила за доказване на иска, първоинстанционният съд е
приел за доказана вината на застрахования водач Г. И. Д. за настъпване на
ПТП, както и претенцията на имуществени вреди, като се иска отхвърляне на
иска изцяло. В евентуалност, са направени оплаквания са за нарушение на
закона - чл. 52 ЗЗД, по съображения, че присъденото обезщетение е
необосновано завишено и несъответно по размер на присъжданите в подобни
случаи обезщетения за неимуществени вреди. Според пълномощника на
жалбоподателя конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към датата на ПТП, които не са посочени в ППВС
№ 4/1968г., са „ напълно ирелевантни“ към размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Поддържа се и възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице поне
в размер на 50%, като се оспорва правилността на извода на окръжния съд за
липса на съпричиняване. Претендират се разноски за двете инстанции.
Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
2
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от П. И. С. от гр. Варна срещу „ЗАД „Армеец“ АД - гр. София, с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетения за имуществени вреди в размер на 400 000 лв. и за имуществени
вреди в размер на 1 526.43лв., претърпени от ищцата вследствие на
посоченото по–горе застрахователно събитие, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията –
07.12.2020 година, до окончателното изплащане на сумите. В хода на
първоинстанционното производство е поискано и допуснато изменение
размера на иска за неимуществени вреди, като същият е увеличен от 400 000
лв. на 500 000 лв.
Решението на ОС–гр. Варна, с което осъдителният иск за
неимуществени вреди е частично уважен, а искът за обезщетяване на
имуществени вреди - уважен изцяло, е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и
липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните
отношения е приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия автобус, сключено със
застрахователното дружество, привлечено като ответник, по застрахователна
полица № BG/11/ 119002633076, както и че на 07.12.2020г. застрахователят
„ЗАД „Армеец“ АД е получил предявеното от ищцата заявление - претенция
3
вх. № Л - 13924/07.12.2020г. за заплащане на застрахователни обезщетения
във връзка с процесното застрахователно събитие, в размерите, заявени в
исковото производство. По тази претенция, по която „ЗАД „Армеец“ АД е
образувало щета № 10020100102949Н, е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение, с писмо изх. № 10021-ИЗ-511 /05.03.2021г., по
съображения, че от представената от пострадалото лице документация не се
установяват по безспорен начин твърдените вреди, както и основателността
на претенциите.
Още преди подаването на исковата молба от 30.07.2021г., с
определение от 15.03.2021г. по НОХД № 365/2021 г. по описа на РС– Варна,
на основание чл. 384 вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено постигнатото
споразумение между ВРП и Г. И. Д. - водач на застрахования увреждащ
автобус, по силата на което подсъдимият е признат за виновен за това, че на
27.04.2020г. в гр. Варна, при управлението на моторно превозно средство –
автобус „Соларис Урбино“ с peг. № В 8702 НХ, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П. И. С. тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на ляв горен крайник.
На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след
влизане в сила на определението за одобряване на споразумението, което има
последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал. 1 НПК, въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на застрахования увреждащ автобус, за причиняване на процесното
ПТП, от което са настъпили вреди за ищцата– тежка телесна повреда,
изразяваща се в загуба на ляв горен крайник, не могат да бъдат
преразглеждани и следва да се възприемат от съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. Това се отнася до всички
елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението.
Въпреки законовата забрана за пререшаване на посочените въпроси,
разрешени от наказателния съд, не само в отговорите и по същество в
първоинстанционното производство, но и във въззивното производство
представителят на застрахователя, който несъмнено е с юридическо
образование, продължава да оспорва вината на застрахования водач за
4
настъпване на ПТП, причиняването на вреди на пострадалото лице и др.
елементи от фактическия състав на деликта, въпреки изричните указания в
доклад по делото, че това са въпроси, които гражданският съд не може да
преразглежда по силата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е
установено от наказателния съд. Посоченото процесуално поведение би
могло да се квалифицира като хипотеза на нарушаване на задължението по
чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права при
съобразяване на добрите нрави, тъй като при концентриране на спора само по
допустимите спорни въпроси относно справедливия размер за обезщетяване
на неимуществени вреди, причиняването на които именно от застрахования
водач е установено от наказателния съд, и наличие и не на основание за
приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК, пострадалото лице би могло да получи
преди приключване на въззивното производство поне част от
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, което му се дължи.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания,
вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни
преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението
на назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебно –
медицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещи лица с
необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите, които
ясно и подробно са мотивирали становищата си по начин, който да убеди съда
в тяхната правилност и в липсата на пречки за възприемането на
заключението изцяло, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на 27.04.2020г. ищцата П. И. С. получила конквасация
(размачкване) на левия горен крайник в областта на лявата лакътна става и
лявата предмишница с тежко увреждане на меките тъкани на крайника –
кожа, подкожие, съдове, мускули, нерви и сухожилия. В резултат на тежката
травма и поради невъзможност за възстановяване на кръвообращението на
крайника се е наложило извършване на ампутация на ниво долна трета на
лява мишница. В резултат на разкъсването на кръвоносните съдове на левия
горен крайник е настъпила значителна кръвозагуба с развитие на
5
следкръвоизливна анемия, обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Ищцата е изпитвала силни болки непосредствено след
претърпения инцидент във връзка с множеството увредени меки тъкани на
левия горен крайник. След провеждане на ампутацията на крайника,
изпитвала болки в областта на ампутационната зона, както и т. нар.
„фантомни болки“ в крайника, характерни за следоперативния период, които
обикновено имат по-голяма продължителност, а биха могли да останат
завинаги. Болките са били с голям интензитет след инцидента и с напредване
на оздравителния процес са намалявали по сила. Оздравителният период след
проведената ампутация е в рамките на около 1.5 - 2 месеца. Лечението на
пострадалата е било правилно, адекватно проведено и е предотвратило
настъпване на тежки усложнения на травмата в резултат на ПТП. Предвид
тежките увреждания на кръвоносни съдове, липсата на кръвоснабдяване на
тъканите на предмишницата и дланта, възстановяването на крайника е било
невъзможно, ампутирането му е предотвратило некроза и инфекция, които
биха могли да са с фатален изход.
Според експертите, без значение дали увредената ръка е доминантна,
загубата на горен крайник води до тежко нарушение на възможностите
пострадалото лице да изпълнява ежедневните и трудовите си задължения, да
извършва пълноценно дейности, свързани с използването на двете си ръце.
Заболяването на очите – хиперметропия, заболяването на щитовидната жлеза
– нетоксична дифузна гуша, хипертонично сърце, дюшоитренова контрактура
на 4-ти пръст на дясната длан, за които има данни в приложената медицинска
документация, не биха могли да се свържат директно с травмата от
преживяното ПТП. Персистиращата тревожност след инцидента обаче, би
могла да доведе до влошаване на протичането на съществуваща
хипертонична болест. Същевременно, установените след инцидента
контрактура на лявата раменна става и хипотрофия на раменната
мускулатура, са в пряка причинно – следствена връзка с ампутацията на
крайника, скъсяването на мускулите на мишницата, преместване на залавните
им места и липсата на натоварване на лявото рамо. Болките в областта на
шийния и гръдния отдели на гръбначния стълб също са в причинна връзка с
ампутацията на левия горен крайник, предвид принудителната поза,
нарушението на баланса и неравномерното натоварване на мускулатурата в
горната част на тялото след загубата на крайника.
6
На въпроса по т. 7 от КСМПЕ, отговорът на експертите е, че
направените разходи с представените с исковата молба разходни документи
са във връзка с лечението на пострадалата след претърпения инцидент.
Мнението на вещите лица е, че не съществуват видове протези, чрез
използването на които да се възстановят напълно функциите на горния
крайник на ищцата. Последиците върху психиката на ищцата са обичайни
при излагане на такъв род преживяване, като изключително стресиращо или
травматично събитие, което е опасно и животозастрашаващо. В резултат на
претърпения дистрес от ПТП и получените тежки физически травми и
инвалидизация, П. И. С. е развила симптомите на посттравматично стресово
разстройство - екстремна реакция на травма, която може да промени начина,
по който човек мисли, чувства и се държи, причинява значителен дистрес и
влияе върху способността му да функционира. Всички тези прояви се
наблюдават у П. С.. Към момента симптомите на посттравматичния стрес не
са така силно и видимо изразени, но продължават да персистират във всички
психични сфери на П. С.. Описаните промени са настъпили като реакция на
личността на ищцата към получената тежка физическа травма и
инвалидизация, вследствие на процесното произшествие. Проявите могат да
бъдат до голяма степен преодолени, което изисква продължителен период от
време.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Т. Д. А. -
съпруга на брата на ищцата, и С. П. Д. - дъщеря на ищцата. Предвид близката
родствена връзка между свидетелката Д. и пострадалото лице и по сватовство
от между свидетелката А. и ищцата, следва да се отчете евентуалната им
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират
на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие
между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, в това число от мотивационната част на КСМПЕ относно
характерните за травматичните увреждания физическо състояние и
физически, емоционални и психически страдания на пострадалия индивид,
няма основание тези показанията да не се кредитират.
7
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства се
установява, че преди инцидента ищцата е била много позитивен, вечно
усмихнат човек, обичала да общува с хора и да завързва много запознанства,
работела в семейния бизнес – заведения за хранене, обичала да готви. Ищцата
нямала семейни проблеми, тя и мъжът до нея постоянно излизат навън с
приятели и канели гости вкъщи. П. била красива, винаги добре изглеждаща,
очарователна дама. Била завършила спортно училище и цял живот била
спортист. Обичала да кара колело и много често го правела. Винаги била
изряден водач. Непосредствено след инцидента П. била изключително
неадекватна и в шок, ръката и висяла, била изгубила цвета си. Изпитвала
́
болка въпреки обезболяващите. Била много неадекватна и притеснена.
Престоят в болницата продължил 32 дни, имало опасност за живота и, понеже
́
вследствие на травмите и операциите загубила много кръв. След ампутацията
се появили фантомни болки, които „в буквалния смисъл я подлудили“.
Обяснявала, че чувства болка и изтръпване на мястото на ампутираната ръка,
точно както когато е била под гумите на автобуса и това продължавало до
днес. Според близките на пострадалата след инцидента тя станала „друг
човек“, „едно състарено момиче“, в очите й имало страх, уплаха, ужас, много
трудно се разговаряло с нея. Страхувала се от това, което и предстои през
́
деня, че не може нищо да направи сама, нито да готви, нито да се изкъпе.
Плашело я това как ще я приеме човекът до нея, трудно се обслужвала сама,
страхувала се да излиза сама, разстроила се и плакала при новината, че ще
става баба, защото нямало да може да прегръща и да обгрижва внучето си, да
помага на дъщеря си. Изпитвала вина към майка си, която била с онкологично
заболяване и много операции и постоянно трябвало някой да се грижи за нея,
а тя вече не може да и помага. Сега ищцата почти не се срещала с хора и не
́
искала да излиза, да контактува с хора. Надявала се да и сложат става и
́
протеза, но се оказало невъзможно и това още повече я сринало. Чувствала се
излишна, ненужна и до момента не можела да приеме състоянието си и да
преодолее болката, смятала живота си за изгубен, не можела да приеме, че
вече не се справя сама и е зависима от хората около нея.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на
пострадалата, начина й на живот преди ПТП, начинът по който е получено и
8
вида на увреждането от процесното ПТП, проведеното лечение, свързано с
нови болки и страдания, и като краен резултат – отстраняването на левия
горен крайник, отражението на претърпяната психическа травма на психо -
емоционалното й състояние, обосновават извод за физически болки и
страдания с много висок интензитет и съществени негативни емоционални
преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да търпи до края
на живота си като последица на причинените увреждания.
Първоинстанционният съд е възприел правилно и обсъдил подробно
всички релевантни факти, които са в причинна връзка с процесното
застрахователното събитие. Съобразени са всички установени факти и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението,
съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52
ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата /родена през 1971г./,
общественото и социалното й положение, начинът й на живот преди
травмата, интензитетът, продължителността и характерът на установените в
процеса болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на
застрахователното събитие, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при деликти с подобен характер и интензитет на
вредите.
При определяне по справедливост на паричния еквивалент на
неимуществените вреди в размер на сумата 360 000лв. не е допуснато
нарушение на чл. 52 ЗЗД. Тази сума се явява адекватна с оглед наложилата се
ампутация на левия горен крайник, която загуба е необратима, прогнозата за
липса на възможност за осъществяване на дейности, за които са необходими
две ръце, чрез протезиране, свързаните с получените травматични
увреждания болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на
ПТП, техният интензитет и продължителност, засегнатите значими за
пострадалото лице човешки потребности – лишаване от обичаен начин на
съществуване и живот, за спорт, за самостоятелно функциониране, от възможност за
полагане на труд, за извършване на обичайни дейности, за оказване на помощ на болен
родител и при отглеждане на внуци, установими от събраните доказателства.
Необратимата загуба на функционалността на лявата ръка, която е
ампутирана на ниво средна трета на лявата мишница, създава и ще създава до
9
края на живота на ищцата както значителен психологически и емоционален
дискомфорт, и в значителна степен ще затруднява ежедневието й и
пълноценното й реализиране като дъщеря, която е полагала преди инцидента
грижи за болната си майка, като майка и баба, която не е в състояние да
помага за отглеждането на внучката си, и като личност в обществото.
По оплакването в жалбата на въззивника, че първоинстанционният съд е
съобразил при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към датата на ПТП, които според страната са напълно ирелевантни
към размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не били
посочени в ППВС № 4/1968г.
Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на
застрахователния договор. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
морално - етична категория, която не е абстрактно понятие, същата следва
при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ
стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни
способности към датата на деликта. Динамиката в икономическа конюнктура
стои в основата на непрекъснатото нарастване лимитите на застрахователно
покритие за неимуществени вреди и тяхното периодично осъвременяване. В
този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл. 290 от
ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по
смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика – решение № 83 от
06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 25 от
17.03.2010г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. II т. о. и др.
Следователно, оплакване по отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди, определяем по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, би
могло да се обоснове успешно от страните в производство по пряк иск на
пострадало лице срещу застраховател с твърдения, че съдът не е съобразил
при определяне размера на обезщетението конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към датата на ПТП,
както се твърди в жалбата на пострадалото лице, а не че съдът е определил
10
обезщетението при съобразяване и на тези допълнителни критерии, за
относимостта на които е формирана задължителна практика по реда на чл.
290 ГПК.
Въз връзка с оплакването в жалбата на застрахователя за неправилно
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради
несъобразяването му с каузална съдебна практика, въззивният съд съобрази
следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък
до процесния, но от различни застрахователни събития / деликти/, като
критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е
даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е
прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа
на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък
период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до
процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не
могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за
справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния
еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно
справедливо. Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на
материалния закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се
възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата
в АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти, в резултат на които се
е наложила ампутация на крайник, съдебният състав установи, с оглед
размерите на присъжданите от съдебните състави обезщетения, че
11
определеният от ВОС по справедливост паричен еквивалент на претърпените
от ищцата неимуществени вреди към момента на увреждането, няма
основание да се коригира въз основа и на този допълнителен коректив за
формирана от практиката обща оценка за пропорционалност, както в посока
на намаление на размера, така и в посока на увеличение.
Предявеният втори осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени от същото застрахователно събитие,
който е уважен от първоинстанционния съд изцяло в предявения размер от
1 526.43лв., е доказан по основание и размер от представените с исковата
молба писмени доказателства - фактури и касови бонове, както и от
заключението на комплексната съдебно – медицинска и психиатрична
експертиза, в частта, в която на съда се предлага извод от експертите, че
всички описани в исковата молба разходи, за които са представени фактури и
фискални бонове, са в причинна връзка с проведеното лечение на получените
от пострадалото лице увреждания в резултат на ПТП.
По оплакване в жалбата за незаконосъобразност на правния извод на
първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В отговора на исковата молба, подаден от „ЗАД „Армеец“ АД,
исковете са оспорени по основание с възражения за липса на вина на
застрахования водач, които не могат да бъдат обсъждани по изложените по –
горе в мотивите съображения, свързани със задължителното зачитане на акт
на наказателния съд съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК.
В евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, като претендира редуциране на
обезщетенията с 50 %. Според застрахователя причина за настъпване на
процесното пътно- транспортно произшествие са субективните действия на
ищцата като участник в движението, която е трябвало да предвиди
геометричното отклонение на задната част на автобуса при навлизането в
кръстовището за осъществяване на маневра завиване наляво, а ударът е бил
предотвратим, ако тя, като участник в движението - велосипедист, бе
намалила скоростта си или спряла преди кръстовището.
По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна преценка
доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните
12
за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда
на наказателния съд. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на
доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си
с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите,
съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно
доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем / в този смисъл решение № 27/15.04.2015г. по т. д. №
457/2014г. на ІІ - ро отделение на ВКС.
Съставът на ВнАпС намира, че по възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата не е проведено
успешно доказване. Твърденията, с които е обосновано възражението, са за
действия на пострадалото лице /посочени по – горе/, които според
представителя на застрахователя биха предотвратили ПТП, но те са от такова
естество, че изначално не подлежат на квалифициране като дължимо
поведение от участник в движението съобразно правилата на ЗДвП. Не е
възможно да се обоснове успешно възражение за принос на пострадало лице
с твърдения, че пострадалата е можела да не се намира на мястото на удара
поради някакви причини /случайни обстоятелства/ - ако е спряла преди да
бъде застигната от автобуса или ако е намалила скоростта, ако е минала от
друго място, ако се е качила на разделителния остров и т. н.
От назначената съдебно – автотехническа експертиза и от разпита на
свидетеля С. С. – очевидец, посочен от застрахователя, се установява
следният механизъм на ПТП: На 27.04.2020 г., около 20.30 часа съчленен
автобус „Соларис Урбино 18" с рег. № В 8702 НХ, управляван от Г. И. Д.,
преди навлизане в кръговото кръстовище на бул. „Сливница“ и ул. „Струга“ в
посока към кварталите, застигнал велосипеда, управляван от П. С., и се
изравнил с него. Автобусът намалил скоростта си на движение и навлязъл в
кръговото кръстовище, като с предната си част навлязъл във вътрешната
лента за движение. По този начин задната съчленена част на автобуса, която
имала по-малък радиус на завиване се приближила към бордюра. В този
момент велосипедистката се намирала в зоната на задното дясно колело на
съчленената част на автобуса. Последвал удар между дясната страна на
13
съчленената част на автобуса и велосипеда. От удара П. С. изгубила
равновесие, насочила се надясно и предното колело на велосипеда влязло в
съприкосновение с бордюра на разделителния остров. Последвало падане
напред и наляво на пътната настилка, при което лявата ръка на ищцата
попаднала под дясното колело на съчленената част на автобуса и останала
затисната от колелото. Водачът на автобуса като разбрал, че нещо се е
случило, привел автобуса в движение на заден ход, премествайки го на около
50 см. назад и освобождавайки ръката. Ползваният от П. С. велосипед
„Decathlon Riverside 700", е бил оборудван с необходимите светлини,
спирачки и изправни гуми. До кръстовището на бул „Сливница“ и ул.
„Патриарх Евтимий“ ищцата се е движела по велосипедна алея, която след
това завивала надясно по бул. „.Левски“. Понеже отивала в другата посока
/наляво/, тя е слязла на пътното платно и продължила да управлява
велосипеда към кръговото кръстовище на бул. "Сливница" и ул. "Струга",
движейки се в средната лента за движение /или дясна за навлизане в
кръговото кръстовище/. При навлизане в кръговото кръстовище
велосипедистката се е движела възможно най-вдясно до бордюра на
разделителния остров, разделящ средната лента на бул. „Сливница“ и лентата
за завиване надясно към бул. „Левски“.
Както правилно е констатирал окръжния съд в обжалвания съдебен
акт, не се установява при управление на велосипеда си ищцата да е допуснала
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, движела се е възможно най -
вдясно на пътното платно и не е извършвала промяна в траекторията на
движение. Причината за настъпилото произшествие е единствено
поведението на водачът на автобуса, който не е оставил достатъчно странично
разстояние до велосипедистката с оглед по-малкия радиус на завиване на
задната част на съчленения автобус, в резултат на което я е притиснал към
бордюра, тя е загубила равновесие, паднала е от велосипеда и лявата й ръка е
попаднала по едно от колелата. Уврежданията, които са довели до
невъзможност да се спази крайника и са наложили спешна ампутация, са
настъпили не само в резултат на първото затискане на крайника на
велосипедистката от дясното задно колело на автобуса, а и при извършената
от водача на застрахованото МПС обратна маневра назад, при която ръката на
ищцата е отново премазана. При извършването на втората маневра водачът
вече е бил възприел настъпването на ПТП, но вместо да слезе и да установи в
14
коя посока следва да премести автобуса, за да освободи пострадалата с
нанасянето на по- малко нови вреди, е извършил по – неблагоприятната за
крайния резултат маневра назад.
Въз основа на установения механизъм на ПТП и причиняване на
вредите, съдът приема, че ищцата не е имала възможност и не е била длъжна
да предвиди противоправното поведението на водача на застрахования
автобус, който я застига отзад и предприема изпреварване, а по начина, по
който е била затисната към разделителния остров, не е имало време за
реакция и фактическа възможност за предприемане на действия, които да
предотвратят или да намалят настъпилите вреди.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира за
правилен и обоснован изводът на окръжния съд за липса на основание за
отчитане на съпричиняващо поведение на пострадалото лице.
По въпроса за обезщетението за забавено плащане на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди:
За настоящия спор е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в
сила от 01.01.2016г. Спрямо договорите за застраховка на гражданската
отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава, на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ -
да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна,
за разлика от КЗ / отм./ новият Кодекс за застраховането /в сила от
01.01.2016г./ изрично лимитира в чл. 429, ал. 3, изр. 2 включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
15
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по – ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Гореизложеното обосновава крайните правни изводи на въззивната
инстанция, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди е частично основателен до
размера, до който е уважен от първоинстанционния съд, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва от задата на уведомяване на застрахователя, респ.
същият е неоснователен за разликата над 360 000лв. до 500 000лв., а искът за
присъждане на имуществени вреди е изцяло доказан по основание и размер.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции по
съществото на спора решението на ВОС следва да се потвърди изцяло.
По въпроса за отговорността за разноски за въззивна инстанция.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна
правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското
възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да
поеме безплатна защита, на адв. Д. С. С. от САК следва да се присъди сумата
8 638.45 лв. за осъщественото представителство на ищцата П. С. за въззивна
инстанция съобразно материалния интерес по неоснователната жалба на
застрахователното дружество, определен съобразно Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на „ЗАД „Армеец“ АД е направил искане за
присъждане на разноски за въззивна инстанция, съставляващи заплатена
държавна такса по въззивната жалба и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ / чл. 25, ал.
1/. Ищцата не дължи репариране на разноски за държавна такса, тъй като тя е
платена по изцяло неоснователната жалба на въззивното дружество -
ответник, а от дължимото юрисконсултско възнаграждение дължи и следва да
бъде осъдена да заплати сумата 27.91 лв. съобразно материалния интерес по
16
двете жалби.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177/10.05.2022г., постановено по т. д. №
509/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ст.
Караджа“ № 2, да заплати на адвокат Д. С. С., член на Софийска адвокатска
колегия, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, ет. 1, сумата 8 638.45
лв. /осем хиляди шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и пет ст./,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за въззивна инстанция на П. И. С., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Т.И.“ № 3,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ст. Караджа“
№ 2, сумата 27.91 лв. / двадесет и седем лева и деветдесет и една ст./,
представляваща част от юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните в частта по осъдителния иск за
неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
В останалата част въззивното решение е окончателно, респ. не подлежи
на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18